Тези, които се смеят последни

Тези, които се смеят последни

Кои са хората зад фалшивите новини и какво искат да ни кажат

Зорница Стоилова
17016 прочитания

© Инна Павлова


На връх 3 март преди три години сценаристът на "Шоуто на Слави" Иво Сиромахов, облечен в черно на фона на националното знаме, с треперлив глас чете предсмъртното писмо на Васил Левски в ефир. Вълнува се. Недоумява защо то не се учи в училище, въпреки че казва истини, които звучат толкова актуално и днес.

Няколко дни по-късно един мъж се обажда да разкаже тази сцена на свой приятел, който истински се интересува от личността на революционера. Това, което не знае е, че същият този негов приятел е автор на "предсмъртното писмо". И го е съчинил и публикувал в блога си няколко месеца по-рано, огорчен, след като го уволняват от работа. В сайта му има и съобщение, че всичко, което пише в своята страница, е художествена измислица. "Веднага писах до предаването и им обясних, че аз съм автор на писмото, че е станала грешка и ги помолих да съобщят в ефир, че писмото не е истинско. Писах лично и до Иво Сиромахов. Не знам дали са го получили, но опровержение не последва", разказва той пред "Капитал". Учудването му е още по-голямо обаче, когато на 19 февруари 2011 г. вижда анализ на същото писмо в коментар на Мартин Карбовски за вестник "Стандарт". Седмица по-късно на сайта на Министерството на културата е публикувана статия опровержение от историк д-р Георги Владимиров. "Писмото" обаче и до днес продължава да се споделя и разпространява по сайтове, блогове и форуми най-вече покрай чествания и национални празници. "Моята идея въобще не беше да се възприема като истинско", съжалява вече авторът му.

Тази история е показателна за бума от коментари и споделяния, на които се радват напоследък сайтове като "Бъзикилийкс" и "Не!Новините", които публикуват фикция, вдъхновена от истински събития и лица. Те са кривото огледало на публичността. Героите са същите и са в обичайните си роли. Но деформирани, гримирани, абсурдни. В паралелната новинарска вселена на сатиричните сайтове животът се случва наужким, на шега. Никой не е господар на думите си. "Всичко написано на тази страница е художествена измислица и не отговаря на действителността". "Всички материали в сайта са плод на фантазията на автора", предупреждават надписите.

Но кой чете дребните букви? Пък и линк културата идва със своите коварни странични ефекти. Подскоците й подхлъзват, разсейват. А и по-лесно възприемаш онова, в което искаш да вярваш. Така "истината, каквато можеше да бъде" става истината, каквато е. Веригата на популярността на тези сайтове не е сложна: фалшивите новини прелитат през социалните мрежи, фастфууд журналистиката ги копира и възпроизвежда, без да проверява източниците и да внимава за фактите, а хората, които консумират информацията между другото и "на крак", дори няма как да проследят нишката на истината. Следват опровержения, спорове, страсти. На едни им е смешно, други се чувстват засегнати и подведени, трети отказват да повярват, че всичко е измислица.

Кои обаче са хората, които се смеят първи и последни в сянката на своята анонимност? Защо са избрали този жанр за изява и какво искат да ни кажат? Свързахме се с тях, за да разберем. Те се съгласиха да ни разкажат мотивите си, ако не разкриваме самоличността им. Ще ги наричаме с псевдонимите, които сами са избрали.

Скрити герои

Чергар Чергаров е авторът на фалшивите интервюта и речи в блога "Бъзикилийкс". Нарича се така, защото е в постоянно движение. Днес тук, утре - на друго място. Най-често работи в Гърция - физически труд, но не уточнява какъв. По думите му никога не се е занимавал с писане. Обича да чете Станислав Лем и Алвин Тофлър. За него блогът е форма на лична терапия. Твърди, че писането го е измъкнало от много мрачен период в живота му - на безверие и безсилие. "Помага ми да си изчистя мислите и под някаква форма да кажа това, което мисля. Чрез коментарите срещам и други хора, които мислят като мен. Както и такива, които не мислят като мен, но разбирам защо не мислят като мен", обяснява Чергаров. Казва, че целта му чрез "Бъзикилийкс" е да накара хората да си задават въпроси, да ги провокира да дискутират, да опровергават.

Zhelyo, който се описва като основната пишеща сила в nenovinite.com и nezasada.com, пък твърди, че заедно с няколко скучаещи приятели създава сайтовете през лятото на 2009 г. изцяло за забавление. Не с мисия или като форма на протест. Идеята заимства от "корифеите в областта" по собственото му определение - американският сатиричен сайт The Onion, който съществува (първоначално като вестник) от 1988 г. "Не!Новините не са пародия на конкретни медии или конкретни проблеми на родните медии, а даже напротив: Както в по-развитите страни има по-развити професионално медии, така и там има значително по-съвършени сатирични сайтове от такъв тип. Създадени са единствено с цел забавление, а покрай това текстовете често може да бъдат възприети като заемане на някаква позиция", пише Zhelyo, който офлайн е студент по журналистика (той предпочете да общуваме по имейл, докато "изградим доверие", по думите му).

Защо се връзваме

И двамата често се чудят как и най-абсурдните "новини", които публикуват, се възприемат и коментират като истински. "Въпреки че сме сложили съобщения, че всичко е измислица, когато хората искат да вярват, вярват", коментира Чергар Чергаров. Обяснява го с това, че написаното отговаря на представите им за това в какъв свят живеят. Според собствените му наблюдения най-голям отзвук винаги имат критичните оценки на чужденци за България. "Скачаме като ощипани моми: "ама как може", смее се Чергаров. Така напоследък най-шумно бяха дискутирани "интервютата" с холандския премиер Марк Рюте и с италианския писател Умберто Еко, и двете с провокативни заглавия присъди: "Българите са неспособни да създадат работеща държава" и "България? Там тези, които мислят за бъдещето, емигрират". Това издава едновременно глад за авторитети и за външна оценка, смята блогърът. След случая холандското посолство излезе с опровержение, че Рюте не е давал такова интервю. Година по-рано пък българският премиер Бойко Борисов беше провокиран от медиите да коментира фалшива реч на бившия гръцки министър-председател Георгиос Папандреу, отново публикувана в "Бъзикилийкс" ("По-твърд съм от Бойко Борисов").

И какво от това?

Казуси като тези, които замесват реални публични фигури в измислени сюжети и им вменяват думи, които не са изричали, породи и въпроси дали засегнатите могат да потърсят отговорност на авторите на фалшивите интервюта. Юристи, с които "Капитал" се свърза за коментар, признаха, че това е деликатна и все още непозната територия и не се обвързаха с категорични позиции. По света вече има дела за клевета чрез фикция. А и по принцип всеки, който се почувства засегнат, може да направи опровержение. Но, от друга страна, и сайтовете източници изрично са посочили, че съдържанието им е художествена измислица.

Засега популярността им е по-скоро вид социален експеримент, който тества бдителността на читателите и нивото на медиите в България. В този смисъл той може да изиграе и положителна роля - ако накара хората да бъдат по-взискателни и внимателни както към информацията, която потребяват, така и към нейните източници.

Сайтове като "Не!Новините" пък тепърва могат да развиват сатиричния жанр в България, който почти отсъства в традиционните медии. Питаме Zhelyo защо например нямаме тв шоу, аналог на американското The Daily Show with Jon Stewart, чиито сценаристи са едни от най-добрите в политическата комедия. "Сатиричният жанр не отсъства толкова от медиите, колкото е на ниво разказване на вицове чрез дебилни скечове, а хората се смеят не ако нещо е хитро, а ако е извикано с по-силен глас", отсича той и продължава: "Много продуценти на подобни предавания се опитват да имитират чужди формати, а не да ги адаптират. Рядко се получава нещо смислено, а и хората, занимаващи се главно с комедия в страната, са Шкумбата, което всъщност отговаря изцяло на въпроса. Никъде не можеш да учиш комедия в страната, не говоря за игра пред публика, а за текст. Явно не ни е заложено особено, затова в литературата имаме цял един Бай Ганьо и толкова."

Чергар Чергаров пък е на мнение, че хората просто са отвикнали да се шегуват. "Забравили сме да се смеем. Или се смеем на просташки неща. На нещастието. А когато човек загуби чувството си за хумор, естествено че всичко ще му се струва мрачно и ужасно", казва той и заключава: "Смехът е много по-силно оръжие от това да създаваш гняв и злоба."

На връх 3 март преди три години сценаристът на "Шоуто на Слави" Иво Сиромахов, облечен в черно на фона на националното знаме, с треперлив глас чете предсмъртното писмо на Васил Левски в ефир. Вълнува се. Недоумява защо то не се учи в училище, въпреки че казва истини, които звучат толкова актуално и днес.

Няколко дни по-късно един мъж се обажда да разкаже тази сцена на свой приятел, който истински се интересува от личността на революционера. Това, което не знае е, че същият този негов приятел е автор на "предсмъртното писмо". И го е съчинил и публикувал в блога си няколко месеца по-рано, огорчен, след като го уволняват от работа. В сайта му има и съобщение, че всичко, което пише в своята страница, е художествена измислица. "Веднага писах до предаването и им обясних, че аз съм автор на писмото, че е станала грешка и ги помолих да съобщят в ефир, че писмото не е истинско. Писах лично и до Иво Сиромахов. Не знам дали са го получили, но опровержение не последва", разказва той пред "Капитал". Учудването му е още по-голямо обаче, когато на 19 февруари 2011 г. вижда анализ на същото писмо в коментар на Мартин Карбовски за вестник "Стандарт". Седмица по-късно на сайта на Министерството на културата е публикувана статия опровержение от историк д-р Георги Владимиров. "Писмото" обаче и до днес продължава да се споделя и разпространява по сайтове, блогове и форуми най-вече покрай чествания и национални празници. "Моята идея въобще не беше да се възприема като истинско", съжалява вече авторът му.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


34 коментара
  • 1
    kardinalat avatar :-?
    kardinalat

    Колко празнини имаме,като личностти. Каква нужда от внимание и признание.

  • 2
    forumer avatar :-|
    forumer

    Да пишат и да не му мислят толкова. Който се връзва си е за негова сметка

  • 3
    aron25 avatar :-?
    aron25

    Така си е. "Фастфууд" журналистиката си носи вината, че не проверява истинността на материала, а ние си "харесваме" темата, защото, примерно написаното отговаря на представите им за това в какъв свят живеем. Или наистина сме "забравили" да се смеем? А не трябва, защото точно тогава светът ще ни се стори в действителност мрачно и тягостно място за живеене:) И..как беше онова - "Светът е оцелял, защото..

  • 4
    plumpschick avatar :-|
    plumpschi

    "Засега популярността им е по-скоро вид социален експеримент"

    Изрази от сорта на експеримент, особено когато се касаят до писане на фалшиви интервюта и истории с цел формиране или сондиране на мнение просто ме изприщват! Това ужасно ми напомня на промивка на мозъка маскирана под формата на забавление.

  • 5
    bombov_saruiar avatar :-|
    bombov_saruyar

    До коментар [#4] от "plumpschi":

    А на хейтърите в БГ само това им трябва. Колкото е по-мерзко, толкова по-бързо се разпространява.

  • 6
    nik666 avatar :-|
    Strygalldwir

    До коментар [#4] от "plumpschi":

    Това е защото не четеш disclaimer-a

  • 7
    kons avatar :-P
    Viscount Ganyo

    Е, браво. Много добра статия. Браво и на създателите на тези сайтове.

  • 8
    iceisnice avatar :-|
    Yuli Stoinov

    Новините и темите, описани в статията по горе, създават сериозен проблем и не бива да бъдат приемани като чиста монета, независимо от твърденията на авторите им. Особено напоследък, забелязвам разгърната кампания, целяща раздухването на народното недоволството. Не всички читатели са способни да направят разликата между истинските новини и въпросните "писания"(пълни с правописни грешки). Освен това нивото на българската онлайн култура още е твърде ниско (хората не знаят какво могат да очакват в интернет). Чудесна статия в тази посока http://avtorski.pogled.info/article/28599/Virtualnoto-samobichuvane-lyubimiyat-sport-na-Balgariya

  • 9
    ivoapostolov avatar :-|
    ivoapostolov

    А какво стана с онзи журналист от Капитал, който разправяше наляво и надясно, че ще ги съди? :)

  • 10
    tanuco avatar :-|
    tanuco

    "Artists use lies to tell the truth, while politicians use them to cover the truth up"

    Защо никой не обърна внимание на факта, че всичките статии в посочените сайтове зачесват много актуални теми и казват истината, каквато не им се иска да е на повечето политици... ?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал