Гумена душа*
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Гумена душа*

Гумена душа*

Историята за един трагичен инцидент в дом за деца и чудовищата с прокурорски тоги

15988 прочитания

Ани е била на 11 години, когато е настанена в "най-тежката група" в несъществуващия днес Дом за деца с мозъчна и умствена изостаналост в търговишкото село Стража. Не може да говори. Любимата й играчка е вързан на леглото камък с конец и конче. Според лекарите понякога ставала по-буйна, но се успокоявала, като си сложи главата под течаща вода.

Три години след като е настанена в дома, майката на Ани подписва декларация, с която дава съгласието тя да бъде осиновена. Това не се случва. През есента на 2006 г., когато е на 15, Ани е закарана по спешност в болница, където умира две седмици по-късно.

За полицията Ани е "досъдебно производство 929 на РПУ - Търговище". Неразкрито.

За прокуратурата - "прокурорска преписка 535 по описа на окръжната прокуратура." Прекратено.

За болницата в Търговище Ани е момичето, което беше погълнало 25 стелки за обувки, 8 парцала, 3 дунапренни гъби, 6 чорапа, 3 парчета хартия, 3 камъка с големина 3-4 сантиметра и почина от перитонит. И причина за много проверки и главоболия.

За българската държава Ани ще бъде поредното загубено дело пред Европейския съд по правата на човека.

Тази седмица Българският хелзинкски комитет обяви, че завежда дело срещу българската държава заради отказа й да разследва смъртта на момичето. Чудовищното безразличие на прокуратурата идва две години след като лично главният прокурор се ангажира подобни случаи да бъдат внимателно проверени.

Ама тя не каза, че я боли

В началото на септември 2006 Ани спира да се храни, отслабва и започва да повръща. Близо десет дни тя е наблюдавана само от фелдшера на дома. Тази седмица фелдшерът обясни, цитиран от БНТ, че "заболяването й беше тежко и с тях (sic) не можеше да се влиза в диалог, да се получи някаква информация". В превод - тя не каза, че я боли. Но не е казала, защото не е можела да говори. В дома решили, че състоянието й е страничен ефект от лекарствата, които взима. Момичето повърнало, но й дали хапчета против повръщане. Лошият апетит пък се дължал на депресия.

От дома потърсили личната психиатърка на Ани, но не успели да я открият. Завели я при нея чак след две седмици. Детето повърнало при прегледа и психиатърката я насочила към личния лекар. При прегледа (16 дни след първите симптоми) веднага било решено момичето да влезе в болница. С диагоноза параноидна шизофрения и гастрит.

В болницата Ани остава шест дни, вързана за леглото, при положение че според самите лекари само през един от дните е буйствала. На втория лекарите искат консултация с психиатър, но така и не се стига до това. Спират да й дават лекарства за психиатричното заболяване. Два пъти й дават успокоителни – първо диазепам, после фенобарбитал. Преливат й кръв. Изписват я. Приемат я същия ден в спешното отделение с диагоноза остър перитонит. Ани е в кома. Оперират я. В корема и намират 25 стелки за обувки, осем парцала, три дунапренени гъби, шест чорапа, три парчета хартия, три камъка с големина 3-4 сантиметра. Находката е с общо тегло от 5 (пет) килограма. Момичето умира пет дни по-късно от инфекциите. Докато е в безсъзнание, лекарите пускат в болницата журналисти, които я снимат. Някои от снимките се появиха в централни всекидневници тази седмица.

Серия от грешки

Още по време на операцията на Ани в болницата пристига детският инспектор от РПУ - Търговище, изпратен на място от директора на областната дирекция на полицията. В коридора на болницата тя се разминава със санитар, която носи в плик откритите в корема на Ани предмети.  Веднага след инцидента започва проверка – на Социално подпомагане и Държавната агенция за закрила на детето. Констатациите (изпратиха ни ги оттам) са стряскащи:

В досието на Анета *** има план за грижи, в който е описана оценка на потребностите, без да е отразена посоката на работа с детето с фиксирани краткосрочни и дългосрочни цели, срокове и отговорности за изпълнението на дейностите. Липсва план за здравни грижи.

Г-н Горумов – медицински фелдшер в дома, не е преценил адекватно нуждата от компетентна намеса на личния лекар, във връзка със здравословното състояние на Анета.

Медицинската документация не се води прилежно и не дава ясна и точна информация за здравословното състояние на възпитаниците на дома, както и по отношение на предприетите мерки, касаещи тяхното здраве.

За престоя на Анета от 26.09.2006 г. до 2.10.2006 г. в МБАЛ АД - гр. Търговище, никой от персонала на специализираната институция не е проявил загриженост и не е потърсил информация от лекуващите лекари относно здравословното състояние на детето.

Допуснато е снимане на детето в противоречие с чл.32, ал.2 от Конституцията на Република България и изнасяне на данни относно здравословното му състояние в противоречие с чл.86, ал.1, т.5 от Закона за здравето.

Допуснато е фиксиране (връзване) на детето през периода от 26.09 – 2.10.2006 г., за да не буйства, а в рапортната книга на детско отделение е отразено, че само на 30.09.2006 г. Анета е била в превъзбудено състояние.

Не е описано в кое отделение се лекува пациентът, описание на операцията, алтернативи на предлаганото лечение, рискът от липса на лечение, име и квалификация на членове на екипа и други медицинските действия, свързани с лечението на детето.

При проверката беше констатирано, че не се предоставят необходимите реквизити за предпазване от вътреболнична инфекция при посещенията на външни лица в отделенията на МБАЛ АД - гр. Търговище.

Лекарите, лекували Ани, ще обяснят, че тя е почнала да приема тези предмети преди три месеца, че е била настанена в болницата крайно дехидратирана и в критично състояние. От дома обясняват, че групата, в която е било момичето, е под 24-часово наблюдение, а самата тя не е имала склонност да си слага неща в устата.  Ясно е, че някой - или лекарите, или хората от дома, лъже.

Честна прокурорска

След случая започва разследване, което се наблюдава от Окръжната прокуратура в Търговище, лично от зам. окръжният прокурор Николай Казаков. След няколко месеца разследване той отказва да образува досъдебно производство и приема, че виновни и престъпление няма.

Постановлението (което публикуваме на capital.bg) е дълго четири страници и изглежда по следния начин: първите две – описват (доста по-постно от ревизията на Държавната агенция за закрила на детето) установените факти. Третата страница започва с два абзаца лекция по наказателно право и разяснение на това какво е престъплението на чл.123 (причиняване на смърт поради неспасзване на служебните задължения). Следва заключението, че медицинската професия е занятие, представляващо източник на "повишена опасност". В магистратските среди това се нарича сламка – дежурен текст, който се копира от дело в дело, за да запълва акта.

Чак след това се появява анализ на фактите по делото, който в самата си същност е нищо повече от скромен преразказ (30 реда, половин страничка) на назначените по време на разследването съдебно-медицински експертизи.

През цялото време обаче прокурор Казаков се занимава с това, което се е случило в болницата – дали момичето е правилно оперирано и дали не е могло по-рано да се установят чуждите тела в корема й. И приема, че е оперирано правилно и че е могло да се установят предметите при настаняването в болницата, но и това да е било станало, не значело нищо.

И нито ред и дума за това как точно е било допуснато Ани да погълне 25 стелки за обувки, осем парцала, три дунапренни гъби, шест чорапа, три парчета хартия, три камъка с големина 3-4 сантиметра в продължение на три месеца. И как така 16 дни никой в дома не се е сетил, че може да има проблем с момичето.

Преди две години Висшият съдебен съвет атестира работата на Николай Казаков за три години назад (включително и 2007 г., когато е "работил" по смъртта на Ани.)

От атестацията разбираме, че той е бил (като зам. окръжен прокурор) пет пъти по-малко натоварен от колегите си и делото за смъртта на Ани, което е разследвал, е една от 210-те преписки, които е решил през годината. Получава най-високата възможна оценка и други похвали: "изпълнява служебните си задължения с чувство на отговорност, показва отлични професионални умения и знания." Толкова за работата на ВСС.

Прокурорът е длъжен да ръководи разследване, да упражнява надзор -  това включва преценка на всички факти. Той не е обвързан нито от това за какво престъпление е започнало делото, длъжен е да направи цялостен анализ и да даде указания, ако трябва да се разследва и в друга насока. Смисъл - прокуратурата е могла да търси и други престъпления, като например злепоставяне - който изложи лице, лишено от възможността да се самозапазва поради малолетство, престарялост, болест или изобщо поради своята безпомощност по такъв начин, че животът му може да бъде в опасност, и като съзнава това, не му се притече на помощ, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Изпратихме въпроси до прокурор Николай Казаков – как е стигнал до тези изводи, дали е посетил дома по време на проверката, но така и не получихме отговор. Пред "24 часа" беше цитиран окръжният прокурор на Търговище Драгомир Сяров (който предлага Казаков за свой заместник): "Коментарите бяха, че в дома са полагани грижи за Анета. Имало е 24-часово наблюдение за момичето. Каквото сме могли, сме направили, когато му е било времето. Ако сега дадат указания, ще разследваме отново." Нито едната, нито другата констатация присъстват в постановлението за прекратяване на разследването на прокурор Казаков. Има една максима – това какъв е един съдия и прокурор се вижда по актовете му.

Апатия, не емпатия

Постановлението на окръжната прокуратура е потвърдено от по-горната инстанция - апелативната прокуратура във Варна. Встрани от трите абзаца служебна информация (кое дознание кога е проверявано и за какво е било) аргументите за прекратяване на разследването са изложени в две изречения: "Не са констатирани нарушения на нормативните актове при извършване на операционната и следоперационната дейност. Не е налице провеждане на неадекватно или несъответно лечение."

Искахме да попитаме прокурор Курновска дали е била на лична проверка в дома и защо не е изследвала условията, преди Ани да попадне в болницата. Нито варненската апелативна прокуратура, нито самата прокурор Курновска отговориха на въпросите на "Капитал".

Неразговорливостта не е типична черта за прокурор Курновска. Разбираме го от един неин обширен портрет във в. "Черно море". Там разказва, че е мечтаела да стане прокурор от дете. Максималист е и изисква резултат поне 120%. Ненавижда подценяването на фактите по делата и пропуснатите възможности в съдебната зала. Натъжава я неумението да се поставиш на мястото на другата страна. "Никога за съжаление не може да има пълно съвпадение между закона и морала." Казва още, че с много лека ръка понякога прокурорът гледа на доказателствата и използва само част от тях. Няма защо да се съмняваме в думите й. За ВСС прокурор Курновска също е "много добра" прокурорка. Поне толкова е оценката от атестацията й.

Постановлението на прокурор Курновска е потвърдено от Върховната касационна прокуратура. Прокурор Любомир Божков е лаконичен и се произнася в няколко реда, които дори не си е направил труда да напише лично: "Актовете на окръжната прокуратура и апелативната прокуратура са обосновани, правилни и законосъобразни, поради което не се налага настоящата инстанция да ги отменя."

Пред "Капитал" прокурорът Любомир Божков каза, че не си спомня за конкретния случай и попита риторично: "Кой знае кога е било."  Когато му припомнихме, че се е произнесъл преди по-малко от половин година, той казва: "Те бяха толкова много преписки, които се работиха години наред." Прокурор Божков не си спомни за случая на Ани. Попитан дали има толкова много драстични казуси, той отказа да отговори.

Главният прокурор Борис Велчев определи случая като "пълно безумие" и каза, че е разпоредил на своя заместник Галина Тонева да извърши проверка на преписката. "За да няма престъпление, трябва да приемем, че смъртта не е предизвикана от неправомерно поведение на задължено лице, а има случаен характер. Това очевидно не е така. Ако има неправомерно поведение, но извършителят не може да бъде открит след толкова години. Например не може да се установи кои точно възпитателки са били на работа този ден, делото се спира, а не се прекратява", коментира Велчев за "Капитал."

Банализация на злото

През 2010 г. по време на съвместните проверки на Българския хелзинкски комитет и прокуратурата във всички домове за деца с увреждания в страната бяха констатирани 248 смъртни случая между 2000 и 2010 г. Главният прокурор обещава разследване на всичките случаи. Неговият заместник – Галина Тонева, обещава да бъде създаден специален отдел във ВКП.  Миналата година БХК констатира, че прокуратурата е образувала 248 досъдебни производства, прекратила е 25. Едно от тях е това за смъртта на Ани. Забележете - контролът върху работата на прокуратурата по тези дела се извършва от неправителствена организация. Ако я нямаше?

Когато отразява процеса срещу офицера от Гестапо Адолф Айхман, немската политоложка Хана Аренд говори за феномена банализация на злото. Това е най-мекото обяснение за апатията на единната и централизирана прокуратура, която единствена по конституция може да повдига обвинения.  За да се случи това и после да остане безнаказано, трябва да имаш 25 стелки за обувки вместо морал. Осем парцала вместо съчувствие. Три мръсни дунапренени гъби вместо човещина. Шест скъсани чорапа вместо душа. Три камъка вместо сърце.

*Гумена душа - заглавие на албум на Beatles. Игра на думи с Rubber sole - гумена подметка.

Ани е била на 11 години, когато е настанена в "най-тежката група" в несъществуващия днес Дом за деца с мозъчна и умствена изостаналост в търговишкото село Стража. Не може да говори. Любимата й играчка е вързан на леглото камък с конец и конче. Според лекарите понякога ставала по-буйна, но се успокоявала, като си сложи главата под течаща вода.

Три години след като е настанена в дома, майката на Ани подписва декларация, с която дава съгласието тя да бъде осиновена. Това не се случва. През есента на 2006 г., когато е на 15, Ани е закарана по спешност в болница, където умира две седмици по-късно.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

31 коментара
  • 1
    tsonkooo avatar :-|
    Тsonkooo

    А отговорността на родителите?!

  • 2
    lpp avatar :-|
    lp2

    Браво. Благодаря за текста.

  • 3
    jelezen avatar :-|
    jelezen

    Ани е виновна, че се е родила в кофти семейство в кофти държава.
    Майка й е виновна, че е родила кофти дете в кофти държава, и да иска да отгледа детето си, всички я спъват. Размера на заплатата, мъжа, от когото е детето я е зарязал, а със сигурност има и друг, който пък изобщо не иска да се занимава с "миналото" на жена си. А пък има и доброжелатели, които имат мнение за всичко и дават акъл какво да прави с Ани, т.е. данък обществено мнение, та затова Ани е оставена в дом.
    Персоналът в болницата е виновен, че му плащат малко, а трябва да чисти след такива деца, да им тика лъжици в устата по час. И за 8ч това е задължение, а не могат да съпреживяват и да изгарят в работата си.
    И личната психоложка на Ани е виновна, щото не Бърза помощ, за да се налага да тича при дете, което трудно говори и изобщо трудно контактува невербално.
    Държавата е виновна, че въпреки желанието да премахне тези институции и да настани такива деца на добри и прекрасни места, успява да направи само ПиаР /колко успешен обаче/.
    Истината е, че чужди хора не могат да гледат като свои такива деца.
    Те родителите не могат да ги гледат, а искаме някой друг да го прави както трябва.
    Лично аз не бих започнал работа на такова място, щото няма да мога да дам всичко от себе си точно там, но други биха, защото нямат друг избор и мизерната заплата е важна.
    И ако бяха спасили Ани, съдбата й щеше да бъде предрешена - от болница в болница до живот /или от лудница в лудница, изборът е ваш/.

  • 4
    enterfornone avatar :-|
    enterfornone

    Сега пак ще се появи някой псевдо-нацист и ще изплюе някаква жлъч срещу БХК...

  • 5
    dol avatar :-|
    БОКУ И ЦВИНОКИО-ПЪТНИЦИ

    Умът ми отказва да го побере...и да реагира!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

  • 6
    oror avatar :-(
    Orchid

    Чудовища в прокурорски тоги - много точно казано!
    Служителите в дома за деца, обаче, са не по-малки чудовища.
    Линч трябва за всички по веригата, включително до последната инстанция, произнесла се за "липса на престъпление".
    Така де, то детето е виновно-да не е гълтало тези боклуци!
    Изроди!

  • b.manchev

    ..Преди време с Ани, а днес с много други деца и не само!

    ..Ами утре?!

    Ако държавата /правителствата, институциите/ са безхаберни, как хората да се справяме сами, и напук на деградиралия ни управляващ елит.. Едно е недвусмислено и безнадеждно сигурно – с избори и "търпение", НЕ става.

  • 8
    dimhristov avatar :-|
    dreamer

    Всеки ден някое дете умира заради кражба от някой политик на пари, с които би могло да се купи нещо важно, животоспасяващо! Това е причина да наричам всичките ни политици истински убийци.

  • 9
    province2001 avatar :-|
    province2001

    Ако някой все още се чуди какво означава думата толерантност към различния от теб, или по-скоро пълна липса на толерантност и непризнаване на другия - това е идеалният пример. Прокурори, фелдшери и всякакви социални работници, масата от така наречените граждани всички те са нечувствителни или просто унизително съчувствени към родения с проблеми. Поради което и не си изпълняват служебните задължения. Те вероятно са добри професионалисти (макар че с конкретните имена това е съмнително) но само към еднаквите с тях, не и към различните. Само погледнете автобусите и маршрутките в София, които уж бяха пригодени за хора с увреждания. Аз не съм видял един човек с количка или патерици да ползва тези превозни средства, те са пригодени само на хартия, иначе остават недостъпни. ЗА 20 години не се научихме че трябва да приемаме другия като равен, въпреки че е различен и че служебните задължения се изпълняват по един и същи начин спрямо независимо кого.

  • 10
    bono_vox avatar :-|
    bono_vox

    До коментар [#3] от "jelezen":


    Много добре казано. Браво


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK