Марк Преснел: Да изпратиш перфектно CV вече не е достатъчно
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Марк Преснел: Да изпратиш перфектно CV вече не е достатъчно

Марк Преснел беше в България, за да се срещне със студенти, ученици и млади професионалисти<br />

Марк Преснел: Да изпратиш перфектно CV вече не е достатъчно

Директорът на кариерния център на университета Johns Hopkins пред "Капитал"

Люба Йорданова
9888 прочитания

Марк Преснел беше в България, за да се срещне със студенти, ученици и млади професионалисти<br />

© Цветелина Белутова


Профил

Д-р Марк Преснел е директор на кариерния център на университета Johns Hopkins от 2006 г. Преди това е бил зам.-директор на кариерния център на университета в Рочестър и кариерен консултант в колежа в Бъфало и в университета в Канзас. Преснел е доктор по философия със специалност консултативна психология.

Още след първата си година в университета Johns Hopkins Доника Христова заминава със стипендия на стаж в Парагвай. Компанията е бизнес партньор на департамента, в който тя учи, и всяко лято приема стажанти на работа. След това с помощта на абсолвенти на Johns Hopkins и кариерния център Доника намира друга практика за осем месеца в компания, която подпомага бизнеса в развиващи се страни и регионалното развитие. Там тя завързва мрежа от контакти, през които намира сегашната си работа - финансов анализатор във Фонда за подпомагане малки предприятия SEAF. Доника завършва икономика и финанси и разказва, че знанията и уменията, които е получила в университета, са били пряко свързани с работата в нейната сфера. По време на следването пише консултантски доклади, прави презентации и анализи, работи по конкретни казуси. Получава съвети от кариерния център на университета за това как да подобри своето резюме и как да се държи на интервю за работа. Посещава различни компании, за да придобие по-добра представа каква точно е работата и какви умения трябва да има, за да работи там.

Опитът на Доника показва колко важни за кариерното израстване на един студент са консултациите, мрежата от контакти и ключовите умения, които университетът му предлага. Какво прави, за да те ориентира в професионалната област, която си избрал, и как ти помага да си намериш стаж и работа. За тези неща говорихме тази седмица с д-р Марк Преснел - директор на кариерния център на университета Johns Hopkins. Той работи с близо пет хиляди бакалаври и 1500 магистри и казва, че "проблемът на около 90 процента от тях е, че не са достатъчно уверени в себе си и се подценяват". От срещите си със студенти в България е установил, че същото важи и за тях. Според него студентите не умеят да се "продават" успешно на работодателите. Не осъзнават, че имат много да им предложат и че могат да са полезни на компаниите. "Най-добрият начин да се подготвиш за пазара на труда е да осъзнаеш, че процесът на търсене на работа и кариера е за цял живот", съветва Преснел студентите.

Да знаеш накъде отиваш

Шансът работодателите да те забележат става по-голям и ако знаеш точно каква ти е целта. Изискванията на фирмите стават все по-специфични за конкретната област и според Марк Преснел е по-добре да знаеш конкретно с какво искаш да се занимаваш, вместо да се опитваш да се впишеш навсякъде.

"Колкото по-рано хората започнат да мислят за това какви са интересите им, толкова по-добре", смята той. Това означава, че още в училище децата трябва да бъдат насърчавани да обсъждат какви възможности стоят пред тях. "Не става въпрос за това в десети клас да си решил, че искаш да станеш лекар, а за това да си започнал да мислиш кой си, от какво се интересуваш, какви способности и умения имаш и какви трябва да развиеш", коментира Преснел. За него това са по-важни въпроси, отколкото каква професия ученикът ще избере за по-нататък.

В САЩ гимназистите първо решават дали ще отидат в колеж или не. Имат съветници, с които говорят за това какви класове да посещават в гимназията, какви умения трябва да развият, как да напишат есе за колежа. В някои училища процесът на проучване започва още в началния етап на образованието или в прогимназията. Сравнението с България е излишно - тук учениците излизат напълно неориентирани от училище и в много случаи кандидатстват в университет само защото така трябва.

В колежа в САЩ студентите обикновено си избират специалност, започват да правят стажове, говорят с хора от същата професия, за да разберат дали тя наистина е за тях. Стажовете са от огромно значение. "Вероятността да те наемат е по-голяма, ако си направил няколко практики", казва Марк Преснел. Въпреки това много от студентите не знаят с какво искат да се занимават, когато влязат в университета.

Как да се срещнат бизнесът и студентите

В България фирмите обикновено се оплакват, че от университетите излизат неподготвени кадри, които имат нужда от месеци скъпо обучение. Висшите училища пък недоволстват, че бизнесът не казва от какви специалисти има нужда. В крайна сметка връзката се къса, с изключение на отделни добри практики по инициатива основно на няколко компании.

В САЩ фирмите също не са напълно наясно какви точно кадри ще им трябват след пет години, но са категорични, че търсят млади хора с ключови умения. "В перспектива от 4-5 години компаниите говорят повече за т.нар. soft skills", е наблюдението на Марк Преснел. Те искат будни студенти, които умеят да се изразяват и имат знания в областта. Хора с добри комуникационни умения, инициативни, силни лидери, които умеят да управляват проекти.

В Johns Hopkins връзката между бизнеса и студентите се прави от кариерния център. Там работят 12 души, а бюджетът му е над 600 хиляди долара годишно, осигурени почти изцяло от университета. Те помагат на студентите да разберат каква точно е специалността им, какви са интересите и личните им качества и какви кариерни възможности стоят пред тях. Съветват ги как да напишат резюмето си (вид автобиография), как да се представят добре на интервюто за стаж или работа и да завържат мрежа от контакти. Консултират всеки поотделно, защото в началото никой не знае как да напише успешно резюме. Имат база данни с отворени позиции за стаж и работа.

Кариерният център се среща и с бизнес партньорите, за да чуе от какви кадри се нуждаят и какви възможности предлагат на студентите. Съветва ги как да се маркетират добре в кампуса. Организира дни на кариерата, в които компании представят работата си и набират студенти.

Често компаниите дават на студентите конкретни задачи от практиката. Johnson&Johnson и брандът им Listerine например организират проект, в който студентите трябва да измислят начин да сложат ваксина върху листчета за свеж дъх, които после се разпространяват в Африка като част от борбата срещу заболяванията там.

Доника Христова разказва друг пример за връзката между компаниите и студентите. Като съпредседател на клуба по кариерно консултиране тя организира проект, в който студенти работят за компания, вносител на продукти, направени на ръка в развиващи се страни. Те съветват фирмата как да организира онлайн маркетинга и продажбите си.

Важна роля играят и завършилите университета. Johns Hopkins има база данни с техни контакти и студентите могат да се свържат с тях. Често се случва например абсолвент да препоръча студент за стаж или работа в неговата компания.

"Да изпратиш перфектно резюме и автобиография вече не е достатъчно", коментира Марк Преснел. Той допълва, че студентите трябва да приемат процеса не толкова като кандидатстване за работа, колкото като комуникация с хората. Затова в кариерния център насърчават студентите да използват активно социалните мрежи, особено LinkedIn. "Социалните мрежи ще бъдат много важна част от търсенето на работа в близко бъдеще", смята Преснел.

Ще стана като татко

А трябва ли държавата да играе някаква роля за кариерното развитие, като определя бъдещи приоритети на икономиката? Според Марк Преснел по-скоро не. По неговите наблюдения пазарът на труда не е основният ориентир за студентите, когато решават с какво искат да се занимават. Всяка година американското правителство публикува справочник с информация как ще изглежда пазарът след няколко години и каква е нуждата от нови кадри. Включени са и данни за всяка кариерна област и краткосрочна и дългосрочна визия за съответната професия. Според д-р Преснел обаче студентите гледат по-скоро интересите си, какво обичат да правят и фактори като сигурност и доколкото ще бъдат полезни за обществото. "Семейството също е много силен фактор за това каква професия ще избере студентът", допълва директорът на кариерния център на Johns Hopkins.

*На 20 март "Капитал" организира конференция "Бизнес и образование", на която ще дискутираме темите за връзката между университетите и бизнеса, уменията, които трябва да притежават студентите, и кои са добрите практики в областта. 

Профил

Д-р Марк Преснел е директор на кариерния център на университета Johns Hopkins от 2006 г. Преди това е бил зам.-директор на кариерния център на университета в Рочестър и кариерен консултант в колежа в Бъфало и в университета в Канзас. Преснел е доктор по философия със специалност консултативна психология.

Още след първата си година в университета Johns Hopkins Доника Христова заминава със стипендия на стаж в Парагвай. Компанията е бизнес партньор на департамента, в който тя учи, и всяко лято приема стажанти на работа. След това с помощта на абсолвенти на Johns Hopkins и кариерния център Доника намира друга практика за осем месеца в компания, която подпомага бизнеса в развиващи се страни и регионалното развитие. Там тя завързва мрежа от контакти, през които намира сегашната си работа - финансов анализатор във Фонда за подпомагане малки предприятия SEAF. Доника завършва икономика и финанси и разказва, че знанията и уменията, които е получила в университета, са били пряко свързани с работата в нейната сфера. По време на следването пише консултантски доклади, прави презентации и анализи, работи по конкретни казуси. Получава съвети от кариерния център на университета за това как да подобри своето резюме и как да се държи на интервю за работа. Посещава различни компании, за да придобие по-добра представа каква точно е работата и какви умения трябва да има, за да работи там.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    oziris7 avatar :-|
    oziris

    Напълно верни са тия констатации. В Северна Америка основно се цени т.нар. Networking, което си е нашенското поддържане и развиване на контакти. И определено се ценят "soft skills", тъй като другите умения повечето кандидати, така или иначе ги притежават.

  • 2
    zumz avatar :-|
    zumz

    До коментар [#1] от "oziris7":

    Напълно съгласен с някои допълнителни заключения: съществуващата система помага максимално на хора които развият или по рождение притежават т. н. soft skills. За другите, които по характер може да са по-затворени, по-морални или притеснителни - системата е кошмар с който им се налага да се борят цял живот - независимо колко са професионално добри или пригодни. Като цяло - системата принуждава хората да прикриват истинската си същност и да играят една или друга роля. На някои се удава по-добре, на други не чак толкова. Нямам представа дали има ли по-добра концепция, споделям само лични наблюдения.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK