Когато Мерил Стрийп благодари за "Златния глобус", тя го нарече Господ. За Томас Лангман, френският продуцент на "Артистът", той е просто Боса. Мадона го определи като Отмъстителя.
Който да е спечелил в неделната вечер златните статуетки на Академията за кино изкуство, едно изключително влиятелно име в тези среди се върти от седмици насам - 59-годишният Харви Уейнстейн.
Този път той стои зад филми с общо 16 номинации, включително "Артистът", "Желязната лейди" и "Моята седмица с Мерилин". Номинациите за оскари на негови проекти станаха 303. Така че не се изненадвайте, ако името му е било споменавано с благодарност по-често от мама, Америка и Бог. Въпрос на време е Академията да му присъди високата награда "Ървинг Талбърг", връчвана на изключителни продуценти.
Страхотен нюх
Харви и брат му Боб напускат колежа през 1979 г. и в едностайния си апартамент в Манхатън основават компания за разпространение на филми, скоро прекръстена на Miramax (по името на родителите им Мириам и Макс). Десетилетия наред двамата са жива легенда за изключителен нюх както към пазарни хитове, така и към филми, посрещани с бурни аплодисменти от критиката. Те купуват за 1 милион долара правата за победителя от фестивала в Сънданс "Секс, лъжи и видео" (1989) на Стивън Содърбърг, срещу което печелят 20 пъти повече. Братята умело пакетират за американския пазар класически (и много по-евтини) европейски хитове като "Ново кино "Парадизо" (1988) на Джузепе Торнаторе, "Английският пациент" (1996) на Антъни Мингела с Ралф Файнс и Жулиет Бинош и трилогията на Кшищов Кешловски "Три цвята" (1993-1994). После изстрелват към славата Куентин Тарантино с култовия му "Криминале" (1994) и разпространяват заглавия като "Добрият Уил Хънтинг" (1997) и "Чикаго" (2002). Докато Боб търси касови филми, Харви си печели слава като безспорен майстор да комбинира британски звезди с холивудските пари, а "Влюбеният Шекспир" (1998) и "Речта на краля" (2010) са идеалните примери за това.
Миналата пролет Харви гледа "Артистът" на частна прожекция в Париж и откупува правата за международната му дистрибуция два дни преди премиерата в Кан. Филмът на Мишел Аазанависиъс не само печели на Ривиерата наградата за най-добър актьор, но и започва изкачването си към върховете на индустрията, за да стигне до вечерта на оскарите с 10 номинации. Ако се оправдаят очакванията да спечели повечето от тях, този случай ще е триумф на търговеца Уейнстейн. Щом може да окичи с толкова награди черно-бял ням филм без световни звезди в него, значи този човек е способен на всичко.
Нагоре-надолу
Впрочем историята на Джордж Валентин - изпадащият в немилост заради настъпването на говорещото кино главен герой в "Артистът", съдържа паралели с криволиците в съдбата на самия Харви. Бизнесът му невинаги е вървял добре. Miramax е купена срещу 60 млн. долара от Disney и първоначално този ход си струва - печалбите се увеличават 15 пъти за четири години. Но през 2005 г. конфликтът на братята с шефа им Майкъл Ейснър става нетърпим и те се отделят. С 1 млрд. долара, събрани от банка "Голдман Сакс", те основават Weinstein Company. Между 2006 и 2009 г. Уейнстейн се хвърлят да купуват филми - цели 70, от които малцина си струват инвестицията и нито един не е хит в първите три години. В един момент те дължат на кредитора си 480 млн. долара и са принудени да дадат като обезпечение каталога си от около 200 филма, който ще остане в ръцете на банката, докато не върнат последните 200 млн. долара.
После настъпи кризата и "опареният" Харви вече си е взел поука: "Никога не сме трупали дългове. Инвестиционните банкери ни казваха: "Парите назаем са евтини пари." Не, не са. Дългът може да е най-пристрастяващото нещо във вселената и да те убие. Свикваш да живееш с нови и нови заеми." (Все пак преди десетина дни пак му се наложи да кандидатства за 150 млн. долара кредит, за да уреди финансови проблеми.)
Докато другите закъсваха и свиваха платната, той направи над 320 млн. долара от "Гадни копилета" на Тарантино и над 410 млн. долара от "Речта на краля", който е създаден за 20-ина милиона долара. "За Хари не се чуват ужасяващите истории, които свикнахме да чуваме за други. Той се върна към естествената си позиция на майстор на манипулиране на членовете на Академията", разказва за него Питър Бискинд, цитиран от лондонския "Гардиън". Тази позиция, включва и репутация на "абсолютен кошмар" за бизнес партньорите си. "Той купува филми, променя ни, погребва ги, прецаква младите, побеснява, ако не го споменат в благодарствена реч", разказва представител на киносредите. "Няма как - трябва да имате някой, който се държи като Макиавели, ако искате да се конкурирате с големите студиа", обяснява британският продуцент Стивън Уули. "Без тези двамата пичове Куентин Тарантино щеше още да работи в магазин за видеокасети", казва и режисьорът Кевин Смит.
Печелившата формула
Засега "Артистът" (около 30 млн. долара) и "Моята седмица с Мерилин" (13 млн. долара) също не носят впечатляващи приходи. Но това е резултат и на маркетингова стратегия, каквато Харви разигра с "Речта на краля". Премиерата се избира така, че да направи впечатление навреме за началото на сезона на кинонаградите, седмица след седмица се говори все повече за филма, той обира награди и чак тогава се пуска на няколко хиляди екрана. В момента "Артистът" се върти в не повече от 800 кина, след неделната вечер на оскарите ще се появи на 2500.
В следващите месеци ще можем да проверим дали тактиката му е печеливша с един съвсем конкретен проект - Django Unchained на Тарантино с Леонардо ди Каприо в главната роля. Този път Ди Каприо не получи номинация за играта си в "Джей Хувър", но старата лисица Харви казва: "Това е най-страхотният сценарий на Тарантино и изобщо не прилича на предишните му филми. Този път ще има номинации. Вярвайте ми. Оставете Ди Каприо на мен." КАПИТАЛ Daily
Когато Мерил Стрийп благодари за "Златния глобус", тя го нарече Господ. За Томас Лангман, френският продуцент на "Артистът", той е просто Боса. Мадона го определи като Отмъстителя.
Който да е спечелил в неделната вечер златните статуетки на Академията за кино изкуство, едно изключително влиятелно име в тези среди се върти от седмици насам - 59-годишният Харви Уейнстейн.
16 коментара
култовия му "Пълп фикшън"
Really? Явно за автора не е чак толкова култов, след като не знае българското име на филма. Е, можеше и да е по-зле - навремето превеждаха Good Will Hunting като "Лов на добра воля".
@#1
Преводът "Криминале" е решение на някой преводач, а не на самия режисьор на филма, който сам по себе си е толкова епичен, че заслужава да бъде наричан "Пълп фикшън" и се назовава повече като нарицателно за 'адския екшън'. Иначе се губи заряда на идеята.
Ужас!
Това си е жива мафия!
чак пък... превъзнасяте се или превеждате някой който се е превъзнесъл. Има само един който може да претендира за нещо подобно и се казва Стивън Спилбърг.
И Христос е бил евреин...
До коментар [#2] от "apresto":
Всички преводи са решение на преводач или разпространител. Не е в това въпроса. Когато не знаеш българското заглавие, го търсиш за 3 секунди в гугъл, или пишеш оригиналното на латиница. Иначе положението става lovim brimki vsekakvi.
Не съм чувал по-добро определение за дълга: "Дългът може да е най-пристрастяващото нещо във вселената и да те убие"
Това е репликата дами и господа. Бизнесмен, който го е осъзнал ще има много добро предимство.
До коментар [#7] от "dreamer":
Да. но в статията има и това:
" (Все пак преди десетина дни пак му се наложи да кандидатства за 150 млн. долара кредит, за да уреди финансови проблеми.)"
Без кредити няма бизнес!
До коментар [#7] от "dreamer":
[quote#7:"dreamer"]Не съм чувал по-добро определение за дълга: "Дългът може да е най-пристрастяващото нещо във вселената и да те убие[/quote]
Може и да е вярно... като гледам какво става с Гърция....
До коментар [#2] от "apresto":
Естествено, че е решение на преводач, но в случая е много точно, защото именно това означава заглавието, както е обяснено и в началото на самия филм.
На мен лично ми е писнало от екшън планове и други подобни изгъзици. Това автоматично възприемане на чуждици, без да се замислиш дали няма дори по-добра дума на родния ти език, е показателно за нивото на грамотност.