С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
4 4 май 2012, 15:09, 6271 прочитания

Как се става онлайн скептик

Колумнистът на The Economist и The New York Times Евгени Морозов за това защо дигиталният активизъм не е бъдещето на политиката

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Когато през април 2009 г. студентите в Молдова се организират за протест срещу властта в страната чрез Twitter, един от основателите на микроблогинг платформата - Биз Стоун, научава за събитията от журналисти. Посреща с вдигнати вежди въпроса: "Господин Стоун, каква е вашата роля в протеста в Молдова?" И успява само да се пошегува в отговор: "Ами, какво да се прави, аз организирах цялото нещо." Той самият още не предполага, че сайтът, който създава, може да бъде и инструмент за обществени промени. По това време колумнистът на Foreign Policy Евгени Морозов за първи път използва фразата "Twitter революция", за да опише какво се случва в Молдова. Термин, който после ще бъде пришит към всяка следваща спонтанна проява на протест срещу авторитарни режими  - в Иран, Египет, Тунис, Сирия...

Няколко години и поредица от революции по-късно Морозов е доста по-скептичен, когато говори за ролята на социалните мрежи в битките за свобода и демокрация. И определено не споделя общия ентусиазъм, че технологиите могат да донесат реална политическа промяна в тези страни. Когато миналата година излиза книгата му "Заблудата на интернет: тъмната страна на интернет свободата", британският вестник The Guardian поставя Евгени Морозов начело на новопоявилия се отбор на киберскептиците.


Оказва се, че той самият не е голям фен на това определение за себе си. Шегува се, че по българските стандарти дори е оптимист. Но пък започва почти всяко изречение с израза: "Съмнявам се." Държи обаче да подчертае, че не е скептичен към технологиите като такива, а към популярното схващане, че те могат да са инструмент за налагане на демокрация и оръжие срещу авторитарните режими по света. "Не отричам силата на новите медии, блоговете или социалните мрежи да променят неща. Това, към което съм скептичен, са очакванията какво технологиите могат да произведат като резултат", коментира Морозов пред "Капитал". Срещаме го по време на краткото му посещение в София, към която го водят по-скоро стари приятели, отколкото работа (Евгени Морозов е завършил Американския университет в Благоевград - виж повече в карето).

Не е достатъчно да туитнеш свободата

В продължение на години той следи под лупа как възникват и се развиват протестите в социалните мрежи, но също така и политическите им употреби  както от западните правителства, така и в самите авторитарни държави. Описва впечатленията и опасенията си в текстове за влиятелни медии като The New York Times, The Economist, The Wall Street Journal. Убеден е, че модерните диктатури знаят как да си служат с технологиите много по-софистицирано, отколкото предполагаме. И че политиците и анализаторите от Запада, които смятат, че те са съставени от технофоби, които не знаят как да използват Twitter, е наивна не само по отношение на технологиите, но и по отношение на самата природа на авторитарните режими. 



Морозов разказва, че правителства като тези на Русия и Китай например са наели не само способни технократи да работят за тях, но и глобални компании, които им продават най-новите възможности за следене, цензура и пропаганда. Любимият му пример е, когато египетските активисти нахлуват в генералния щаб на полицията и сред купищата документи откриват оферти и договори на американски и британски компании, които предлагат на египетското правителство софтуери за следене и подслушване на гражданите. Да, социалните мрежи могат да бъдат полезни в движенията за свобода на потиснати народи, но също така лесно могат да се превърнат в инструменти за репресия срещу тях, смята анализаторът. Какво например, ако местни компании, еквиваленти на Facebook и Twitter, в Русия утре станат притежание на хора, близки до властта в Кремъл, пита Евгени Морозов. След това дава пример с Китай, където голяма част от цензурата в локалните социални мрежи се случва не защото правителството е наредило на компанията да изтрие нещо, а самата тя го прави като предпазна мярка още преди да получи съответното телефонно обаждане. Само преди няколко месеца китайският интернет регулатор поиска потребителите на местната микроблогинг плаформа да се регистрират с истинската си самоличност, ако искат да публикуват коментари онлайн. Същите тези режими създават и собствена армия от блогъри и активисти в социалните мрежи, които умело ги използват, за да пропагандират тезите на правителството.

Морозов е силно критичен и към стратегията на американското правителство да използва технологични компании като Twitter, Facebook и Google като новите културни посланици на САЩ, чрез които да промотира политическата си платформа за интернет свобода. Кулминацията на този тип дипломация беше през 2009 г., когато Държавният департамент отправи писмена молба към Twitter да не затварят платформата за поддръжка, за да могат протестиращите иранци да пробият цензурата на правителството. Според Морозов обаче както американските политици, така и самите интернет гиганти започват да осъзнават негативите от тази си близост и постепенно ще променят стратегията си.

"Мисля, че това не е здравословно, защото много хора започват да мислят, че тези компании са в предните редици на американската външна политика. А и самото правителството не би искало да ги допусне толкова навътре в дневния си ред", коментира той.

Като журналист и като стипендиант в Stanford University в Пало Алто, Калифорния, Евгени Морозов е посветил изследванията и работата си на разгадаването как модерните диктатури експлоатират възможностите на технологиите, за да увеличават властта си. "Опитвам се да си представя какво ще правят правителствата през следващите пет години, за да ограничат растящия потенциал на тези социални мрежи и платформи. Това би трябвало да е и крайъгълният камък и на американската, и на европейската външна политика", отсича Евгени Морозов и продължава: "Вместо това досега те правеха нещо много по-различно. Инвестираха в обучения на блогъри и активисти за това как да използват социалните мрежи като инструменти за промотиране на демокрацията." А това по думите му е не само недостатъчно, а и неефективно.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 2173 прочитания

Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание

Учителката от СОУ "Ангел Кънчев" в Русе Ралица Матеева пред "Капитал"

13 сеп 2019, 3005 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
TEDxSofia чете мисли

Най-голямото TEDx събитие в България ще се случи тази събота, 12 май.

Още от Капитал
Да пазиш традицията "Под Балкана"

Животновъдната ферма на семейство Кулови край Карлово е затворила целия цикъл на производство

Къде е еко-то в данъка за колите

Новите данъчни идеи на София се мотивират със замърсяването на въздуха, но реално нямат връзка с това

Трудните книжки

Министерството на труда предлага подмяна на сегашните трудови книжки с нови, без да може да обясни защо не ги цифровизира

От какво боледува педиатрията

За лечението на 1.2 млн. деца в България се отделят само 11% от бюджета на здравната каса

ЕСМ на 50

Поглед към влиянителния музикален лейбъл навръх 50-годишнината му

Кино: "Болка и слава"

Алмодовар вълнуващо за спектакъла на живота и корените на творчеството

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10