Пробив в Матрицата
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Пробив в Матрицата

Пробив в Матрицата

Защо протестите срещу Закона за горите стреснаха статуквото

Алексей Лазаров, Люба Йорданова, Зорница Стоилова
38332 прочитания

Автор: Капитал
Преглед на оригинала
"Протестите опровергаха тезата, че това поколение живее в стил SMS, виртуално, на парче и набързо, че няма визия и кауза."

Васил Гарнизов,

доцент по политическа антропология

"В революцията, както и в писането на роман, най-трудната част е да измислиш края", пише преди век и половина френският историк Алексис дьо Токвил. Протестиращите на Орлов мост преди седмица обаче бяха на по-лесния етап от своята борба - началото, но очите им наистина светеха от блясъка на революцията. Там се събраха хора, обединени от кауза, без задни мисли и конспиративни режисьори зад гърба си. "Опитахте се да ни излъжете и да си разпределите нашите гори, но не ви позволихме. Свирепо захапахме туловището на статуквото и откъснахме тлъсто парче лъжа. Бързо развиваме вкус, огладняваме за още. Озверяваме интелигентно", написа един от тях в текст, който се превърна в манифест на протестите. И докато в погледа на хилядите младежи блестеше надеждата за промяна, статуквото се сепна уплашено.

Случи се нещо, което почти бяхме забравили, че е възможно - битка за идеи, правила и справедливост. Това беше толкова неочаквано, че управляващите първоначално отказаха да приемат протестd за автентичен. Вътрешният министър Цветан Цветанов обяви, че зад случилото се на Орлов мост стои едва ли не мафията. "Надявам се, че гражданите ще изразяват своето мнение по цивилизован начин и няма да допуснат да бъдат провокирани от представители на криминалните групи на "Октопода", "Кокаиновите крале", на олигарси и партии с користни политически цели", заяви и премиерът Бойко Борисов. (Появи се дори и версията, че протестите са платени и организирани от един от издателите на "Капитал", Иво Прокопиев.) Объркването на политиците всъщност показа добре, че се случилото се беше пробив в удобната за тях матрица, която управлява живота ни през последните години. В нея никога нещата не са истински - те са имитация на действителността, параван за съмнителните действия на различни играчи. На обикновените хора - тези извън тесния кръг на политиците и техния антураж, е отредена ролята на сиви и безгласни зрители. От тях не се очакват самостоятелни действия. Господарите на статуквото живеят от толкова време в удобния свят на произвежданите от тях призраци, че когато видяха живи и нормални хора, подскочиха уплашени.

Страхът дойде и от нещо друго. Протестите на "Орлов мост" не само нямаха заден план, но и събраха в себе си доста повече недоволство от конкретния повод за блокадата - промените в закона за горите. Зад тях се виждаше желанието за справедливост, недоволството от това, че държавата през последните години (далеч извън управлението на ГЕРБ) се движи недопустимо често от интересите на двойната коалиция между олигархията и политиката.

"България твърде дълго време не е крещяла. Политиците така са свикнали с това, че не вярват, че общественото мнение има значение", казва Мартин, който е бил на повечето протести след вкарването на закона в парламента.
Фотограф: Надежда Чипева

Получи се така, че за много хора дори и нормални инвеститори в планински туризъм - такива, които търсят приемлив за всички вариант и са готови да спазват правилата, не са добре дошли. Натрупването на години съмнителни злоупотреби в планините тотално компрометира всякаква активност там. Заради алчността и безогледността на няколко човека в момента за неприемливо много хора думата "бизнес" е мръсна, а "инвеститор" е синоним на мошеник. След като правителството не наказа фирмата концесионер в Банско "Юлен" АД за това, че е нарушила закона и е увеличила разрешената й по договор зона повече от 50%, какъвто и закон да приемат управляващите, обществото няма да им повярва. Просто защото няма кой да убеди хората, че законът ще се спазва, при очевидното толериране на нарушителя от страна на министри и правителство.

В интерес на истината на финала ГЕРБ реагира адекватно. Протестите от "Орлов мост" минаха по жълтите павета и бяха чути от двете страни на "Дондуков" - правителството и президентството. Бойко Борисов пое ангажимент законът за горите да бъде поправен, а президентът го върна в парламента за ново разглеждане. Това е безспорно хубаво, но така и не се разбра дали управляващите направиха по-сериозния анализ - как се получи така, че депутатите от мнозинството гласуваха толкова спорни текстове. В този случай усилията им бяха препречени буквално с телата на стотици хора, но така ли ще продължаваме отсега нататък? За всяка безумна поправка в закон, която защитава частния пред обществения интерес, ли трябва да се спира движението на "Орлов мост"? Истинското предизвикателство пред ГЕРБ ще е не само да поправи последствията, а да премахне причините, които правят възможно подобно поведение на народните представители. Това обаче е дори по-трудно, отколкото да се постигне компромис по поправките в закона за горите. Реакцията на ключови хора сред управляващите - като земеделския министър Мирослав Найденов или депутата Емил Димитров, показва, че те харесват своите поправки и едва ли виждат някакъв принципен проблем в случилото се.

По-сериозна промяна е нужна не само защото е честно спрямо хората, но и защото е практично за Бойко Борисов и неговата команда. Ситуацията, в която управляващите могат да чуят само виковете на протеста и блокадите, е нелепа. Това означава, че всеки ще започне да крещи и затваря пътища, за да получи своите десет минути внимание от властта. Всъщност това вече се случва. Дори ако оставим настрани бутафорните режисирани контрапротести около закона за горите, през седмицата металурзите от ОЦК в Кърджали заплашиха, че ще блокират местен път, за да накарат правителството да им помогне.

Бойко Борисов реагира, като предложи всеки законопроект, който правителството внася в парламента, да минава предварително през обществено обсъждане. (Макар че това по закон си е така, той просто го припомни.) Това е хубаво, но не решава проблема с поправките, които могат да бъдат направени от самите депутати, където често се получават най-големите пробиви. Освен това много хора протестираха още по време на обсъжданията на закона за горите. Практически никой не им обърна никакво внимание. Исканията им бяха чути чак когато те блокираха движението в центъра на София.

Не бива да забравяме, че за това много сериозна вина имат и медиите. Под командата на различни полковници и лейтенанти от олигархичната армия голяма част от репортерите и редакторите (ако перефразираме журналиста Валери Найденов) са обърнати с лице към властта и съответно със задник към своите зрители и читатели. Честната и принципна журналистика днес е бутиков реликт и пуска все по-малки мехурчета в гъстата кал, с която повечето медии запушват очите, ушите и устата на хората.

Протестите на "Орлов мост" се превърнаха бързо в една от най-анализираните теми през седмицата и много от коментарите бяха, че това е началото на нещо ново и сериозно. Дали това е така обаче е много рано да се прецени. Както казва (простете) Ленин, не може да се предвиди времето или напредъкът на една революция. Тя се управлява от своите собствени загадъчни закони. В случая обаче все още дори не може да се каже дали това е революция. Спонтанните и неорганизирани протести могат да съберат достатъчно енергия за големи промени, но могат и да попият бързо в напуканата пустиня на българското общество. Въпреки това от тях все пак могат да се направят изводи и в следващите страници сме подбрали тези, които според нас са най-важни. От тях най-важен е един - бъдещето може и да не спечели войната с миналото точно сега, но поне на бойното поле се завърна нещо важно. Надеждата.

Беше неочаквано. Като да намериш в себе си сили, които не знаеш, че притежаваш. Беше истинско. Като разговор между приятели. Беше освежаващо. Като летен дъжд, който полепва по удебелените от медийни лъжи и суша на автентични герои езици.

Протестът, който блокира най-мръсното място в София - Орлов мост, отбеляза порастването на едно поколение. То се легитимира с поход в защита на горите, но в сърцевината си беше гражданско движение за нормалност. Powered by Facebook. И както научихме от спонтанно появилия се манифест, публикуван в никому неизвестен сайт от никому неизвестен автор, но споделен от хилядите кликащи ръце, разпознали се в него: те са децата на прехода и ни казват "здрасти". Да се чете още като: Изненадахме ви, че сме тук, нали? Че имаме мнение. И не ни е безразлично.

Едни видяха във ведрите им погледи ентусиазма и романтизма от протестите в края на 80-те години. Други разчетоха в категоричността на лозунгите им гнева на 97-а. Но този протест беше различен. Така както децата на прехода са различни от своите родители. Неозлобени (все още), със заразяваща енергия и парещо чувство за справедливост.

Питаме Генко Генов (32 г.), докторант по физика, който кара ски, тренира уин чун и се гмурка, защо протестира и той подрежда причините с математическа педантичност: първо, защото не одобрява непрозрачното приемане на проектозакона. Второ, защото вижда в поправките потенциал за безконтролно изсичане на гори и, трето, защото силно се съмнява, че промените в този им вид ще доведат до устойчиво икономическо развитие.

Природата е тяхната кауза, но друго е това, което истински ги ядоса и ги изкара на улицата. "Аз бях там не само заради закона, а заради начина, по който беше прокаран. Защото не беше защитен общественият интерес", ясен е Александър Шпатов (26 г.), юрист по професия, писател по душа и запален сноубордист в свободното си време. Добрина Пеева (30 г.), архитект, страстен пътешественик и скиор, беше на протеста, защото отказва да се съгласи, че българското общество е кон с капаци - щом му се каже, че нещо е за добро, той да преглъща и да се задоволява с потупване по рамото, вместо да задава въпроси. Явор Ганев (29 г.), финансов посредник и фен на гората, беше там, защото му е писнало да бъде игнориран.

Битката не е за дърветата, за ценности е. Политологът Васил Гарнизов вижда природата в протестите на Орлов мост метафора на свободата, платформа на солидарност. Тя е пространството на простите правила, без йерархии, без паяжина от условности. "В този смисъл законът за горите бе разпознат като посегателство не само и не просто срещу беззащитната природа, а и като посегателство срещу свободата: вместо равенство – мутри и олигарси", обобщава той.

А социологът Боряна Димитрова прави паралел с протестите от 90-те - ако онези са срещу системата, която забранява основни ценности като свобода на информация, пътуване, музика, предприемачество, тези са срещу закони, които ограничават вече придобити свободи, към които новото поколение е много чувствително. "Те са модерни хора, голяма част от тях са привърженици на зимните спортове, но по начин на държане, говорене, облекло, по ценности и разбирания са твърде далеч от наложилия се като основен инвеститор в курортите мутренско-хотелиерски типаж, чието развихрило се предприемачество роди бетонните морски и планински комплекси. Може да се кажат много неща за тях – че са импулсивни, незрели, наивни, но не и че са "олигарси". Протестите изразиха дълбоко ценностно разграничение и затова удобното управленско клише "октоподи-олигарси", се върна като бумеранг върху употребяващите го", обобщава Димитрова.

Роден спонтанно и стихийно, походът на различните едва сега започва. Политологът Евгений Дайнов романтично вярва, че на Орлов мост се роди гражданско движение, което ще започне да преподрежда цялата страна. Точно както преди 22 години. Но има и друг сценарий - устремът за свобода да се препъне още в сложните преговори за Закона за горите, а усмивките да угаснат в разочарование. Защото нормалността е процес. И също като дърветата иска време и усилия, за да укрепне.

Трябва да крещиш, за да те чуят

Инструментите на гражданското участие не работят, резултати се постигат само с блокиране на улици 

Фотограф: Надежда Чипева

Тридесет и пет. Толкова са акциите, действията и спонтанните протести, които природозащитни движения и будни граждани организират, докато поправките в Закона за горите се обсъждат в парламента. Правят филми, в които обясняват какви са проблемите в закона. Участват в дискусии. Организират шествия, флашмоби и живи вериги. Пишат становища до депутати. Пращат имейли и есемеси. Но никой не ги чува. Вратите на народните представители се оказват плътно затворени. Филтърът на медиите рядко пропуска новини, в които главният герой няма общо с политиката. Мнозинството от гражданите остават апатични към случващото се. Докато един ден кръстовището на Орлов мост не се оказва блокирано. Енергията, която видяхме там, е наистина нещо хубаво. В едно развито гражданско общество обаче излизането на улицата е последният инструмент на неговото участие. А тук си крещим още от вратата.

"В България трябва да се крещи, защото публичното пространство се раздвижва само при скандали - иначе не само държавата е глуха, но и обществото не чува", коментира за "Капитал" Васил Гарнизов, доцент по политическа антропология в Нов български университет.

Представители на природозащитните организации разказват, че са били тотално игнорирани при обсъжданията на закона в парламентарните комисии. Поправките освен това бяха внесени в Народното събрание в много удобно за управляващите (и за печелившите от закона) време - седмицата между Коледа и Нова година, когато възможността за реакция на медиите и обществото е почти нулева.

И въобще в българската политика не съществува разбирането, че ролята на народния представител е да говори с избирателите си, да ги чуе какво мислят, да им даде отчет за работата си и да защитава общите им интереси. "Политиците трябва да създават пространство за диалог, за да не крещят хората срещу тях", смята социологът доц. Антоний Гълъбов. Според него българските политици не са положили елементарни усилия за това и пример са депутатските приемни, които на практика не изпълняват функциите си.

"Българските граждани са невидими за властта", обобщава 30-годишната Добрина, която участва в протестите на Орлов мост. Според нея властта няма навика да се съобразява с хората и тяхното мнение и за да станеш видим, трябва да създадеш неудобство и страх у някого.

Освен че политиците не са готови за диалог, гражданите също рядко използват всички инструменти за влияние върху взимането на решения. Много от тях дори не знаят какво имат на разположение. Други пък се сещат, че дадено управленско решение не им допада чак след като пряко се сблъскат с него.

"Липсващото звено е гражданското застъпничество - смислена, последователна и цялостна кампания за информирано обществено мнение", смята Антоний Гълъбов. Това означава целта да е информирането на максимално голям брой хора, като се използва целия регистър на гражданско действие - от участието на комисии и дискусионни форуми, през петиции до срещи с журналисти и експерти. Излизането на улицата би трябвало да е последната стъпка. И най-важното е през целия процес гражданската енергия да е фокусирана върху конкретна цел. "Не може да се протестира срещу монопола въобще - трябва да се иска конкретна промяна", допълва Гълъбов и дава пример с протестите в края на 90-те, които са имали ясна цел - отмяна на член първи на конституцията.

Добрата новина е, че все повече хора започват активно да се интересуват от случващото се, особено на местно ниво. Следят решенията на общинските съвети, наблюдават дискусиите и когато имат усещане за нередност - обжалват. "Някои хора се научиха през годините максимално да се възползват от легалните инструменти за съпротива", смята Васил Гарнизов. А когато тези хора разкажат това, което са видели и чули, на още петима души около тях и така веригата продължи, обществото може и да си заслужи етикета "гражданско".

Партия на съпротивата

Носители ли са хората от "Орлов мост" на нова политическа култура? 

Фотограф: Надежда Чипева

Казаха го в манифеста си: "Не искаме смяната на едни елити с други. Не е важно кой управлява, важно е какви са правилата на играта." А и да не бяха, то се виждаше ясно - на протестиращите от Орлов мост не им пука коя е партията на власт. В техния речник дори политика е мръсна дума. Колективното им недоволство обаче постигна политически резултат - президентско вето върху закона за горите и възможност за преговори по конкретни точки.

Някои видяха в очите им енергията за създаване на нова партия, но те определено не търсят представителство в традиционния смисъл на думата. Ще може ли движението "Орлов мост" да продължи да влияе върху политиката? Да бъде фактор, без да блокира улици?

"Не мисля, че политическо представителство във вид на политическа партия е необходимо. В целия демократичен свят има групи за натиск и неправителствени организации, чрез които човек може да подкрепя каузи, в които вярва. Някак си не мога да повярвам, че ако има политическа партия, каузата няма да се изкриви", казва 32-годишният Генко Генов, активен участник в протестите. По определението на политолога Васил Гарнизов мнозинството от Орлов мост е досущ като Генко - апартийно, но не и аполитично. На никого от тях не би му хрумнало да гласува за която и да било от партиите в парламента, та нали те допуснаха Законът за горите да бъде приет в този му вид, смята и Евгений Дайнов.

Показателно беше, че и никоя от политическите партии не се опита да припари там, за да оглави гражданското недоволство, както "Атака" и ВМРО направиха след "Катуница" например. Дали защото каузата не им беше удобна, или защото знаеха, че няма да бъдат добре приети. Дори "Зелените" не се легитимираха като "организатори", макар членовете им да бяха на протестите.

За ГЕРБ пък остана страхът, че губят образованото градско население за следващите избори. "Нито един от хората, които бяха там, нито пък техните семейства ще гласуват за ГЕРБ. Това са хора, които влияят. ГЕРБ са изправени пред заплахата да станат селска партия, партия на малкия град и необразованите хора", смята политологът Евгений Дайнов.

Но и за протестиращите победата не е от тези, които променят играта. Решението на Бойко Борисов да отстъпи за Закона за горите дойде по-добре познатата за ГЕРБ схема. "В момента, в който има открито противопоставяне и хора на улицата, това правителство е готово да се върне обратно. Това управление е изключително неустойчиво в това отношение - казва нещо, в момента, в който се сблъска с реакция, отстъпва. Ако не се сблъска с реакция, продължава", обяснява модела социологът Антоний Гълъбов. 

И въпреки че едва ли ще прерасне в нова партия, движението от Орлов мост може да е носител на нова политическа култура. Формулира я добре Янина Танева, която познаваме от акциите "Да спасим Иракли": "Има начин да промениш политиката, стига да имаш добро гражданско образование." Тук България не е изключение от общия европейски контекст на смяна на понятието за политика. Социологът Боряна Димитрова засега вижда хората от Орлов мост срещу останалата част от обществото така: "Мнозинството продължава да живее в традиционната за последните години политика, равна на бягство от политика. Едно малцинство обаче, залагайки на конкретни каузи и вероятно все по-системни и съгласувани действия, се опитва да се откъсне от нея."

Васил Гарнизов нарича това култура на съпротивата - те не желаят да се ангажират с управлението, не желаят да вземат решения вместо другите, но и не допускат решенията да бъдат вземани зад гърба им. Но дори и така, смята той, влиянието им в политиката ще е осезаемо: "Като тежък обществен зъбобол – ходиш на лекар, той се справя с кризата, но ти помниш болката. Разбира се, тъй като политическата ни класа е новосъздадена и късопаметна, един ден ще занемари устната си обществена хигиена. Тогава те ще са отново зъбобол и нова памет за болката."

Онези от жълтите павета

Противопоставянето между София и регионите беше ловко използвано за манипулации 

Фотограф: Цветелина Белутова

"Тук сме за туризма, за повече работни места, да идват хора в Сапарева баня." Почернялото от слънцето лице на възрастната жена е тъжно и измъчено. Дошла е със сина си, с тяхната кола. Казва, че е чула за протеста от телевизията. Тя е една от стотиците, основно възрастни хора, които в сряда протестираха пред Народното събрание и Министерския съвет в подкрепа на промените в Закона за горите. Питаме я знае ли, че текстовете всъщност не се отнасят за Сапарева баня, защото голяма част от общината е в защитената територия на Национален парк "Рила". Първо мълчи, после кима.

За протестиращите в сряда недоволните от Орлов мост са пречка пред развитието на региона им, пред откриването на работни места, които ще върнат децата им в България. А законът е последната сламка, за която могат да се хванат. Много от тях наистина вярват, че той ще им донесе промяна. Други са накарани да вярват. А трети вървят по софийските улици под силното слънце просто защото някой им е казал, че така трябва.

Мрачният протест на хората от Сапарева баня, Самоков, Смолян, Берковица, Дупница и други малки градове и села се сблъска с ентусиазма на младежите от Орлов мост. Беше сблъсък между зависимостта и свободата. Между отчаянието и надеждата. Между пустотата и перспективата. И припомни, че противопоставянето между жителите на столицата и останалите населени места може много лесно да бъде управлявано в полза на едни или други интереси. Неадекватната реакция на земеделския министър Мирослав Найденов след протестите на Орлов мост, който попита малките общини защо не са излезли да кажат своята позиция в подкрепа на закона, доказа точно това.

Психиатърът Румен Петров, който прави анализи на гражданското общество, намира разликата между двата типа протестиращи в това, че едните са мобилни, модерни, на "ти" с технологиите и това им дава контрол върху живота им. Другите са по-обвързани с мястото, историята, семейството и по-консервативни. "Това е малко като разликата между овчаря и сноубордиста - сноубордистът днес е тук, утре го няма, докато овчарят е там завинаги", обобщава Румен Петров.

Различните групи от тази България на две скорости - космополитните и локалните, трудно се разбират. "Едните се чувстват по-зависими от централната власт за тяхното развитие, другите се чувстват като знаменосци на глобализацията", коментира психиатърът. Това пречи на диалога между тях, на конструктивните решения и постигането на компромиси. И двете страни се държат като жертви - едните заради незачитането на общите блага заради бизнес интереси, другите заради пренебрегването на проблемите на по-малките населени места за сметка на "силните" в София. По-лошото обаче е не неразбирателството между тях, а това, че с него се злоупотребява. И според Румен Петров "онзи, който печели, е олигархът".

"Цялата стратегия за противодействие на гражданската инициатива е да бъдат разпилени, взаимно противопоставени, да загубят общата си цел и да потънат в дребни пререкания", коментира и социологът Антоний Гълъбов. Според неговите наблюдения този ход се играе винаги от властта, когато се отдаде възможност да се противопоставят различни групи от обществото. "В Румъния навремето Чаушеску изпращаше миньори срещу студенти", дава пример Гълъбов. И допълва, че дори в началото т.нар. контрапротести да са организирани, това движение се "разраства като част от неприязънта към жълтите павета, към "тези хора, които нямат какво да правят и пречат на другите да живеят". Фитилът на това противопоставяне може опасно лесно да бъде запален. Особено когато популизмът побеждава логичните аргументи.

Медиите, с извинение

Младите имат нови източници на информация, но и традиционните остават фактор 

Фотограф: Надежда Чипева

Медиите днес повече от всякога са вторачени единствено в случващото се около и във властта. Дори и когато са извън примката от интереси на своите собственици, журналистите отразяват предимно институциите, а не какво става с хората.

В тази счупена машина попаднаха и протестите срещу закона за горите. Те започнаха още през януари тази година и бяха напълно пренебрегнати от повечето медии. Това вероятно нямаше да се превърне в тема, ако една журналистка в bTV – Диана Найденова, не премина от пасивна в открита агресия към протестиращите.

"Останах много разочарован, когато видях разговора на Диана Найденова с Петко Цветков от фондация "Биоразнообразие". Случилото се без съмнение е лош пример за журналистика. Но все пак нека не забравяме за продължението. Диана Найденова намери сили да признае грешката си и да се извини", казва доц. Орлин Спасов от Факултета по журналистика на Софийския университет. Според него това е ценно. "То показва, надявам се, че Найденова не е случайна фигура в журналистиката. Вярно е, че конкретното предаване беше слабо подготвено и поведението на водещата – неуместно. Всеки може да сгреши. Но жестът на извинение заслужава да бъде приет", смята преподавателят.

Според политолога доц. Васил Гарнизов медиите като цяло не са се провалили, но някои от тях са се отклонили от професионалния стандарт за обективност и ще претърпят загуби от това. "Те се държаха не просто като четвърта власт, а като държавна власт, с което се наредиха в лагера на трайните врагове на протестиращите", коментира Гарнизов. Това разшири каузата на младите хора от Орлов мост - към гората и свободата се прибави и истината.

Повечето протестиращи са много по-категорични. За тях масовите медии са се "самоубили". Някъде между новините за летните жеги и подаръците за рождения ден на Бойко Борисов са изгубили и последните си останали зрители и читатели между 20 и 30 години. Вече са от другата страна на барикадата - при политиците и частните интереси. "Много от медиите се провалиха и продължават да го правят", смята докторантът по физика Генко Генов, който участва в протестите на Орлов мост. Липсват му обективно и пълно отразяване на протестите, задълбочени анализи и журналистически разследвания, "които да помагат на хората да разбират, а не да ги манипулират".

Поведението на и към традиционните медии по време на протестите напомни за още една тенденция, която напредва през последните години. Масовите медии вече не са толкова голям фактор и алтернативите им започват да стават достатъчни на определена група хора. Блоговете, социалните мрежи, в които всеки е репортер, и новите интернет медии като off news успешно се превръщат в единствените източници на информация, на които младите вярват.

Въпреки това обаче традиционните медии все още държат един коз - само през тях посланията на протестиращите могат да се чуят и извън тяхната тясна група. "Facebook върши невероятна работа, но масовите медии са нужни, за да легитимират присъствието на друга гледна точка", потвърждава Янина Танева, която се занимава с комуникационни стратегии на граждански групи и движения.

"Би било наивно да мислим, че младите, които оттеглят интереса си от традиционните медии, са в същото време безразлични към случващото се в тях", съгласен е и доц. Орлин Спасов. Според него дори и да не гледат много телевизия и не четат редовно вестници, новите млади знаят, че тези канали остават с ключова роля за формиране на обществените нагласи. Затова и техните действия не трябва да се интерпретират като безразличие, а като "мощна критика към традиционната медийна среда, която се разглежда от тях като част от статуквото", заключва преподавателят.

Автор: Капитал
Преглед на оригинала

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

114 коментара
  • 1
    borabora54 avatar :-P
    borabora54

    Браво! Много добре написано!
    Още съм скептик по отношение на пробив, но радващите факти, се забелязват и с невъоръжено око... Само за няколко дни управляващите и няколкото угаждащи им медии се свлякоха до равнището на пълна несъстоятелност и елементарност... някакви случайни аматьори изградили илюзорен имидж благодарение на монополната си позиция, а не на качествата си... който всъщност се оказа мноооооооого голям балон...

  • 2
    barbarossa avatar :-@
    Barbarossa
    • -39
    • +109

    В целият материал никъде не видях споменаване на колиацията от природозащитни организации "ЗаДаОстанеПрирода в България".
    http://forthenature.org
    Говори се за някакви абстрактни протестиращи, които, съвсем абстракто, от 6 месеца протестирали срещу поправките в Закона за горите.

    Мноого интересно.

    Айде още веднъж - кой стои зад проекта "Супер Перелик" ? Наистина ли "Алфа финанс" бяха само консултанти на борсовото набиране на капитал навремето, както ни уверяваха? Наистина ли Прокопиев няма нищо общо?

    Внимавайте с дезинформацията. Много внимавайте. Помнете какво се случи в бТВ (и тепърва ще им се случва).

    Това бе предупреждение.

  • 3
    bestbuy avatar :-(
    За да останат ХОРА в България.
    • -174
    • +44

    Хубава статия, но проблема има и друга страна.
    Протестите напоследък започнаха твърде много да бъдат подрепяни от чуждестранни организации и фирми, които под мотото "Да запазим България" се сремят да ликвидират всякакви опити за конкуренция в най-различни бизнес сфери..

    1. Да спрем Белене - чудесно обслужва интересите на Румъния, Турция и... които строят и поддържат нови атомни електроцентрали.

    2. Да спрем строежите на ски курорти и хотели, идва в помощ отново на гърци, тур4ци и румънци, които развиват туризма..

    3. Шистовия газ и той пак е голям екологичен проблем(което е вярно), но дали пък скъпият газ от Русия не е по-голям проблем и не носи много по-вредни последици за българите?

    Ще се окаже, че след години ще имаме (може би) природа и гори, но няма да имаме хора, които да им се наслаждават, ще имаме (може би) предприятия, но няма да имаме енергия на прилична цена..

    Истината е адекватния баланс между интересите на бизнеса и на гражданите. Кой ще го намери обаче е въпроса....

  • 4
    bestbuy avatar :-P
    За да останат ХОРА в България.

    От друга страна съм страшно щастлив, че има мислещи и активни млади хора на които им пука за България и бъдещето й. Пука им и не ги е страх да го кажат, за разликта от загубеното предишно поколение.

    България започва да се отрсва от славитрифоновщината и чалгата и това е най-хубавото.

  • 5
    barbarossa avatar :-P
    Barbarossa
    • -15
    • +239

    Каква е тая крайно погрешна теза на застаравящите политолози, които нямат как нито да разберат, нито да предвидят ставащото: нямало било гражданско застъпничество, липсвало звено някакво в диалога с властта. Хах, дори има едно крайно скандално изречение: "...гражданите също рядко използват всички инструменти за влияние върху взимането на решения."

    Протестирам !!!

    За тия 6 месеца се счупих от бачкане: писане на становища, на законодателни текстове, на юридически обосновки, информиране на хората, текстове за интернета, за медиите, презентации по университети, по аули, кафета, чайни, скиорски сбирки, планинарски фестивали и какво ли не.

    Ходих 5 пъти в МЗХ и в Парламента, експертни срещи, политически срещи, прекъсвах, взимах думата, разяснявах, плаших с ЕС и ЕК, плаших с наказателни процедури за неказонна държавна помощ, плаших с дела, плаших ги с протести, директно им казах какво ще стане по улиците, ако минат тия поправки (и то стана ;) ).

    И не бях само аз. Имаше армия от експерти, активисти, ентусиасти, които правиха същото.

    Това, че традиционните медии, в това число и Капитал, не са отразили усилията ни, си е техен проблем. Те губят читатели. Те губят доверие. Те го загубиха.

    Хората ни разбраха. Достатъчно. Видя се на улицата ;)

  • 6
    jackdaniels avatar :-|
    jackdaniels

    този случай показа че всички партии се делегитимираха в полза на създаването на племенен съвет. сигналите са че за напред, когато има противопоставяне на интересите на различни племена, били те еколози, инвеститори, археолози, скиори и т.н. вождовете им ще отиват заедно при великия вожд Татанка-Йотанка и там ще заседават до като не се разберат. парламента просто ще записва решенията на вождовете във формата на закони. аз казах хау

  • 7
    diablo avatar :-|
    diablo

    "Битката не беше за горите, а за ценностите"

    Това просто не е истина и е опит за манипулация. Бяхме там за да спасим горите и само по тази причина. Не си мислете, че толкова лесно ще яхнете протеста породен от справедливия гняв на хората!

  • 8
    ni avatar :-|
    ni
    • -16
    • +128

    Трябва да се има в предвид, че климата се затопя. След някоя друга година не се знае дали ще има достатъчно сняг да се карат ски. А и нашите супер бизнесмени не могат да конкурират с австрийските курорти. Нито храната, нито обслужването са на ниво. Кой знае колко по евтино не е. А на пистите спират лифтовете, като намалее опашката. Никога по вече няма да ида там. Маслото на закуска не е масло и хляба не е хляб. Хората които работят по хотелите получават минимални заплати. Просто няма смисъл. По добре е да се развива селско стопанство да има хората какво да ядат. Има достатъчно хотели които могат да развиват летен туризъм.

  • 9
    dimi_z avatar :-|
    dimi_z

    Имам чувството обаче, че си живеем и говорим в два паралелни свята. Просто на всеки, който не е израснал и не участва акитвно с интернет фоуми, блогове и социални мрежи му е трудно да разбере как така хора могат да се съберат по интереси и да направят нещо.

    Родители, медии и общественици винаги питат "Кой ви организира?" и "Кой ви дава пари?". Цинизъм и неразбиране до дупка. А всъщност именно най-ценното на web 2.0 технологиите е, че ни дават възможност да се намираме по интереси вместо по познати.

  • 10
    borabora54 avatar :-P
    borabora54

    До коментар [#5] от "Barbarossa":

    Безспорно! Ах, медиите... медиите... Летвата изведнъж се вдигна много високо...и се оказаха много назад... Те трябва да напуснат уютните нюз румове и да разберат, че хората създават новините, а не някакви журналисти, новинари, говорители или измислени политици когато решат "че му е дошло времето"...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK