Наука for dummies*
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Наука for dummies*

Капитал Daily

Наука for dummies*

Четирима млади учени показват как работата им може да е забавна и ясна за всички

Люба Йорданова
12131 прочитания

Капитал Daily

© Капитал Daily


Източник: Капитал Daily

Ако сравним живота на звездите с човешкия, слънцето се оказва на средна възраст - около 45 години. Яйцето е изпреварило кокошката с около 130 млн. години. Специалната съставка, която прави самурайските мечове уникално здрави, всъщност е пясък. А пък преди 40 млн. години в България е имало палми. Науката не е задължително формули с много неизвестни и сложни чертежи. Излиза от дебелите книги и обяснява всичко около нас. Понякога дори с чувство за хумор. А ако представата ви за учен е вглъбен в себе си чичко с дебели очила и разрошена коса, просто гледате твърде много филми.

В това ни убеждават Борис, Ангел, Стефан и Виктория. Те са млади хора, които са избрали да се занимават с наука, страстно обичат работата си и не могат да си представят да се откажат от нея. Заразяват с ентусиазма си и правят сухите научни факти близки и вълнуващи. Четиримата са финалисти на конкурса "Лаборатория за слава FameLab", който Британският съвет провежда в България за шеста поредна година. Състезанието търси млади учени, които могат да говорят за наука по разбираем и атрактивен начин. Част е от Софийския фестивал на науката, който тази седмица изважда любопитните факти от рафтовете в библиотеките и ги пренася на поляната в парка "Заимов".

"Хората от науката бяха едни от добре опазените тайни на обществата ни", коментира за "Капитал" Любов Костова, директор на Британски съвет - България, и глобален мениджър от страна на Британския съвет на FameLab. Според нея една от причините за това е, че учените могат да говорят публично за свое изследване чак след като то е минало през определени етапи на валидация. "Това обаче не означава, че не можеш да говориш за фундаменталната наука, която предопределя това изследване, или за това какъв е смисълът му", категорична е Костова. Друг проблем е стереотипът, че да говориш просто означава опростенчески. Идеята е, че научните факти могат да звучат съвсем сериозно и без да са пълни с терминология, която за повечето хора е като чужд език.

А защо е толкова важно не само учените да разбират това, с което се занимават? За да може обществото да не подскача уплашено при всяко споменаване на шистов газ, ГМО или ядрен реактор. За да може лекциите по физика и математика да са толкова пълни, колкото тези по икономика и туризъм. За да е ясно къде отива държавната субсидия за БАН и защо има нужда от повече проекти във Фонда за научни изследвания. Учените имат какво да ни кажат. Чуйте няколко от тях.

Палеоботаникът от БАН Борис Ценов за яйцето и кокошката

Студентът по компютърни науки Ангел Николов създава мелодии без музикален инструмент Физикът Стефан Николов за хората от звезден прах

Студентката по медицина Виктория Илиева за силиконовите импланти и дислексията на Да Винчи

*For dummies идва от поредица наръчници, които обясняват сложни теми като за начинаещи

На лов за фосили с китара

Фотограф: ЦВЕТЕЛИНА БЕЛУТОВА
Източник: Капитал Daily

Палеоботаникът от БАН Борис Ценов за яйцето и кокошката

"Реших, че поне един философски въпрос може да отпадне." Така Борис Ценов обяснява защо се е спрял на темата за яйцето и кокошката. И спокойно дава логичното обяснение на въпроса, който ни мъчи още от древна Гърция. Яйца имат още земноводните от времето на континента Пангея. Тогава те са меки и могат да се развиват само във вода. Когато започва засушаването обаче, се появяват яйцата с черупка, която предпазва ембриона от изсъхване. И това се случва около 130 милиона години преди появата на кокошките.

Борис е на 32 години и работи в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН. Занимава се с възстановяване на климата на базата на измрели отдавна растения, които открива като отпечатък в скали. Освен това преподава биология на първокурсници в Софийския университет. Пише докторска дисертация, свири в рок група и дава уроци по китара. От време на време и рисува.

"На пръв поглед работата ми не изглежда кой знае колко грандиозно, но е много романтично", споделя Борис и обяснява: "Много е вълнуващо да извадиш един камък с фосил и да осъзнаеш, че ти си първият и единственият, който го вижда." Разказва, че като имаш няколко растения, можеш да си представиш как е изглеждала цялата гора, дори и какви животни е имало тогава.

Когато говори за работата си, Борис е спокоен и последователен. Чрез студентите си е открил, че това е начинът да обясни сложната материя. Търси логичните връзки между фактите, комуникира с хората и е убеден, че "биология не се учи в стая". Опитва се и да развенчава митове, които са се сраснали здраво в обществените представи. В много случаи обаче неуспешно. "За ГМО съм писал и обяснявал милион пъти по форумите, но продължава да има разтревожени майки, които са твърде убедени, че ГМО са страшно отровни за техните деца", дава пример палеоботаникът. Факт е всъщност, че генетично модифицираните организми се получават и нормално в природата и не са онова зло чудовище, което хората си представят. Дори напротив, това е един от процесите, които водят до еволюция. 

Другият мит, който Борис опровергава, е, че хората са виновни за глобалното затопляне. Обяснява ни, че такова е имало и преди въобще да има хора на Земята и количеството въглероден диоксид, който изхвърляме в атмосферата, е нищо в сравнение с това, което е съществувало естествено преди доста време. И въпреки всичко планетата е оцеляла. "За да не се получават такива паниращи ситуации, които плашат хората и ги карат да действат крайно, е важно учените да говорят разбираемо за науката", убеден е Борис.

Дори неволно, пак стигаме до въпроса със заплащането на учените. "Разбира се, че ме притеснява", отговаря Борис, когато го питаме какво мисли по отношение на заплатите в БАН. Освен че се отразява на собствения му бюджет и го кара да търси други източници на финансиране, това отказва много млади хора да се включат в екипа му. "Има условия, има и кой да ги научи, но хората, които искат да се занимават с биология, търсят по-доходни места", е тъжният извод на Борис. Въпреки това огромният му интерес към областта (проявил се още когато е на 9 години и прочита "Животът на Земята" на Дейвид Атънбъро) не му позволява да напусне. Не иска да се премести и в чужбина и все още се надява на обратното - условията тук да станат толкова добри, че да привлекат чужди учени. "За мен всичко напред е неизвестно, в науката никога не можеш да планираш", отговаря Борис, когато го питаме за бъдещите му планове, и ни изпраща с думите "може би, когато си тръгнете, ще открия нещо, което да ме насочи в съвсем различна посока".

Моцарт в битове

Фотограф: ЦВЕТЕЛИНА БЕЛУТОВА
Източник: Капитал Daily

Студентът по компютърни науки Ангел Николов създава мелодии без музикален инструмент

Ангел Николов иска да промени света. И знае, че може да го направи с наука. "Най-впечатляващото за мен е колко може да допринесе един човек за развитието на света. Нютон например е променил света повече отколкото Цезар, Наполеон, Хитлер и въобще всички световни диктатори. Променил го е завинаги." Така Ангел обяснява интереса си към научните изследвания. В добавка към наследствените фактори - почти всичките му близки роднини са учени.

Преди три години, когато е на 16, Ангел започва свой проект за генериране на музика чрез вериги на Марков. Преди много години руският математик Андрей Марков използва този модел, за да анализира текстове, като първо го използва на "Евгений Онегин" на Пушкин. Ангел разработва музикалния му вариант - избира някое съществуващо музикално произведение, прави му статистическо изследване и установява след една конкретна нота колко често следва друга нота. Когато пресметне всички възможни комбинации, компютърът генерира нова музика по зададени му произволно начални ноти. В крайна сметка имаме компютър, който може да композира музика. Със своя алгоритъм Ангел печели златен медал на Международното научно изложение в Братислава.

Запалва се по математиката и информатиката от гимназията, когато тръгва на летни школи и различни лекции на Ученическия институт към Института по математика и информатика към БАН. Избран е и за школата в Масачузетския технологичен институт (MIT) в Бостън, където разработва научни проекти и слуша лекции от видни учени. Преди това учи от първи до пети клас също в САЩ и сега лесно намира разликите между образованието тук и там. Според Ангел в американските училища се обръща голямо внимание на всеки ученик и неговите интереси и се търсят начини тези интереси да бъдат запалени още повече. Има и повече възможности за учениците да демонстрират своите знания, като например конкурси на училищно ниво.

В момента Ангел е студент първа година във Факултета по математика и информатика на Софийския университет и казва, че е "приятно изненадан" от обучението там. Планът му е да стигне поне до докторска степен, защото за него "най-благородното нещо и нещото, с което най-много можеш да се гордееш, е да си научен работник".

Звездни експлозии в мързеливата Вселена

Фотограф: ЦВЕТЕЛИНА БЕЛУТОВА
Източник: Капитал Daily

Физикът Стефан Николов за хората от звезден прах

"Вселената не обича да върши работа, всъщност от физична гледна точка човекът е най-малко мързеливата част от нея", учудва ни физикът Стефан Николов. Той е на 28 години, докторант е в Пловдивския университет, занимава се с физика, методика на преподаването и по малко от други науки. В момента го вълнуват звездите и теорията за това как хората са изградени от техни остатъци. След неразбиращия ни поглед Стефан обяснява - в началото във Вселената са съществували само елементите водород, хелий и литий. Най-външните слоеве на звездите обаче съдържат тежки елементи и когато експлодират, обогатяват с тях космическите газови облаци. Така накрая могат да останат желязо, силиций, въглерод, азот, кислород, от които всъщност са изградени хората. "Ние сме звезден прах", заключва романтично Стефан. И ни дава идея как можем сами да симулираме звездна експлозия - взимаме просто една по-голяма и една по-малка топка, оставяме ги да паднат една върху друга и по-малката отскача повече, защото двете си преразпределят енергията.

Стефан се е отдал и на това да запалва ученици и студенти към физиката и науката изобщо. В докторската си дисертация изследва как научните експерименти могат да подобрят обучението по оптика в училище. В университета насърчава бъдещите учители да правят в час опити, защото иначе "учениците намразват физиката". Представя физичния факултет пред кандидат-студенти из цяла България. "Опитваме се да насърчим учениците, защото, ако те не дойдат, положението изглежда много зле", обяснява Стефан.

Един от митовете, които се опитва да разбие, е че учените не са задължително сдухани и скучни. "Не можеш да парти да кажеш, че си физик - човекът пред теб веднага се сеща, че има приятели в другия край на стаята", очертава Стефан имидж проблема на учените. Освен него трудности създават и досадните бюрократични изисквания, особено в работата по проекти. И разбира се, финансовият въпрос, който спира много млади хора от научна кариера. "Ако семейството ми не ми помагаше, щях да съм в частния сектор", сигурен е Стефан. Според него по-доброто финансиране зависи и от ясното публично говорене за наука. И то по инициатива на самите учени, защото "никой не може да дойде да ни ръчка". Така има шанс и бизнесът да разбере защо да инвестира в наука. Стефан дава пример с анализ, според който всички вложения в наука от Галилео насам могат да бъдат изплатени само с електродинамиката на Максуел и нейните приложения.

Жрецът с бяла тога

Фотограф: ЦВЕТЕЛИНА БЕЛУТОВА
Източник: Капитал Daily

Студентката по медицина Виктория Илиева за силиконовите импланти и дислексията на Да Винчи

Чак по времето на доктор Куин лечителката лекарите са се сетили, че е хубаво да си измият ръцете и преди операцията, не само след нея. Тайният шифър на Леонардо да Винчи е просто огледално писане заради дислексия, от която е страдал. 21-годишната студентка по медицина Виктория Илиева ентусиазирано ни засипва с любопитни факти. Разказва толкова разпалено и заразително, че няма как да не задаваш постоянно въпроса защо.

На конкурса "Лаборатория за слава" темата на Виктория е за това как имунната система на човека се справя с чуждите тела, и по-точно със силиконовите импланти. Оказва се, че първите жени, подложили се на такава операция, са умирали, защото повърхността на импланта е била грапава и на нея се захващали бактерии. Сега обаче повърхността е гладка и опасността от имплантите е само мит. Проблем може да се получи само заради евентуално спукване или образуване на капсула около импланта.

Основният интерес на Виктория обаче не е естетическата хирургия, а анестезиологията. Иска да специализира в тази област (макар след операция никой пациент да "не благодари на анестезиолога") и е започнала изследване за анестезия при бременни наркозависими. "В България няма дори статистика колко наркозависими раждат деца и какво се случва с тези жени", възмутена е студентката по медицина.

Виктория иска да говори за медицина. Убедена е, че това трябва да правят и всичките й колеги. "Как искаме да ни вярват и да не се самолекуват, като ние нищо не им казваме", пита реторично тя. Обяснява си пропастта между учените и останалите хора с това, че в началото научната информация се е предавала главно по роднински път, целта е била знанието да не излиза от това тясно общество. Това донякъде е и причината за белите престилки - те идват от древна Гърция, където медиците били смятани едва ли не за затворено тайно общество и е трябвало да носят бели тоги като жреците в храма, научаваме от Виктория. Освен с науката тя търси общуване и с музиката - пее в хор и свири на виолончело. А когато химията и биологията й дойдат в повече, пише разкази.

Засега Виктория е категорична, че не иска да заминава в чужбина, но си оставя вратичка - "ако ми се наложи, ще отида". Смята, че научните работници там са много по-уважавани и работят в по-добри условия. В България в момента най-много я тормози системата за специализациите, която намира за безумна - "плащаш си, за да работиш".

Източник: Капитал Daily

Ако сравним живота на звездите с човешкия, слънцето се оказва на средна възраст - около 45 години. Яйцето е изпреварило кокошката с около 130 млн. години. Специалната съставка, която прави самурайските мечове уникално здрави, всъщност е пясък. А пък преди 40 млн. години в България е имало палми. Науката не е задължително формули с много неизвестни и сложни чертежи. Излиза от дебелите книги и обяснява всичко около нас. Понякога дори с чувство за хумор. А ако представата ви за учен е вглъбен в себе си чичко с дебели очила и разрошена коса, просто гледате твърде много филми.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    augustina avatar :-P
    Impasto

    Страхотни са. Гордея се, че съм българин.

  • 2
    vasil69 avatar :-|
    Васик

    Ше си позволя да се усъмня в уместността на фразата:
    "Хората от науката бяха едни от добре опазените тайни на обществата ни".
    Едни бяха, за жалост, от науката, в обществата ни.

  • 3
    epoc avatar :-|
    epoc

    Дървени философи, веднъж слушах на невероятен анализ с елементи на физика и философия, а хората, които го направиха, бачкаха като общи работници в хипермаркет. И е признак на комплексарщина да се правиш на всестранно развита личност......

  • 4
    stefania1973 avatar :-P
    stefania1973

    Браво на тези деца! Много е важно инициативата да дойде от тях и те да бъдат чути, разбрани и подкрепени, не от политици, а от родители, които не искат децата им да бъдат неграмотни.

  • 5
    paradoxgirl4 avatar :-P
    paradoxgirl

    "Другият мит, който Борис опровергава, е, че хората са виновни за глобалното затопляне. " сигурно са амебите, няма как да сем ние, пъки не е толкова сериозно, стига да не питаме толова пострадали хора от намаляването на крайбрежията, потопите, рака на кожата и т.н.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK