С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
19 12 апр 2012, 15:38, 10157 прочитания

Усмихни се

Защо ни е всъщност да сме по-приветливи

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Преди да напишем този текст, решихме да си направим експеримент. Отидохме на сесия по йога на смеха, за да видим може ли наистина един час безпричинен смях да ни промени. Смяхме се насила (в началото), беше ни странно и на моменти леко абсурдно. Върнахме се години назад - към блъскащи се (в нашия случай със смях) колички, лодки на сухо, рев на животни. Усмихвахме се и прегръщахме непознати. И в един момент забравихме. Че може би отстрани изглеждаме налудничаво, че само преди час се ядосвахме на шофьора, който не спря на пешеходна пътека, че утре отново ще се сблъскаме с ежедневните проблеми. Излязохме по-леки, като че ли се бяхме освободили от тежък товар. Смехотерапията работи, ако си настроен поне да приемаш на тази вълна.

Доказателства за лечебния ефект на смеха върху хората всъщност съществуват отдавна. Преди пет години актьорът Николай Николаев (познат повече като Бате Николай от детското телевизионно предаване "Сладкарница "Захарно петле") основава Клиника по смехотерапия към болница "Пирогов", за да разсмива болни деца като част от оздравителния им процес. Маскира се като клоун, прави фокуси, раздава балони и през шеги и закачки им дава елементарни съвети за добро здраве. Ефектът ясно се вижда - някои деца се изписват 5-6 дни по-рано от предвиденото.

Ник Маркс
, който е изследовател от британската организация nef, която работи за нова икономика, основана на благосъстоянието на човека и планетата, е категоричен е, че има връзка между щастието и успехите - както финансови и здравословни, така и в личния живот. Според него хората, които са в добро настроение, са по-наблюдателни и "виждат голямата картина". А в личния ни живот щастието е това, което показва, че искаме да изградим някаква връзка. "Ако някой ти се усмихне, това означава, че можеш да го доближиш. Ако е намръщен, това означава "стой далеч", обяснява Ник Маркс. Това важи и в професионалния живот - в това как поддържаме мрежата си от контакти, в отношенията с колегите, в лидерските ни качества.


"Хората могат да се развиват и независимо от финансовите си възможности и условията, в които се намират", коментира Маркс. Той допълва, че парите и условията със сигурност са важни, но често е трудно да оказваш контрол върху тях. "Не можете изведнъж да подобрите икономическата ситуация в България", казва той. 

Това е ясно. Затова пък можем да направим друго. Според австралийския предприемач Стийв Кайл, който живее в България, преходът към повече усмивки в работата може да се постигне с малки стъпки. Той опитва напоследък да казва по-често "благодаря" на служителите си, да им показва, че забелязва усилията им и ги оценява. Опитва се да го наложи като принцип в компанията въобще.

По-голямата промяна на нагласите обаче няма да се случи, ако не реформираме изоснови начина, по който са построени публичните ни системи, които се грижат за човека - от детската градина през училището, болниците и полицията. "Всички те боледуват от институционализъм. Държат се по начин, който казва: ние не сме съставени от живи хора, които взаимодействат с живи хора. В тях всеки има номерче, досие, пет минути и унифициран отговор", описва ги добре психиатърът Румен Петров. А тъкмо това са системите, с които човек се сблъсква, когато е най-уязвим. Сферите, в които общуването е натоварено с най-много стрес, разочарование и тревога и тяхната главна задача би следвало да е да ги намаляват. Да посрещат болката и да я превръщат в разбиране, подкрепа и сигурност. "Вместо това се получава така, че повечето от нашите служби за помагане, без да искат, по-скоро увеличават неблагополучието", заключва Румен Петров.



Да вземем детската градина и училището например. Там децата са натъпкани в група по 30 и се отглеждат на стада. Българското образование не насърчава екипната работа между учениците, вместо това ги кара да гледат единствено в собствената си тетрадка. Получава се така, че те изграждат приятелството си повече в белите и спорта, отколкото в работата по някой общ проект. Задачите се поставят от учителя и се оценяват само от него, тук-там се прокрадва концепцията за презентацията. А последната е много важна, защото тя показва на децата, че успехът им зависи и от това как си взаимодействат с околните, как те ги оценяват и ги подготвя за по-голямата игра на живота.

Според психиатъра промяната им минава през изцяло нов начин, по който се обучават учителите, социалните работници, медицинските сестри, лекарите, полицаите. "Всички лекари учим къде е далакът и всичко останало, но по отношение на това какво да правим с емоциите на хората сме сме толкова неграмотни, колкото и преди 60 години. Същото важи за социалните работници", отсича Петров. "Имаме остра необходимост от системна политика на засилване на връзките между хората", коментира психотерапевтът.

А Стийв Кайл предлага и друго решение: "Може би ни трябва враг. За моята компания например врагът са установените традиции в бизнеса. Опитваме се да докажем, че можем да сме успешни по нашия начин - като се забавляваме в офиса. Може би България има нужда от същото - да каже няма да се примирим с това, че сме на последно място по всичко и ще работим здраво, за да го променим."

"Тревожността просмуква тъканта на ежедневното ни общуване. От нацупения съсед, с когото се разминаваш без поздрав сутрин на път за работа, през грозни заглавия във вестниците, до вкиснатия таксиджия, който те стоварва пред блока ти през нощта – всичко това създава един контекст на безрадостност. А има ли по-загубен начин от този да прекараме времето си заедно на тази земя."

Захари Карабашлиев, писател

"Липсата на радост означава липса на комуникация, тоест няма на кого да се зарадваш. Говорим за разпад на общностите. Живеем в Сартърова среда, гледаме на другия като на опасност. Нашата социална невроза идва от това, че се сравняваме с едно общество, което е чисто материално, на принципа повече да произвеждам и повече да консумира. И щом не сме в този модел, се чувстваме нещастни. Но човек не може да бъде радостен, ако не намери друг смисъл."

Добромир Димитров, православен свещеник

"Мисля, че призмата към щастието ни е сгрешена - гледаме на него от консуматорска гледна точка. Твърде много сме се втренчили в тази западна мечта. Започнали сме да се държим като големи корпорации - правим всичко за парите и нещата. А всъщност живеем добре, просто не го осъзнаваме. Не можем да го видим, защото нямаме добра перспектива към нещата. Хората не са живели много навън и не осъзнават, че там също има корупция и нередности. Да, имаме по-ниски заплати, но и ни струва по-малко да пием бира. Мисля, че се забавляваме и излизаме повече.  България всъщност е една от най-свободните държави, в която съм живял."

Стийв Кайл, IT предприемач

"Колкото по-нещастно е едно общество, толкова по-високо е социалното изключване, което хората практикуват един спрямо друг. Гражданите социално изключват държавата, държавата социално изключва гражданите. Всеки изключва всеки, докато може. Имаме остра необходимост от системна политика на засилване на връзките между хората. За да стане това, социалното свързване трябва да присъства в главата на учителя, полицая, лекаря, социалния работник."

Румен Петров, психиатър


"Има връзка между щастието и успехите - както финансови и здравословни, така и в личния живот. Хората, които са в добро настроение, са по-наблюдателни и виждат голямата картина. Щастието е и това, което в личния живот показва, че искаме да изградим връзка. Ако някой ти се усмихне, това означава, че можеш да го доближиш. Ако са намръщени, това означава "стой далеч"."

Ник Маркс, изследовател на щастието

"Голяма част от българите са отчуждени не само спрямо другите, но и спрямо самите себе си. Тези хора не познават добре емоционалния си живот, интерпретират го избирателно и не се държат автентично спрямо своите емоции и желания. Изграждат фасадни поведения, които са им чужди, но трябва да ги поддържат, защото това се очаква от тях."

Д-р Пламен Димитров, психолог

"Има една характерна черта, която наблюдавам в България. Това е въздържанието от инициатива. Според мен произхожда от очакването, че нищо добро няма да се получи. Изхожда се от минал опит, който се корени може би още в годините преди прехода. Забелязвал съм го на всякакви професионални нива. А от неизползваните възможности губи както отделният човек, който няма да постигне целите, към които се стреми, така и обществото като цяло."

Кенет Лефковиц, председател на надзорния съвет на Българската ветроенергийна асоциация

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 2224 прочитания

Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание

Учителката от СОУ "Ангел Кънчев" в Русе Ралица Матеева пред "Капитал"

13 сеп 2019, 3053 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Всичко, което искате да знаете за София...

Доброволците от Free Sofia Tour не разказват столицата от справочниците, а такава, каквато е

Още от Капитал
Букурещ - по-големият офис събрат

Румънската столица има по-ликвиден пазар, повече инвеститори и по-големи наематели

Новите владетели на "Булсатком"

Водещият тв доставчик има нова акционерна структура, в която присъства един от големите инвестиционни фондове - BlackRock

Накъде след Венеция

Управляващите, президентът и БСП имат различни идеи за реформата на прокуратурата

"Светкавична война" увеличи отново парите за партиите

Увеличението на държавната субсидия ще разхлаби финансовата примка за опозицията

Кино: "Славни времена"

Романс по френски с пътуване в човешкото време

20 въпроса: Даниел Ненчев

Телевизионният водещ издаде "Идеи без граници", първата си книга

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10