Кажи баба thank you
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кажи баба thank you

Кажи баба thank you

Младите български двойки все още разчитат на родителите си да попълват липсите в публичните грижи за деца. Какви са ефектите?

Зорница Стоилова
19020 прочитания

© Инна Павлова


"Впрегнах три фамилии, за да си отгледам детето", смее се Надя*. Над петгодишния Никола освен родителите му винаги бдят и двете му баби. Четиримата непрекъснато се сменят във въртележката на големия град кой ще го води на детска градина, кой ще го взема оттам, кой ще го придружава на спорт, с кого ще прекарва почивните дни и кой ще се грижи за него, когато се разболее. Ако не поддържат този сложен баланс, единият родител просто трябва да напусне работа.

Докато Никола е бил по-малък, е било още по-трудно. Той не се класира веднага в общински ясли и детска градина поради липса на места. Частната е непосилна за семейния бюджет. Работодателите и на двамата родители не предлагат възможности за гъвкаво работно време. Всъщност в някакъв момент сметките достигат до ръба на абсурда - на семейството ще излиза по-евтино, ако Надя спре да работи и си остане вкъщи, за да се грижи за сина си. Тогава на помощ идва едната баба на Никола, която е пенсионер и може да го гледа през деня. Макар че той вече посещава общинска детска градина ("с мноооого връзки", както призна майка му), често боледува и пак прекарва с баба си по-голямата част от времето. "От гледна точка на финанси и време, този модел много ме облекчава", казва Надя, която отскоро е започнала да ходи на уроци по английски език два пъти седмично. ("Иначе е абсурд да си позволиш да се развиваш.") Но пък и изпитва угризения и притеснения. Невинаги постига съгласие със свекърва си по въпросите за възпитанието. И напоследък все по-често си мисли: "За какво да раждам второ дете, ако пак ще го гледа баба му?"

Въпреки стремежа си да се еманципират от традицията, да създават свои правила и определения за семейство, младите български двойки все още силно разчитат на своите родители в отглеждането на децата си. Промяната, която е настъпила през последните двадесет години, е, че този модел се възпроизвежда не като културна даденост, а като икономическа необходимост. Бабите и дядовците са финансов инструмент, част от стратегията за жонглиране между добро семейство, забързан градски ритъм, конкурентен пазар на труда и високи разходи за живот. Те запълват дупките от недостига на публични услуги и липсата на алтернативни грижи за малки деца. Компенсират кривините на държавните политики за подкрепа на млади семейства и негъвкавата структура на заетостта. Достъпна версия на професионалните детегледачки. И, разбира се, повечето поемат тази отговорност с отдаденост и желание. Въпреки че съвсем не са длъжни.

Супербаби на помощ

Сийка Ковачева е доктор по социология в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" и изследва баланса между работа и семейство. От интервютата, които провежда с работещи млади родители в рамките на изследването "Качество на живот и труд", установява, че гледането на деца от бабите и дядовците съвсем не е най-желаният модел. Всъщност майките предпочитат посещаване на детска градина, тъй като дава на малчуганите повече възможности за развитие, създава социални умения и дава по-голяма независимост на младите семейства от възрастните им родители. "Най-добрият модел беше всъщност съчетаването на обществено заведение с "бабешко" гледане", казва д-р Сийка Ковачева.

Според данни от Националния статистически институт към момента около 25% от децата остават извън детските градини (виж графиката). Жените домакини в страната пак по официални данни са около 3-4%. Така социологът Алексей Пампоров от Институт "Отворено общество" изчислява, че около 20% от децата се отглеждат изцяло от бабите и дядовците си. По думите му досега публичните услуги в тази област са се реформирали недалновидно. "Тази система трябва да е гъвкава, да се планира по-добре и да се адаптира лесно към данните за раждаемостта", коментира Пампоров.

Освен недостига на места в детските градини друга причина за острата необходимост от баби и дядовци е липсата на алтернативни грижи за деца. В големите градове тепърва прохождат родителските кооперативи или корпоративните детски градини. В Германия например т.нар. дневна майка (жена в майчинство, която освен за своето дете се грижи за още няколко други през деня, срещу което получава заплащане от общината) е институция.

За повечето хора обаче алтернативите се изчерпват с професионалната детегледачка, която доста двойки трудно могат да си позволят (средната цена за пълен работен ден, пет пъти в седмицата е около 650 лв.). А освен финансовия има и други фактори, които карат родителите да предпочитат бабината пред наемната помощ. Жани Дядовска изчислява плюсовете и минусите: "Баба = каквато, такава, трудно може да промениш характер, важно е да имате консенсус за възпитанието и режима на детето, задължително да сте в един район, безспорно ценна във важни моменти, икономически най-изгоден вариант. Детегледачка = можеш да сменяш, по-лесно изискваш и контролираш, притеснение, че външен човек е в къщата, сериозен месечен разход..."

Социологът Алексей Пампоров казва, че в държави като България, където доверието към другия е изключително ниско, е широко разпространен фамилизмът - да разчиташ само на хора, с които си свързан с родство. На кого да оставиш детето си, ако не на баба му?

Често този тип подкрепа решава чисто икономически проблеми. В изследванията си д-р Сийка Ковачева открива, че много от младите двойки, които са живели независимо преди раждането на дете, са се върнали да живеят отново с някоя от родителските двойки не толкова заради липсата на жилище, а заради високите разходи по отглеждането на детето като ток и вода, дрехи и храна. Американският антрополог и етнограф Кристен Годси, която изследва моделите на създаване на семейства в Източна Европа, описва същия феномен. Казва, че е характерен и за други страни в региона. "Икономическите реалности в България днес засилват културните опори на взаимодействие в традиционните семейства", коментира тя пред "Капитал". И забелязва реципрочност в очакванията - в замяна на финансова подкрепа от децата си много от възрастните хора са повече от щастливи да се грижат за внуците си.

Двойките с малки деца пък се сблъскват с друг проблем - липсата на гъвкавост на пазара на труда. В България възможностите са горе-долу две: родителите или работят на пълен работен ден, или изцяло гледат деца. В изследване на Националния статистически институт за съвместяването на професионалния със семейния живот над 100 хил. от неработещите заявяват, че искат да се трудят, но не могат, защото няма кой да се грижи за децата им. "Възможностите за съчетаване на платен и неплатен труд са силно ограничени – около 2% от заетите работят на намалено работно време. За сравнение в Холандия около 70% от жените и 20% от мъжете имат работа с намален работен ден", дава пример д-р Сийка Ковачева.

В същото време детските заведения са с фиксирано работно време, а родителите често са принудени да работят извънредно с кратко или изобщо без предизвестие. В такива случаи отново супербабите идват на помощ. Когато бебето на Валерия навършва една година, тя решава да се върне на работа, защото "са нужни двама работещи родители, за да може да функционира нормално едно семейство с дете". Но решава да използва възможността, която дава Кодексът на труда, и да прехвърли майчинството си (тоест гледането на дете до 2-годишна възраст) на своята майка. "Това бе последната година преди пенсия на нашата баба, работата й беше тежка и заедно решихме, че ще й е по-приятно да я прекара с внучето си", разказва Валерия. Така майка й получава задължителните 240 лева от НОИ, а младото семейство й изплаща остатъка до заплатата, която би получавала, ако работеше, в знак на благодарност, че вместо това полага грижи за детето им.

Според д-р Сийка Ковачева държавната политика за подкрепа на младите семейства не е адекватна спрямо пазара на труда, при това в условията на глобална конкуренция. Най-вече защото стимулира традиционното разделение на половите роли. "Родителският отпуск може да се ползва и от двамата родители, но няма квота само за бащи, която да се губи, ако не се използва", коментира тя и продължава: "Въвеждането в скандинавските страни на такива периоди от родителския отпуск, определени само за бащите, доведе до това, че вече 80% от бащите ползват част или изцяло полагащия им се отпуск (колко бащи са ползвали отпуск по бащинство в България - вижте графиката). А защо това е проблем? "Дългото откъсване на майките от пазара на труда също е фактор за тяхното задържане на по-ниско платени работни места", обяснява д-р Ковачева.

Друг проблем, който тя посочва, е липсата на гъвкавост при ползването на родителските отпуски и на работното време на обществените детски заведения. Ковачева цитира Европейското социално изследване от 2009 г., според което в България хората имат най-високи очаквания спрямо държавната отговорност за подпомагане на работещите родители. В същото време обаче са и най-недоволни от социалната политика в подкрепа на работещите родители и най-малко удовлетворени от възможностите за постигане на баланс между работа и семейство (какви политики ще развива държавата в тази посока през 2012 г. - вижте в карето)

Какви са ефектите

В лекциите си по социология на семейството в Софийския университет една от  задачите, които Алексей Пампоров дава на студентите си, е да наблюдават детска площадка. Там е лесно да уловят различните модели на поведение на децата в зависимост от това къде и с кого прекарват най-много време. "Децата, гледани от баба си, винаги се отличават. Те общуват лесно с възрастни хора, но пък се срамуват да играят с другите деца. По-кротки са, по-дебело са облечени, по-чисти са. Бабите учат на тишина и спокойствие, носят им филиите. Режат им всичко. Лишават ги от самостоятелност. Карат ги да учат уроците наизуст. Питат: "Ти послушен ли беше?", описва сцената Пампоров.

С нея той илюстрира, че всяко поколение е носител на различни ценности и старият модел на възпитание често води до инфантилизация на младите хора - на 30 години все още искат да са деца и спят на дивана на мама, защото им е по-удобно. Така например средностатистически българският мъж напуска дома на родителите си на 32 години (италианците са рекордьори в Европа, защото заживяват самостоятелно на 36 години). В Северна Европа моделът на социализация е обратен - той насърчава самостоятелността на децата.

Австралийският предприемач Стийв Кайл, който живее в България, нарича този модел на възпитание "баба факторът". Той самият е женен за българка и казва, че е водил битки с родителите на съпругата си, за да не се намесват във възпитанието на децата им. За него детската площадка е културен шок. Там най-често възрастни хора го навикват, че позволява на своите малчугани да играят в калта или да се боричкат със своите връстници. "Веднъж един дядо ми се скара, че давам на детето си да се забавлява твърде много. Трябва да го научиш за суровата реалност на живота. Да го подготвиш, че животът е тежък и лош, ми каза той", учудва се Стийв Кайл. Всъщност това, което го притеснява в "бабините" модели на възпитание, е, че възпроизвеждат начин на мислене, който няма общо с начина, по който се развива модерният свят. "Това са хора, израснали с параноята на комунизма, когато е било невъзможно да имаш доверие на някого извън семейството. Цялата енергия и усилия се влагат в това да криеш, да се пазиш. Но сега тези стени ги няма, светът е свързан, бизнесът, комуникациите - всичко. Ние сме малка държава, би трябвало да можем бързо да се променяме, да се адаптираме към новите реалности. Да се движим като моторна лодка. Вместо това приличаме на самолетоносач. А като даваме децата си да ги възпитават баба и дядо, забавяме способността си да променим този начин на мислене", заключава той.

Но, разбира се, в никакъв случай не отрича хубавите страни на ценностната система, която носят възрастните хора и която според него е причината (по собственото му определение) България все още да е спокойна страна, с ниско ниво на престъпност и много топлина и човещина в отношенията между хората. Емилия Славова разказва, че макар ролята на бабите в нейното семейство да е голяма, разликите в поколенията си казват думата и е трудно да се постига разбиране и общи модели на възпитание."Децата имат нужда от баби, но имат нужда и от млади хора в развитието си. Мисля, че проблем на голяма част от по-възрастното поколение (и то рефлектира върху отглеждането на децата) е отчаянието от живота, неудовлетворението, фрустрацията. Ако имахме едни жизнени, поддържани баби, отворени към живота, нещата биха били по-различни", коментира тя.

Идеята не е бабите да са изолираниот внуците си, а и те да имат пълноценен живот. А какво мислят самите баби? "Сега имаме много кратък период да сме полезни. Днешните деца са много различни, развиват се много бързо, а и начинът, по който се отглеждат, е различен ", споделя ни една от тях, чиито внуци живеят в чужбина и тя успява да прекарва с тях само ваканциите. За нея помагането в отглеждането на внуците е компенсаторен механизъм: "Ние сме от поколението, което много тичаше и работеше и не сме си гледали децата. Сега наваксваме."

* Имената са сменени по настояване на героите.

Skype-деца

Има и друг феномен, малко изследван, но важен - децата на емигрантите, които изцяло се превръщат в деца на бабите и дядовците си. 11% от домакинствата в страната имат поне един човек, който работи в чужбина през последните години. Или това са около 300 хил.души циркулярни мигранти. Преди време в сборника с микротрендове "Пътеводител 2020" (на "Отворено общество" и Центърът за либерални стратегии) наследниците на гастербайтерите бяха определени като skype-деца - отглеждани от баба и дядо, но контролирани от мама и татко през екрана. "За съжаление нямаме такива изследвания, които да хвърлят светлина върху жизнените преживявания на такива семейства и последиците за децата", казва д-р Сийка Ковачева от Пловдивския университет.

Държава и семейство

В отговор на въпроси, поставени от "Капитал", Министерство на труда и социалната политика увери, че през последните две години социалната политика е ориентирана към въвеждането на изцяло нов подход в "грижите за децата, насочен към превенция, ранна интервенция, подкрепа на семействата". Механизмите за това са съсредоточени в семейни помощи (510.5 млн. лева в бюджет 2012) и разкриването на социални услуги в общността (предвидени 61,7 млн. лв. за 2012г.) Отделно със заем от Световната банка на стойност 40 млн.евро се финансира Проект за социално включване, по който се предвижда през тази година да стартират нов тип услуги за деца и семейства в над 60 общини в страната. Те включват ранно детско развитие, превенция на рисковете в ранна детска възраст, по-добро обхващане и подобряване на готовността на децата за включване в образователната система, подобряване на семейната среда и т.н. "По този проект инвестираме и в разширяване на мрежата от детски градини и детски ясли", добавиха от Министерството.

От началото на миналата година пък в помощ на майките, които не са успели да запишат детето си на градина, действа схемата "Отново на работа". Целта й е да осигури безплатна детегледачка на родителите с деца от 1- до 3-годишна възраст, което да им даде възможност да работят. А по този начин да осигури и заетост на безработни лица, регистрирани в бюрото по труда. За целия период на изпълнение на проекта се предвижда да бъдат обучени 8 500 безработни лица като детегледачи, като 8 000 включени в заетост след обучение. Няма пречки и близки и роднини на семейството да бъдат наемани по проекта, стига да са регистрирани като безработни и да покриват изискванията за заемане на длъжността с оглед на физическото и психическото им здраве. По данни на Агенция по заетостта до момента в обучение са включени 2 034 лица, а в заетост – 1 890 лица.

 

Автор: Инна Павлова
Преглед на оригинала

"Впрегнах три фамилии, за да си отгледам детето", смее се Надя*. Над петгодишния Никола освен родителите му винаги бдят и двете му баби. Четиримата непрекъснато се сменят във въртележката на големия град кой ще го води на детска градина, кой ще го взема оттам, кой ще го придружава на спорт, с кого ще прекарва почивните дни и кой ще се грижи за него, когато се разболее. Ако не поддържат този сложен баланс, единият родител просто трябва да напусне работа.

Докато Никола е бил по-малък, е било още по-трудно. Той не се класира веднага в общински ясли и детска градина поради липса на места. Частната е непосилна за семейния бюджет. Работодателите и на двамата родители не предлагат възможности за гъвкаво работно време. Всъщност в някакъв момент сметките достигат до ръба на абсурда - на семейството ще излиза по-евтино, ако Надя спре да работи и си остане вкъщи, за да се грижи за сина си. Тогава на помощ идва едната баба на Никола, която е пенсионер и може да го гледа през деня. Макар че той вече посещава общинска детска градина ("с мноооого връзки", както призна майка му), често боледува и пак прекарва с баба си по-голямата част от времето. "От гледна точка на финанси и време, този модел много ме облекчава", казва Надя, която отскоро е започнала да ходи на уроци по английски език два пъти седмично. ("Иначе е абсурд да си позволиш да се развиваш.") Но пък и изпитва угризения и притеснения. Невинаги постига съгласие със свекърва си по въпросите за възпитанието. И напоследък все по-често си мисли: "За какво да раждам второ дете, ако пак ще го гледа баба му?"


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

48 коментара
  • 1
    jelezen avatar :-|
    jelezen

    Значи, който иска да си гледа децата сам, винаги намира начин. Ако двамата в семейството са кариеристи /каквото и да значи в нашие условия/, тогава се меся бабите.
    Иначе варианта е на компромиса. Единия, почти винаги майката, работи на нормално работно време, с официалните празници за страната, но с много ниско заплащане. Целта е да е на разположение на децата след градината и училището. Тогава другия вече може да го раздава работохолик.
    Но когато държавата задължава децата да посещават ясли и градини, а не може да осигури това на всяко /друга тема/, то тогава идва роднините. Дай боже да ги имате, че съм имал моменти, когато сме се гърчили в търсене на вариант.
    За мен най-големия проблем е боледуването на децата и трудното излизане в болнични или отпуск. Просто имането на деца се оказва голям проблем.
    Но това са "нормални" неща.
    Притеснява ме поредната Програма и Проект на Министерството на труда и социалната политика. Няма смисъл. Всичко така е направено и ще бъде направено, че ще трябва едно писане, едно деклариране, събиране на хартия от 9 кладенеца, докато им теглиш една и продължиш по стария начин.

  • 2
    bgmw avatar :-|
    БМЗ

    "Младите български двойки все още разчитат на родителите си да попълват липсите в публичните грижи за деца."

    Какво значи "все още"?
    Като почнат да ми говорят с голи презумпции почвам да се дразня. Капитализъм, свободен пазар, кариера, почтеност, самостоятелност, независимост, производителност, права... КЪДЕ СА БЕ?!

    И откъде следва децата да се гледат САМО от родителите си? Бабите и дядовците са гледали внучета от както свят светува.

  • 3
    tsonkooo avatar :-P
    Тsonkooo

    Детството при баба и дядо е чудесно - волно и безгрижно!

  • 4
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Българите сме бедни, защо отделна опера, и затова трябва да живеем дружно, да си помагаме, иначе спасение няма......

  • 5
    tsonkooo avatar :-P
    Тsonkooo

    Както е било винаги!

  • 6
    kalnik avatar :-|
    Калник

    [quote#2:"Bulgarische Motoren Werke"]Бабите и дядовците са гледали внучета от както свят светува. [/quote]

    Има една теория, че менопаузата при жените е именно заради това. Раждането в напреднала възраст е свързано с по-големи рискове, така че идва момент, от който, една жена ще е по-полезна за разпространението на гените си, ако се грижи за внуците си (с които споделя 25% от гените си), отколкото ако има собствени деца (с които споделя 50% от гените си).

    Във всеки случай, социалната структура тогава е била доста по-различна. Отлеждането на децата е било по-скоро на ниво група, отколкото семейство.

  • 7
    mto avatar :-P
    mto
    • -10
    • +102

    "Австралийският предприемач Стийв Кайл, който живее в България, нарича този модел на възпитание "баба факторът". Той самият е женен за българка и казва, че е водил битки с родителите на съпругата си, за да не се намесват във възпитанието на децата им."

    Хахаха... боен другар ли виждам? И аз съм женен за българка, и без да съм австралиец се налага да водя войни с нейните родители относно методите на възпитание.

  • 8
    dekster avatar :-P
    КЛЮЧАРЪ

    "...над 100 хил. от неработещите заявяват, че искат да се трудят, но не могат, защото няма кой да се грижи за децата им..."

    Не дай си боже да тръгнат да търсят работа... Бабуин и компания пак ще трябва да префасонират националната СТЪКМИстика за броя на безработните.

    Друг вариант е да ги вкарат в Трудови войски, като при Тато. Така и така възобновяват военното обучение...

  • 9
    dekster avatar :-P
    КЛЮЧАРЪ

    До коментар [#6] от "Калник":

    Таз' теория малко издиша. От времената на палеолита до съвсем скоро средната продължителност на живота е била 25-30 години. Някак си не виждам много баби в картинката.

  • 10
    bigman avatar :-|
    BGman1

    Най голямата радост е да помагаш в отглеждането на внуците си...едни малки, мили същества които често те правят на луд...:)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK