Българският парадокс

Защо българите не са толкова щастливи, колкото могат да бъдат и защо за това не е виновна икономиката

"София е един тъжен град. Загрижени и печални изглеждат хората... [Тези] които среща човека по улиците, изглеждат като че са обхванати от една постоянна загриженост... И човек се обхваща понякога от един силен копнеж за хора, които не вземат живота тъй трагично, които могат да се смеят, да се шегуват." Така през 1908 г. вижда София кореспондентът на виенския вестник Neue Freie Presse.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


283 коментара
  • 1
    jelezen avatar :-|
    jelezen
    • -29
    • +117

    Уникални сме. Не е за срам. Просто по наш начин.
    Причините за черногледството са точно там - "разпада на публичните системи, които се грижат за човека - образование, здравеопазване, полиция, социални грижи" и мнението на Стив Кайл - "традиционната офис култура - с разбирането, че да си добър в работата си означава да си сериозен, да не говориш много, да не задаваш въпроси, да се взираш в компютъра, да идваш рано и да си тръгваш късно". И изобщо ходенето на работа.
    Или с две думи недоволството идва от начина по който ставаш сутрин и имаш усещането, че днес ще е наистина добър ден, не само дежурен поздрав, а до вечерта се сблъскваш хора, за които деня е лош от разсъмване. Трудно е да запазиш щастливото си мнение.
    Добре, че в къщи всичко е наред, да чукна на дърво, иначе ще стане още по-лошо.

  • 2
    classicc avatar :-|
    classicc
    • -31
    • +335

    Чудесна статия, голяма рядкост е една медия да използва академична литература правилно.
    За дължината си статията е доста описателна и разглежда доста хипотези. Напълно естествено разбужда любопитството и повдига още повече въпроси, читателите ви ще се радват да ги удостоите с повече от същото.

  • 3
    mastikata avatar :-|
    mastikata
    • -41
    • +280

    Къде по света би могла да съществува потресаващата народна мъдрост:

    - Не е важно аз да съм добре, по-важно е Вуте да е зле!

    и още нещо - от поколения на децата се внушава дори и да се чувстват добре и да имат успехи - извън семейството да твърдят обратното - "За да не вземе някой да ти завиди..."

  • 4
    nureto avatar :-|
    Mai Tai
    • -36
    • +145

    [quote#3:"mastikata"]от поколения на децата се внушава дори и да се чувстват добре и да имат успехи - извън семейството да твърдят обратното - "За да не вземе някой да ти завиди...[/quote]

    Тук е разковничето на въпросът защо се самопредставяме като нещастни, но никой от цитираните учени не го споменава. Има ли страна където на въпроса "Как си?" да ти отговаря задължително с "Горе-долу" ? Старите суеверия и структури още живеят в нас. А другото е от срива в социалните системи и очевидния разпад на държавата и държавността. При 2 милиона емигрирали за 1-2 десетилетя и видимата с просто око деиндустриализация няма как да декларираш щастие - бихме били идиоти, ако го правехме.

  • 5
    iyi avatar :-P
    iyi

    Ето един сайт който се бори срещу българското черногледство.
    http://www.bgnow.eu/

  • 6
    zumz avatar :-|
    zumz

    Статията е добра наистина, разглежда важен социален феномен - личното усещането за хармония (щастие) или не в обществото. Не съм обаче съгласен със следното твърдение: "През последните десет години българите става все по-богати, възможностите им за развитие - по-големи, но те (или поне огромна част от тях) остават нещастни". Следва да има уточнение - така е за някои българи, но със сигурност не за всички и дори не за мнозинството. А иначе черногледството - по разбираеми исторически и психологически причини си е изконна българска черта.

  • 7
    lyubomirsirkov avatar :-|
    Любомир Сирков
    • -27
    • +198

    Когато се сравняват страни (и народи) по тяхната „нещастност”, трябва да се има предвид и характерната (и различна) за отделните народи (само)критичност.
    Факт е, че за българите е характерна една като цяло ПОВИШЕНА критичност – при това еднакво силно насочена както към другите, така и към себе си.

    Като при това „завишеността” на тази критичност се дължи не непременно на грешна преценка – а точно напротив: много често това е именно правилна преценка : за нивото както на чуждите качества и постижения – така и на собствените ни.

    Тази българска повишена критичност не е непременно недостатък – има ситуации, в които тя може да се окаже и предимство.

  • 8
    betelgeuse avatar :-P
    betelgeuse
    • -20
    • +149

    Не знам до колко българите са "нещастни", но определено са най-намръщени от всички!

  • 9
    savov_d.a. avatar :-|
    savov_d.a.

    как да се чувстват хора с чувство на зависимост и обреченост. Корупция, полиция, фалшиви избори, касти, разстрели, някой до теб от ДС...съд и парламент без коментар.
    Поне да имаше повече верващи. дори в Испания...
    Поне парите на ЕС да стигаха до адресати..
    ....новото неучащо и безгордо наследство вероятно ще е по щастливо. Няма да му липсва розово бъдеще с цикличен червен недоимък.

  • 10
    dasidspada avatar :-|
    dasidspada

    S dve dumi: Kude mislim, ce sme? Posledni vuv vsichko! A kude sme naistina PREDPOSLEDNI. Infografikite i dulgite statii sa hubavo neshto , a sintezata oshte po-hubava!!!!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал