С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
283 12 апр 2012, 15:34, 99319 прочитания

Българският парадокс

Защо българите не са толкова щастливи, колкото могат да бъдат и защо за това не е виновна икономиката

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg



[Shutterstock]
"София е един тъжен град. Загрижени и печални изглеждат хората... [Тези] които среща човека по улиците, изглеждат като че са обхванати от една постоянна загриженост... И човек се обхваща понякога от един силен копнеж за хора, които не вземат живота тъй трагично, които могат да се смеят, да се шегуват." Така през 1908 г. вижда София кореспондентът на виенския вестник Neue Freie Presse.

100 години по-късно, положението е по-различно, но не много. Според различни проучвания хората в България се чувстват много по-нещастни, отколкото, обективно погледнато, могат да бъдат. В класациите страната се подрежда между държави от третия свят като Хаити или Сиера Леоне. Това е нелогично. През последните десет години българите стават все по-богати, възможностите им за развитие - по-големи, но те (или поне огромна част от тях) остават нещастни. Мрънкат. Ходят намръщени. Псуват. Не харесват живота си. Не харесват хората около тях. Не харесват държавата си, политиците, футболистите, шофьорите, лекарите, полицаите... Не харесват себе си.


Парадоксалното в тази ситуация е, че ако има нещо, в което България е уникална, то е именно усещането за нещастие на хората в нея. Икономиката на страната е сравнима с тази на Румъния, но хората там са по-удовлетворени от живота. В България се живее по-дълго, отколкото в Хондурас примерно, но там са близо два пъти пъти по-щастливи.

"Не че другаде не стават страшни работи, напротив, биват и много по-страшни!", пише пак преди около век Яворов в пиесата си "В полите на Витоша. "Но там няма - както тук - онова, което изтръгва от нас пред една трагедия не сълзи на човешко състрадание, а вик на ужас... Дори и когато убиват, там хората убиват сякаш с игла от злато, а не с дърварска секира, както тук - в полите на Витоша."

Е, хайде-хайде, ще кажат някои. Искате да ни разубедите, че бездомните кучета и цените на парното нямат значение? Други ще ни обвинят в някакъв таен заговор да подкрепим правителствената линия на постоянни успехи и светли магистрали към бъдещето. Трети ще ни напомнят, че вечно усмихнати хора има само в някои отделения на психиатрията. Четвърти снизходително ще кимнат на нашия предвеликденски оптимизъм. Отнякъде Ницше ще се обади, че "човек не се стреми към щастие, това прави само англичанинът".



Разбира се, и ние можем да мрънкаме за мрънкането още много, но няма. Вместо това се заровихме в причините България да е на толкова парадоксално място в изследванията за личното щастие. И най-вече в ефектите от това. Ще се опитаме да ви докажем, че българите не са нещастни, защото са бедни. По-скоро, че специфичното ни усещане за неудовлетвореност форматира поведението ни така, че да предопределя развитието ни в грешна посока. Защото нещастните хора са пасивни и чакат нещо да се случи, докато животът им си заминава. Не това са хората, които бихме искали да бъдем, със сигурност.

Да виждаш сиво

В току-що излезлия доклад за световното щастие България заема любопитна ниша. "България има най-голямата разлика в света между мястото, което би трябвало да заема в стълбицата на щастието като следствие от доходите й, и мястото, което реално заема", казва Сун Уенг, китайски икономист и един от авторите на доклада. По стандарт на живот българите са горе-долу в една група с Румъния, Латвия или Литва, но се виждат разположени някъде между дивото Конго, полуразрушеното Хаити и следвоенна Грузия (вижте графиката). Това е така от доста време. Изключението на България от правилата дори накара преди време сп. Economist да озаглави текста си върху изследването за икономически растеж и себеусещане за благосъстояние с "Богати, бедни и България".

Първосигналното обяснение е методологията. Според Ралица Константинова, антрополог, която работи в Хаити, резултатите показват, че очевидно тези изследвания имат слабости. "Като човек, който работи в истинския трети свят, просто няма как да си представя България на едно място с Конго или Сиера Леоне", казва тя.

Факт е обаче, че себеусещането на българите е именно такова. Константинова също потвърждава това. "Българите поддържат самосъзнание на държава от третия свят: А на нас кой ще ни помогне? Нашите деца гладни, вие на Хаити ще помагате..." Гледан откъм Порто-о-Пренс, този възглед наистина е абсурден.

Изследванията на "Галъп", в които се задава въпросът "как оценявате живота си по скалата от 0 до 10", показват, че от 90-те години на миналия век досега светоусещането на българите не се е променило особено. То варира в малки граници, в зависимост от икономическите спадове и пикове, но икономическите фактори сами по себе си не могат да обяснят защо българите са се чувствали еднакво доволни от живота си и през 1997 г., и през 2007 г.

Въпреки споделяното усещане за разпад всъщност България върви нагоре. През 1997 г. страната има доход на глава от населението едва 26% от този на ЕС (по паритета на покупателната способност и презичислен за 27-те страни членки). През 2007 г. той е вече е 40% спрямо европейския, т.е. е скочил с 50 на сто. По други обективни критерии като продължителност на живота страната не само не се е срутила, но дори има минимално подобрение. По данни на Световната здравна организация в България се живее две години повече спрямо 1990 г. От десетина години посоката, с други думи, е нагоре, не надолу.

Може би е виновна Османската империя, може би социализмът, може би...


"В тая страна има много слънце, но има и някаква тъмнина, която се разсипва като черен прах дори в сиянието на самата природа. Не е ли то черният прах на един груб живот - с много празници в календара и с никакъв празник в сърцата...", пише Яворов.

Теорията не дава категорично обяснение за този български парадокс. Сун Уенг казва, че няма обяснение защо е тази разлика в данните за България. "По принцип няма връзка между богатството и субективното преживяване на благополучие", обяснява психологът Пламен Димитров, председател на Дружеството на психолозите в България. Фактор е по-скоро културата, в която живеем. Икономистът и програмен директор в Центъра за либерални изследвания Георги Ганев също смята, че българският случай по-скоро трябва да се обясни с особено психологическо преживяване на историята.

Някой биха го свързали с прословутата "българската работа". Всъщност Иван Хаджийски, на когото се приписва фразата, иска да я опровергае в "Оптимистична теория за българския народ". В средата на 30-те години на миналия век той описва "националната обърканост" с навлизането ни в края на XIX век в капиталистическия свят, без да сме готови за това. Българите имитират неговата външна показност, но постигат материалния статус не с търговия и предприемчивост, а с "лека печалба на държавната трапеза". Но изобщо не са обречени на неуспехи.

"Откак съществува независима България, българите са очаквали от държавата да им предостави не толкова благоденствие, колкото сигурност, да им "покрие рисковете", така че ако спечелят, да спечелят за себе си, а ако загубят - да загубят за (сметка на) цял народ. Социализмът само драматично усили тези тенденции", обобщава Ганев.

Анекдотично погледнато, най-щастливите периоди в близката ни история са тези, в които има най-много преразпределение. Например краят на 60-те, когато започва масовото преселение към града, или пък за периода около присъединяването към ЕС между 2006 и 2008 г., когато имаше икономически растеж и рязко нарастване на достъпа до еврофондовете.

"Навлизането на някакви пазарни отношения е естествено съпроводено с два процеса - намаляване на индивидуалната сигурност (много хора имат много добри заплати, но това още утре може да се промени, ако останат без работа примерно) и увеличаване на неравенството." В българското общество, което не разчита на предприемаческата култура, загубата на сигурност се преживява като еквивалент на обедняване и оттам предизвиква тревоги и усещане за нещастие, обобщава Ганев.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 1295 прочитания

Нина Серкова: Моята работа е да ги запаля, а те знаят повече от нас Нина Серкова: Моята работа е да ги запаля, а те знаят повече от нас

Учителката от 105-о СУ в София Нина Серкова пред "Капитал"

13 сеп 2019, 1821 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Усмихни се

Защо ни е всъщност да сме по-приветливи

Споделеното падение на WeWork

За по-малко от 9 месеца основаното в Ню Йорк дружество се превърна от един от най-високооценените стартъпи в САЩ в компания със съмнително бъдеще в инвестиционните кръгове.

Нови схеми, нови измамници

КФН публикува нов списък със сайтове, които предлагат сделки с ценни книжа и валути, без да имат лиценз

Замлъкването на "Хоризонт"

Скандалът с опита за отстраняване на журналистката Силвия Великова оголи истината за медийната ситуация в България

Кой кара джипа

Скандалите от последните дни показаха, че Бойко Борисов често е само лице на истинската коалиция, която държи властта

20 въпроса: Магдалена Малеева

Със същия устрем, ентусиазъм и дисциплина, с които печели титли в тениса, Малеева развива и всички проекти, с които се захваща

Ново място - Cafe 1920

Традиционната българска кухня с модерен прочит