Медийната и обществена истерия след тежкия инцидент в "Малинова долина" ("Моят живот или този на кучето е по-ценен?"), както и неадекватната реакция на отговорните институции (като идеята да се глобяват хората, които хранят бездомни животни) обаче показа колко сбъркани са представите за произхода на проблема. Истинският виновник за трагедията са всички хора, които са допуснали кучетата да станат бездомни - тези, които са ги изоставили на улицата, и институциите, които трябва да контролират спазването на разпоредбите.

Ако погледнем на проблема без пелената на емоциите, ще видим и решението, скрито в отговорите на следващите пет въпроса.

Повече ли са бездомните кучета?

Няма официални данни.

Според последните три официални преброявания на безстопанствените кучета броят им през 2007 г. е бил над 11 хил., през 2009 г. е паднал на 8,5 хил., а през 2011 г. се е качил на над 9 хиляди. Данни за 2012 г. все още няма. Според наблюденията на фондация "Четири лапи" през последните години има задържане на броя на бездомните животни на постоянно ниво - около 10 хил., но жителите на София не усещат, че общината взима някакви мерки. Според Явор Гечев, ръководител на отдел "Маркетинг" във фондацията, причината е проста - обработените животни не се маркират по начин, по който да бъдат разпознати. Пластмасовите ушни марки например биха могли да отличават кастрираните, ваксинирани и обезпаразитени животни от разстояние.

Според Стела Райчева, координатор връзки с обществеността в Animal Rescue Sofia, напоследък е имало прилив на животни заради затварянето на стотици строителни площадки. "И ще е така, докато всеки строеж има по 5 - 10 кучета уж за охрана, които след това биват пуснати на улицата да се оправят", коментира Стела Райчева и добавя, че контролът върху тях е абсолютно нулев.

Каква е причината за големия брой бездомни кучета?

Безотговорното отношение на някои хора към домашните им животни.

Основната причина за големия брой бездомни кучета е липсата на контрол над домашните животни. По наблюдения на Animal Rescue Sofia всяка година в София се изоставят близо 15 хиляди домашни кучета и техните потомства. Други пък се оставят да се разхождат без надзор по улиците, като например дворните охранителни кучета по строежи, складове и т.н. В повечето случаи те не са кастрирани и така популацията продължава да се увеличава. По наблюдения на "Четири лапи" приблизително всяко второ бездомно куче не е родено на улицата. Благоприятни фактори са и лошото събиране на битовите отпадъци, задържането на застояла вода и изоставените постройки.

Изоставянето на домашните животни е забранено със закон, но наказани за това няма. Липсва и работещ регистър на домашните животни, който би помогнал за по-добър контрол над тях. В момента няма официални данни колко точно са домашните кучета в София. Говори се, че са 100 - 150 хил. Според актуализираната програма на Столична община за овладяване на популацията на безстопанствените кучета регистрираните за първите два месеца на 2012 г. са 633. През 2011 г. пък са били регистрирани близо 4 хил. кучета.

Има и много сигнали, че към София организирано се извозват животни от съседни общини като най-безболезнен начин да се реши проблемът в тях.

Защо действията на общината нямат успех?

Защото са насочени в грешна посока.

През последните години бюджетът на "Екоравновесие" се увеличаваше и поне на пръв поглед имаше някакво раздвижване по проблема. Всъщност кастрационната програма на общината и няколко неправителствени организации помогна много. Ако не беше тя, кучетата на улицата сега нямаше да са 10, а сигурно поне 30 хиляди.

Дългосрочен ефект обаче не се вижда, защото, вместо да вложи усилия за превенция, общината по-скоро лекува симптомите. Фокусът е само върху тези десет хиляди бездомни животни, без да се взимат мерки срещу причината те да са на улицата. Затова и идеята за повече приюти, която общината шумно обяви тази седмица, не е най-важната и решаваща стъпка. Изграждането на приюти струва скъпо и звучи почти невероятно да се намерят места за всички бездомни животни. А дори и това да се случи, на тяхно място ще бъдат изхвърлени нови домашни кучета, те ще се размножат и пак стигаме до същата ситуация. "Въпросът няма как да се реши, работейки само с бездомните – в основата стои ниската култура на отглеждане на домашни животни", коментира Стела Райчева. Явор Гечев допълва: "Колкото и приюти да открием, колкото и животни да изпращаме за осиновяване в чужбина - ако броят им е по-малък от броя на изоставените на улицата животни, нещата няма да се променят драстично".  

Защо избиването на животните не решава проблема?

Защото на тяхно място ще се появят нови.        

След инцидента в "Малинова долина" като че ли цялото общество прегърна идеята бездомните кучета да бъдат избити. Дори да изключим (а това е невъзможно) хуманната страна на въпроса, тази мярка не би решила проблема. Пак поради същите причини като по-горе - на тяхно място безотговорни стопани ще изхвърлят домашните си животни и техните поколения и пак се връщаме на нулата. "Избиването на кучета е безполезно, защото не бездомните кучета са проблемът. Проблемът са хората", коментира за "Капитал" Робърт Смит от Sos Dogs, които решават проблема в Орадя. Той обяснява, че кучетата, които се размножават най-често, са тези, отглеждани от хора - не само домашни, а и дворни и охранителни. Потомството на тези кучета има по-голям шанс да оцелее от това на бездомните.

Има и още един аргумент - избиването на кучетата излиза много по-скъпо от кастрирането им. Sos Dogs са изчислили, че за да се хване и убие едно куче, трябва да се отделят около 23 евро. Кастрирането за сравнение струва около 7 евро на куче.

По-интересният въпрос е друг - защо за толкова голяма част от хората избиването на животното е единственото възможно решение. "Хората живеят лошо и са жадни за мъст. Кучета, роми, гейове – все тая", е обяснението на Стела Райчева от Animal rescue. Тя допълва, че "има нужда от обект на омраза и тя ще се излива до безкрай, докато медиите се възползват от лесно запалимите страсти и създават масови истерии, вместо да образоват".

Явор Гечев от "Четири лапи" е на подобно мнение: "В България има много негативисти, които отричат всяко положително начинание. От това се възползват определени партии и медии, които гонят лични интереси." Темата за бездомните кучета е и благоприятна на тези, които искат да се възползват от първичните емоции на хората.

Кое все пак е успешното решение?

Масова кастрация и стриктен контрол върху собствениците чрез чипиране и регистрация на домашните животни

Добрата новина е, че имаме успешен пример как проблемът с бездомните кучета може да бъде решен за няколко години - опитът от Орадя. В плана за София на Робърт Смит има предложения за конкретни мерки, които вече са изпробвани. В основата му стои национална програма за "Кастрирай и върни", базирана на публично-частно партньорство. Целта е за една година да бъдат кастрирани всички женски кучета, за което има нужда от десет клиники за кастрация, пет мобилни клиники и пет мобилни кастриращи екипа. Общо екипите за кастрация трябва да са 20, за да могат да покриват 150 операции на седмица. За да се стимулира доброволната кастрация, Смит предлага ваучери за стопаните, които сами заведат домашните си животни в клиниката. Препоръчва също да се отворят шест приюта от отворен тип с капацитет от по 500 кучета, стопанисвани от неправителствени организации, но само като временно решение за няколко години. Както и да има сериозни глоби за хората, които нямат сертификат, че домашното им животно е било ваксинирано и кастрирано. Развъждащите кучета пък трябва да подлежат на лицензиране и такса. Всичко това върви и със задължителна електронна база за регистрация на кучетата.

Робърт Смит е изчислил, че една национална програма "Кастрирай и върни" би струвала около едно евро на човек или десет милиона евро през първата година, седем през втората, пет през третата и така ще продължи да намалява. "Това е въпрос на политическа воля и малко публични или европейски средства", смята Смит. Според него важна част от мерките е и образоването на обществото за това как се отглеждат кучета.

"Знам как да реша проблема на България и съм обяснил всичко това на г-жа Фандъкова и г-жа Едрева. Но те не правят нищо", е заключението на Робърт Смит. Според него причината се крие в това, че политиците реагират на моментни проблеми и не мислят средно- и дългосрочно. По-важното за тях е да се защитят от евентуални атаки. Смит дава пример с Орадя, където успешното справяне с проблема им е отнело 6-8 години, което е повече от един политически мандат.

Председателят на групата общински съветници на ГЕРБ в Столичния общински съвет Малина Едрева обясни за "Капитал", че условията и числеността на кучетата в София предполагат "доста по-категорични мерки" от предложените от Робърт Смит. Тя добави, че общината започва да работи за увеличаване на броя на приютите, след като се облекчат изискванията към тях, за отпадане на надзорника (отглеждането на кучета извън дома) и предефиниране на понятието агресивност (в момента за агресивно се смята само куче, което е ухапало). "Ще приложим всички законови и европейски мерки за максимално прибиране на уличните кучета. Градовете са за хората", заяви Едрева.

Факт е, че в новата програма на Столична община има смислени предложения. И би имала ефект, ако действително се работи по нея. Има нужда и от спешна реорганизация на "Екоравновесие", което през последните години работи абсолютно непрозрачно. И от реално поемане на отговорност - от страна на стопаните на домашни любимци и от хората в общината, ангажирани с проблема. Другото е замазване на положението. И застрашава животи - човешки и кучешки.

Автор: Инна Павлова

Преглед на оригинала