// К1: Средата / Общество
Българският парадокс
Защо българите не са толкова щастливи, колкото могат да бъдат и защо за това не е виновна икономиката
![]() |
[Shutterstock]
|
100 години по-късно, положението е по-различно, но не много. Според различни проучвания хората в България се чувстват много по-нещастни, отколкото, обективно погледнато, могат да бъдат. В класациите страната се подрежда между държави от третия свят като Хаити или Сиера Леоне. Това е нелогично. През последните десет години българите стават все по-богати, възможностите им за развитие - по-големи, но те (или поне огромна част от тях) остават нещастни. Мрънкат. Ходят намръщени. Псуват. Не харесват живота си. Не харесват хората около тях. Не харесват държавата си, политиците, футболистите, шофьорите, лекарите, полицаите... Не харесват себе си.
"Не че другаде не стават страшни работи, напротив, биват и много по-страшни!", пише пак преди около век Яворов в пиесата си "В полите на Витоша. "Но там няма - както тук - онова, което изтръгва от нас пред една трагедия не сълзи на човешко състрадание, а вик на ужас... Дори и когато убиват, там хората убиват сякаш с игла от злато, а не с дърварска секира, както тук - в полите на Витоша."
Е, хайде-хайде, ще кажат някои. Искате да ни разубедите, че бездомните кучета и цените на парното нямат значение? Други ще ни обвинят в някакъв таен заговор да подкрепим правителствената линия на постоянни успехи и светли магистрали към бъдещето. Трети ще ни напомнят, че вечно усмихнати хора има само в някои отделения на психиатрията. Четвърти снизходително ще кимнат на нашия предвеликденски оптимизъм. Отнякъде Ницше ще се обади, че "човек не се стреми към щастие, това прави само англичанинът".
Разбира се, и ние можем да мрънкаме за мрънкането още много, но няма. Вместо това се заровихме в причините България да е на толкова парадоксално място в изследванията за личното щастие. И най-вече в ефектите от това. Ще се опитаме да ви докажем, че българите не са нещастни, защото са бедни. По-скоро, че специфичното ни усещане за неудовлетвореност форматира поведението ни така, че да предопределя развитието ни в грешна посока. Защото нещастните хора са пасивни и чакат нещо да се случи, докато животът им си заминава. Не това са хората, които бихме искали да бъдем, със сигурност.
Да виждаш сиво
Инфографика |
Първосигналното обяснение е методологията. Според Ралица Константинова, антрополог, която работи в Хаити, резултатите показват, че очевидно тези изследвания имат слабости. "Като човек, който работи в истинския трети свят, просто няма как да си представя България на едно място с Конго или Сиера Леоне", казва тя.
Факт е обаче, че себеусещането на българите е именно такова. Константинова също потвърждава това. "Българите поддържат самосъзнание на държава от третия свят: А на нас кой ще ни помогне? Нашите деца гладни, вие на Хаити ще помагате..." Гледан откъм Порто-о-Пренс, този възглед наистина е абсурден.
Инфографика |
Инфографика |
Въпреки споделяното усещане за разпад всъщност България върви нагоре. През 1997 г. страната има доход на глава от населението едва 26% от този на ЕС (по паритета на покупателната способност и презичислен за 27-те страни членки). През 2007 г. той е вече е 40% спрямо европейския, т.е. е скочил с 50 на сто. По други обективни критерии като продължителност на живота страната не само не се е срутила, но дори има минимално подобрение. По данни на Световната здравна организация в България се живее две години повече спрямо 1990 г. От десетина години посоката, с други думи, е нагоре, не надолу.
Може би е виновна Османската империя, може би социализмът, може би...
"В тая страна има много слънце, но има и някаква тъмнина, която се разсипва като черен прах дори в сиянието на самата природа. Не е ли то черният прах на един груб живот - с много празници в календара и с никакъв празник в сърцата...", пише Яворов.
Теорията не дава категорично обяснение за този български парадокс. Сун Уенг казва, че няма обяснение защо е тази разлика в данните за България. "По принцип няма връзка между богатството и субективното преживяване на благополучие", обяснява психологът Пламен Димитров, председател на Дружеството на психолозите в България. Фактор е по-скоро културата, в която живеем. Икономистът и програмен директор в Центъра за либерални изследвания Георги Ганев също смята, че българският случай по-скоро трябва да се обясни с особено психологическо преживяване на историята.
