Как се става онлайн скептик
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Как се става онлайн скептик

Евгени Морозов признава, че някога самият той е вярвал, че новите медии ще променят начина, по който се прави политика

Как се става онлайн скептик

Колумнистът на The Economist и The New York Times Евгени Морозов за това защо дигиталният активизъм не е бъдещето на политиката

Зорница Стоилова, Илин Станев
6647 прочитания

Евгени Морозов признава, че някога самият той е вярвал, че новите медии ще променят начина, по който се прави политика

© Надежда Чипева


Когато през април 2009 г. студентите в Молдова се организират за протест срещу властта в страната чрез Twitter, един от основателите на микроблогинг платформата - Биз Стоун, научава за събитията от журналисти. Посреща с вдигнати вежди въпроса: "Господин Стоун, каква е вашата роля в протеста в Молдова?" И успява само да се пошегува в отговор: "Ами, какво да се прави, аз организирах цялото нещо." Той самият още не предполага, че сайтът, който създава, може да бъде и инструмент за обществени промени. По това време колумнистът на Foreign Policy Евгени Морозов за първи път използва фразата "Twitter революция", за да опише какво се случва в Молдова. Термин, който после ще бъде пришит към всяка следваща спонтанна проява на протест срещу авторитарни режими  - в Иран, Египет, Тунис, Сирия...

Няколко години и поредица от революции по-късно Морозов е доста по-скептичен, когато говори за ролята на социалните мрежи в битките за свобода и демокрация. И определено не споделя общия ентусиазъм, че технологиите могат да донесат реална политическа промяна в тези страни. Когато миналата година излиза книгата му "Заблудата на интернет: тъмната страна на интернет свободата", британският вестник The Guardian поставя Евгени Морозов начело на новопоявилия се отбор на киберскептиците.

Оказва се, че той самият не е голям фен на това определение за себе си. Шегува се, че по българските стандарти дори е оптимист. Но пък започва почти всяко изречение с израза: "Съмнявам се." Държи обаче да подчертае, че не е скептичен към технологиите като такива, а към популярното схващане, че те могат да са инструмент за налагане на демокрация и оръжие срещу авторитарните режими по света. "Не отричам силата на новите медии, блоговете или социалните мрежи да променят неща. Това, към което съм скептичен, са очакванията какво технологиите могат да произведат като резултат", коментира Морозов пред "Капитал". Срещаме го по време на краткото му посещение в София, към която го водят по-скоро стари приятели, отколкото работа (Евгени Морозов е завършил Американския университет в Благоевград - виж повече в карето).

Не е достатъчно да туитнеш свободата

В продължение на години той следи под лупа как възникват и се развиват протестите в социалните мрежи, но също така и политическите им употреби  както от западните правителства, така и в самите авторитарни държави. Описва впечатленията и опасенията си в текстове за влиятелни медии като The New York Times, The Economist, The Wall Street Journal. Убеден е, че модерните диктатури знаят как да си служат с технологиите много по-софистицирано, отколкото предполагаме. И че политиците и анализаторите от Запада, които смятат, че те са съставени от технофоби, които не знаят как да използват Twitter, е наивна не само по отношение на технологиите, но и по отношение на самата природа на авторитарните режими. 

Морозов разказва, че правителства като тези на Русия и Китай например са наели не само способни технократи да работят за тях, но и глобални компании, които им продават най-новите възможности за следене, цензура и пропаганда. Любимият му пример е, когато египетските активисти нахлуват в генералния щаб на полицията и сред купищата документи откриват оферти и договори на американски и британски компании, които предлагат на египетското правителство софтуери за следене и подслушване на гражданите. Да, социалните мрежи могат да бъдат полезни в движенията за свобода на потиснати народи, но също така лесно могат да се превърнат в инструменти за репресия срещу тях, смята анализаторът. Какво например, ако местни компании, еквиваленти на Facebook и Twitter, в Русия утре станат притежание на хора, близки до властта в Кремъл, пита Евгени Морозов. След това дава пример с Китай, където голяма част от цензурата в локалните социални мрежи се случва не защото правителството е наредило на компанията да изтрие нещо, а самата тя го прави като предпазна мярка още преди да получи съответното телефонно обаждане. Само преди няколко месеца китайският интернет регулатор поиска потребителите на местната микроблогинг плаформа да се регистрират с истинската си самоличност, ако искат да публикуват коментари онлайн. Същите тези режими създават и собствена армия от блогъри и активисти в социалните мрежи, които умело ги използват, за да пропагандират тезите на правителството.

Морозов е силно критичен и към стратегията на американското правителство да използва технологични компании като Twitter, Facebook и Google като новите културни посланици на САЩ, чрез които да промотира политическата си платформа за интернет свобода. Кулминацията на този тип дипломация беше през 2009 г., когато Държавният департамент отправи писмена молба към Twitter да не затварят платформата за поддръжка, за да могат протестиращите иранци да пробият цензурата на правителството. Според Морозов обаче както американските политици, така и самите интернет гиганти започват да осъзнават негативите от тази си близост и постепенно ще променят стратегията си.

"Мисля, че това не е здравословно, защото много хора започват да мислят, че тези компании са в предните редици на американската външна политика. А и самото правителството не би искало да ги допусне толкова навътре в дневния си ред", коментира той.

Като журналист и като стипендиант в Stanford University в Пало Алто, Калифорния, Евгени Морозов е посветил изследванията и работата си на разгадаването как модерните диктатури експлоатират възможностите на технологиите, за да увеличават властта си. "Опитвам се да си представя какво ще правят правителствата през следващите пет години, за да ограничат растящия потенциал на тези социални мрежи и платформи. Това би трябвало да е и крайъгълният камък и на американската, и на европейската външна политика", отсича Евгени Морозов и продължава: "Вместо това досега те правеха нещо много по-различно. Инвестираха в обучения на блогъри и активисти за това как да използват социалните мрежи като инструменти за промотиране на демокрацията." А това по думите му е не само недостатъчно, а и неефективно.

Как се става скептик

Това му убеждение е плод на собствения му горчив опит. Евгени Морозов признава чистосърдечно, че и той е бил от вярващите проповедници на това, че новите медии ще променят света и начина, по който се прави политика. През 2004-2005 г. работи по проекти на неправителствени организации, финансирани с грантове на западни донорски организации и промотира демокрация чрез технологии в Молдова, Украйна и други държави в Централна Азия. По това време защитава убедено тезата, че след като дипломацията се е провалила по всички други начини, потенциалът за революционна промяна се крие именно в интернет. Пътува много в региона, среща се с местни активисти, журналисти, предприемачи. За две години и половина осъзнава, че финансиращите организации всъщност не си дават сметка за реалността. "Отивахме в тези малки държави с огромна организация, чужди пари, давахме грантове на местни блогъри и активисти и насреща нямаше никакво желание за иновации. В същото време наблюдавах какво се случва в Латвия, която не получаваше финансиране, но имаше жизнена нова медийна среда благодарение на шепа предприемачи, които инвестираха собствените си пари и го правеха с голям ентусиазъм. Тогава се замислих, че правим нещо абсолютно погрешно", разказва Евгени Морозов и продължава: "В много от държавите, в които бяхме, правителствата ставаха все по-умни, усъвършенстваха се в областта на цензурата, на следенето и хакването. А донорите дори не си даваха сметка. Смятаха, че е достатъчно да съберат група блогъри и да се уверят, че те знаят за Wikipedia, Flickr и YouTube." Тогава той самият се оттегля от проектите и започва да пише на свободна практика, продължава да работи само с онези донори, които се вслушват в критиките му.

Сега подготвя втората си книга, в която описва краха на още една илюзия - тази, че дигиталният активизъм може да роди нов тип политика. Морозов се вглежда внимателно в различните социални и политически движения с основен мотор интернет и социалните мрежи - Occupy Wallstreet, арабската пролет, пиратските партии в Европа - и открива общи черти. По думите му всички те вярват, че са носители на ново поколение политика, която ще бъде децентрализирана, няма да се подчинява на йерархия и лидери, а ще обединява личности. За тях интернет е мощна метафора, която използват, за да опишат бъдещето на политиката, както си го представят. Ако например проследим реториката на представителите на немската пиратска партия - те сравняват интернет с природна сила, която се подчинява на собствени правила. Според пиратите който си мисли, че може да го контролира, е много наивен.

"Всичко това звучи чудесно на теория", казва Евгени Морозов и устните му се свиват в скептична усмивка: "но на практика политиката все още се решава на изборите и който притежава по-силната политическа машина, ги печели." Според него много млади хора, които се включиха в тези движения, всъщност имат малко странни представи за политиката. "Социалните мрежи може би им помогнаха да съборят правителствата, но им дадоха и грешна идея за това в каква игра са въвлечени", смята Морозов. И отново дава пример с Египет. Казва, че би видял лицата на египетската революция онлайн да формират политическа партия, да започнат да се борят, да влязат в мръсотията на политиката като всички останали партии. Вместо това един от лидерите на протестите Ваел Гоним направи собствена неправителствена организация, която ще бори бедността посредством технологиите. "Това е чудесна и благородна цел, но е нещо, което започваш да правиш 25 години след революцията", отсича колумнистът.

Нещо странно витае във въздуха, признава Евгени Морозов, но изразява съмнение, че то ще доведе до положителни промени или по-скоро, че това са промени, които са внимателно обмислени от младите лидери на новите обществени движения. И след това заключва: "Политиката не е като Wikipedia - идваш, пишеш нещо, слагаш запетайка, изчезваш за шест месеца, някой друг идва след теб и продължава след запетайката. Просто не работи по този начин."

Кой е Евгени Морозов

Макар да е само на 28 години, роденият в Беларус писател Евгени Морозов вече има една издадена книга зад гърба си (The Net Delusion: The Dark Side of Internet Freedom) и е сътрудничил на редица авторитетни вестници и списания като The New York Times, The Wall Street Journal, Financial Times, The Economist, The Guardian, Boston Review, Slate и San Francisco Chronicle. Темата, която го занимава като автор и изследовател, са политическите и обществени приложения и употреби на технологиите и социалните мрежи. В момента е стипендиант в Stanford Univeristy и живее в Пало Алто, Калифорния. Бил е аспирант и в New America Foundation, както и гостуващ редактор на списание Foreign Policy, където е списвал блога Net Effect. През 2009г. става и част от сътрудниците на глобалната платформа за споделяне на идеи TED. Морозов е бил и Yahoo стипендиант в Университета в Джорджтаун и в институт "Отворено общество". Оглавявал е звеното "Нови медии" в неправителствената организация Transitions Online. А преди това е завършил в Американския университет в Благоевград. 

Смъртта на безгрижното "сърфиране"

Евгени Морозов разказва, че напоследък наблюдава и с нарастващо любопитство как посредници като Apple и Amazon променят начина, по който хората консумират новини и какво означава това за медиите. Не е убеден, че ще променят бъдещето на четенето към добро. Описва модела им така: "От една страна, те се стремят да проследят всичко, което правиш онлайн и на своето устройство, от друга, искат да персонализират четенето по такъв начин, че да увеличат максимално приходите си от реклама." Дава пример със старт-ъп платформата Narrative Science, която представлява софтуер, който генерира автоматично журналистически дописки в няколко ключови сфери - недвижими имоти, финанси и спорт. Това са области, в които обикновено има много числа и материалите следват долу-горе една и съща схема. Идеята е например, че компютърът може да напише текст по отчет за приходите на някоя компания, просто трябва да смени числата и името на фирмата. Издателите са заинтригувани от услугата, тъй като това им дава възможност да пренасочат журналистите си към по-сложни задачи. Forbes например вече сключиха сделка с Narrative Science. "Представете си обаче, ако приложим същата идея към персонализираното четене. Да речем, че двама души четат материал за Анджелина Джоли. За първия софтуерът знае (на базата на предишни негови търсения), че е образован, интересува се от външна политика и рядко от развлечение, затова текстът му разказва за новия филм на актрисата за Босна. За втория знае, че обича клюки за знаменитости и му предлага текст за взаимоотношенията й с Брад Пит", разказва Морозов. Неговото притеснение е, че по този начин до потребителите ще достигат само текстове, които отразяват техните моментни интереси, и те няма да са стимулирани да излизат извън тези зони на комфорта. А това създава предпоставки за създаване на неравенства между хората. "В един момент може да ви категоризират по един начин, което е предпоставка за ново разделение."

Евгени Морозов обяснява, че разбира защо издателите виждат краткосрочното си спасение в платформите на Amazon и Kindle, които им предлагат нови възможности да продават съдържанието си, но не е убеден, че дългосрочно това е устойчив модел. Дава пример с приложенията за устройства и таблети, чиято цел е да елиминират уебсайтовете. В много отношения според него те противоречат на основната промяна, която настъпи с журналистиката през последното десетилетие - нейното отваряне, стремежът й да въвлече потребителите в своята работа. "Аз чета над седем вестника на ден на моя Kindle и виждам как чрез приложенията ние сме се върнали обратно към старата версия на вестниците. В приложенията няма коментари, няма възможност да копираш пасажи или да споделиш текст в Twitter", дава пример той.

Последното любопитно наблюдение на Морозов е за края на сърфирането онлайн. "Вече никой не влиза просто да се разходи да потърси любопитна информация. Всичко е класифицирано и подредено - вече нито изследваме, нито навигираме (алюзия с имената на два от бразурите). Апликации дори се опитва да ни вкарат в още по-тесни рамки."

Когато през април 2009 г. студентите в Молдова се организират за протест срещу властта в страната чрез Twitter, един от основателите на микроблогинг платформата - Биз Стоун, научава за събитията от журналисти. Посреща с вдигнати вежди въпроса: "Господин Стоун, каква е вашата роля в протеста в Молдова?" И успява само да се пошегува в отговор: "Ами, какво да се прави, аз организирах цялото нещо." Той самият още не предполага, че сайтът, който създава, може да бъде и инструмент за обществени промени. По това време колумнистът на Foreign Policy Евгени Морозов за първи път използва фразата "Twitter революция", за да опише какво се случва в Молдова. Термин, който после ще бъде пришит към всяка следваща спонтанна проява на протест срещу авторитарни режими  - в Иран, Египет, Тунис, Сирия...

Няколко години и поредица от революции по-късно Морозов е доста по-скептичен, когато говори за ролята на социалните мрежи в битките за свобода и демокрация. И определено не споделя общия ентусиазъм, че технологиите могат да донесат реална политическа промяна в тези страни. Когато миналата година излиза книгата му "Заблудата на интернет: тъмната страна на интернет свободата", британският вестник The Guardian поставя Евгени Морозов начело на новопоявилия се отбор на киберскептиците.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    vesko_dechev avatar :-P
    Веселин Дечев

    Спонтанна проява на протест срещу авторитарни режими - в Иран, Египет, Тунис, Сирия...
    ...
    ДА БЕ ДА!!!Спонтанна!
    Как ли пък не!

  • 2
    dggm avatar :-|
    dggm

    "софистицирано" ?

  • 3
    tatkoruso avatar :-|
    tatkoruso

    "В света на политиката нищо не е случайно", не помня кои точно го е казал, но вярно, някои има голяма полза от "поривите са свобода, спомнете си кои спечели от френските, а и болшевишката революции.

  • 4
    vasil69 avatar :-|
    Васик

    Конкретно за края на статията - може би просто не трябва да инсталираш апликациите и ще се запазиш относително автономен. Но компаниите, естествено, са предугадили това и са ти (ни) изградили навик да смятаме инсталирането на апликаци за "благо". Допада ми мнението на немските пирати за Мрежата като непредсказуема природна сила - аз също мисля, че киберпространството все повече се еманципира от офлайн средата. Това обяснява защо политиката не може напълно да се "случва" в Мрежата - по същия начин може да очакваш политиката да се случва вътре в телефона или телевизора, но те са само инструменти, а не самата политика.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новите от запаса

Новите от запаса

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK