С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
3 26 юли 2012, 20:10, 3570 прочитания

Условията за предрешен избор на ВСС отново са налице

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Съвсем наскоро в сила влязоха новите процедурни правила за избор на парламентарна квота във Висшия съдебен съвет (ВСС), които бяха записани в Закона за съдебната власт (ЗСВ) благодарение на масиран обществен и международен натиск. Обявени бяха и номинациите на кандидатите на различните парламентарни сили, с което започва реалното прилагане на новите правила за първи път. Наскоро мониторинговият доклад на ЕК отбеляза дълъг списък от подобни позитивни законодателни стъпки, които обаче не са довели до резултат. Както и във всички визирани от ЕК случаи и днес, въпросът е как тези иначе добри правила ще бъдат прилагани на практика.
 
Новоприетата процедура има за цел решението да бъде взето едва след всички етапи на събиране и проверка на информация и публично изслушване на кандидатите. Така резултатът би трябвало да зависи само от конкретните критерии и да изключва възникването на скрити зависимости. Подобни процедури са основен елемент от развитите демокрации. Те гарантират личната политическа отговорност на избиращите, победата на обективно най-качествените кандидати и, съответно, високото обществено доверие в институциите. Ето защо, вместо лукаво да търсят начини чрез предварителни договорки и маневри да изпразнят от съдържание тези процедури, политиците в страни с утвърдени  демократичи традиции са научени да извличат дивиденти, като се надпреварват да ги обогатяват. Така са възникнали различни практики, при които дори предварителните сондажи и контакти с потенциалните кандидати стават прозрачни и отворени за инициативата на гражданското общество.
 
В българския контекст, обаче, имаме богата практика в обратно направление -  решенията да се вземат предварително и на тъмно като предопределят резултата и лишават процедурата от смисъл. Вероятно точно така се формират онези нишки на зависимости и размяна с услуги, които са

същинският гръбнак на корупцията


и жертването на публичното благо в полза на групови и лични интереси.

Примерите от предишни избори оставят немалко основания за притеснение. Самото приемане на новите правила стана след скандала с избора за инспектори към ВСС през декември 2011 – януари 2012 г. Когато предварителната подялба на местата стана толкова очевидна поради практическата липса на конкуренция и бързината всичко да приключи за десетина дена. За да не стават "грешки" спрямо договорените места и предпочетените кандидати, броят на номинираните почти съвпадна с броя на вакантните места.

Партиите си бяха "стиснали ръцете", че,



за да бъде избран като "котка в чувал"

кандидатът на една партия, тя реципрочно ще подкрепи със затворени очи "котката в чувала" на другата партия. Това доведе до комични сцени. По време на изключително повърхностното изслушване на кандидатите, окуражен, че кандидатът на Екатерина Михайлова изглежда по-млад и спокоен, Михаил Миков реши да му постави един по-интересен въпрос и го запита за разликата между Инспектората към ВСС и Инспектората към Министерството на правосъдието. Кандидатът не можа да я обясни.

На Екатерина Михайлова й стана неудобно и напусна залата, а Миков я последва, за да й се извини за тази конфузия. По-късно се чу, че Михайлова дори е поискала да оттегли кандидата си, но е била разубедена от колегите си да не разваля вече сключената сделка. В крайна сметка и останалите кандидати не бяха кой знае колко добри и ако се тръгне така, кой знае...

Разбира се, смешното свърши дотам – сега тези хора са инспектори и от тях зависи дали проверките ще подобряват качеството на работа на съдебната система, или ще се превръщат в инструмент за натиск над магистрати.

Все пак при избора се стигна до оттегляне на кандидатури, но доста след като с желязна дисциплина и с мнозинства, надхвърлящи изискуемите 2/3, бяха избрани всички договорени лица. Сред тях беше и членът на ВСС Цони Цонев, отговорен за непоследователната до произвол дисциплинарна практика на съвета.

След гласуването му с повече от необходимите 2/3 от народните представители за управляващите все пак стана ясно, че това може и да е било прекалено. Г-н Цонев беше извикан при премиера, след което тутакси се отказа от позицията си на инспектор. С това стана ясно

кой има лостове за натиск върху съдебната власт

– не общественото и международното мнение, а премиерът. Г-н Цонев се върна във ВСС, където неизбежно укрепи неговата (не)зависимост.

Пример за друга порочна практика са опитите да се бяга от отговорност за номинациите. Кандидатурите на двамата допълнителни членове на ВСС през лятото на 2011 г. бяха внесени от (по-скоро чрез) независими депутати и така ГЕРБ си запази възможността да отрича каквато и да било отговорност за действията на "този, избран от тройната коалиция, съвет".

Нищо че после кандидатите станаха членове на съвета с гласовете на ГЕРБ, и то без всякакво обсъждане или изслушване. Нищо и че малко след това ГЕРБ си хареса тъкмо Цони Цонев от същия този съвет за свой кандидат за инспектората.

Всички тези практики за предварително парцелиране на местата във ВСС останаха възможни и при новите правила, защото те не регулират, а и няма как да го правят, това как партиите достигат до една или друга номинация, това е въпрос на демократична култура.

Добрата новина е, че постоянният публичен натиск от последните месеци все пак изглежда води до бавното трупане на такава. Засега натрупванията се изчерпват с постижението, че номинираните кантидати са 17 при 11 места, което разбира се не изключва предварителната договорка кой ще спечели и кой е просто мюре. Лошата новина е, че

партиите пропуснаха важен шанс да премахнат съмненията

относно стремежа си към реална конкуренция на качества и идеи, който им беше поднесен от група НПО. Ако просто бяха допуснали до участие предложената им "гражданска листа", парламентаристите щяха да покажат, че в надпреварата участват достатъчно кандидати, които не е имало как да бъдат предмет на предварителни договорки. Точно с това съображение подкрепилите гражданската листа обясниха факта, че я внасят в последния ден – за да подчертаят, че не искат подкрепа (която следва да бъде дадена едва в края на надпреварата), а само елементарно техническо допускане за участие, така че да гарантират реална конкуренция и минимален стандарт за качество на кандидатите. Само един депутат оцени тази възможност и внесе един от кандидатите на гражданските организации, с което показа, че не липсата на време за реакция е причина за липсата на такава.  

Така или иначе, предварителният етап завърши и кандидатите са на старта на процедурата. Новоприетите правила съдържат важни елементи, които ще покажат дали има реален избор, основан на конкуренция или поредната симулация. На първо място, ще бъде важно колко сериозно се събират и анализират евентуални данни, които повдигат съмнения относно интегритета на кандидатите, дори и да не са доказани с влезли в сила присъди. Иде реч за осъзнаване, че парламентът упражнява политическо усмотрение и следва да осигури избирането не просто на невинни, а на несъмнени кандидати.

Практиката от предишни изслушвания показва, че дори и да бъде поставен някой въпрос, ако депутатите не са подготвени по свързаните с него факти или просто не желаят да навлизат в дълбочина,

Народното събрание се задоволява с голословни твърдения

от кандидатите и ангажира авторитета си без всички съмнения да са били изчистени. По същия начин изключително важно ще бъде не просто да се установи, че определен кандидат има съответния минимален образователен ценз и стаж, но да има и сериозно проучване на професионалната му биография и капацитет. Изискваните по новите правила концепции следва да станат основа за задълбочено обсъждане, включително с оглед нерадостните констатации в последния мониторингов доклад на ЕК. Освен по време на изслушването на кандидатите сериозността на подхода ще личи и по доклада, който комисията следва да състави и възоснова на който всички народни представители да направят информиран избор. На фона на всички тези критерии, гласуването в пленарна зала ще даде ясен отговор не само кой ще стане член на ВСС, но и как се носи политическа отговорност за такива важни решения в парламента.

Ценнен инструмент за стимулиране към сериозен подход "отвън" е възможността на НПО и други заинтересувани лица да внасят въпроси, които да бъдат поставени при изслушванията на кандидатие. За съжаление, съобщението, че представители на парламента са се оплаквали пред ЕК от натиск от неправителствения сектор в процеса на номиниране на кандидати за ВСС, не е особено окуражаващо.

* Христо Иванов е адвокат и програмен мениджър на Българския институт за правни инициативи
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Готвим приема на първите студенти по хуманна медицина Готвим приема на първите студенти по хуманна медицина

Проф. д-р Магдалена Миткова, ректор на университет "Проф. д-р Асен Златаров"

10 май 2019, 1761 прочитания

Думата имат хората, които обикновено нямат думата Думата имат хората, които обикновено нямат думата

Представители на различни професии, обществени слоеве и образование ще разкажат историите си на събитието "ХОРА, които обикновено не говорят пред ХОРА"

11 апр 2019, 2167 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Фалафел-дипломация

История за меката борба на собственика на "Мимас" Абу Камал и други сирийци в България срещу един тираничен режим

ЕС след изборите: Всички във властта

Изходът от вота за Европейски паралмент предвещава коалиция от четирите основни европейски партии

Подрязаните крила на Huawei

Решението на Google удря по амбициите на китайския гигант да оглави глобалния смартфон сектор

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Градът е сцена

Международната програма на "Варненско лято" и "Световен театър в София"

По пътя с Инге Морат

Първата голяма ретроспективна изложба на австрийската фотографка е в италиански замък