Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Честно, на кого му пука?

За опасния навик да привикнеш с критиките, или какво четем между редовете на доклада за човешките права в България на Държавния департамент на САЩ

Люба Йорданова, Зорница Стоилова
9621 прочитания

© Инна Павлова


Като лош ученик, свикнал да му повтарят, че не се справя. Така изглежда България отстрани след всеки доклад на международна организация или институция, който констатира системни нарушения на човешките права в страната ни. Уж си дава вид, че слуша и приема критиките, но в езика на тялото му се чете единствено: "Не ми пука." Опасен навик е да привикнеш с негативните оценки за себе си.

И вместо да питат "защо" и да настояват за отговори, гражданското общество и парализираните медии предпочитат да  сменят темата. Дайте да обсъдим ужасяващата липса на вкус в костюмите на абитуриентите...

Да сте чули депутат, министър или премиер да коментират изводите от доклада на Държавния департамент в САЩ за човешките права в България, който беше публикуван миналата седмица? Или пък защо държавата системно не се съобразява с решенията на Европейския съд по правата на човека? А да сте чули някой да ги пита за това? Казахме ви циничния отговор преди броени седмици. Ще го повторим пак: И юридическата, и социалната политика у нас е изградена върху убеждението, че липсата на защита на човешките права няма да доведе до ничия оставка, няма да разтърси никоя бюрократична съвест, нито пък държавна структура. Толкоз.

Дискриминацията спрямо хора с увреждания и премълчаваното насилие над жени и деца

В средно малкия град те се считат за добро семейство. Образовано и с възможности. Той е полицай с влияние. Тя е настанена в кризисен център с едното си дете, след като той ги пребива жестоко. Социалните работници знаят за случая, но не могат да изведат другите две деца от дома на насилника. Защото са системно приучавани да повтарят, че мразят майка си, когато социалните почукат на вратата. Те знаят и това. И не могат да направят нищо.

Докладът на Държавния департамент констатира: Една на всеки четири жени става жертва на домашно насилие в национален мащаб. Едно на всеки три деца е жертва на физическо насилие, а едно на осем - на сексуално. Насилието се преследва от закона, но не се докладва на властите заради обществената стигма към него. Институциите не разпознават, че има други типове насилие освен физическото. Грижата за жертвите е оставена на финансовите ресурси на неправителствените организации.

Надежда Стойчева, изпълнителен директор на асоциация "Анимус", цитира социологическо изследване, според което 50% от хората в страната смятат, че насилието над жени е личен проблем и че е по-скоро опасно да заставаш на страната на жертвата. А обществено мнение, което не допуска и заклеймява насилието, е от ключово значение за справяне с проблема. Другото е как реагират институциите. "Не са толкова малко случаите на докладване, въпросът е какво се прави след това. Жертвите се разпитват в присъствието на насилниците и насилието остава неразпознато. Жертвите губят кураж да съобщят отново. В Европа извеждат този, който упражнява насилие от дома, ние тук извеждаме децата, за да ги спасим", обобщава ситуацията Стойчева.

Георги Богданов, изпълнителен директор на "Национална мрежа за децата", има още по-тежка оценка: в България има системна липса на политическа воля за подкрепа на семейството. Всички усилия на институциите като средства и програми се влагат в интервенция, не и в превенция. И то не само по отношение на децата, жертви на насилие, и деца в риск, а и на други задълбочаващи се проблеми, които докладът не пропуска да отбележи: като отпадането на деца от училище, ранните бракове сред децата от ромската общност, изоставянето на деца в институции. На практика държавата действа като линейка - опитва се да спасява след инциденти и трагедии, вместо да изгражда подкрепяща среда за семействата (чрез разкриване на социални услуги в общността), така че те сами да се справят с проблемите си.

И ако към темите, които касаят живота и здравето на децата, има поне чувствителност в обществото и медиите се опитват да оказват натиск за промяна, истински невидимите хора са тези с физически, психически и сензорни увреждания. Причината е прозаична - не ги виждаме, защото са заложници на собствения си дом или на социалния дом. За тях пространствата, в които минава всекидневието ни, са враждебни и недостъпни. 

Парадоксът е, че България дори има напредничаво законодателство в това отношение, категорична е Капка Панайотова, директор на Центъра за независим живот. В редица закони и наредби е разписано, че инфраструктурата следва да осигурява "най-добри условия за достъпност на лица с увреждания". Само че има една "дребна" подробност - това въобще не се спазва. "В момента общината ремонтира тротоара на улицата пред дома ми. Не виждам да има скосявания", дава пример Панайотова. И добавя, че дори в чисто новото метро, гордостта на правителство, рампите са твърде стръмни, а разстоянието между мотрисата и края на самата спирка е несъобразено с нуждите на хората с увреждания.

А инфраструктурата е адски важна. Тя осигурява адекватен достъп до образование, здравеопазване, работа и социални услуги. Въобще до живот в общността. Или пък ги обрича да гледат света през прозореца на дома си. Защото враждебната среда е тази, която инвалидизира хората, не увреждането им. Деветдесет процента от хората с увреждания в България са безработни (а те според данните от последното преброяване на НСИ са около половин милион души), като една от причините е тъкмо достъпът. Другите са липсата на образование и умения. Защото училището в сегашния му вид подчертава различията между децата, вместо да им дава подкрепа да ги преодоляват. Тук докладът е достатъчно ясен: "Правителството продължава да няма политика към децата с увреждания, които имат неадекватен достъп до образование, здравни грижи и социални услуги."  "По всички тези проблеми не виждам да има воля да се работи, да се произвеждат трайни решения. А няма воля, защото няма знание", заключава Капка Панайотова.

Фотограф: Инна Павлова

Ужасните условия в претъпканите затвори и полицейското насилие

Петдесет и три смъртни случая в затвори и 4 в центрове за задържане за една година. Затворите не са приятно място никъде по света. В България те са просто зловещи. Претъпкани. В Бургаския затвор хората спят на пода, защото няма достатъчно легла за всички. В 13-те затвора в страната с общ капацитет 8763 души към октомври миналата година има 9714 души, от които 89 непълнолетни и 301 жени. Сградите на повечето са строени в началото на миналия век. В тях дори няма нормални тоалетни, отопление и вентилация. Затворниците не могат да виждат близките си, защото затворите нямат къде да посрещат посетители. Рядко имат достъп до медицински услуги, хранят се за 3 лева на ден на човек. Подали за 854 жалби през миналата година, за да се оплачат от лошите условия и тормоз от страна на надзирателите - 717 от тях са били отхвърлени като неоснователни, а 41 - поради това, че са извън компетенциите на властите. Само един от 42-та центъра за задържане в страната посреща международните стандарти за спазване на човешките права. Това са фактите, регистрирани от доклада на Държавния департамент.

А защо трябва да ни вълнуват? Прагматично, защото ни излиза много скъпо да затваряме толкова много хора - издръжката им е над 50 млн. лева на година. А бюджетите на правоохранителните и правораздвателни органи са раздути, защото пълнят затворите с маргинализирани престъпници за сметка на престъпленията на тежката  икономическа организирана престъпност и корупцията, които остават неразкрити и ненаказани. Даниел Стоянов от Асоциацията за подпомагане ресоциализацията на лишените от свобода цитира анализ, според който около 50% от лишените от свобода са с присъди от една до три години. "Нали идеята на наказанието е не само да предпази обществото, а и да поправи и превъзпита. Как да се случи това, като няма никакви програми за придобиване на умения на затворниците, за промяна на нагласите им", пита риторично Стоянов. Така е кратък пътят от излизането им от затвора до връщането им отново там заради кражба или измама. И обществото плаща наново издръжката им. А парадоксът е, че претъпканите затвори дори не означават намаляване на престъпността. Статистиката сочи, че в годините, когато в центровете за задържане е имало най-много хора, съвсем не са тези с най-ниска  регистрирана престъпност.

Фотограф: Инна Павлова

Нечовешкото третиране на бежанците и хората, търсещи убежище

Когато М. решава да избяга от Сомалия със семейството си заради гражданската война там, едва ли е предполагал, че навън може и да е по-лошо. По пътя към Европа те стават жертва на трафиканти, които ги натоварват на кораб, взимат им парите и след това ги изхвърлят в морето. Жената и детето на М. се удавят, той е единственият, който стига до брега. Решава да потърси убежище в България. И това се оказва грешка. Статутът му е отказан и ако решението не бъде отменено от съда, М. ще бъде депортиран обратно в Сомалия.

Лошият късмет да попаднат точно на България имат хиляди бежанци и хора, търсещи убежище. Страната ни ги посреща в  нещо като затвор - Бусманци или Любимец, където те неоснователно са лишени от свобода за неопределен период от време. По закон максималният престой в центровете за временно настаняване е шест месеца, но организациите за защита на човешките права получават множество сигнали, че той се превишава. Този ужасяващ извод е констатиран и в доклада на Държавния департамент на САЩ.

Абсурдите пред търсещите закрила не свършват с излизането от Бусманци или Любимец. Няма работещ механизъм за тяхното интегриране в обществото, трудно намират работа и дом, стават жертва на ксенофобско отношение. Често молбата им за бежански статут или убежище е отхвърлена без ясни мотиви.

Илиана Савова, директор на правната програма за защита на бежанците в Българския хелзински комитет, коментира още един огромен проблем - държавата просто не разполага с институционален капацитет да приема хората, които търсят закрила. Наскоро беше отворен нов транзитен център в Пъстрогор, но това не подобри начина на работа. Дори напротив - центърът не разполага с възможността да предлага храна на хората и те се оказват в средата на нищото, с 65 лв на месец и без достъп до кухня. Освен това в Пъстрогор няма служители на Агенцията за бежанците, които да разглеждат молбите на хората и да вземат решение за статута. Което прави процедурата още по-дълга и неефективна.

Фотограф: Инна Павлова

Маргинализацията на ромите

Ако сте следили местните избори в Кюстендил преди няколко седмици, със сигурност сте научили много повече за ромския квартал в града, отколкото за предложенията на кандидат-кметовете. Там основно бяха концентрирани предизборните сили на политическите партии. И то не само около въпроса с купуване на гласове. Общината например предложи като мярка за интеграцията на ромите училището от техния квартал (изцяло сегрегирано) да бъде преместено в центъра на града. Ясно е, че единственият ефект, който тази мярка би произвела, е отпадането на още повече ромски деца от училище просто защото родителите ще ги е страх да ги пускат по-надалеч. Примерът обаче говори за друго - колко сбъркана е представата за проблема и неговите решения. И как такива идеи се осъществяват често без да е взето предвид мнението на самата ромска общност.

Маргинализацията на ромите е посочена в доклада на Държавния департамент като най-сериозния проблем по отношение на човешките права в България. Споменават се случаите на насилие срещу хора от малцинствата, ужасяващите условия, в които ромите живеят, дискриминацията спрямо тях при кандидатстване за работа, сегрегираните училища, отпадането на ромските деца от образованието.

Парадоксът отново е, че решения има, само че на хартия. Националната стратегия за интеграция на ромите стъпва на смислени аргументи и предлага възможни действия. Според журналиста Огнян Исаев, който следи тази тема, следващата стъпка е стратегията да слезе на местно ниво и да започне реално да се изпълнява. Възможна стъпка в правилната посока според него е узаконяването на ромските жилища, когато хората няма къде другаде да отидат. Ако средата, в която живеят, се облагороди, хората ще се почувстват повече граждани, смята Исаев.

Председателят на "Амалипе" Деян Колев предлага генерална мярка - дейностите по стратегията да се обвържат с оперативните програми. Така ангажиментът би бил по-голям и дейностите - по-ефективни.

Фотограф: Инна Павлова

Автоцензурата в медиите

11 хил. лв. Толкова беше глобата за смолянския вестник "Отзвук" за това, че е публикувал нотариален акт с видимо ЕГН, който доказва аргументите в критичния текст на медията. Срещу същия вестник областният управител на Смолян и двамата му заместници заведоха и три дела за клевета по време на местните избори през 2009 г. Причината - безобидна публикация, в която се казва, че ако има конкурс по лентяйство, те щели да са сред номинираните.

Тези примери показват част от проблемите, описани в доклада по отношение на свободата на медиите - натискът на бизнес и политически интереси, автоцензурата, която определя за кого се пише в добра светлина и за кого критично, контролът от страна на собствениците. "Собствеността на медиите остава само частично прозрачна, няма граждански мониторинг върху медиите, които получават държавна субсидия", констатира още докладът.

Според юриста от програма "Достъп до информация" Александър Кашъмов големият проблем е друг - липсата на адекватно разследване от страна на държавата в случаи на насилие и посегателства срещу журналисти. "Политиците обаче ще се занимаят с този проблем тогава, когато има силен обществен натиск", реалист е Кашъмов.


9 коментара
  • 1
    potoche avatar :-|
    Лора

    На българина му пука само за това,че няма да пуши цигара след цигара,като седне в заведениеили му отнемат жизненото право да трови себе си и околните свредните си навици!
    На това той казва отнемане от човешките права!Не е ли парадокс?!

  • 2
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Трябва да си много луд за да ти пука какво говори Държавният департамент на САЩ.
    Та те днес официално въоръжават бандити да воюват и убиват сирийци в Сирия само защото Клинтъница още не може да влезе в час, че е сбъркала преди една година, че Сирия не е Либия, вероятно не прави разлика м/у Сирт в либия и Сирия ....

    Като как да ми пука от Държавният департамент на САЩ, като им трябваха 11 години и десетки хиляди убити да разбере, че трябва да си вдигат чуковете от Афганистан и 130000 убити в Ирак за да разбере че Садам не е имал ОМП (за не ходилите в армията - Оръжия за Масово Поразяване)

  • 3
    atlantic avatar :-|
    Атлантик

    И на мен не ми харесва нечий държавен департамент да раздава справки непитан! Но това е едно на ръка, освен това никой не ме и пита.
    Той, департаментът - говори, каквото говори, и без това тук никой не го слуша, по-важното е, че нещата са така, а и по-страшни...Всъщност като се замислим, няма редови гражданин, който да не е ощетен от държавата си, та ако щете и само чрез непривлекателните условия за живот, социална и градска среда. Вече не съм склонен да се съгласявам с онези, които опонират на това, казвайки - добре, но нали държавата сме ние всъщност! НЕ! ТАЗИ държава не сме ние! Тази държава е някаква квази-държава, чиято псевдодържавност започва още по време на избори и през целия последващ мандат (независимо чии) само и единствено се затвърждава! ТАЗИ държава не е онази държава, каквато я разбират в другата част на Европа, а опит за възстановяване на феодални (в някои случаи - дори робски) взаимоотношения. В условията на такава "държава" няма как да се осъществят всичките гореспоменати мерки, грижи и мероприятия, защото за тази "държава" никой от гражданите й, не само неравностойните по някаква причина, не представлява ценност.
    А най-лошото е, че тази "държава" незнайно как (вероятно с предимството на всяка високоорганизирана структура в сравнение с неорганизираната маса) налага и все по-успешно втълпява собствената си БЕЗценностна система на своите граждани! Докато накрая все пак станем едно - народ и държава. Нали такава е идеята на държавната форма на управление.

  • 4
    dragoslava avatar :-?
    Dragoslava

    Аз пък мисля обратното. Писва ти от критики и вземаш мерки.

  • 5
    slonsco avatar :-|
    slonsco

    До коментар [#1] от "Лора":
    Няколко мъдри мисли от Роналд Регън за правителството на САЩ.
    За българското важат десетократно-

    "Не трябва да очакваме, че правителството ще реши нашите проблеми. Нашият проблем е правителството."
    "Когато правителството расте, свободата намалява."
    "Изглежда все повече хора разбират, че десетте най-опасни думи в английския език са: "Здравейте, аз съм от правителството и съм тук, за да помогна."
    Българската държава не е действала в интерес на гражданите от 100 години,с някои редки изключения непосредствено преди и в началото на ВСВ.За сметка на това е действало във вреда на гражданите през повечето време.В България не е имало,няма и сега коректно сключен обществен договор-липсва каквато и да е корелация между права и задължения-от там неглижиране и на двете,и двете се спазват формално,ако въобще се спазват.
    Единственото решение е максимално ограничена държава,доколкото същата не може да помогне,само да навреди.


  • 6
    djasra avatar :-|
    djasra

    И в качеството си на какво точно държавния департамент на САЩ си позволява да дава оценки и прави доклади за вътрешните работи на Република България? Ние техен щат ли сме, колония ли ??? България е суверенна държава. И къде са тръгнали да критикуват, по- болна нация от американската не знам дали има- сектанти, мормони, жестока концентрация на педофили, психопати, серийни убийци и какво ли още не, обаче те били загрижени за нашите цигани. "Горките"български цигани само с права без задължения, те са основната грижа на братята хамериканци, ми да си ги вземат и да си се грижат за тях.

  • 7
    b.manchev avatar :-(
    b.manchev

    Защо всички, които коментират са вторачили в това, кой е изготвил доклада, а не до колко, той е обективен и достоверен?!

    За жалост, отстрани нещата изглеждат далеч по-ужасяващо, от колкото когато са ти пред очите всеки божи ден...

    ...Докато намираме оправдания, за да омаловажаваме фактите, все така "няма да ни пука"!

    Разбира се ,че ни засяга изложеното, както и това, че онези, които са отговорни, за да се случват нещата по този начин си позволяват да ни напомнят:
    "...само, че у нас мафията си има държава !".

  • 8
    koala avatar :-|
    piano_lady

    Това са огромни язви,гниещи в обществото ни.То е много ,много болно,като диагнозата би била една и съща,без значение кой я поставя.А една от най-тъжните и прояви е чудовищната апатичност,безразличие и липса на каквато и било следа от гражданска активност.Много по-лесно е да се ядосаш как така някой си позволява да те критикува,отколкото да се събудиш от летаргията и да изискаш нещата да се променят.

  • 9
    alexxandrina avatar :-P
    Александрина

    Естествено, че костюмите и роклите на абитуриентите са по-важни! Хаха... смешна работа. Така беше, така и ще си остане, просто защото никой не се наема със сложната задача да се поинтересува от нещо по-важно и значимо за по-голям кръг от хора. Или пък випуск 2012 е бил толкова голям, че е вълнувал много хора едновременно - баби, лели, роднини до девето коляно...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK