С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
24 6 юли 2012, 16:19, 7086 прочитания

Неуместно поведение

Институциите неглижират престъпленията от омраза срещу хомосексуалните хора

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
В жежката съботна вечер Мартин* се прибира сам към дома си. Връща се от Sofia Pride, шествието за равни права на лесбийки, гейове, бисексуални и транссексуални хора(ЛГБТ). Преминава покрай метростанция "Опълченска" и усеща как някой го хваща за рамото. Друг го поваля на земята. Започват да го ритат. Мълчаливо. Той се свива с надеждата да опази корема си, където е прикрепен апаратът, който му подава инсулин. Мартин е с тежка форма на диабет. Няколко минаващи коли спират и това прогонва нападателите му. Но после продължават по пътя си. Мартин остава да лежи на земята, докато не се появява жена, която му помага да се изправи.

Свидетели на нападението му обаче не остават. Той решава да не съобщава на полицията. Не вярва, че ще е от полза. Преди години пак е бил нападнат, но случаят остава неразкрит. Споделя само с приятелка, която го съветва да разкаже поне на организаторите на Sofia Pride. Така и научаваме историята на Мартин: от прессъобщението, което разпространиха от движението в деня след прайда. Всяка поредна година то изглежда по един и същи начин - съобщава за нападения над хора, които се връщат от шествието на ЛГБТ общността. Само имената им се менят.


Миналата година бяха петима доброволци, които помагат в организацията на шествието. Извършителите на нападението над тях остават неизвестни и днес. След като медиите разгласяват случая на Мартин, от СДВР се самосезират и търсят контакт с нападнатото момче. Но в крайна сметка не започват разследване.

"Насилието срещу лесбийки, гейове,бисексуални и трансполови хора е твърде разпространено в България. Има информация за десетки случаи, при които членове на ЛГБТ общността са бити, изнасилвани, а в един случай и убити. Повечето от тези престъпления не получават адекватно разследване и остават ненаказани. Твърде често зa инцидeнтите просто не се съобщава, тъй като преживелите такива нападения не смятат, че ще ги вземат на сериозно", четем в доклада на международната правозащитна организация Amnesty International, който беше представен дни преди Sofia Pride. Моментът не беше избран случайно. Въпреки че в публичното пространство е прието стигматизиращото схващане, че прайдът е шумна демонстрация на различна сексуалност, той всъщност винаги е имал една, простичка цел - да настоява за равни права на ЛГБТ общността. Тази година искаше да постави във фокуса на общественото внимание фактът, че в България няма специално законодателство, инкриминиращо престъпленията от омраза, извършвани на база сексуална ориентация или полова идентичност.   

Проблемът е много по-голям от персоналното нещастие на пострадалите. Той е проблем на цялото общество - защитата на различните е защита на всички. Днес тези, които бият, са хетеро, утре може да е обратното. Мотивът обаче ще е един и същ.

А защо това е важно?




"Ако удариш шамар на някого на улицата, това е престъпление от частен характер. Той може да те осъди. Но ако удариш някого, защото е гей или ром, то това е шамар за цялата общност, към която той принадлежи, и такива явления би трябвало да се преследват от прокуратурата", обяснява разликата националният омбудсман на страната Константин Пенчев.

Психологическите последствия от такива престъпления не се понасят само от конкретната жертва, а от цялата ЛГБТ общност и в този смисъл те са с особена обществена опасност. В законодателството на повечето от страните, членки на ЕС, хомофобията се приема като отежняващо вината обстоятелство, докато в България в момента повечето нападения над ЛГБТ хора се разглеждат като престъпления от хулигански подбуди. 

Такъв е случаят и с убийството на 25-годишния студент по медицина Михаил Стоянов, който е пребит до смърт в Борисовата градина през 2008 г. Две години по-късно полицията арестува като заподозрени двама младежи, които са обвинени в "убийство, извършено по хулигански подбуди". В хода на разследването става ясно, че причината за убийството на Михаил е, че неговите нападатели искали да прочистят Борисовата от гейове и биели момчета, които им приличат на такива. И до ден днешен по случая няма развръзка. Няма и присъда. От Българския хелзинкски комитет (БХК) подготвят дело пред Европейския съд за правата на човека заради бавно правосъдие.

Според Amnesty International тъкмо липсата на законодателство прави трудно разследването и наказателното преследване на такива актове. Те виждат като пречка и преобладаващите хомофобски и трансфобски нагласи сред полицаи, прокурори, медии и държавна администрация.

На пресконференцията по представянето на доклада на Amnesty адвокатът Маргарита Илиева от БХК нарече това институционален расизъм. "Отсъства волята да се признае, че тези хора са уязвими поради своята идентичност", допълни тя.

"Важно е държавата да каже - ние сме против насилието над ЛГБТ общността и заставаме зад нея", коментира пред "Капитал" и Константин Пенчев. Всъщност националният омбудсман е единствената институция в страната, която е настоявала публично сексуалната ориентация да залегне като основание за извършване на престъпление от омраза в Наказателния кодекс (чл.162). Още миналата година той пише до премиера и до председателя на Народното събрание с тази препоръка. Получава лаконични и идентични отговори от Министерството на правосъдието и от Правната комисия в Парламента, които казват, че предложенията му ще бъдат предоставени на работната група, която подготвя проекта за нов Наказателен кодекс. Омбудсманът признава, че никак не е доволен от този отговор в стил "проблемът ще намери своето решение в светлото бъдеще". Той е скептичен, че до края на мандата на това правителство новият кодекс ще влезе за обсъждане в парламента.
 
А достатъчно ли е?

Ако тези текстове влязат в Наказателния кодекс, това ще е знак от институциите, че виждат проблема. Закон се променя лесно, Наказателният кодекс - още повече. Истинското предизвикателство обаче ще бъде държавата да научи полицаите и техните началници, както и прокурорите, че подобни престъпления са с висока обществена опасност, защото засягат основни човешки права. Поправката в Наказателния кодекс съвсем няма да даде гаранция, че престъпленията ще бъдат разследвани и наказвани адекватно. Защото, както казва активистът и един от организаторите на Sofia Pride Радослав Стоянов: "В полицията и прокуратурата също работят хора и те също страдат от предразсъдъци."
Така например след нападението на петимата доброволци на Sofia Pride миналата година първата реакция на полицията е да ги попита дали са го провокирали по някакъв начин. През април тази година, когато обсъжда случая с представители на Amnesty International, началникът на Пето районно управление заявява, че според него младежите са били нападнати, защото са били "облечени шарено", говорели са "високо и свободно", разменяли са си "майтапи" и "интимности". На въпрос от страна на Amnesty дали подобно поведение представлява провокация по смисъла на Наказателния кодекс, той видимо се ядосал и заявил, че нападнатите са имали "неуместно поведение" и почти са се "целували и прегръщали".
 
Не случайно една от препоръките в доклада на международната правозащитна организация е да се въведе продължаващо обучение на всички нива в полицията, прокуратурата, сред съдиите и съдебните служители на тема хомофобия, трансфобия, задължения по опазване на правата на човека. "Дори престъпленията от омраза с мотив сексуална ориентация да залегнат в Наказателния кодекс, това няма да направи полицаите по-бдителни. Важно е да има закон, но още по-важно е как се прилага той", коментира и Константин Пенчев. 

А недоверието към това, че полицията ще се отнесе сериозно и с внимание към атаките над ЛГБТ хора, е основна причина жертвите на такъв тип престъпления да отказват да ги съобщават. Мълчанието по този проблем пък го прави невидим за обществото. Шест години са минали, откакто две момчета нападат Марко и Владимир на кръстовището на бул."Евлоги Георгиев" и бул. "България". Тогава Владимир събира сили да изкрещи за помощ и виковете му прогонват нападателите, но след това и той, и приятелят му предпочитат да замълчат по случая.

"Не съобщихме в полицията. Дори не обсъдихме дали да го направим", казва Марко. "Не вярвах, че полицията би си помръднала пръста, особено ако разберат защо са ни нападнали. Най-вероятно щяха да ни се подиграят и да ни се смеят", смята и днес Владимир. Стигали им обидите и ритниците, решили да си спестят и другото унижение.

Владимир се съвзема по-бързо, въпреки че все още изтръпва всеки път, когато вечер се размине с мъж с бръсната глава и тъмно облекло. На Марко му отнема година, преди да започне да излиза спокойно навън. Получава панически пристъпи. Преследва го чувството, че някой е зад гърба му и ще го удари. Шест години са минали. Оттогава Владимир и Марко не се държат за ръце. Никога публично. Никога на улицата. Защото знаят, че омразата живее в тъмното. И нито законът, нито полицията не искат да знаят това.

*Името е измислено, тъй като нападнатото момче не желае самоличността му да бъде разкрита и отказва разговори с представители на медиите.

По темата работи и Мартина Карагьозова
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Готвим приема на първите студенти по хуманна медицина Готвим приема на първите студенти по хуманна медицина

Проф. д-р Магдалена Миткова, ректор на университет "Проф. д-р Асен Златаров"

10 май 2019, 1716 прочитания

Думата имат хората, които обикновено нямат думата Думата имат хората, които обикновено нямат думата

Представители на различни професии, обществени слоеве и образование ще разкажат историите си на събитието "ХОРА, които обикновено не говорят пред ХОРА"

11 апр 2019, 2148 прочитания

24 часа 7 дни

23 май 2019, 6315 прочитания

23 май 2019, 2804 прочитания

23 май 2019, 2376 прочитания

23 май 2019, 2001 прочитания

23 май 2019, 1820 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Седмицата на модата в Париж ни поднесе поредната доза "от котюр" за есен/зима 2012

Всяка година си казваме, че дизайнерите на Седмицата на модата в Париж не могат да надминат себе си и те всяка година ни опровергават

Българска кухня от "Космоса"

Заведенията на Николай Григоров - "Ракия бар Ракета","Фабрика дъга", "Спутник" и "Космос", помагат на столицата да се превърне в град с модерна кулинарна култура

Подрязаните крила на Huawei

Решението на Google удря по амбициите на китайския гигант да оглави глобалния смартфон сектор

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Кино: "Капернаум"

Драма на бедност и надежда през очите на дете

Градът е сцена

Международната програма на "Варненско лято" и "Световен театър в София"