

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
От дивана на традиционното българско семейство, Петя* е странна птица. Тя е на 33 и живее сама от пет години. Дядо й е зачеркнал живота й като провален. Срещите с родителите й не минават без "онзи" разговор - докога така. Сама. Този въпрос обаче по-скоро я забавлява и тя на свой ред пита: "Абе, чудя се, на мен защо не ми е зле?"
Според статистиката в България една трета от домакинствата се състоят от един човек (виж графиката). Това е резултат от влошената демографска картина. Високата смъртност и застаряването на населението са причините да има много възрастни, които живеят сами. Около 50% от хората в едночленните домакинства са на 60 и повече години. При по-внимателно вглеждане в данните на НСИ обаче се чете и друго - в големите градове и най-вече в София има и не малка група от хора в активна възраст (най-много са между 20 и 40 г.), които избират да живеят самостоятелно. Тенденция, която по света се случва с по-бърза скорост и в по-големи мащаби. В Европа северните държави Финландия и Швеция са с най-голям дял на едночленните домакинства, а в САЩ един на всеки седем пълнолетни американци живее сам. И техният избор не се възприема като смущаващо изключение, а като нещо общоприето.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
191 коментара
Както се казва, "нито с теб, нито без теб". Идеалният вариант е да се обитава едно жилище, но всеки да има своето неприкосновено физическо пространство, според нуждите си - може да бъде кабинет, а може да е и кухнята, че и спалнята. Трудно постижимо, уви.
А ако човек иска непременно да живее сам, кой и кое ли биха могли да го спрат, освен недоимъкът, разбира се.
Интересна статия...не познавам такива хора които живеят сами но сигурно има:)...а пък във века на комуникациите те сигурно не се чувстват толкова самотни:)
От опит и от наблюдения: някои хора са програмирани за брачен живот и отлично се чувстват в рамките на брака, други не са. То е като, примерно да си програмиран с "Уиндоуз" ама да се опитваш да работиш с програми за "Мак". Или не става или става зле - дори когато намеренията и от двете страни са добри. В България предразсъдъците по отношение на лично предпочетен индивидуален, а не брачен живот са все още доста силни поради което и стигмата по отношение на такива индивиди е също силна. В развитите западни общества този начин на живот е вече общоприет особено за някой който успява професионално. Тегобата на самотата дори когато е и личен избор започва да се усеща когато приключи младостта, т. е някъде след 40. В по-късни години тази тежест само се усилва, а като добавиш съпътстващите здравословни проблеми - може да стане непосилна. А да изграждаш солидни отношения в късна възраст е много по-трудно отколкото когато си млад. Цитат: "Когато двете основни ползи, които бракът дава - икономическа сигурност и сексуална задоволеност..." - не съм съгласен - нито икономическа сигурност дава, нито сексуална задоволеност или ако присъстват - е по-скоро излючение отколкото правило. Темата е голяма, много може да се пише.
Когато бях тинейджър питах баба ми какъв е смисъла да се живее и тя след кратко мислене ми каза „да се отгледат деца”. Тогава ми се стори доста тъпо, а сега вярвам, че това е най-важното в живота. Да си отговорен за друг повече отколкото за себе си (било то съпруг или дете) само по себе си те прави повече от тези соло нещастници.
Когато си на 30 и влезеш в болница като пациент (или си пред друга подобна трудност), тези които ще дойдат да те видят и наистина ще им пука за теб са родителите и съпруга ти, а когато си на 60 и влезеш в болница като пациент и си соло няма да има такива, на които да им пука за теб! Оставаш просто един самотен дърт егоист, които едва ли ще завърже толкова лесно нови приятелства, връзки и тн.
@Николай,
така си го написал, че единствената причина да оставиш поколение е да има кой да ти бърше **** на стари години. Доста егоистична гледна точка.
Браво на авторите. Напипали са нещо интересно.
Да не би икономическото развитие, урбанизацията и революцията в комуникациите да са убили любовта?
Или е просто любовта е непрактична за "жители на големите градове, в икономически активна възраст, с добра професионална реализация и равнище на доходите над средното за страната" и те съвсем целенасочено решават да са сами?
Нещо не е съвсем така струва ми се
А може би средата и технологиите предразполагат към повече егоизъм - забързан материален живот, хората си имат собствен телефон, дори компютър и/или кола, повече обръщат внимание на собствените си желания и това по-лесно води до конфликт с половинката. Разбирателство и компромис за общото благо остават на заден план, а задоволяването на личните нужди - на преден. Вече няма наложен от партията майка идеал в живота, всеки трябва сам да открие към какво да се стреми всеки ден. Ако двама души със сходни интереси се харесат, супер, в другия случай, един от двамата няма да издържи и тъй като го няма обществения натиск за запазване на брака на всяка цена - те се разделят и започват отначало.
До коментар [#4] от "nikolai":
Баба ти е много права.
Статията е подвеждаща, защото 6/7 от човечеството си живеят съвсем нормално - събират се, сексуват се, раждат и отглеждат деца с всичките трудности и лишения както са го правили в продължения на милиони години.
Една много малка часто от хората на планетата, основно поради идеологически (идейни) причини се самозаблуждават и объркват приоритетите в името на временното "удобство" на съществуването си или някаква силна амбиция, толкова силна че подтиска инстикнкта за самосъхранение.
Подвеждащото в статията е, че представя отклоненията за норма. Нормалнно е да има отклонения, но те не са норма.
След 20-30г светът ще изглежда съвсем различен от сега и едва ли някой ще обръща внимание на изтляващите съмотници, решили по собствено желание да останат такива без близък човек и деца докато са биле млади, защото ги е мързяло или страх да поемат отговорност в създаването и отглеждането на дете.
Истината е, че 6/7 от младите хора по света в момента се сексуват, раждат и отглеждат деца без въобще да им пука за душевните терзания на някви Ню Йорски или Софийски самотници в апартаменти.
Г-жо Гюрова и Г-жо Стоилова - като видя израз като ''тренд'' забучен в български текст, все едно, че парче от лего съм настъпил на бос крак. Като счупено стъкло, което ми боде очите. Вие сте журналисти изхранвате се с българския език. Уважавайте го поне малко. Да оставим настрана естетиката, но си има далеч по-български думи - тенденция, уклон, насоченост.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.