Шестици в гетото
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Шестици в гетото

Децата могат да следят прогреса си по предметите от таблата по стената

Шестици в гетото

Или как петокласници в Карлово се научиха да четат и пишат за шест месеца

Люба Йорданова
13876 прочитания

Децата могат да следят прогреса си по предметите от таблата по стената

© Красимир Юскеселиев


ОТПАДАНЕ

1/4

от ромските деца на възраст между 7 и 15 години не ходят на училище по данни от преброяването на НСИ. При турската етническа група този дял е 12 процента.

"Асене, махни си шапката, супер ти е косата", подканя учителката Гергана Карабойчева. И часът по български език в 5 "д" клас на основното училище "Райно Попович" в Карлово започва. Суматохата е пълна. Асен и съучениците му говорят разпалено в един глас, не могат да си намерят място, разменят учебници и химикалки. В стаята е студено, но пък чиновете са нови и необичайно чисти. На стената виси табло с прогреса на всеки ученик. В проценти.

За минути ситуацията е овладяна и Гергана започва с преговор на вчерашния урок - традициите на Сирни Заговезни. "Какво ядем на празника", пита тя, а Надя - слабичко момиче с дълга коса и златни обици, започва да пише на дъската - "сирене", "масло", "яиъца"... Класът дружно й помага с трудната дума и Надя си сяда с поздравления. Преди шест месеца тя дори не познава буквите. Днес не се притеснява да излезе пред съучениците си и да прочете от учебника "Родната реч" на Вазов.

Подобно на Надя много от 11-годишните ученици в 5 д клас в началото на учебната година не са можели дори да напишат името си. Българският език им е труден, защото вкъщи не говорят на него. В "Райно Попович" учат само деца от ромски и турски произход. Според данни на НСИ близо една четвърт от ромските деца на възраст между 7 и 15 години не ходят на училище. При турската етническа група този дял е 12%. В доклад на Центъра за междуетнически диалог и толерантност "Амалипе" се казва, че от всеки сто ромски първокласници само 14 стигат до горния курс, а две трети от ромските деца отпадат от училище, преди да вземат най-ниската образователна степен - основно образование.

Тези смущаващи числа илюстрират ясно част от дефектите на българската образователна система - колко сегрегирани и затворени са училищата за част от децата в страната. И колко малко усилия се полагат това да се промени. С глупавата презумпция, че "те не могат и няма да се интегрират". Гергана е от хората, които вярват в обратното. Тя е учител на "Заедно в час" - организация от групата Teach for all, чиято мисия е да осигури достъп на всяко дете до качествено образование. "Заедно в час" търси мотивирани млади хора с лидерски качества, които обучава за учители в училища с ниски резултати (повече за "Заедно в час" в карето).

"Все едно съм започнала да обучавам първокласници", спомня си Гергана началото си в 5 д клас. Тя работи с учениците от 15 септември миналата година, вдъхва им увереност, че могат да се справят и ефектите вече се виждат.

За прошката и други уроци

Кога се връзват люлки, кой е прескачал огън, коя мома е най-щастлива... Всяко дете има собствена история от празника и няма търпение да я разкаже. Исус описва кога неговото семейство яде халва, Асен се намесва с разказ за хвърлянето на стрели. "А мислите ли, че трябва да си прощаваме?" Въпросът на Гергана всява лек смут сред учениците й. "Трябва да простим за грешките и греховете, да целунем ръка на дядо и баба", сигурен е Исус. "Не съм се карала с Лиляна и не трябва да си прощаваме", контрира Зюмруд. Учителката разделя класа на две групи - за и против прошката, подканва всяка да напише аргументите си и да излъчи говорител, който да ги представи пред останалите. Целта е учениците да се научат да защитават мнението си, а пък и да видят, че някой се интересува от това какво мислят те самите. След кратко съвещание двата лагера започват да се убеждават взаимно в тезите си и част от групата против преминава към противниковия отбор. "Утре може и да не си спомнят какво сме учили днес, но ако ги попитам защо сме се разделили на групи, ще се сетят", разкрива още един плюс от нестандартната задача Гергана.

Материалът се преподава през упражнения и дискусия
Фотограф: Красимир Юскеселиев

Подобни упражнения няма да видите в един типичен час в българско училище. По-вероятно е да наблюдавате как учителят диктува граматически правила от дъската и дава задача до следващия път да са научени наизуст. Логическото мислене обикновено отстъпва пред зубренето, аргументацията и собственото мнение - пред реденето на литературни клишета.

Докато стигне до адекватните за пети клас уроци обаче, на Гергана й се налага първо да изгради поведенчески навици у 11-годишните. Когато започва работа в училището, тя ги заварва едва ли не "висящи по прозорците и пердетата". Никой не се занимава активно с тях, не ги ангажира. Гергана започва с азбуката, какво е изречение, кои са частите му. Шест месеца по-късно децата може би все още не реагират на задачата "направете синтактичен разбор", но поне знаят, че има съществително и прилагателно и могат да ги разпознаят в текста.

"Знаете ли какво е бостан", разяснява Гергана непознатите думи от урока в учебника. "По турски е диня", чува се от задните чинове. После идва ред на финалното контролно и звънецът за междучасие бие. "До скоро не можех да си позволя да пусна контролно, защото нямаше какво да проверявам", отбелязва по-късно Гергана.

Синтаксисът във футбола

Шестокласникът Георги иска да стане музикант, но не се смущава от съгласуването на глаголите
Фотограф: Красимир Юскеселиев

Материалът за 6 а клас вече е по-сериозен. Търсят се съществителни, прилагателни, децата мислят над разликите в минало свършено и минало несвършено време. Всичко минава през близки до тях примери вместо през строги граматически фрази. Отговорите не идват наготово, а след въпроси и дискусия. "Кажете сега какво е система и къде другаде има", пита Гергана, след като е представила темата на днешния урок - "система на глаголните времена". "Болнична система", готов е с пример Георги - будно дете, което иска да стане музикант, но не се затруднява и с разбора на изреченията. "А 4-4-2 във футбола", напомня учителката и започва разпален диалог за защитници и нападатели.

"Изгледах всички турски сериали, научих всички футболни отбори, донесох играчки", разказва ни Гергана след часовете. Тя е убедена, че децата се нуждаят от внимание, от това да им покажеш, че се интересуваш от техния свят. В началото те не я приемат, правят се, че не я забелязват. Гергана обаче не се отказва и си извоюва уважението им. Успява напълно да ги спечели. "По-добре разказва", "намира ни информация за други неща", "подготвя ни изненади като изкараме шестица", "направи ни театър на "Малкия принц", изреждат децата в междучасието.

Съгласуването на глагола в минало несвършено време затруднява леко учениците. Отговори се чуват, но не всички в класа са убедени в тях. "Колко човека са съгласни да напиша този отговор на дъската", пита Гергана, за да подтикне децата да мислят и да се обединят около правилната теза. "Малко упражнение и всичко ще си дойде на мястото", окуражава учителката и задачите продължават. През цялото време Гергана работи за увереността и самочувствието на учениците си. Според нея те имат чувство за малоценност, не си вярват, никой не им е вдъхнал кураж, че могат. "Срам ги е да отидем на кафе", споделя учителката по български език. Причината е, че не се чувстват комфортно извън махалата.

На три чина в едната редица стоят няколко деца, с които Гергана работи индивидуално. Те са по-назад с материала от съучениците си и имат нужда от попълване на някои липси от последните години. Децата често отсъстват от училище - през зимата например родителите им не ги пускат заради ниските температури и това е едно от предизвикателствата, с които учителите на "Заедно в час" се опитват да се справят. Децата в училища като "Райно Попович" издържат в училище горе-долу до осми клас и дори е престиж, ако успеят да го завършат. Още по-малко продължават средното си образование. Особено голям е проблемът с момичетата - родителите им ги сгодяват още в пети-шести клас и свекървите ги оставят вкъщи с домашни задължения. Затова и комуникацията с родителите е една от целите на Гергана като учител на "Заедно в час". Когато например вика в училище майката и бащата на Надя от 5 д клас, за да я чуят как чете, те виждат, че тя може да се справи и я окуражават да продължи.

Според Гергана едно от решенията на проблема с отпадащите ученици е училищата да се отворят за децата. Ама за всички деца. Нейните ученици в Карлово например трудно могат да си представят как изглежда един голям град. Сигурна е обаче, че ще се мотивират, когато видят други училища, когато излязат от гетото. Трябва да се работи и повече с общността, децата да имат уроци извън училището, хората да забележат, че нещо се случва, споделя мислите си учителката на "Заедно в час".

ПОДГОТОВКА

5

часа близо отделя учителят на "Заедно в час" за подготовка вкъщи на уроците за следващия ден. С някои деца се работи индивидуално, за да наваксат пропуснатия материал.

"Благодаря ви за приятния час", изпраща Гергана 6 а клас след миниконтролно като "изходен билет" (на което между другото никой не се опитва да преписва). Тя има още един час, а след него ще подготвя уроците за утре. Казва, че подготовката вкъщи й отнема поне 4-5 часа. Децата са на различни нива и Гергана обмисля какви задачи да даде на всяко от тях и как да структурира общия урок. С някои от учениците остава след часовете, за да им помогне да наваксат изпуснат материал. Старае се да ги накара да имат цел, да разширят кръгозора си.

Призванието на Гергана със сигурност е да бъде учител. А успехът й с учениците на "Райно Попович" в Карлово показва, че с малко средства и много желание  образованието в България може да се промени изцяло. И най-после да постигне истинската си цел - мислещи и мотивирани ученици.

Кои са "Заедно в час"

Идеята на "Заедно в час" е да открие млади професионалисти с лидерски качества, които обучава за учители в училища с ниски резултати. Програмата започна от тази учебна година и 21 нови преподаватели вече работят в 12 училища в София, Карлово, Копривщица, Горна Малина. Мисията на организацията е всяко дете да има достъп до качествено образование, независимо къде живее и какви са финансовите възможности на родителите му. От учителите се иска да мотивират децата, да търсят максимума на възможностите им, да не се задоволяват с "той толкова си може" - често срещана практика в българските училища. "Заедно в час" са част от международната мрежа Teach for all и преподават по различен модел. Наблягат на аналитичното мислене и разсъждението, правят практически упражнения и презентации. В момента тече кампания за набиране на нови 45 учители. Заявките от училищата вече са два пъти повече в сравнение с миналата година, като най-търсени са учители по чужди езици, информационни технологии и математика.
ОТПАДАНЕ

1/4

от ромските деца на възраст между 7 и 15 години не ходят на училище по данни от преброяването на НСИ. При турската етническа група този дял е 12 процента.

"Асене, махни си шапката, супер ти е косата", подканя учителката Гергана Карабойчева. И часът по български език в 5 "д" клас на основното училище "Райно Попович" в Карлово започва. Суматохата е пълна. Асен и съучениците му говорят разпалено в един глас, не могат да си намерят място, разменят учебници и химикалки. В стаята е студено, но пък чиновете са нови и необичайно чисти. На стената виси табло с прогреса на всеки ученик. В проценти.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

20 коментара
  • 1
    hukuu avatar :-|
    hukuu

    Браво, Капитал, дано да има повече такива статии.

  • 2
    ronkata avatar :-|
    Радослав Байрактаров

    И аз съм на мнение че трябва повече такива примери да присъстват на старниците на Капитал и други медии. Само образованието и интеграцията ще помогне хора от други етнически групи да се чувстват част от България и да допринасят с потенциала който имат.

  • 3
    gligi avatar :-|
    gligi

    Дано има повече такива учители!!!

  • 4
    bbs avatar :-|
    Lord

    Браво на "Заедно в час"!

  • 5
    baba_minka avatar :-|
    baba_minka

    много от 11-годишните ученици в 5 д клас в началото на учебната година не са можели дори да напишат името си
    -------------------------------------------------
    Само не мен ли ми прави впечатление това?
    Как може някой да е стигнал до пети клас и да не може да пише?!Ако има власт и държава на място то трябва местния Инспекторат да се самосезира и да бъдат дисциплинарно уволнени директорите и учителите допуснали това нещо.
    Явно през тези години учениците от малцинството са "бутани" нагоре за да се превеждат парите на училището като са правени явни и умишлени документални измами уж че въпросните деца са вече образовани.Гарантирано не са писани и отсъствия понеже нали уж приеха някаква разпоредба че ако някой не ходи на училище спират помощите.
    Въпреки добрата новина лъсват още много лоши и миришещи.

  • 6
    aemon avatar :-|
    aemon

    До коментар [#5] от "baba_minka":

    Напълно съм съгласен, че е меко казано необичайно деца да стигнат до 5ти клас без да могат да четат. Иначе похвали за проекта. Само с обучение могат да бъдат интегрирани малцинствата. Само когато хората от тях видят, че благодарение на образуванието могат да живеят живот, различен от този в техните гета, те ще се стремят към това. Основната грешка е тук на държавата. Трябва да се вържат социалните помощи със социалната интеграция. Децата ти ходят на училище и могат да четат и пишат -има помощи, жениш ги на по 12 години и ги пращаш да ровят по кофите и да крадат кабели-няма помощи.

  • 7
    omniam avatar :-|
    omniam

    Просто трябва да пожелаем тези хора да ни бъдат конкуренция, а не подчинени и зависими. Браво на българите, които не се страхуват да променят това, което повечето от нас са приели за статукво.

  • evpetra

    До коментар [#5] от "baba_minka":

    Не в V клас, в ХІІ клас има ученици, които не могат да четат и те не са непременно цигани. Да оставиш някого да повтаря, означава той да напусне училището, а това е загуба на едни 1300 лева, закриване на паралелка може би, ако тя падне под задължителните 18 ученици - т.е. учителите остават без работа, а директорът без пари. Как искате тогава те да режат клона, на който седят?

  • 9
    evpetra avatar :-|
    evpetra

    До коментар [#6] от "aemon":


    [quote#6:"aemon"]образуваниео[/quote]
    Все пак, преди да коментирате темата "Образование", трябва да се научите как се пише тази дума.
    Едва ли може да се намери по-красноречив пример за качеството на нашето образование - някой, който е ходил поне 12 години на училище, за да получи образование, в крайна сметка не знае как се пише тази дума.

  • 10
    vessela_vvv avatar :-P
    white

    карловският "Опасен ум" с Гергана Карабойчева вместо Мишел Пфайфър :)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новите от запаса

Новите от запаса

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK