С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
114 22 юни 2012, 16:26, 37831 прочитания

Пробив в Матрицата

Защо протестите срещу Закона за горите стреснаха статуквото

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Медиите, с извинение

Младите имат нови източници на информация, но и традиционните остават фактор 

Фотограф: Надежда Чипева
[[linkdosie]]
Медиите днес повече от всякога са вторачени единствено в случващото се около и във властта. Дори и когато са извън примката от интереси на своите собственици, журналистите отразяват предимно институциите, а не какво става с хората.

В тази счупена машина попаднаха и протестите срещу закона за горите. Те започнаха още през януари тази година и бяха напълно пренебрегнати от повечето медии. Това вероятно нямаше да се превърне в тема, ако една журналистка в bTV – Диана Найденова, не премина от пасивна в открита агресия към протестиращите.


"Останах много разочарован, когато видях разговора на Диана Найденова с Петко Цветков от фондация "Биоразнообразие". Случилото се без съмнение е лош пример за журналистика. Но все пак нека не забравяме за продължението. Диана Найденова намери сили да признае грешката си и да се извини", казва доц. Орлин Спасов от Факултета по журналистика на Софийския университет. Според него това е ценно. "То показва, надявам се, че Найденова не е случайна фигура в журналистиката. Вярно е, че конкретното предаване беше слабо подготвено и поведението на водещата – неуместно. Всеки може да сгреши. Но жестът на извинение заслужава да бъде приет", смята преподавателят.

Според политолога доц. Васил Гарнизов медиите като цяло не са се провалили, но някои от тях са се отклонили от професионалния стандарт за обективност и ще претърпят загуби от това. "Те се държаха не просто като четвърта власт, а като държавна власт, с което се наредиха в лагера на трайните врагове на протестиращите", коментира Гарнизов. Това разшири каузата на младите хора от Орлов мост - към гората и свободата се прибави и истината.

Повечето протестиращи са много по-категорични. За тях масовите медии са се "самоубили". Някъде между новините за летните жеги и подаръците за рождения ден на Бойко Борисов са изгубили и последните си останали зрители и читатели между 20 и 30 години. Вече са от другата страна на барикадата - при политиците и частните интереси. "Много от медиите се провалиха и продължават да го правят", смята докторантът по физика Генко Генов, който участва в протестите на Орлов мост. Липсват му обективно и пълно отразяване на протестите, задълбочени анализи и журналистически разследвания, "които да помагат на хората да разбират, а не да ги манипулират".



Поведението на и към традиционните медии по време на протестите напомни за още една тенденция, която напредва през последните години. Масовите медии вече не са толкова голям фактор и алтернативите им започват да стават достатъчни на определена група хора. Блоговете, социалните мрежи, в които всеки е репортер, и новите интернет медии като off news успешно се превръщат в единствените източници на информация, на които младите вярват.

Въпреки това обаче традиционните медии все още държат един коз - само през тях посланията на протестиращите могат да се чуят и извън тяхната тясна група. "Facebook върши невероятна работа, но масовите медии са нужни, за да легитимират присъствието на друга гледна точка", потвърждава Янина Танева, която се занимава с комуникационни стратегии на граждански групи и движения.

"Би било наивно да мислим, че младите, които оттеглят интереса си от традиционните медии, са в същото време безразлични към случващото се в тях", съгласен е и доц. Орлин Спасов. Според него дори и да не гледат много телевизия и не четат редовно вестници, новите млади знаят, че тези канали остават с ключова роля за формиране на обществените нагласи. Затова и техните действия не трябва да се интерпретират като безразличие, а като "мощна критика към традиционната медийна среда, която се разглежда от тях като част от статуквото", заключва преподавателят.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

И адвокати за всички! 1 И адвокати за всички!

Американският адвокат Фред Рууни, наречен "Бащата на правните инкубатори", и неговият принос в обучението на юристи за социални каузи

17 яну 2020, 2537 прочитания

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 2482 прочитания

24 часа 7 дни
Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Няколко левги под земята

През юли Ларгото отново ще е пешеходна зона. Археолозите обаче вече разказват историята за антична Сердика, която спи отдолу

Още от Капитал
Свинското: скъпо и дефицитно

Чумата по свинете в Азия вдигна световните цени, създаде дефицит и проблемите заразиха и България

Ryanair става Buzz в София

Нискотарифната компания планира реорганизация и ребрандиране на част от поделенията си под марката Buzz. Сред тях е това в Полша, което ще поеме управлението на София

Маневрите на Путин: Той си тръгва, за да остане

Руският президент не мисли да изпуска властта през 2024 г., а да си запази лостове за влияние и да си намери друга силна роля в новата политическа схема

Грета Тунберг и пророците на климатичния апокалипсис

Световният икономически форум в Давос отново показа пропастта между думи и дела в областта на борбата с глобалното затопляне

Кино: "18% сиво"

През Европа към себе си със стил и чувство

20 въпроса: Блажка Димитрова

Един от основните двигатели зад сдружението "Нулев отпадък - България" и създателка на първия отдаден на каузата ресторант у нас

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10