От дивана на традиционното българско семейство, Петя* е странна птица. Тя е на 33 и живее сама от пет години. Дядо й е зачеркнал живота й като провален. Срещите с родителите й не минават без "онзи" разговор - докога така. Сама. Този въпрос обаче по-скоро я забавлява и тя на свой ред пита: "Абе, чудя се, на мен защо не ми е зле?"
Според статистиката в България една трета от домакинствата се състоят от един човек (виж графиката). Това е резултат от влошената демографска картина. Високата смъртност и застаряването на населението са причините да има много възрастни, които живеят сами. Около 50% от хората в едночленните домакинства са на 60 и повече години. При по-внимателно вглеждане в данните на НСИ обаче се чете и друго - в големите градове и най-вече в София има и не малка група от хора в активна възраст (най-много са между 20 и 40 г.), които избират да живеят самостоятелно. Тенденция, която по света се случва с по-бърза скорост и в по-големи мащаби. В Европа северните държави Финландия и Швеция са с най-голям дял на едночленните домакинства, а в САЩ един на всеки седем пълнолетни американци живее сам. И техният избор не се възприема като смущаващо изключение, а като нещо общоприето.
Сексът и градът
Ерик Клиненберг, професор по социология в New York University, който е събрал изследванията си на този феномен в книга (Going Solo: The Extraordinary Rise and Surprising Appeal of Living Alone), пише, че американците вече гледат на това да си сам по-скоро като на начин на живот, отколкото като на преходна фаза. И смята, че това е естествен продукт на икономическото развитие, урбанизацията и революцията в комуникациите. Когато двете основни ползи, които бракът дава - икономическа сигурност и сексуална задоволеност - вече не са обвързани с брачната халка, хората предпочитат да отлагат този момент. И да излизат по-лесно от лошите бракове. Щом жените са освободени от обществените очаквания да стоят вкъщи и да раждат деца рано, започват да преследват лично и професионално израстване. Омъжват се, когато решат, и се развеждат, когато са нещастни. Същевременно революцията в комуникациите от телефона до Facebook събори стените на социалната изолация. А удобствата, които предлага градът - от доставките на храна вкъщи до обществените перални - направиха по-лек живота на необвързаните хора.
В голяма степен тези неща са валидни за България. Тук също има устойчив тренд за счупване на традиционния модел на семейството. Данните от преброяването на населението показват, че през последните десет години се увеличава два пъти делът на двойките, които живеят заедно без брак - от 4% през 2001 г. до 8% през 2011 г. Бързо нараства и средната възраст за сключване на първи брак, която през 1990 г. при жените е била 21.4 години, а през 2010 г. е вече 26.9 години. Разводите също са скочили почти двойно през последните 20 години. А според прогнозите на UniCredit Bulbank пазарът на ипотечни кредити ще расте през тази година, движен до голяма степен от социални фактори и размествания в структурата на семействата.
Геновева Петрова, изпълнителен директор на социологическата агенция "Алфа Рисърч", очаква, че България ще следва тенденцията на увеличаване на самостоятелно живеещите, но със значително по-бавни темпове. Според психолога и преподавател в Нов български университет Методи Коралов причините са в икономическия и културния модел на взаимоотношенията тук. В България по-малко хора могат да си позволят да живеят самостоятелно чисто финансово. Разликите в заплащането между мъже и жени все още са чувствителни (средно с 15.7% по-малко получават дамите според НСИ), а общественото одобрение към традиционните модели на съжителство е високо.
И все пак кои са хората, които ги пренебрегват? Геновева Петрова от "Алфа Рисърч" ги описва така: "Профилът на едночленните домакинства (извън съставените от пенсионери) показва, че това са жители на големите градове, в икономически активна възраст, с добра професионална реализация и равнище на доходите над средното за страната. Те не са задължително младежи, които все още не са сключили брак, а хора, които съзнателно са избрали да живеят самостоятелно."
Сам като свободен...
От дивана на традиционното българско семейство, Петя* е странна птица. Тя е на 33 и живее сама от пет години. Дядо й е зачеркнал живота й като провален. Срещите с родителите й не минават без "онзи" разговор - докога така. Сама. Този въпрос обаче по-скоро я забавлява и тя на свой ред пита: "Абе, чудя се, на мен защо не ми е зле?"
Според статистиката в България една трета от домакинствата се състоят от един човек (виж графиката). Това е резултат от влошената демографска картина. Високата смъртност и застаряването на населението са причините да има много възрастни, които живеят сами. Около 50% от хората в едночленните домакинства са на 60 и повече години. При по-внимателно вглеждане в данните на НСИ обаче се чете и друго - в големите градове и най-вече в София има и не малка група от хора в активна възраст (най-много са между 20 и 40 г.), които избират да живеят самостоятелно. Тенденция, която по света се случва с по-бърза скорост и в по-големи мащаби. В Европа северните държави Финландия и Швеция са с най-голям дял на едночленните домакинства, а в САЩ един на всеки седем пълнолетни американци живее сам. И техният избор не се възприема като смущаващо изключение, а като нещо общоприето.
191 коментара
Както се казва, "нито с теб, нито без теб". Идеалният вариант е да се обитава едно жилище, но всеки да има своето неприкосновено физическо пространство, според нуждите си - може да бъде кабинет, а може да е и кухнята, че и спалнята. Трудно постижимо, уви.
А ако човек иска непременно да живее сам, кой и кое ли биха могли да го спрат, освен недоимъкът, разбира се.
Интересна статия...не познавам такива хора които живеят сами но сигурно има:)...а пък във века на комуникациите те сигурно не се чувстват толкова самотни:)
От опит и от наблюдения: някои хора са програмирани за брачен живот и отлично се чувстват в рамките на брака, други не са. То е като, примерно да си програмиран с "Уиндоуз" ама да се опитваш да работиш с програми за "Мак". Или не става или става зле - дори когато намеренията и от двете страни са добри. В България предразсъдъците по отношение на лично предпочетен индивидуален, а не брачен живот са все още доста силни поради което и стигмата по отношение на такива индивиди е също силна. В развитите западни общества този начин на живот е вече общоприет особено за някой който успява професионално. Тегобата на самотата дори когато е и личен избор започва да се усеща когато приключи младостта, т. е някъде след 40. В по-късни години тази тежест само се усилва, а като добавиш съпътстващите здравословни проблеми - може да стане непосилна. А да изграждаш солидни отношения в късна възраст е много по-трудно отколкото когато си млад. Цитат: "Когато двете основни ползи, които бракът дава - икономическа сигурност и сексуална задоволеност..." - не съм съгласен - нито икономическа сигурност дава, нито сексуална задоволеност или ако присъстват - е по-скоро излючение отколкото правило. Темата е голяма, много може да се пише.
Когато бях тинейджър питах баба ми какъв е смисъла да се живее и тя след кратко мислене ми каза „да се отгледат деца”. Тогава ми се стори доста тъпо, а сега вярвам, че това е най-важното в живота. Да си отговорен за друг повече отколкото за себе си (било то съпруг или дете) само по себе си те прави повече от тези соло нещастници.
Когато си на 30 и влезеш в болница като пациент (или си пред друга подобна трудност), тези които ще дойдат да те видят и наистина ще им пука за теб са родителите и съпруга ти, а когато си на 60 и влезеш в болница като пациент и си соло няма да има такива, на които да им пука за теб! Оставаш просто един самотен дърт егоист, които едва ли ще завърже толкова лесно нови приятелства, връзки и тн.
@Николай,
така си го написал, че единствената причина да оставиш поколение е да има кой да ти бърше **** на стари години. Доста егоистична гледна точка.
Браво на авторите. Напипали са нещо интересно.
Да не би икономическото развитие, урбанизацията и революцията в комуникациите да са убили любовта?
Или е просто любовта е непрактична за "жители на големите градове, в икономически активна възраст, с добра професионална реализация и равнище на доходите над средното за страната" и те съвсем целенасочено решават да са сами?
Нещо не е съвсем така струва ми се
А може би средата и технологиите предразполагат към повече егоизъм - забързан материален живот, хората си имат собствен телефон, дори компютър и/или кола, повече обръщат внимание на собствените си желания и това по-лесно води до конфликт с половинката. Разбирателство и компромис за общото благо остават на заден план, а задоволяването на личните нужди - на преден. Вече няма наложен от партията майка идеал в живота, всеки трябва сам да открие към какво да се стреми всеки ден. Ако двама души със сходни интереси се харесат, супер, в другия случай, един от двамата няма да издържи и тъй като го няма обществения натиск за запазване на брака на всяка цена - те се разделят и започват отначало.
До коментар [#4] от "nikolai":
Баба ти е много права.
Статията е подвеждаща, защото 6/7 от човечеството си живеят съвсем нормално - събират се, сексуват се, раждат и отглеждат деца с всичките трудности и лишения както са го правили в продължения на милиони години.
Една много малка часто от хората на планетата, основно поради идеологически (идейни) причини се самозаблуждават и объркват приоритетите в името на временното "удобство" на съществуването си или някаква силна амбиция, толкова силна че подтиска инстикнкта за самосъхранение.
Подвеждащото в статията е, че представя отклоненията за норма. Нормалнно е да има отклонения, но те не са норма.
След 20-30г светът ще изглежда съвсем различен от сега и едва ли някой ще обръща внимание на изтляващите съмотници, решили по собствено желание да останат такива без близък човек и деца докато са биле млади, защото ги е мързяло или страх да поемат отговорност в създаването и отглеждането на дете.
Истината е, че 6/7 от младите хора по света в момента се сексуват, раждат и отглеждат деца без въобще да им пука за душевните терзания на някви Ню Йорски или Софийски самотници в апартаменти.
Г-жо Гюрова и Г-жо Стоилова - като видя израз като ''тренд'' забучен в български текст, все едно, че парче от лего съм настъпил на бос крак. Като счупено стъкло, което ми боде очите. Вие сте журналисти изхранвате се с българския език. Уважавайте го поне малко. Да оставим настрана естетиката, но си има далеч по-български думи - тенденция, уклон, насоченост.