С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
5 22 юни 2012, 16:47, 10248 прочитания

Няколко левги под земята

През юли Ларгото отново ще е пешеходна зона. Археолозите обаче вече разказват историята за антична Сердика, която спи отдолу

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Възрастна двойка британски туристи оглежда с любопитство мрежовите ограждения край софийската джамия "Баня башъ" и срамежливо пита: "Excuse me! What is this?" Мъжете с каски, които сноват наоколо, обаче са твърде заети, за да отговорят. This е огромният изкоп в центъра на столицата между бул. "Княгиня Мария Луиза" и сградата на ЦУМ, където се вдигат облаци прах, а рамо до рамо се трудят екип от археолози, които внимателно почистват руините, нагазили в кал и вечно духовити строителни работници, които пробиват земята с огромни машини, докато някои от учените отдолу не изкрещи "Стоооооп!"

Това интересно партньорство се случва в рамките на третия етап от проект на Министерството на културата с дългото и сложно име "Античен културно комуникационен комплекс Сердика". То идва да назове странното съчетание между транспорт и култура, или факта, че софийското метро в централната част на града върви в пакет със своеобразен археологически музей. Чрез този проект на обща стойност 16 млн. лева забързаното настояще на София подава ръка на миналото, което лежи надиплено на богати пластове история под земята.  


Съвсем скоро, в средата на месец юли, приключва първата му фаза, която ще позволи на жителите и гостите на столицата отново да се разхождат по площад "Независимост", или т.нар. ларго между сградите на Министерски съвет, Президентството и Народното събрание до църквата "Света Петка Самарджийска". Там вече се полагат последните щрихи по благоустройството на пространството. Подземното ниво на площада обаче с откритите в него исторически ценности ще е достъпно чак през юли 2013 г., тъй като археологията е старателна наука. Вече знаем, че там е разкрита главната улица Изток-Запад (т.нар. Decumanus Maximus) на античния град Сердика, която свършва при Източната порта, която сте виждали в подлеза на Президентството. Пак в средата на следващото лято ще можем да се разхождаме и сред античните останки под "Княгиня Мария Луиза". А пространството между булеварда и сградата на ЦУМ, където в момента текат археологически разкопки, ще е свободно за преминаване след края на 2013 г. Скоро ламаринените огради там ще бъдат заменени със стъклени парапети и минувачите ще могат да наблюдават процеса отвън. Това, с което археолозите вече са наясно, е, че в това пространство минава другата главна улица Север-Юг (т.нар. Cardo Maximus) на антична Сердика, която обаче криволичи някъде под сградата на ЦУМ и не е ясно къде се среща с Изток-Запад (виж инфографиката).

Министерството на културата (МК), което осъществява проекта със средства по оперативна програма регионално развитие, е назначило работна група с представители на различни институции, която да внимава дали се изпълняват изискванията по проекта, но също така дали се запазват разкритите фрагменти история. "Към всички елементи, които се разкриват в процеса на строителството, се отнасяме с необходимия респект. Например само в частта на подземното ниво на площад "Независимост" проектът беше неколкократно променян, с оглед да се запазят и съхранят археологически и културни ценности", уверява ни арх. Христо Ганчев, началник отдел "Недвижимо културно наследство" в МК. Той обяснява, че строителните решения са така предвидени, че да дават възможност в бъдеще да се развива и разширява подземното пространство. Тоест разкопките да бъдат продължени, основно в посоката юг към църквата "Света Неделя".

Какво все пак има отдолу



Същинската част на античния град Сердика сега спи, завита с големи платнища под булевард "Княгиня Мария Луиза". Чака да бъде почистена, консервирана и реставрирана. Ръководителят на археологическите разкопки д-р Марио Иванов обаче се съгласи да ги повдигне и да ни разкаже какво все пак има отдолу. Започваме обиколката от Северния вестибюл на метрото, където учените са разкрили фрагмент от базилика. От нея се вижда само т.нар. абсида - олтарната част. Останалата част е скрита зад бетонна стена. Оказва се, че църквата е непоправимо разсечена още през 60-те години, когато започва първичният строеж на метрото. Но и от това, което е запазено, се вижда, че тя е доста голяма - над 30 метра на дължина. На база на откритите монети по време на разкопките археолозите датират базиликата в последната четвърт на IV век. Тя е съществувала до средата на V век, когато е претърпяла разрушения и не е била възстановена след това.

Няколко метра по-встрани, точно под стълбището на бъдещото метро, се връщаме няколко века назад. Там екипът на д-р Иванов открива фрагменти от ранния период на Сердика (I-II век) - вижда се част от вътрешен двор, вероятно принадлежащ към жилищна сграда. Тук са намерени няколко добре запазени дървени греди (както знаем, дървото не е от най-устойчивите на времето материали).

Най-интересната част от разходката под булеварда обаче е комплексът от улици и сгради от антична Сердика, които се разкриват в обратната посока - към статуята "Света София".
По думите на д-р Марио Иванов откритото там позволява да се оборят редица хипотези за древния град. Като например тази, че той възниква като тракийско селище. "Данни за това не бяха открити", категоричен е археологът. Предположенията са, че селището е основано от местни хора и римски войници, които най-вероятно са подготвяли територията за усвояване от империята. Основание за тази хипотеза дават открити монетни емисии, които са се ползвали само от войската по това време.


Разкритите улици и сгради обаче са от по-късен период, когато Сердика е вече уреден римски град. Под разкривените каменни плочи на улиците могат да се видят запазени дори оригиналните оловни водопроводи. Там изникват, предполагаемо, търговска сграда, комбинация от странноприемница и пекарна за тестени изделия, ако се съди по откритите пещи. Още - обществена баня от края на III век, за която сочат запазените хипокаусти, древна, но хитра система за подово отопление. Следва раннохристиянска базилика, отново пресечена на две от бетонна стена, тъй като оттам минава колектор. Надеждата на археолозите е, че след време ще могат да проучат и какво има от другата страна. А църквата е важна, защото вероятно е и най-старата в Сердика. За това подсказва откритата монета в бучка хоросан, датирана от началото на III век. Д-р Марио Иванов разказва, че в тази базилика вероятно е бил проведен Сердикийският Вселенски събор от 343 г. Току-до църквата пък има жилищна сграда от IV век, където археолозите се натъкват на добре запазена мозайка. В средата й има изрисуван венец с надпис Felix ("щастлив"), което учените разчитат като знак, че собственикът на сградата вероятно е бил знатен човек, почетен от императора.

Археолозите копаят и разказват миналото на пластове. Сред руините на античния град те са открили и останки от средновековни структури. Те са прилежно консервирани и ще бъдат изложени под площад "Независимост" - т.нар. средновековен пласт на проекта около църквата "Света Петка Самарджийска". Там ще бъдат демонтираните останки от две средновековни църкви, открити отново под бул. "Мария Луиза", намерените стенописи в тях и също така части от средновековен хан. Но всичко това - следващото лято. Засега за минувачите остава да се взират любопитно в дупката, когато крачат по новите тротоари на ларгото.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

И адвокати за всички! 1 И адвокати за всички!

Американският адвокат Фред Рууни, наречен "Бащата на правните инкубатори", и неговият принос в обучението на юристи за социални каузи

17 яну 2020, 8267 прочитания

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 2660 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Лариса в страната на свежестта

Художничката Лариса Илиева крачи смело по тънкото въже между реалното и въображаемото

Още от Капитал
Шопинг в Ямбол

Двама бизнесмени от региона строят ритейл парк за 12 млн. лв. с финансиране от банка и еврофондове

Могат ли БНТ и БНР да останат без реклама

Това е едно от ключовите предложения за промени в Законът за радиото и телевизията, които сектора обсъжда

Автогол с еврозоната, мачът продължава

Изборът сега е между по-добро икономическо бъдеще и статуквото

Борбата с престъпността каквато можеше да бъде

Държавата предлага адекватна стратегия за наказателна политика, която обаче няма намерение да спазва

Имало едно време в "Червената къща"

Какво се случи в "Червената къща" и какво е бъдещето на сградата с дълга история на "Любен Каравелов" 15

Нова книга: "Математика на живот и смърт" от Кит Йейтс

Истории за ключовата роля на математиката от съдебната зала до медицината и изборите ни в живота

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10