"Мама спасява деца.."
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Новият брой: Ало, Маджо

"Мама спасява деца.."

Социалните работници трябва да са там, където семейството е уязвимо и изпитва трудности

"Мама спасява деца.."

Денят на един социален работник в системата за закрила на детето в България

Зорница Стоилова
9518 прочитания

Социалните работници трябва да са там, където семейството е уязвимо и изпитва трудности

© Надежда Чипева


Две години в системата се усещат като десет. Ели* пали цигарата отдушник и започва да подрежда задачите си за деня. Навън е мръсно, сиво и студено. Стоим на терасата на вехтия апартамент в "Красна поляна" - "офиса" на социалните работници от "Отдела за закрила на детето" на софийския район "Възраждане" и се взираме в кутийките на панелните блокове отсреща. Ели казва, че се очертава по-скоро спокоен ден.

Макар че никога не се знае.

Телефоните им понякога звънят и нощем. Като миналия петък, когато се налага спешно да изведат пребито дете от дома му. Втурват се към адреса с патрулка. Полицията арестува бащата насилник, а социалните работници извеждат майката с двете деца и ги настаняват в кризисен център. "Ходим винаги по двама на сигнали", обяснява Ели. Това им е стратегията за самозащита. Случвало се е да ги причакват край работното им място. Да ги заплашват и блъскат. Да изоставят бебета пред вратата им.

Но социалните работници от отделите за закрила на детето трябва да са там, когато в семейството стане страшно. Когато то се разпада. Когато липсва. Когато е уязвимо или среща трудности. В детската градина дъщерята на Ели казва: "Мама спасява деца." Съпругът й пък постоянно я пита: "Докога ще правиш това?" И настоява да напусне системата за закрила на детето. "Прибирам се много изнервена, изкарвам си го на семейството си", признава тя.

Ели е едно от лицата на спасителна социална система, която е толкова ръждясала, че се сещаме за нея само по скърцането й. А тя скърца зловещо. Миналата седмица Националната мрежа за децата и експерти в областта представиха годишния доклад, оценка на ангажиментите на правителството към грижата за децата. Оценката за изпълнението на обещанието за стандарти за социална работа с деца и брой на активни случаи на социален работник е среден 3. В препоръките си към институциите те настояват да се увеличи броят на работниците в отделите за закрила на детето, да им се осигури по-достойно заплащане и да бъдат въведени форми на подкрепа и обучения към екипите (виж графиката).

С две думи: да се реши дали тази система е важна и ако е - да се инвестира в нея. А дали е важна? Оставяме на вас да прецените.

Колко струва грижата

Територията, която обслужват социалните работници от район "Възраждане", е огромна. На нея живеят над 100 хиляди души. Има три гета. Най-голямото е "Факултета" - там ги знаят на малки имена и обикновено ги посрещат с веселото: "социалничките идват". Отговорни са и за няколко специализирани институции за деца, лишени от родителска грижа. Провеждат интервюта с кандидат-осиновители и приемни родители. Участват в Комисията за детето към общината, която разглежда молбите и взима решенията. Пишат доклади за семейства, които имат нужда от социални услуги. Имат ангажименти към регионалния инспекторат по образованието да дават оценка как могат да бъдат подпомогнати деца със специални образователни потребности. Присъстват на комисиите за борба с противообществените прояви. Подават доклади към полицията за деца, преживели насилие и деца в трафик. И действат по сигнали. Всичко това - тези шест души. Пет жени и един мъж. Срещу 300 лв. на месец.

Ели обаче казва, че най-много им тежат бракоразводните дела. Всеки от тях има по седем-осем случая на месец. Трябва да се срещнат и с двамата родители, да проучат условията, които ще създадат за децата след раздялата си и да опишат впечатленията си в доклад за съда. Това, което ги ядосва е, че в някои от случаите съдът очаква от тях становище при кой от двамата родители да остане детето. "Прекалено е. С една среща с тези хора аз няма как да определя това", възмущава се Ели и добавя: "Ако имаше специализиран детски съд и вещи лица, това би спестило ние да даваме становища за неща, които са извън нашата компетенция." После поглежда угрижено към едната купчина папки на бюрото си: "Ето тези тук всички са чакащи."

По данни на Държавната агенция за закрила на детето един социален работник разрешава около 124 сигнала годишно. За сравнение, добрите европейски практики сочат, че този брой трябва да бъде между 20 и 35 случая. Заплатата, която Ели и колегите й взимат месечно е със 100 лв. над границата на бедността (според НСИ). Логично, при тези обстоятелства те не се задържат дълго в системата. "През последните две години имаше страхотно текучество - огромна територия за обслужване и голямо натоварване", признава директорът на "Социално подпомагане" в район "Възраждане" Виктория Тахова.

Истории, които те държат, и истории, които те чупят

"Понякога ми се иска да променя много неща, но те не са в моите правомощия, а опират до национални политики", казва ми Ели. После загася цигарата си и отсича: "Хайде да тръгваме". Маршрутът й за деня минава първо през Центъра за временно настаняване на бездомни хора в "Красна поляна". В него има семейства и самотни майки с деца, които са останали без жилища, но могат да бъдат приютени там за не повече от три месеца. Социалните работници обикновено проучват възможностите да им бъде осигурено общинско жилище, съдействат им за места в детски градини, училища или за връзка с лекари.

Директорът на дома, който се намира в размирните виетнамски общежития, ни посреща с дълбока въздишка. Казва на Ели, че я е повикала заради един проблемен казус, който не знае как да разреши. Роза и четирите й деца са за пореден път в приюта. Те трябва да напуснат до края на месеца, но няма къде да отидат. Роза е в лоши отношения със семейството на бащата на децата си, а собствената й майка няма условия да ги приеме. Не може да започне работа, защото децата й са твърде малки. "Ние се изчерпахме вече", казва директорът на дома, след като разказва историята и хвърля ръкавицата към Ели: "Дай да мислим заедно."

Не след дълго на вратата се появява и угриженото лице на самата Роза. Заедно с нея нахлуват три момиченца. Най-голямото е на 5 години и веднага се представя на социалния работник: "Аз съм Ани. Ти как се казваш?" В ръката си държи червило, с което прилежно е изрисувала устните на сестрите си много над контурите и чистосърдечно си признава, че го е изровила от кофите за боклук.

"Какво ще правим Роза?", пита Ели. Многодетната майка се усмихва притеснено в отговор и свива рамене: "Не знам." И повтаря историята, която вече сме чули от директора на приюта. Че не може да разчита на роднините си за жилище. Че не работи. Че бащата на децата й се опитва да помага с пари, но това просто не е достатъчно. Че иска да вземе при себе си и по-големите си две деца, които са при свекърва й. Че не вижда изход.

Ели я изслушва внимателно и си записва. Казва, че това ще бъде първата от поредица срещи, на които трябва заедно да измислят решение. Когато Роза и децата затварят вратата зад себе си, социалният работник заключва: "Децата са в риск, но не са неглижирани." Обсъждат с директора, че най-реалистичният вариант е Роза да се помири със свекърва си и семейството да се върне при нея. Уговарят се следващото им виждане да е в понеделник. Но липсата на изход в ситуацията е по-тежка и от лепнещата миризма по коридорите на приюта. Според доклада на Национална мрежа за децата, детската бедност в България е с най-високите нива в Европа и често тя се върти в поколенчески кръг на отделни семейства и общности. Слаб 2 е оценката, която има правителството в ангажимента му да намали равнищата на бедност сред домакинствата с деца през изминалата година.

Следващата спирка на Ели обаче е с по-позитивен оттенък. В дома за медико-социални грижи за деца от 0 до 3 години "Св. София" я очаква семейна двойка, която иска да осигури приемна грижа за дете от институцията. Процесът е към своя успешен край. Кандидатите вече са преминали обучение, имали са няколко опознавателни срещи с детето и остава само да обсъдят кога може да се случи настаняването.

"Мотивацията ми са разрешените казуси", споделя Ели, докато пътуваме с градския транспорт. "Много е приятно, когато имаш добро развитие. Когато видиш, че дете, за което си се борил, най-после има семейна среда", добавя тя. И ми разказва историята на Александра, която е израснала в институция, вече има приемно семейство, в което се чувства чудесно, но се вижда с Ели всяка седмица, за да пият кафе и да си говорят за живота. "Вече е тийнейджър, вълнува се от момчета и търси съвети", смее се Ели. Някой трябва да го прави.

Вече на вратата на дома се разминаваме с млада майка с бебе, дошла за консултация при фондация "За нашите деца" в дома "Св. София". Ели я поздравява и след това ми казва: "Ето това е един успешен пример на превенция на изоставянето. Детето се роди с тежко увреждане. Четвърто е за майката, която ги гледа сама, но успяхме да й осигурим подкрепа, така че да не го остави в институция." 

Добрите примери всъщност не са случайност. Те се дължат на целенасочена и координирана работа на всички ангажирани в закрилата на детето - от родилния дом, през отделите за закрила на детето до неправителствените организации. "Малки са радостите ни, но са радости", казва ми Ели на сбогуване. Докато я гледам как се отдалечава, си мисля колко ли още ще издържи. И колко ли други ще дойдат на нейно място.

*Името е сменено по настояване на героя

Автор: Инна Павлова

Две години в системата се усещат като десет. Ели* пали цигарата отдушник и започва да подрежда задачите си за деня. Навън е мръсно, сиво и студено. Стоим на терасата на вехтия апартамент в "Красна поляна" - "офиса" на социалните работници от "Отдела за закрила на детето" на софийския район "Възраждане" и се взираме в кутийките на панелните блокове отсреща. Ели казва, че се очертава по-скоро спокоен ден.

Макар че никога не се знае.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    tsonkooo avatar :-|
    Тsonkooo

    Много е трудна тази работа, но благодарна. Децата после са благодарни цял живот за спасеното им бъдеще.

  • 2
    gogodif avatar :-(
    Георги Чобанов

    Болшинството от работещите в отделите за закрила на детето са хора,които са там,защото се работи "нищо" ,или защото може да падне някоя далаверка.Дали поради безспорното,че заплащането им е ниско, или поради друга причина,но жените,които истински обичат децата и са готови да работят за тяхното добро,не се завъртат много в тази област.

  • 3
    omniam avatar :-|
    omniam

    Със сигурност в тези институции има много кадърни хора, които могат да помагат на нуждаещите се, но е тъжно самите те да бъдат нуждаещи се - с 300 лв. заплата.

  • 4
    radiididi avatar :-(
    radiididi

    Всички сме на този хал,аз съм приемен родител и по същия начин държавата се подиграва и с нас.Няма нищо наред и в крайна сметка жалко за децата защото сърцатите хора накрая се отчайват от системата от бюрокрацията и в крайна сметка остават тези които стоят за заплата и далавера.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK