Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Shutterstock

Споделеното носи щастие

Кои ще са тенденциите в обществения живот през 2012 г.

Зорница Стоилова, Люба Йорданова
12620 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Източник: Shutterstock

Тихата революция. Тя възниква в сянката на Голямата рецесия и на движението "Окупирай Уолстрийт". Обединява хората, които искат да харчат по-малко, да разрешават повече проблеми заедно, да предоговарят условията с големите бизнеси. Тези, които предпочитат да ядат местна храна и да подкрепят малките предприемачи в общността си. Да споделят ресурси - пари, време и продукти, с останалите. Които осъзнават, че решенията им имат отражения върху средата, общността, следващите поколения. Тихата революция е икономиката на споделянето, казва американското списание The Atlantic.

Тя е от онези големи промени, които оставят отпечатък върху начина, по който мислим и живеем. Които не се случват в рамките на една календарна година, но от развитието им зависи много. Глобалната агенция за маркетингови проучвания JWTIntelligence всяка година наблюдава подобни значими промени в навиците и нагласите на хората по света и ги събира в годишна прогноза за тенденциите, които имат значение. Както пишат в доклада си, тяхната мисия е да подредят картината, да отсеят важното в хаоса от хиперинформация и спам.

Тенденциите, които те посочват, обикновено не се случват в изолация. Свързват сфери на живот, държави, култури. Взехме повод от тяхното изследване, за да разгледаме географията на промените. Да потърсим намират ли потвърждение тези трендове в България? Кое ще е важното и интересното в различните области на обществения живот - гражданското общество, семейството, предприемачеството, потреблението и храната? Кои тенденции действително имат тежест и кои тепърва ще набират инерция тук...

Източник: Shutterstock

В една от последните недели на януари молът срещу хотел "Хемус" беше оживен повече от обичайното. Не, не заради намаленията. Или пък отварянето на нов магазин. Вълнението беше около малка маса на входа, където група граждани измерваха в каква степен белите дробове на посетителите са засегнати от тютюнев дим. Дискутираха пълната забрана за пушене на обществени места и за четири часа успяха да съберат над 500 подписа в подкрепа на въвеждането й. Беше по-тихо от протест, но много по-ефектно от Facebook активизъм или ругаене срещу телевизора по пантофи. Напомни ни, че гражданската позиция трябва да се отстоява и има начин това да се случи.

"Политиците, които взимат решения, се влияят от бройката протестиращи", коментира Павел Антонов от "Коалиция за живот без тютюнев дим", организатори на акцията в мола. И когато тази бройка не е чак толкова внушителна, на помощ идват по-креативните форми на протест. Коалицията има вече няколко такива зад гърба си. Нейни поддръжници пиха кафе (без цигара) пред задния вход на парламента в деня, в който депутатите гласуваха изменението на закона за здравето и отмяната на пълната забрана за пушене. Раздаваха балони в The Mall и ябълки на пл. "Славейков". Тичаха и ходиха назад в Борисовата градина.

Алтернативните форми на протест все повече започват да набират скорост и в България и най-вероятно ще са една от тенденциите през следващата година. Последният ефектен пример беше опашката от около 60 души, която се изви пред клон на Първа инвестиционна банка (ПИБ) в края на януари. Тя беше заявка за несъгласие с промените в Закона за горите, поискани от "Витоша ски" (фирма, свързана със съсобственика в ПИБ Цеко Минев). Според Павел Антонов в бъдеще ще има повече такива алтернативни протести, защото са необходими и ефектът от тях е голям. Те показват, че недоволството не е само във Facebook, че зад групите в социалните мрежи стоят реални хора.

Според Мария Петкова, директор на фондация "Лале", все по-голяма част от хората започват да осъзнават, че много от нещата зависят от тях и не могат да очакват някой друг - държавата, социалните служби и институциите въобще, да го направят вместо тях. "Всяко получаване наготово те прави по-зависим и пасивен, с по-малко възможности да се справиш сам с нещата", коментира Мария Петкова и е оптимист, че това е започнало да си проправя път и в България.

Гражданското освен това не се изчерпва с протести или пък с НПО сектора. Ако се вгледаме малко по-внимателно, има редица примери за формирането на малки острови на заедност, на грижа за общото. Малки, но активни общности, които крещят "про-мя-на". След побоя над ученик от столичното 35-о училище през декември миналата година например родители събраха на своеобразен граждански съд институциите, отговорни за сигурността и грижата за децата им. Платформата "Урбанотопия" дава възможност на граждани да подават онлайн сигнали за инфраструктурата и чистотата на територията на София. Тя е свързана със сайта на Столичната община и следи колко сигнала са подадени и колко от случаите са разрешени. Преди година жители на квартал "Дружба" в София се обединиха срещу застрояването на междублоковите им пространства. TimeHeroes пък свързва доброволци, които искат да помагат, с каузите, които имат нужда от подкрепа. На форуми като TEDxBG или тези на "Горичка" активни хора споделят добри идеи как да променят света около нас. "Много дълго време се разпадахме като общество. Сега като че ли хората вече започват да си задават въпроса "Защо сме заедно? Как да живеем заедно", е изводът на социолога Мила Минева.

Има определена тенденция и в каузите, зад които хората застават. Според Геновева Петрова, изпълнителен директор на агенция "Алфа рисърч", енергия за промяна предизвикват най-вече неполитически каузи. "Гражданските права и т.н. вече не могат да мобилизират толкова гражданска енергия, колкото каузи като околна среда, защита на потребители, пациентски права и пр.", коментира тя.

Мария Петкова, директор на фондация "Лале", идентифицира и няколко глобални процеса в гражданското общество, които можем да очакваме в близко бъдеще. "На много от гражданските организации ще стане ясно, че промените от последните години са сериозни и необратими", коментира тя. Едната голяма промяна е свързана с това, че обикновените хора все по-малко вярват в институциите - европейски, национални, социални. Тази тенденция се сблъсква и с факта, че институциите разполагат с все по-малко средства и не могат да покрият изискванията на гражданите.

Ограниченото финансиране засяга до голяма степен и самите граждански организации. Докато преди години те можеха да разчитат на средства от чуждестранни донори, сега се предполага, че вече са натрупали опит и могат сами да се справят. "Сега, 20 години след промените, гражданският сектор има възможност да стане пълнолетен и очакванията към него са по-високи", допълва Мария Петкова. Според нея тази година ще стане ясно, че "ограничените ресурси означават необходимост да бъдат ползвани максимално ефективно". Като например организациите да си сътрудничат помежду си, гражданската сфера да работи заедно с местни сдружения и власти, стопанският и нестопанският сектор да се свържат. Такива сътрудничества ще са особено важни в по-малките населени места, където заради изключително ограничените финансови ресурси в момента местните организации свиват дейностите си.

Източник: Shutterstock

Какво ядем? Какъв път изминава храната до чинията ни? Как изборът ни на меню влияе върху околната среда? Какво правим с остатъците в хладилника, които просто не можем да изядем? Тези въпроси ще са важни, централни, неотложни през 2012 г., смятат от JWT Intelligence. Нещо повече - те са категорични, че храната се превръща в новия глобален екологичен проблем. 

Двигателите му са цял куп причини, с които отдавна сме наясно - увеличаването на населението, намаляващото биоразнообразие, климатичните промени, недостигът на вода и т.н. Според Организацията по храните и земеделието към ООН (FAO) продукцията на храна по света ще трябва да се увеличи със 70%, за да посрещне нуждите на хората. Математиката на проблема е проста - ще се наложи повече хора да бъдат изхранвани с по-оскъдни природни ресурси.

И сега според данни на FAO страдащите от хроничен глад по света са около един милиард. А парадоксът е, че всяка година между 30 и 50% от произведената храна изгнива неизядена - феномен, който е еднакво валиден както за бедни, така и за богати държави. Според последния доклад на Европейската комисия в ЕС се разхищават 89 милиона тона храна на година (или по 179 кг на глава от населението). Очакванията за 2020 г., ако не се предприемат действия, са остатъците да бъдат около 126 милиона тона. Тоест около 40% увеличение. Най-много храна разхищават домакинствата (42%), следват производителите (39%), търговците на дребно (5%) и кетъринг услугите (14%).

Според JWT обаче ще расте осведомеността на хората за екологичната цена на това, което ядат. Потребителите постепенно ще започнат да правят по-съзнателни избори, мотивирани предимно от растящите цени на храните. Ще се учат да адаптират собствените си навици и ще очакват бизнеса с храни да еволюира също. Да ги образова за ефектите. Да търси решения.

Ще последваме ли това поведение и в България? Да, но още е рано да смятаме, че то ще бъде масово.

Антон Владимиров, който е собственик на магазините "Хляб и сирене за приятели", казва, че наблюдава все по-жив интерес у хората към това откъде идва храната им, какво съдържа и как се определя цената й. По думите му има жажда за информация и интерес към историята на продукта, която той нарича любознателност. Произходът на стоката става по-важен от марката.

Трудно е обаче да се отговори на въпроса дали тази тенденция е задвижвана от загриженост към природата или по-скоро е обоснована от стремежа към по-високо качество на живот. Социологът Мила Минева казва, че интересът към произхода на храната по-скоро се дължи на "истерията, която броди в публичното пространство, че ядем боклуци, че се храним с место, натъпкано с антибиотици, и т.н". Връща се и любовта към домашно приготвената храна. Независимо дали става дума за лимонада, супа или кекс, "домашно" става ключов маркетингов апел.

Антон Владимиров от "Хляб и сирене за приятели" наблюдава и стремеж у хората за скъсяване на дистанцията между производителя и потребителя. "Хората търсят усещането, че продуктът е произведен почти за тях", казва той.

За тази тенденция разказва и Любомир Ноков, собственик на магазините за биохрани "Биомаг" и на продуктите с марка Harmonica. Според него движението за солидарно земеделие ще набере доста скорост и в България тази година. В основата му е, че семейства плащат на фермер да им произведе прясна и чиста храна. В София например вече от около година действа и малък "хранкооп" на приятелски принцип. Около 150 души се организират периодично чрез мейлинг лист и си доставят храни от различни ферми в страната. На подобен принцип действа и solidarno.com.

Ноков смята, че през тази година ще се увеличават и интересът, и инвестициите в устойчиво, екологично земеделие. "Има малък бум на сертифицираните биоферми в България, има все повече биомагазини, биотърговци и вече всички вериги имат биощандове в магазините си. В България все още делът на биохраните е под 0.1%, но се увеличава бързо", коментира той.

Със сигурност ще видим и български отговор на разхищението на храна, но засега усилията са минимални. Едва миналата седмица в България беше учредена първата хранителна банка, която ще играе ролята на посредник между производителите и търговците, които искат да дарят ненужните за пазара количества, годни за консумация храни и онези социални групи, които имат затруднения да си ги набавят.

Срещат се примери с бизнеси, които правят същото. Холандската пекарна JoVan вече две години дарява на нуждаещи се останалите от деня изделия, вместо да ги изхвърля. Подобен тип инициативи засега са само единици, но може би през 2012 г. ще ги виждаме по-често. 

Вниманието към храната, която потребяваме и изхвърляме, подхранва и друга тенденция, която ще срещаме - храната все по-често ще бъде повод за граждански активизъм, за протести. Засега сме виждали подобни примери предимно покрай съпротивата срещу ГМО културите, но такъв тип инициативи ще растат. Цената на храните също ще се превръща в особено чувствителен политически въпрос.

Източник: Shutterstock

Ръст на малки стартиращи бизнеси. Още зелени каузи и предприемачи, които ги е грижа за общността.

"Героят на нашето общество не е артистът или реформаторът, нито пък светецът или ученът. А предприемачът." Цитатът е от текст на Уилям Дересивич в New York Times, който описва вече стабилен тренд в развитите страни - все повече млади професионалисти търсят възможности да започнат свой бизнес, вместо да се отчайват, че не намират място на пазара на труда. В своя доклад за тенденциите на 2012 г. JWT наричат това поколение Generation Go (родените след 1978 г.) - хората, които завършват образованието си в кризата, след което се оказват безработни или без перспектива за добра заплата. Рискуват със собствен бизнес проект, защото им изглежда по-разумна алтернатива пред дългосрочната безработица. "Предприемачеството дава на Generation Go старт и чувство за директен контрол върху бъдещето", пишат в доклада си JWT.  Новите бизнес лидери са мобилни и гъвкави, могат да работят когато и където трябва и се чувстват независими. Технологиите им помагат да реализират идеите си по-лесно. Чрез тях предприемачите споделят, намират съмишленици, организират събития. Социалните мрежи пък са ги научили добре да промотират самите себе си.

Тази тенденция ще срещаме и в България. "Виждам тази нагласа сред студентите си - така си представят добрия живот, своя живот - като предприемачи, но дали реално им се случва е друг въпрос", коментира социологът Мила Минева, която е и преподавател в Софийския университет. Според нея тук има по-малка готовност реално да започнеш собствен бизнес заради очакванията, че средата е корупционна. "Но определено има стремеж за заобикаляне на вече създаденото", допълва Минева. Тя дава пример с това, че вместо да си взаимодействат с вече създадените неправителствени организации в България, нейните студенти предпочитат да създават свои.

Що се отнася до предпочитаната сфера на стартиращите предприемачи - тя, досещате се, е зелената. След бума на биомагазините започват да се появяват нови форми на екобизнеси, за които здравословното е и кауза, и концепция. Като например Soul kitchen, които доставят здравословна храна от органични продукти по офисите и домовете. Освен това организират и месечни семинари и уъркшопове, на които участниците споделят вижданията си за храната, готвят заедно и обменят опит и идеи.

Наред с това все повече ще виждаме предприемачи, които ще инвестират в общността си и ще се включват в решаването на конкретни проблеми. Като даряват средства за благотворителни каузи, ремонтират детската площадка пред блока или се включват в настоятелството на училището на детето им. Нагласата е, че ресурсите са споделени.

Боян Бенев, който се занимава с развитието на предприемачеството в България и Великобритания, посочва друга тенденция, която можем да очакваме през следващата година. "Надявам се, че 2012 ще е годината, когато някои добре развиващи се тук предприемачи ще се реализират и на европейско и световно ниво", коментира той и дава пример с бизнес консултантите Xentio и маркетинг канала за архитекти и дизайнери Clippings.

Боян Бенев е оптимист и че годината ще е тази на фокуса върху предприемаческото образование. От години организации като Junior Achievement България обръщат внимание на нуждата от качествено образование в сферата, и то още от началните години на училището. Едва през 2011 г. обаче подобни инициативи набраха скорост и целта в близко бъдеще е предприемаческите умения да станат част от учебната програма. Защото всеки мечтае да е Стив Джобс.

Източник: Shutterstock

Ключовият дебат ще е докъде стига правото на обществото да се намесва в семейството. Отпадат предразсъдъците спрямо алтернативите на брака.

Мария е на 35 години. Има син на 4 години, който отглежда сама. От около година е разделена с бащата на детето си. Казва, че това решение е направило и тримата по-щастливи и спокойни. "Сега, когато не сме семейство в традиционния смисъл, синът ми и баща му прекарват много повече време заедно. Общуват по-качествено. Преди, когато живеехме под един покрив, почти не се виждаха, защото баща му никога не си беше вкъщи", обяснява тя.

По света изборът на Мария е устойчива тенденция. Тя маркира растящото множество жени, които решават да поемат алтернативен житейски маршрут, който не включва брака като важно събитие. Не включва дори и наличието на партньор. Все повече домакинства се състоят само от "Мама и аз". JWT Intelligence твърдят, че явлението се разпростира все по-широко от Запад на Изток и двигателите му са доброто образование, загубата на икономическата мощ на мъжете, все по-силните позиции на жените на пазара на труда и илюзията, която дава интернет, че изборът на партньори е безкраен. 

За жените, които възприемат този модел, съжителството в брак се счита по-скоро като ограничаващо възможностите им. Един от ключовите двигатели за женитба - да намериш партньор за възпроизвеждане, преди биологичният часовник да започне да тиктака, все по-малко е фактор. Да имаш бебе без съпруг - чрез осиновяване или асистирана репродукция - става по-лесно и е все по-добре прието в обществото. А и все повече жени могат да си го позволят финансово.

В България случаят не е такъв. Тук е доста по-трудно да отглеждаш сам дете. Разликата е, че в западния свят има изградена система от подкрепящи институции, които значително улесняват самотния родител. Но ясно различимата тенденция е, че стигмите отпаднаха. Първо по отношение на развода, след това спрямо съжителството без брак, а сега и към избора на жените да отглеждат децата си сами. "Маха се петното върху самотното родителство, то става избор, а не обреченост", обобщава социологът Мила Минева.

Психологът Милена Манова казва, че наблюдава две паралелни тенденции - от една страна, на жени, които сами отглеждат децата си, от друга, на доминиране на женското участие във все повече области. Те работят, домакинстват, грижат се за възпитанието на детето, водят го на всякакви активности в събота и неделя, а бащите или отсъстват, или са много заети в работата и обременени.

Устойчивият тренд обаче е семейството в България да е все по-разнообразно и широко понятие. Данните от последното преброяване на населението показаха, че през последните десет години се е увеличил два пъти делът на двойките, които живеят заедно без брак - от 4% през 2001 до 8% през 2011 г. От всички съжителства без подпис 70% са във възрастовата група 16 - 39 години. Паралелно се увеличава и броят на разводите.

Съвместното съжителство в България носи по-скоро почерка на пробен брак, тоест фаза, в която партньорите се опознават, адаптират се един към друг и се подготвят за следващата стъпка – родителство и (евентуално) брак. Тенденцията  за отлагането на браковете във времето се наблюдава от началото на 90-те години. Средната възраст за сключване на първи брак при жените оттогава насам е скочила от 21.4 години на 26.9 години. Какви са причините от психологическа гледна точка? "Жените имат концепцията за правилния, подходящия мъж и или го чакат, или го търсят проактивно. Мъжете по-скоро изчакват добрия случай", обяснява Милена Манова. По думите й бракът декларира избор, докато в съжителството без подпис партньорите сякаш си оставят възможност за изход от връзката.

От друга страна, ролите в семейството също еволюират. Макар и бавно. Делят се финансите, отговорностите и контролът. Всъщност и всичко останало е по-скоро въпрос на договаряне между партньорите, отколкото на традиционните разбирания за ролите.

Все по-видим става и стремежът на мъжете и жените да се учат да бъдат добри родители. Вече има и цяла бизнес верига от книги, форуми, училища за родители, която да посрещне тези нужди. През тази година обаче въпросите за възпитанието на децата все повече ще излизат от личното и ще стават обект на публични дискусии и общи решения. Формалният повод ще е новият закон за детето, който още се пише и обсъжда. И поставя ключови въпроси, които досега рядко са били обсъждани публично, като редно ли е да пошляпваме децата си например. Прогнозата на социолога Мила Минева е, че "2012 ще е годината на преговорите между личното и публичното. Годината на предоговаряне на границите - до каква степен възпитанието е личен избор и до каква степен обществото има право да казва какво да се случва в семейството.

Източник: Shutterstock

Малки опаковки, спад на спонтанните покупки и изкушения само от време на време.

През септември тази година във Великобритания ще отвори врати един различен вид колеж. В него няма да има библиотека и спортни съоръжения, но затова пък таксите ще са наполовина по-ниски от тези в останалите висши училища. "Промоцията" е за всички кандидат-студенти, които нямат желание да взимат кредит във времена на криза, но все пак държат на диплома за висше образование.

Подобни решения се родиха през последната година в много най-разнообразни сфери. Примерите са предимно в САЩ. Там Еquinox Gyms отвориха скромна, но приятна фитнес зала за 20 долара на месеца (с около сто долара по-евтино от обикновените). Amazon заложи на по-достъпен следващ модел на Kindle, Kraft Foods произвеждат по-малки опаковки дъвки, Coca-Cola измисли алтернатива на двулитровата бутилка, кетчупът на Heinz също е с намалено количество. Промените са отговор на свитите доходи и съответно потребление. Хората обаче не се отказват напълно от нещата, които обичат, и все още държат на качеството. Просто ги употребяват по-рядко и с мярка.

Тази тенденция най-вероятно ще продължи и през 2012 г. Производителите ще свикнат с "новата нормалност" (по доклада на агенцията за маркетингови проучвания JWT Intelligence) и ще търсят стратегии за потребителите, които купуват осъзнато и контролирано. Купоните и ваучерите отново ще влязат в играта, а целта ще бъдат по-достъпни продукти и услуги.

Ограниченото, но осъзнато потребление в България също се наблюдава. Например през подема на магазините за втора употреба и за винтидж дрехи. През последната година такива се появиха дори на софийския бул. "Витоша". Цената е основен фактор, но далеч не е единствен. В тези магазини могат да се намерят оригинални дрехи и продукти, които не можеш да видиш другаде. "Евтиното става cool. Този тренд много ми допада и определено го срещаме по-често", заключва и социологът Мила Минева.

Заради кризата се раждат и нови форми на споделено потребление, които досега бяха непознати в България. Като например carpool - платформа, която свързва хора, пътуващи в една посока. Така те могат да си разделят парите за бензин и да стигнат до крайната точка с по-малко ресурси. Най-често се организират през Facebook и други социални мрежи.

Намаляването на количествата на продуктите е свързано и с още една тенденция, която идентифицират JTW Intelligence. Тя се нарича Live a little ("Живей по малко") и я обясняват с умората от непрестанното повтаряне как трябва да водим здравословен живот. Докато правителствата (без нашето) забраняват пушенето почти навсякъде, а телевизиите ни облъчват с реклами за храни без мазнини,  хората се опитват да избягат от всекидневния стрес и да се почувстват нормално. "Потребителите ще търсят начин да живеят по малко, без да се отказват от много неща", пишат JWT. Според тях потребителите могат да се контролират по-добре и ще се подават на изкушения само от време на време.


7 коментара
  • 1
    analiziraitova avatar :-|
    analiziraitova

    Намаленото потребление - спасение за планетата.

  • 2
    dess avatar :-|
    dess


    До коментар [#1] от "analiziraitova":
    Съгласен! Но трябва да се ограничи и производството на стоки, от които нямаме нужда. Видно е за всички - предлагането вече определя търсенето, не обратното. Нужно ли е например с появата на всеки нов модел телефон да зарязваме стария. Каква част от бързо остаряващите технологично изделия фирмите производители въобще успяват да реализат, като се има предвид колко много са конкурентите им. Какво се случва с вече произведените с милиони телевизори, компютри и подобни след като останат няколко месеца непродадени?

  • 3
    3point14 avatar :-|
    314

    До коментар [#2] от "dess":

    Производтството на стоки би могло да се ограничи само и единствено , като отговор на ограничено потребление.

  • 4
    anastas_kar avatar :-|
    anastas_kar

    Отношение към дейността на гражданските организации е редно да вземат изтъкнати представители на индустрията, изкуството,науката...Няма я дискусионната среда с участието на най– компетентните.Къде са учените на БАН, престижните ни университети и други представители на интелектуалния труд?Даже и имената им не знаем.Кои са авторитетите на България в областта на :икономиката –енергийните проблеми, потреблението, квалификацията на заетите в производството ;изкуството, културата...Или най– големите интелектуалци са тези от управлението, както ежедневно ни се натрясква по медиите.
    Специалисти,които са постигнали успех в професионалната си кариера, трябва да бъдат търсени за тяхната позиция в дискусионна атмосфера и лично становище,разбира се. 90 % от нашата интелигенция е отучена да бъде инициатор или съинициатор на всякакво гражданско движение от 58 години.Преди това не е било така.Личното спокойствие и титлите продължава да бъде тяхна цел.Всичко останало за тях е нерационално...

  • 5
    niki.mikhailov avatar :-P
    Ники Михайлов

    :) Едно голямо браво на авторките на статията! Дай боже наистина на повече хора да почне да им идва акъла в главата!

    Идеологично натовареното ми твърдение е че ние в крайна сметка ние сме първо хора... и после потребители. Намигване към вестник "Капитал"!

  • 6
    ages avatar :-|
    ages

    Добра статия. Но като се използва подзаглавие, което копи пейст заглавие на книга е добре да се намекне. Малкото е новото голямо. Сет Годин.

  • 7
    rossimitova avatar :-|
    rossimitova

    Знаетели, че ако всеки човек на тази планета потребяваше колкото средно статестическия американец, в рамките на един човешки живот щаха да са ни необходими ресурсите на три планети за да живеем така? Храната е само началото на преврата в мисленето на човека. Всички се надяваме самосъзнанието на хората да се пробуди и те да осъзнаят, че са част от природата а не неините паразити. Време е вече да почнем да решаваме проблеми а не да ги завещаваме на децата си.Трябва да се замислим как сме стигнали до тук, как потребяваме, колко потребяваме( торбички, ел. енергия, дървесина, горива, хатрия метали, дрехи, пестоциди, препарати и много много други), какъв е ефекта върху заобикалчщатани среда и какви ще са резултатите. Рециклирането не е решение за това потребление, изразходва твърде много енергия за преработка и транспорт. Тази нова стъпка аз наричам разширяване на съзнанието на човека.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK