С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
24 27 апр 2012, 14:26, 33984 прочитания

Големите надежди

Няколко млади български учители със заразяващ ентусиазъм, който може да задвижи скърцащата образователна система

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Учителят е пълновластен господар в класната стая и е основният отговорник за това какво се случва в часа.

Емил Джасим, учител по история в Международна гимназия "Проф. д-р Васил Златарски"

ПРОБЛЕМ
50%
от българските учители ще се пенсионират в следващите осем години. Едва 3% от преподавателите са на възраст до 29 години, по данни на МОМН от 2011 г.
"Нямам нужда да уча, аз ще стана мутра." Гласът на 11-годишния петокласник звучи толкова убедително, че Юлиан*, младият му учител по български език и литература, в първия момент е напълно втрещен. Опитва с първосигнални аргументи: "Ами ако те убият или те вкарат в затвора?" Ученикът му обаче е непоколебим - брат му му е подарил книга за историята на бившите силови групировки ВИС и СИК, а той чете и попива. Убеден е, че за да успее в живота, няма нужда да е умен. Дори напротив, това според него би му попречило.

Криворазбраните ценности на прехода и отпечатъците, които те оставят върху децата, е едно от първите неща, с които Юлиан се сблъсква през последните две години като млад учител в столично училище. После се среща с дупките в материала, апатията на много от родителите, липсата на адекватна система за квалификация на учителите. А накрая на всеки месец е изправен пред заплатата си от 370 лв., която зависи от годините, прекарани в училище, а не от резултатите, които постига с децата. Въпреки това Юлиан знае, че това е неговата професия. И я върши с желание и ентусиазъм. Стреми се да печели доверието на учениците си, да говори на техния език и постоянно търси начини да направи урока по-интересен за тях. Той е един от малкото млади професионалисти, избрали съзнателно учителската професия. И един от онези истински отдадени на каузата преподаватели, от които българската образователна система има крещяща нужда. Разговаряхме с няколко от тях за първите им години обратно в училище - какво ги мотивира и какво ги спира. И как ентусиазмът им може да задвижи скърцащата система.


Facebook домашно

Facebook профил  на интелектуалец от еврейски произход, който живее във времето на управление на Хитлер, блог на репресиран университетски преподавател по време на комунистическия режим в България и друг на щатен агент на Държавна сигурност, внедрен в същата катедра. Това са само част от задачите, които учителят по история Емил Джасим дава на своите ученици от 9 до 12 клас в Международна гимназия "Проф. д-р Васил Златарски". Той преподава там вече четири години, преди това е прекарал три в Националната гимназия за древни езици и култури. Казва, че е станал учител по случайност, след като са го извикали да замести негов бивш учител по история. Допада му, а и колегите му го убеждават, че му се "получава". Сега, седем години по-късно, Емил прави всичко възможно да разчупи статуквото и активно се бори за навлизането на нови технологии и методи на преподаване в училище. Той е част от екипа на Центъра за образователни инициативи, които разработват онлайн платформата за обучение u4ili6teto.bg.

"Ако училището не може да бъде забавно и максимално достъпно, то тогава всичко друго става по-интересно и училището губи", убеден е Емил Джасим. Затова търси всякакви алтернативни начини да направи материала атрактивен за учениците си. Като подготовка за урока за близкоизточния конфликт например ги кара да изгледат анимационния филм "Валс с Башир" и да помислят над него в онлайн платформата. След това всички дискутират заедно в клас. Деветокласниците пък получават за задача да създадат блог за ренесансовото изкуство и да постват в него картини с коментар към всяка. "По този начин учениците виждат, че миналото може да бъде много интересно и стават по-отговорни, защото знаят, че съучениците им ще учат през тези блогове и Facebook профили", обяснява Джасим.



Разчупването на метода на преподаване е може би най-важният инструмент да се повишат резултатите на учениците. Последното издание на теста PISA например показа, че над 40% от българските деветокласници са функционално неграмотни, т.е. не разбират смисъла на текстовете и не могат да извличат от тях важната информация. Учителят по български език и литература Юлиан има обяснение защо българските ученици интерпретират добре дълбоко заложените теми в текста, но пропускат основните. "Голяма част от времето е посветено на това да се интерпретират текстове - не е важно дали си разбрал какво пише, важно е какво означава, като например за кои високи идеали се говори", обяснява Юлиан. Той вижда проблем и в прекалено големия акцент върху граматическите детайли, които трябва да преподава в часовете по български. "Никой нормален човек, когато пише сложно изречени,е не се замисля дали да напише сложно съставно с подчинено обстоятелствено за време или за място", дава пример преподавателят. И докато преди години учениците запаметяваха автоматично тонове информация (и я забравяха в момента, в който излязат от училище), днешните деца имат нужда да знаят смисъла и целта на задачите. "Голямата понякога , нефункционалност на знанието - трябва да знаят, за да знаят, отблъсква децата от учебниците, защото знанието в наше време не е ценност само по себе си", коментира Юлиан. Идеята е децата да се научат да работят с информацията, която им е достъпна навсякъде.

"Учителят трябва да бъде наясно, че пред него стои един ученик, който е също толкова любопитен, умен и съобразителен, колкото този преди 20 години, но който мисли по друг начин", смята Емил Джасим и допълва, че решението не е в смяната на черната дъска и тебешира с бяла дъска и маркер. Има нужда от генерална промяна на метода, от повече връзка на материала с настоящето, от въвличане на учениците в процеса.

Добрата новина е, че все повече учители започват да осъзнават това и търсят алтернативните подходи. Десислава Гичева, която от тази учебна година преподава математика в Националната природо-математическа гимназия, например прави за осмокласниците си кръстословици с въпроси от иначе по-скучната теория. По време на часа непрекъснато задава въпроси, вместо да рецитира наготово теоремите. "Информацията, която извличам от учениците, е най-ценната - това всъщност са трайните знания", разбрала е тя. Дияна Доева, учител по информатика и информационни технологии в средно образователно училище в Брезово, пък държи на работата в екип. "Освен че заданията са изпълнени по-добре, работата в екип сплотява учениците от различни етноси", разказва Дияна. Учителка по български език и литература от Варна, която предпочита да остане анонимна, е открила друг начин да запали интереса на учениците си - разказва им любопитни факти от живота и творчеството на автора, което провокира децата да прочетат и други негови творби или пък да изгледат филм по тях.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 2042 прочитания

Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание

Учителката от СОУ "Ангел Кънчев" в Русе Ралица Матеева пред "Капитал"

13 сеп 2019, 2814 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Как се става онлайн скептик

Колумнистът на The Economist и The New York Times Евгени Морозов за това защо дигиталният активизъм не е бъдещето на политиката

Още от Капитал
Малките в голямата игра за София

Как ще се управлява столицата при новата конфигурация в общинския съвет и при районните кметове

Пресъхналият Перник

Приблизително 60 хил. души ще бъдат засегнати от бъдещия воден режим в област Перник

След Гешев 2.0, Цацаров 2.0 - радостта е двойна

Властта лъже Европа и гражданите, че ще въведе контрол над всесилния главен прокурор. Прави обратното

Новата дългова криза на здравната каса

Институцията плаща със здравни вноски наказателни лихви и адвокатски хонорари

Кино: "В кръг"

Социален гняв през директно кино в новия филм на Стефан Командарев

20 въпроса: Силвия Великова

Казва, че не знае какво е рутина. И това личи от факта, че толкова години тя не е загубила хъса да задава въпроси

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10