Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кучето-водач може значително да улесни живота на своя ползвател

Широко затворени очи

Финансовите проблеми на училището за кучета-водачи осветлиха грешната политика на държавата към неправителствения сектор

Люба Йорданова
7322 прочитания

Кучето-водач може значително да улесни живота на своя ползвател

© Цветелина Белутова


"Какво прави това псе в градския транспорт", развиква се възмутен пътник в претъпкания 204 от "Дружба". Галя му отвръща с усмивка, докато лабрадорът Ева ловко я повежда към вратата на автобуса. Дава й знак, че ще слязат по стълби, преправя й път през тълпите на спирката, заобикаля дупките по тротоара и я води до сигурно място. Движи се бързо, сериозно и стегнато. Знае, че е на работа, и задачата й е да отведе Галя до мястото, където иска да отиде.

Галя е един от 18-те хиляди души в България, които са изгубили зрението си. При нея това се случва още на 3-годишна възраст. Налага й се да разчита постоянно на придружител и бастун. Допреди три години, когато уж на шега, решава да вземе Ева за куче-водач. Тогава животът й се променя. Става по-уверена в себе се, по-независима, изгражда повече социални контакти. Стига до всяко място по-лесно и бързо. Намира в Ева отражение на собствения си характер - активна, комуникативна и амбициозна, без спирачки пред всякакви препятствия.  

"Казах им да ми дадат най-лудото куче", спомня си 26-годишната Галя. "Те" са фондация "Очи на четири лапи" и имат училище за кучета-водачи. Намират подходящите животни, обучават ги да разпознават и заобикалят препятствия, инструктират незрящи хора как да използват и да се грижат за своя водач. Досега.

Кой точно не вижда

Преди няколко седмици "Очи на четири лапи" обявиха, че се налага да затворят училището заради липса на финансиране. Досега фондацията се е справяла със средства от донори, спонсори и работа по проекти, но от началото на кризата те значително намаляват. Столичната община, която от 2007 г. също съфинансира дейността на организацията, тази година е заделила пари за обучението само на едно куче. За водачи в момента чакат десет души от цялата страна. "Очи на четири лапи" е единствената организация, която предлага тази услуга в България. Капацитетът на училището е 14 кучета на година, а необходимата сума за тяхното обучение и издръжката на фондацията е 200 хил. лв.

След като финансовите проблеми на училището стигнаха до медиите, институциите изведнъж се сетиха, че кучетата-водачи са важна услуга, и запретнаха ръкави да търсят средства от държавния бюджет. Добрата новина е, че както народни представители от ГЕРБ, така и Агенцията за социално подпомагане и Столичната община поеха ангажимент да намерят решение на проблема. Лошата е, че това е поредният случай, в който управляващите забелязват някои от своите отговорности чак след като положението е станало критично и драматично. В началото на годината друга изключително важна услуга беше пред прекратяване заради същата причина - единственият в София кризисен център за жени и деца, жертви на домашно насилие и трафик на фондация "Асоциация Анимус". След като центърът обяви, че след две седмици ще затвори, институциите по спешност започнаха да търсят резерви в бюджета. За щастие намериха, но показаха и един сериозен системен проблем на политиката на държавата към неправителствения сектор - тя нито знае какво да поиска от него, нито как да го подкрепи, когато има нужда от неговите дейности.  

"Институциите усещат ползата от неправителствените организации чак когато видят какво губят", коментира за "Капитал" Любен Панов, програмен директор на Българския център за нестопанско право. Според него държавата трябва задължително да има прозрачен механизъм, по който да подкрепя важните за нея дейности, които се извършват от неправителствени организации. Това означава също институциите да анализират от какъв тип услуги точно имат нужда и да не разчитат за тях изцяло на частно финансиране. Особено и при положение че не са осигурили стимули за дарителството и благотворителната дейност. Най-добрият вариант според Любен Панов е чрез държавни грантове да се подкрепят всякакви добри иновативни идеи, включително нови и алтернативни услуги на вече съществуващите.

Да изтърсим джоба

"Ще бъдат намерени средства за издръжката на училището от държавата", категорична е зам.-кметът на София по здравеопазване, интеграция на хора с увреждания и социални дейности Албена Атанасова. Още не е решено обаче колко точно ще са те и откъде ще дойдат. "Държавният бюджет не е нещо, от което се бърка и се взима просто ей така", припомня Атанасова. За нея дългосрочното решение на проблема е тази дейност да бъде делегирана от държавата и всяка година да има определен за нея бюджет, както за социалните услуги на територията на всяка община.

Според Светлана Ангелова от ГЕРБ, която е зам.-председател на парламентарната комисия по труда и социалната политика, друг вариант е услугата да се води държавна дейност и средствата за нея да се превеждат на фондацията директно от бюджета на Министерството на труда и социалната политика (МТСП).

Ангелова също беше категорична, че на следващото си заседание Столичният общински съвет ще вземе решение за разкриване на услугата училище за кучета-водачи и средствата за него до края на годината ще бъдат отпуснати от 1 юли. Те идват от резерви на МТСП, спестени от социални дейности, чийто капацитет не се използва напълно. Точният им размер по думите на Ангелова ще бъде решен от експертите в Агенцията за социално подпомагане към МТСП. Оттам не отговориха на въпросите на "Капитал" с обяснението, че изпълнителният директор Ивайло Иванов е в чужбина, а той е единственият в агенцията, който може да коментира въпроса.

В други европейски страни има много начини за финансиране на кучета-водачи за незрящи, но никой от тях не разчита изцяло на дарители и спонсори. В Германия, Австрия и Швейцария например средствата идват от здравните каси, като цената за едно куче-водач е доста сериозна и училищата се конкурират помежду си. В Англия 11-те училища се финансират от фонд, чийто патрон е кралицата. В Испания средствата се поемат от Испанския съюз на слепите, който е една от най-богатите институции в страната. В Русия държавата финансира целия процес, в Чехия - 80% от него. В Хърватия пък училището за кучета-водачи се създава дори с държавен декрет.

Председателят на фондация "Очи на четири лапи" Албена Алексиева засега е поела въздух, че има развитие по проблема и може би дори решение, "поне на ниво обещания". Продължава да се притеснява обаче, че ако нещата започнат да се протакат във времето, може и да няма на кого да се отпуснат средствата.

Светлината в тунела

А за това колко важни са кучетата-водачи за незрящите хора е доказателство самата Албена Алексиева. Тя изгубва своето зрение на 14-годишна възраст и 20 години ходи с бастун и придружител. След това купува първото си куче-водач от Германия - тогава за 30 хиляди марки. През последните вече 13 години използва такъв помощник и знае, че "не би могла да живее без него".

"Кучето-водач прави човека уверен в себе си, дава му възможност да бъде активен гражданин", обяснява Албена. Тя е наблюдавала как хората се освобождават от фрустрацията на нарушеното си зрение, започват да имат повече цели и желание да ги постигнат. Разказва ни за двама пенсионери, които обикалят планините със своите кучета-водачи. За студенти, които ходят с тях на лекции, и за сам възрастен мъж, който благодарение на водача си всеки ден завързва нови контакти в близкия парк.

"Кучето няма да ти измрънка "хайде до по-близкия магазин", дава пример Албена за една от разликите между това да си постоянно зависим от придружител и свободата да се движиш с кучето, което "живее за това да помага".

По-трудната задача

"Абе, това да не е ходеща линейка" е само едно от неподготвените изказвания, които настигат Галя по улиците заради кучето й водач. "Отвикнала съм да ги чувам", усмихва се тя в отговор на нетолерантна и неразбираща България. Не може например да отиде за празниците до родния си град Варна, защото не я пускат с Ева в автобуса. "А ако някой алергичен ни съди", е аргументът на служителката, която очевидно не си дава сметка, че Галя е тази, която би могла да съди компанията за дискриминация. Спират я още на входовете на някои банки, супермаркети, молове, ресторанти...

Докато пише докторската си работа, работи в информационна агенция и води младежи на обмен в Европа, Галя се бори с препятствията. С отворените по улиците шахти, с дупките и пръснатите без всякакъв ред контейнери за боклук. С предразсъдъците на околните, с тяхната апатия и "слепота". Ходи нарочно сама на курс по танци, за да "провокира хората да търсят подход". "И двама-трима да науча, че незрящите хора също могат да бъдат активни и да не се различават от другите, пак е много", заключва тя и й личи, че е приела това предизвикателство като своя мисия. След това Галя става от пейката и Ева веднага усеща, че отново е на работа. Смело заобикаля неправилно паркиралите коли и тръгва обратно към спирката.


8 коментара
  • 1
    nisssmo_1 avatar :-|
    nisssmo_1

    "Отвикнала съм да ги чувам", усмихва се тя в отговор на нетолерантна и неразбираща България.

  • 2
    ribozomi avatar :-|
    ribozomi

    Ние българите сме много ограничен народ. Аз в момента живея в Германия и тук кучетата могат да се возят в градския транспорт, могат да влизат в молове, и изобщо имат много повече права от колкото в България.
    Дали ще ни се промени мисленето и кога точно ще стане е под въпрос...

  • 3
    ivo_ivanov avatar :-|
    ivo_ivanov

    Браво на Столична община, мисля че са капка в морето тези 200000 в сравнение с това което се отделя за уличните.
    А към "ribozomi", е тази толерантност пък към домашните любимци в Германия и Австрия хич не мога да я разбера, (не говоря за кучетата водачи, те трябва да се пропускат на всякъде!) извинявай ама някакви песове да ми лежат по дивани и матраци в ИКЕА във Виена, като преди това са ходили по дъждовната улица....айде няма нужда. А и между другото, Европа затова се запътила в грешна посока...пълно е с пацифисти и любители на животните :-))))

  • 4
    omniam avatar :-|
    omniam

    Свикнала съм на лоши новини от управниците ни, но бях много разочарована, когато разбрах за този проблем. И съответно искрено се зарадвах, че училището ще се финансира от държавата.
    Трябва да се дават повече пари за кучета и по-малко - за "управници".

  • 5
    rurik avatar :-|
    THE CONCEPTUAL PENIS AS A SOCIAL CONSTRUCT

    До коментар [#3] от "ivo_ivanov":

    Европа затова се запътила в грешна посока...пълно е с пацифисти и любители на животните :-))))

    U MAD? Странно чувство за хумор ако се шегуваш.

  • 6
    nemeria avatar :-|
    nemeria

    Очудвам се, че е на неправителствена организация, какво прави държавата за да улесни слепите си граждани? Интересно ми е какви са изискванията, за да почне едно куче да се обучава за водач - могат ли примерно да взимат малките улични кученца или има изисквания за размера, до който трябва да достигнат? И защо не се насърчат собствениците на домашни любимци вместо да изхвърлят нежеланите кутрета на улицата да ги дават на такива училища?

  • 7
    bobsyn avatar :-|
    Batezuzi

    Определено повечето хора не разбират колко са ценни кучетата водачи. Лично съм бил свидетел как една нацупена лелка мрънка в автобуса защо се било качило куче.

  • 8
    gost22 avatar :-|
    gost22

    До коментар [#6] от "nemeria":
    От всяко дърво, свирка не става.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK