С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
283 12 апр 2012, 15:34, 99829 прочитания

Българският парадокс

Защо българите не са толкова щастливи, колкото могат да бъдат и защо за това не е виновна икономиката

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Има ли общество без доверие?

Така 90-те години се получава нещо странно - държавата-майка е изчезнала, но пък се е върнала онази система, която допуска някой избирателно да я използва за собствена изгода. Българската държава имитира модерните си аналози на Запад, но само външно. Проблемът са не толкова дразнещите политици, колкото усещането, че тя не осигурява дори и минималната сигурност, която се очаква от нея. Социологическите проучвания показват, че хората в България масово не вярват на околните и смятат, че това важи и за другите.

Психиатърът и преподавател в Нов български университет Румен Петров смята, че една от причините за българското черногледство е именно в разпада на публичните системи, които се грижат за човека - образование, здравеопазване, полиция, социални грижи. Или по точно в начина, по който те са устроени изначално. Без тях няма как да се появи чувството на елементарна сигурност, над която идва културата на благополучието.


В България разпадът на тези системи означава разпад на връзката с други хора въобще. Въпреки усещането за индивидуализъм у българите всъщност повечето международни изследвания (като скалата на Хофстеде) ни сочат като колективисти, които търсят подкрепа в собствената си група, била тя семейство или социална прослойка. Колективистите не търсят обществено взаимодействие, а по-скоро разчитат на тесните си контакти. Без наложените отгоре по-общи социални структури връзката между хората в обществото изчезва.

Разкъсаната социална тъкан е толкова важен проблем, че нейната неефективност влияе сериозно на личното усещане за щастие. Статистиката показва ясна връзка (виж графиката) - колкото по-малко доверие има човек към околните, толкова той е по-нещастен. Противно на разпространеното мнение, не можеш да си истински и устойчиво щастлив самостоятелно, в нещастна среда. "Щастието е условие, а не резултат на успешна гражданска дейност", потвърждава историкът и преподавател в Софийския университет Георги Казаков. Той намира връзка между обществата, които са на челните места по индекс на щастието, и културната традиция, в която индивидуалното благополучие не може да се развива за сметка на общото, както и обратното. "Това е старата европейска традиция на Древна Гърция и Рим, която гледа на щастието като ключова политическа категория, която може да се култивира и развива."

Това е може би най-важният неикономически фактор, който обяснява проблема със задоволството от живота. Значението му се измерва с прост експеримент - на изпуснатия портфейл. Изследователите доказват, че там, където хората масово очакват портфейла да бъде върнат (например Норвегия), оценката за живота е по-висока спрямо места, където не очакват (например Танзания). В материално изражение това изглежда така - за да компенсират липсата на доверие, доходът на танзанийците трябва да скочи моментално с 40%. България между другото се намира малко над Танзания в общата скала на щастието.



Без доверие и без социални системи естествено нараства отчуждението. То води до липса на желание за промени, до здраво стискане за статуквото и ограничаване на фантазията. "Едно от първите неща, които чужденците забелязват в голяма част от българите, е, че те често се оплакват, без да правят каквото и да било, за да променят причините за негативните си преживявания", отбелязва д-р Димитров. Именно отчуждението според него е в основата на усещането за субективно неблагополучие, за безизходица, безсмисленост и безпомощност. Ако не вярваш на другите, няма да искаш да правиш нищо с хора извън близките и роднините - нито бизнес, нито демонстрации.

Така хората градят предпазни стени и "фасадни поведения", по думите на Димитров. Това е стратегия за адаптация към някакви граници и правила, в които никой не вярва, но и няма сили да разруши самостоятелно. "Затова дори когато постигат резултати, естественото чувство е на неудовлетворение. Поради тази причина и хора с високи доходи и престижни професии се чувстват много тревожни и объркани и често пъти имат ниско самочувствие." А както казва писателят Захари Карабашлиев, "колективната тревожност е сериозен проблем - тя помага единствено на фармацевтичната индустрия и на погребалните бюра".

Щастие напук


Тези тъжни реалности са верни и познати до болка. Но те не са уникални за България и не пречат на хората в други държави около нас да изпитват повече щастие от живота си. Успехът ли влияе на позитивната настройка или обратното? Възможно ли е да сме по-щастливи днес и доколко пречи черногледството?

"Личен, социален живот, икономика - всичко е тотално свързано, ние сме едно цяло. Наскоро сравняваха настроението в социалните мрежи и скоковете на фондовата борса в Ню Йорк - оказва се, че Dow Jones трепти в унисон с настроенията във Facebook. Едва ли това е изненада за някого", посочва Захара Карабашлиев. Разбира се, доходите са голяма част от обяснението колко щастливи са хората. Професор Джъстин Уолфърс от University of Pennsylvania (един от авторите на изследването "Икономически растеж и себеусещане за благосъстояние") смята тази връзка за правопропорционална и много устойчива. "Не ми се струва правдоподобно да твърдим, че Бурунди е бедна страна, защото хората там са нещастни", казва тя. Уолфърс обаче приема, че има и обратна връзка между богатството и чувството на удовлетворение. "Когато сравняваме доходите и щастието на различни хора в рамките на една държава, може да се предположи, че тези с по-ведри и радостни нагласи са по-добри работници, вземат по-добри решения и така печелят повече пари. В крайна сметка кой би искал да наеме на работа кисел човек?" 

Българите са едновременно близо и далеч от стара Европа. Доходът сам по себе си е по-маловажен фактор от това с какво го сравняваш, а тук възможностите за подобни упражнения са безброй. Най-видният пример е Гърция. През цялото време на бушуващата гръцка криза коментарите към нея се въртяха предимно около заплатите, които съседната държава получава, сравнени с българските и най-видимият източник на задоволство в коментарите по форумите беше поредното сваляне на гръцките заплати. Това е нож с две остриета. В конкретния случай колективното щастие може да се вдига от чуждото нещастие, но ако механизмът работи по този начин, всяко вдигане на доходите, например в Румъния, би означавало автоматично увеличаване на нещастието тук. "За добро или за зло ние не се сравняваме с държави като Монголия, Никарагуа или, да речем, Заир, а винаги с тези, които са най-напред. С американци за едно, с французи за друго, с германци за трето. Пропускаме обаче да отчетем културно-историческия процес, довел до това тези нации да са там, където са, а ние - там, където вече не искаме да бъдем", казва Захари Карабашлиев.

Много интересен отговор идва от странно място. В проучването "Ценностните ориентации на българските бизнесмени" на Асоциация за социални изследвания и приложни изследователски практики цели 80% от хората, които управляват бизнес с поне 10 наети, демонстрират позитивни емоции. Елементарното обяснение е, че те имат пари, още повече че проучването е публикувано през 2008 г., време на икономически бум и балони. Изследователите обаче не откриват пряка връзка с материалния успех, а по-скоро с факта, че бизнесмените са хора, които управляват живота си.

Иска се повече от лично щастие, за да се стигне до икономически бум, но предприемачът Стийв Кайл, който работи от години в България, е убеден, че щастливите хора създават по-добър бизнес. Най-малкото защото, ако харесваш това, което правиш, влагаш повече усилия, мислиш повече, чувстваш се по-отговорен. Личната му битка като работодател е да се пребори с традиционната офис култура - с разбирането, че да си добър в работата си означава да си сериозен, да не говориш много, да не задаваш въпроси, да се взираш в компютъра, да идваш рано и да си тръгваш късно. Тъкмо обратното - работното място трябва да ти дава свобода и забавление, убеден е той. "Израснал съм между Австралия и САЩ, където ни учеха, че емоциите нямат място в бизнеса. Ами тъкмо затова харесвам Европа - тук все още има човечност в бизнес отношенията. Хората не се притесняват да показват емоциите си - ако са ядосани, крещят, ако са доволни, им личи", разказва Кайл.

Ако финалът на този текст беше написан от класически негативино настроен българин, той вероятно щеше да звучи така: Дали заради черната пелена, която повечето хора сами пускат пред очите си, или заради комбинацията с някакви негативни обстоятелства, но песимизмът вероятно ще продължи да програмира бъдещето ни - чака ни това, което си пожелаем. Звучи като проклятие, нали? Ето оптимистичния вариант: да се чувстваме по-щастливи е напълно постижимо и зависи на 100% от нас. Не ни трябва държавата, не е необходима някаква сложна реформа. "Със сигурност от усмивки не се забогатява. Но дори да не забогатеем, какво ще загубим, ако се усмихваме по-често", пита Захари Карабашлиев.

По темата работиха:
Илин Станев, Зорница Стоилова, Люба Йорданова, Светломира Гюрова, Калина Горанова, Огнян Георгиев, Алексей Лазаров

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 2153 прочитания

Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание

Учителката от СОУ "Ангел Кънчев" в Русе Ралица Матеева пред "Капитал"

13 сеп 2019, 2969 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Усмихни се

Защо ни е всъщност да сме по-приветливи

Още от Капитал
Супер звук в мини тяло

Кои са най-добрите TWS слушалки на пазара

Трудните книжки

Министерството на труда предлага подмяна на сегашните трудови книжки с нови, без да може да обясни защо не ги цифровизира

Румънското управленско дуо: От едната страна на барикадата

Новият премиер Лудовик Орбан и преизбраният президент Клаус Йоханис обещават про-ЕС ера и реформи в Румъния

Анестезиолозите на алианса

Лидерската среща на НАТО в Лондон се проведе "на обезболяващи", позаглади противоречията и отложи решаването на фундаменталните проблеми за по-късно

20 въпроса: Красимир Георгиев

Често предизвиква себе си, а с това мотивира и други хора към промяна

Гледни точки

Новата поредица прожекции "Киноточка" започва с документален филм за музиката в киното

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10