Някой биха го свързали с прословутата "българската работа". Всъщност Иван Хаджийски, на когото се приписва фразата, иска да я опровергае в "Оптимистична теория за българския народ". В средата на 30-те години на миналия век той описва "националната обърканост" с навлизането ни в края на XIX век в капиталистическия свят, без да сме готови за това. Българите имитират неговата външна показност, но постигат материалния статус не с търговия и предприемчивост, а с "лека печалба на държавната трапеза". Но изобщо не са обречени на неуспехи.
"Откак съществува независима България, българите са очаквали от държавата да им предостави не толкова благоденствие, колкото сигурност, да им "покрие рисковете", така че ако спечелят, да спечелят за себе си, а ако загубят - да загубят за (сметка на) цял народ. Социализмът само драматично усили тези тенденции", обобщава Ганев.
Анекдотично погледнато, най-щастливите периоди в близката ни история са тези, в които има най-много преразпределение. Например краят на 60-те, когато започва масовото преселение към града, или пък за периода около присъединяването към ЕС между 2006 и 2008 г., когато имаше икономически растеж и рязко нарастване на достъпа до еврофондовете.
"Навлизането на някакви пазарни отношения е естествено съпроводено с два процеса - намаляване на индивидуалната сигурност (много хора имат много добри заплати, но това още утре може да се промени, ако останат без работа примерно) и увеличаване на неравенството." В българското общество, което не разчита на предприемаческата култура, загубата на сигурност се преживява като еквивалент на обедняване и оттам предизвиква тревоги и усещане за нещастие, обобщава Ганев.
Още по темата
Защо е по-лесно да направиш щастлива компания на нещастно място
Разговор с експерта по щастие Ян-Еманюел де Нев за работата, задоволството и как най-важното за хората са... другите хора
9 ное 2018България: по-щастлива, но последна в ЕС
Задното място в класацията на световното щастие е заради корупцията и липсата на свобода за житейски избори
20 мар 2017България остава сред най-нещастните държави в света
Страната заема 129-о място в класация на ООН, като се изкачва с пет позиции
16 мар 2016Как българите изгубиха доверието си в институциите и хората и можем ли да извървим пътя наобратно
4 юли 2014Щастливите нации - гъвкави, щедри, успешни
Доклад на ООН обяснява как щастието се отразява директно на икономиката
12 сеп 2013Или как така уругвайците са вторите най-свободни хора в света според изследване на Fraser Institute
1 фев 2013Защо нивото на доходите не е основният фактор, който прави България едно от най-тъжните места за живеене
3 яну 2013Как обществените предразсъдъци към неуспехите спъват предприемачеството в България
24 дек 2012Откъде идват световните дни на всичко-което-си-помислиш и какъв им е смисълът
23 ное 2012"Икономист":
Защо балканците са толкова нещастни
Хората са загрижени за работните си места, здравеопазването, образованието на децата си и пенсиите. Тези материални тревоги обсебват вниманието им повече от етническите вражди, пише британското списание "Икономист"
20 юни 2012Коментар на редактора: Нещастни сме не заради икономиката (видео)
България е страната с най-голямо разминаване между обективните показатели и усещането за качество на живота, казва редакторът в "Капитал" Огнян Георгиев
12 апр 2012Експертът по въпросите на националната репутация
Саймън Анхолт: Образът на държавата се променя по-лесно, ако тя е умна, а не богата
11 мар 2011Индексът на благосъстоянието във Франция вече ще отчита и фактора лично щастие
25 сеп 2009Защо удовлетвореността от живота не следва ръста на брутния вътрешен продукт
29 сеп 2006
Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява
22 сеп 2019, 2177 прочитания

Учителката от СОУ "Ангел Кънчев" в Русе Ралица Матеева пред "Капитал"
13 сеп 2019, 3013 прочитания
9 дек 2019, 6959 прочитания
9 дек 2019, 2874 прочитания
9 дек 2019, 2869 прочитания
9 дек 2019, 2606 прочитания
9 дек 2019, 1750 прочитания