Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
24 23 май 2012, 17:45, 10078 прочитания

Розово за принцеса. Синьо за полицай

Вместо да е пъстър като дъга, детският свят е разделен от стереотипна битка между половете. Защо е така?

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Малко преди да се роди синът им, Димо и съпругата му Галина пазаруват за бебето. В един от магазините Галина харесва розова завивка и иска да я купи. Следва дежурният любезен въпрос: "Момче или момиче чакате?" "Момче", отговарят бъдещите родители. "Розово одеяло?! За момче?!", вдига вежди дамата зад щанда. И някак по инерция й се изплъзва: "Ама-не-мо-же."

Димо и Галина разказват тази история през смях - като онзи ден, в който счупихме социалните канони и скандализирахме продавачките в детските магазини. "Ако не спазиш нормата, веднага те запомнят", обобщава Димо. И наистина розовото и синьото отдавна не са просто цветове. Те са универсални маркери за пол. Изглеждат толкова неоспорими, колкото фактът, че момичетата играят с кукли, а момчетата с колички. А дори не са толкова стара традиция (виж таймлайна). Превръщат се в културно правило с развитието на индустриите за облекла, играчки и развлечения и стремежа на производители и търговски вериги да сегментират пазарите си, за да продават по-добре. Днес розовото и синьото задават представите за нормалност в детския свят. А в него има много по-строги и ясни определения на това кое е "момичешко" и кое "момчешко".


Розово-синята битка между половете

Джо Паолети, професор по американска попкултура в Университета в Мериленд и автор на книгата "Розово и синьо: различаването на момчетата от момичетата в Америка", казва: "Само питайте някое 4-годишно. Те са най-ревностните вярващи в половите стереотипи, които можете да намерите. Просто са там в развитието си. И Disney ги познава добре", коментира тя пред "Капитал". Момичетата могат да настояват с плашеща категоричност да носят само розови рокли с тиари, а момчетата да бъдат подстригвани много късо, за да заприличат на своя спортен идол за ужас или забавление на своите родители (виж в карето какво е научното обяснение). Дори детските магазини изглеждат като розово-синя битка между половете - от едната страна са играчките на момчетата - конструкторите, пиратски костюми, пистолетите и спортните колички, оцветени в "мъжки" цветове и илюстрирани със снимки на момчета. От другата страна  - розова стена от кукли барби, миниатюрни гримове, токчета, дрехи на феи и приказни героини, минипрахосмукачки и миксери. Почти няма неутрална територия. Посланието е едно - или си принцеса, или си воин. Просто някъде по пътя гласът на маркетинга е станал по-силен и влиятелен от този на майките и татковците.

Велина Мавродинова, основател и творчески директор на студиото за стратегически дизайн "Ентусиазъм", казва, че по-притеснителното е, че дори няма разговор в обществото как да се рекламира отговорно към деца. "Аз всъщност се съмнявам, че такъв дебат може да има, обяснява тя, защото наблюдавам как хората купуват и какъв е масовият вкус: като изключим някаква малка ядка от културни хора, които си задават въпроси, виждам, че вносителите на розово-синя пластмасова култура, производителите на отровно-захарни храни за деца и тийнейджъри и всички тези, които ги купуват, са абсолютно щастливи от взаимоотношенията си. Даваш малко пари и получаваш боклук, но в лъскавичка опаковка. Докато го разопаковаш, вече си сигурен, че си получил най-доброто. И понеже хоризонтът ни е нисък и са малко хората, които се сещат да вдигнат глава и да погледнат нагоре, дебат за това как замърсяваме съзнанието на децата ни и как тровим телцата им няма."



Дори по света все още има малко примери за това, че производители или търговски вериги разпознават тези проблеми и са готови да им отговорят. Единствено във Великобритания, където има силни и шумни организации срещу половото разделение на децата, има реакция. Малко преди миналата Коледа една от най-големите и стари британски вериги за детски играчки - Hamleys, премахва розовия знак, който води към етажа за момичета, и синия - към този за момчета, и ги заменя с неутралното бяло с червени надписи. Освен това играчките се реорганизират по тип вместо според това кой пол се предполага, че ще си играе с тях.

"Най-естествено е такъв дебат да се започне от тези, които са най-заинтересовани – родителите или от журналистите - за тях съществува клишето, че са чувствителни към проблемите на обществото, или от обединените усилия на двете групи. Със сигурност тези, които маркетират безотговорно, няма да започнат нищо освен някоя напудренка PR кампания за социалната им отговорност, не и разговор", категорична е Велина Мавродинова.

За куклите барби и пушките

Или иначе казано, от покупката на розовото одеяло би трябвало да започва и размисълът на родителите за това как да обясняват света на децата си, както и цветовете и ролите, които той отрежда на мъжете и жените.

Детският психолог Димитрина Проданова обяснява, че половите стереотипи се формират под влиянието на родителите, учителите, групата на връстниците и, разбира се, телевизията, около третата година на детето. Тогава момичетата и момчетата се оглеждат във всички около себе си и търсят знаци, за да формират своята идентичност. Изучават как са разпределени ролите вкъщи - кой мие чиниите, кой готви, кой се прибира по-късно и кой им отделя повече време за игра. Какво правят майките и какво татковците, с какви играчки си играят момичетата и с какви момчетата. "Започват да забелязват и професиите като полово различни - прави им впечатление, че масово учителките са жени, а бизнесмените са мъже", дава пример Проданова. "Но какви стереотипи ще изповядват децата ни е наша отговорност като родители", допълва тя.

Яна е майка на две деца - момче на 4 години и момиче на 2, и е привърженик на принципа, че децата не трябва да бъдат ограничавани в интересите си както по отношение на дрехите, така и на играчките и хобитата. Нейният син се увлича по-механичните игри, но също така обича да играе с кукли и да готви. Иначе много се дразни, ако го объркат с момиче заради дългата руса коса. "Обяснява с много дрезгав глас, че е момче", смее се Яна. Смята обаче, че е важно родителите да полагат усилия да не подсилват стереотипите, които шестват в обществото, за това какви са жените и какви са мъжете. Тя например намира за вреден модела на женственост, който налагат куклите барби. И веднъж връща подаръка пушка, който идва с детското меню в заведение. По нейно настояване го заменят с детска китара.

Татяна е майка на момиче и момче, която не дели играчките вкъщи на женски и мъжки, а дрехите - на розови и сини. "В крайна сметка в бъдеще и на момчето ще се наложи да бута детска количка, да сменя памперси или да сготви, а на дъщеря ми - да кара кола, да смени гума или изгоряла крушка", има практичен аргумент тя. Според нея децата й трябва да израснат мисълта, че всяка дейност е типична и за двата пола. И смята, че е важно тези разговори с тях да не се отлагат с обяснението "още сте малки". "За всяка възраст има подходящата истина по даден въпрос", казва Татяна.

Гергана също поощрява игрите с кукли и за сина си, и за дъщеря си, но е забелязала, че съпругът й не е на същото мнение. "Голяма драма е това за бащите - да не се развалят техните мъжки момчета", казва саркастично тя и добавя, че бащата на децата й се дразни ужасно, ако види момчето да играе с кукли или пък ако някой случайно го сбърка с момиче на улицата. Според Гергана и разнообразието на играчки при момчетата е по-малко.

Детският психолог Димитрина Проданова обяснява, че нормите на женственост в нашата култура са много по-широки от нормите за мъжественост, тоест много по-стриктно се наблюдава момчетата да не проявяват "женственост". "Полът е в начина на мислене, обяснява тя. Детето трябва да знае, че има и мъжко, и женско начало и че ако момче проявява чувствителност, това не е лошо." Проданова коментира, че естественият подтик на всяко дете е да изследва, да опитва и е важно родителите да не спират креативността му. "Ако момчето поиска да играе с кукла, да не казваме: спри, това не е за теб. Вредата от това е, че задушаваме творческата му енергия. А и ако родителите реагират ужасено, силната реакция привлича вниманието на детето. То ще я търси, защото ще знае, че така го забелязват", допълва психологът.

Всъщност децата не се нуждаят от повече от здрав модел на поведение вкъщи и свобода да експериментират. Да рисуват собственото си детство във възможно най-много цветове.


Защо момичетата обичат розовото

Учени от Института за изследване на семейството към Университета в Кембридж провеждат интересен експеримент, за да установят как формират предпочитанията си към различни играчки, цветове и форми 120 бебета на възраст 12, 18 и 24 месеца. Установяват, че момичетата спират погледа си върху куклите значително повече от момчетата, както и че момчетата гледат количките много повече от момичетата, без значение от цвета им. Изследването обаче не открива полови различия в предпочитанията към различните цветове и форми. Оказва се, че и момичетата, и момчетата изразяват предпочитание към червеникавите цветове повече, отколкото към сините, както и към закръглените форми пред острите и ъгловати. "Резултатите ни предполагат, че има оформени полови предпочитания към играчките при бебетата, но различията не се определят от цвета или от формата им. Всъщност посоката на влияние може би е точно обратната. Момичетата предпочитат розово, защото играчките, с които обичат да играят, обикновено са с този цвят", пише екипът от изследователи в резюмето на проекта. И обобщават, че всякакви последващи полови различия в предпочитанията на децата възникват по-скоро под влияние на социализацията им, отколкото на вродени фактори.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

И адвокати за всички! 1 И адвокати за всички!

Американският адвокат Фред Рууни, наречен "Бащата на правните инкубатори", и неговият принос в обучението на юристи за социални каузи

17 яну 2020, 14740 прочитания

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 3052 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Когато лудостта е здрав разум

Името на кубинеца Хосе Карлос Сомоса се нарежда редом с тези на Борхес, Калвино и Кафка. Дузината смели романи, написани за по-малко от 20 години, го отличават като една от главните фигури в съвременната испаноезична проза.

Още от Капитал
От скала до хотел: 30 години по-късно в Созопол

Многогодишната история за държавен парцел на брега на морето в Созопол, филмов съюз, съдилища и строителна криза е към развръзка

Чиновници в излишък

Държавната служба е желана заради сигурността по време на криза и гарантираната заплата

Растеж с едно наум

Българската икономика расте през първото тримесечие, но пораженията от COVID-19 през април-юни ще са по-тежки

Гръцка рецепта за добра криза

Атина се справи отлично с епидемията. Сега идва рецесията

Майсторът, Маргарита и ние

Романът на Булгаков се завръща в книжарниците като колекционерско издание

Домът, моят приятел

Виртуална изложба представя погледа на тридесет фотографи към дома като "жив организъм"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10