Истории в стил сецесион
Рушащите се фасади на софийските къщи от началото на ХХ век ни разказват колкото за миналото, толкова и за начина, по който се отнасяме към тях в настоящето


Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.

"Френският идеал е живописна занемареност. Изисква се смелост да позволяваш на нещата да се разпадат толкова красиво." Това пише американският автор Джефри Юдженидис за небрежния маниер, с който собствениците в Париж се грижат за къщите си. Четем го и си мислим: ела да видиш как грациозно се разпадат софийските стари госпожици, строени в романтичното начало на ХХ век. С все още внушителните им осанки, изящните им детайли и богатите истории в пазвите им.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
1 коментар
Елате и в Русе. Къщи паметници на културата се рушат. Нито собственици искат да ремонтират, нито министерство на културата. По централната улица има къщи с изронени фасади и зейнали счупени прозорци, но пък минати с един валяк, да не изглежда съвсем зле.
А ако някой реши да купи и ремонтира такава къща, спънките са огромни, че е по-добре да строи нещо ново, а не да се занимава с министрество на културата, строителе надзор и цялата бюрокрация, възпрепятваща добрата идея - да се даде онзи вид, който е имала къщата първоначално. А. и да става за живеене.
Елате и в Русе. Къщи паметници на културата се рушат. Нито собственици искат да ремонтират, нито министерство на културата. По централната улица има къщи с изронени фасади и зейнали счупени прозорци, но пък минати с един валяк, да не изглежда съвсем зле.
А ако някой реши да купи и ремонтира такава къща, спънките са огромни, че е по-добре да строи нещо ново, а не да се занимава с министрество на културата, строителе надзор и цялата бюрокрация, възпрепятваща добрата идея - да се даде онзи вид, който е имала къщата първоначално. А. и да става за живеене.
Крайно врече е общината да вземе мерки. Крайни случай като описаните тук могат да бъдат решени по един единствен начин - общината да придобие къщите и да ги ремонтира. Това може да стане с директна договорка със собствениците или чрез принудителен ремонт и след това съдебно дело.
[quote#1:"jelezen"]А ако някой реши да купи и ремонтира такава къща, спънките са огромни, че е по-добре да строи нещо ново, а не да се занимава с министрество на културата, строителе надзор и цялата бюрокрация, възпрепятваща добрата идея - да се даде онзи вид, който е имала къщата първоначално. А. и да става за живеене. [/quote]
+10000000000000
Тука е ключът от палатката. Докато трябва да се разправяш с министерството на културата дори за такива глупости като какви пирони да ползваш при ремонта, никой освен особено големи ентусиасти няма да се заеме сериозно с реновирането на паметници на културата.
Както става ясно от публикацията, на първия етаж на къщата, намираща се на ул. Княз Борис І има наематели, т.е собствеността е общинска. За съжаление, до сега Общината като собственик не е вложила и една стотинка за опазването на този (все още, а не както е написано) паметник на културата. Къщата се руши и има реална опасност от падащи корнизи. Преди две години писах писмо по този въпрос до Столична община с конкретни предложения. Резултат до момента - никакъв!
Напълно подкрепям коментарите по-горе. Тъжно и отвратително е да оставиш красивото лице на градовете, именно това, което е носител на духа и историята им, да се разруши. Безхаберието на държавата е ударило дъното в това отношение. Лично мога да потвърдя ситуацията в Русе, тъй като в продължение на година всеки ден се сблъсквах със състоянието на подобни къщи в един иначе аристократичен и красив град. Не знам какво е положението с търсенето на евентуално финансиране за реставрацията им по линия на европейските проекти, може би ако е възможно, това би било спасението за тези къщи.
Не може да задължаваш собствениците да теглят ипотека, за да укрепват сградите, след като не могат да си го позволят. Ако някой толкова ги иска тези къщи - нека ги купи и поддържа. Явно няма такива хора, а пък аз съм против общината да харчи пари за това. Тези стари сгради не са ми необходими. Правото на собственост върви с правото на разрушаване. Ако не им харесват на собствениците - нека да ги разрушат. Никой няма право да ги спира.
До коментар [#6] от "Симо":
Собствеността включва ред задължения, ако живееш в цивилизовано общество (не знам откъде идваш...). Например собствеността върху имот ти дава право да стоиш там само каквото, например жилищна сграда, е предвидено в устройствения план за съответното УПИ и то в съответните граници (височина, плътност и т.н) Ако притежаваш сграда, паметник на културата, но не можеш да я поддържаш, просто я продай и си купи нещо, което можеш да поддържаш. И тряба да има механизъм това да се случва. Точно както ако не може да си платиш данъците за наследствения замък на Оборище, значи просто ти трябва апаратаментче в Младост.
Идеята е много проста - ако притежаваш кола, това не ти дава правото да караш в лявата лента.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.