Споделеното носи щастие

Илюстрация Увеличаване [Shutterstock] Смаляване

Тихата революция. Тя възниква в сянката на Голямата рецесия и на движението "Окупирай Уолстрийт". Обединява хората, които искат да харчат по-малко, да разрешават повече проблеми заедно, да предоговарят условията с големите бизнеси. Тези, които предпочитат да ядат местна храна и да подкрепят малките предприемачи в общността си. Да споделят ресурси - пари, време и продукти, с останалите. Които осъзнават, че решенията им имат отражения върху средата, общността, следващите поколения. Тихата революция е икономиката на споделянето, казва американското списание The Atlantic.

Тя е от онези големи промени, които оставят отпечатък върху начина, по който мислим и живеем. Които не се случват в рамките на една календарна година, но от развитието им зависи много. Глобалната агенция за маркетингови проучвания JWTIntelligence всяка година наблюдава подобни значими промени в навиците и нагласите на хората по света и ги събира в годишна прогноза за тенденциите, които имат значение. Както пишат в доклада си, тяхната мисия е да подредят картината, да отсеят важното в хаоса от хиперинформация и спам.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Тенденциите, които те посочват, обикновено не се случват в изолация. Свързват сфери на живот, държави, култури. Взехме повод от тяхното изследване, за да разгледаме географията на промените. Да потърсим намират ли потвърждение тези трендове в България? Кое ще е важното и интересното в различните области на обществения живот - гражданското общество, семейството, предприемачеството, потреблението и храната? Кои тенденции действително имат тежест и кои тепърва ще набират инерция тук...

Гражданското общество: Заедно можем повече 

[Shutterstock]

В една от последните недели на януари молът срещу хотел "Хемус" беше оживен повече от обичайното. Не, не заради намаленията. Или пък отварянето на нов магазин. Вълнението беше около малка маса на входа, където група граждани измерваха в каква степен белите дробове на посетителите са засегнати от тютюнев дим. Дискутираха пълната забрана за пушене на обществени места и за четири часа успяха да съберат над 500 подписа в подкрепа на въвеждането й. Беше по-тихо от протест, но много по-ефектно от Facebook активизъм или ругаене срещу телевизора по пантофи. Напомни ни, че гражданската позиция трябва да се отстоява и има начин това да се случи.



"Политиците, които взимат решения, се влияят от бройката протестиращи", коментира Павел Антонов от "Коалиция за живот без тютюнев дим", организатори на акцията в мола. И когато тази бройка не е чак толкова внушителна, на помощ идват по-креативните форми на протест. Коалицията има вече няколко такива зад гърба си. Нейни поддръжници пиха кафе (без цигара) пред задния вход на парламента в деня, в който депутатите гласуваха изменението на закона за здравето и отмяната на пълната забрана за пушене. Раздаваха балони в The Mall и ябълки на пл. "Славейков". Тичаха и ходиха назад в Борисовата градина.

Алтернативните форми на протест все повече започват да набират скорост и в България и най-вероятно ще са една от тенденциите през следващата година. Последният ефектен пример беше опашката от около 60 души, която се изви пред клон на Първа инвестиционна банка (ПИБ) в края на януари. Тя беше заявка за несъгласие с промените в Закона за горите, поискани от "Витоша ски" (фирма, свързана със съсобственика в ПИБ Цеко Минев). Според Павел Антонов в бъдеще ще има повече такива алтернативни протести, защото са необходими и ефектът от тях е голям. Те показват, че недоволството не е само във Facebook, че зад групите в социалните мрежи стоят реални хора.

Според Мария Петкова, директор на фондация "Лале", все по-голяма част от хората започват да осъзнават, че много от нещата зависят от тях и не могат да очакват някой друг - държавата, социалните служби и институциите въобще, да го направят вместо тях. "Всяко получаване наготово те прави по-зависим и пасивен, с по-малко възможности да се справиш сам с нещата", коментира Мария Петкова и е оптимист, че това е започнало да си проправя път и в България.

Гражданското освен това не се изчерпва с протести или пък с НПО сектора. Ако се вгледаме малко по-внимателно, има редица примери за формирането на малки острови на заедност, на грижа за общото. Малки, но активни общности, които крещят "про-мя-на". След побоя над ученик от столичното 35-о училище през декември миналата година например родители събраха на своеобразен граждански съд институциите, отговорни за сигурността и грижата за децата им. Платформата "Урбанотопия" дава възможност на граждани да подават онлайн сигнали за инфраструктурата и чистотата на територията на София. Тя е свързана със сайта на Столичната община и следи колко сигнала са подадени и колко от случаите са разрешени. Преди година жители на квартал "Дружба" в София се обединиха срещу застрояването на междублоковите им пространства. TimeHeroes пък свързва доброволци, които искат да помагат, с каузите, които имат нужда от подкрепа. На форуми като TEDxBG или тези на "Горичка" активни хора споделят добри идеи как да променят света около нас. "Много дълго време се разпадахме като общество. Сега като че ли хората вече започват да си задават въпроса "Защо сме заедно? Как да живеем заедно", е изводът на социолога Мила Минева.

Има определена тенденция и в каузите, зад които хората застават. Според Геновева Петрова, изпълнителен директор на агенция "Алфа рисърч", енергия за промяна предизвикват най-вече неполитически каузи. "Гражданските права и т.н. вече не могат да мобилизират толкова гражданска енергия, колкото каузи като околна среда, защита на потребители, пациентски права и пр.", коментира тя.

Мария Петкова, директор на фондация "Лале", идентифицира и няколко глобални процеса в гражданското общество, които можем да очакваме в близко бъдеще. "На много от гражданските организации ще стане ясно, че промените от последните години са сериозни и необратими", коментира тя. Едната голяма промяна е свързана с това, че обикновените хора все по-малко вярват в институциите - европейски, национални, социални. Тази тенденция се сблъсква и с факта, че институциите разполагат с все по-малко средства и не могат да покрият изискванията на гражданите.

Ограниченото финансиране засяга до голяма степен и самите граждански организации. Докато преди години те можеха да разчитат на средства от чуждестранни донори, сега се предполага, че вече са натрупали опит и могат сами да се справят. "Сега, 20 години след промените, гражданският сектор има възможност да стане пълнолетен и очакванията към него са по-високи", допълва Мария Петкова. Според нея тази година ще стане ясно, че "ограничените ресурси означават необходимост да бъдат ползвани максимално ефективно". Като например организациите да си сътрудничат помежду си, гражданската сфера да работи заедно с местни сдружения и власти, стопанският и нестопанският сектор да се свържат. Такива сътрудничества ще са особено важни в по-малките населени места, където заради изключително ограничените финансови ресурси в момента местните организации свиват дейностите си.

• 1
• 2
• 3
• 4
• 5
• Следваща страница » "Храната: Кажи ми откъде идваш "