Едно бебе, моля
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Едно бебе, моля

Едно бебе, моля

В България деца се купуват лесно, а институциите дори не разпознават проблема

Люба Йорданова
21039 прочитания

© Антония Тилева


Ива* е почти на две години. Никога не е виждала баща си. Нито пък той нея. При раждането си Ива е припозната от друг мъж и впоследствие осиновена от неговата съпруга. Биологичната й майка се отказва от родителските права и твърди, че припозналият е истинският баща на детето. Срещу пет хиляди лева и няколко разходки по магазините.

Ива е едно от децата, продадени на кандидат-осиновители, които предпочитат да заобиколят закона. Схемата върви гладко вече много години - посредници (адвокатски кантори, неправителствени организации) свързват хора, които искат да осиновят дете, с майка, за която се знае, че е склонна да изостави своето. Помагат им лекари и сестри от родилните отделения на болници. Веднага след раждането мъжът от семейството кандидат-осиновители припознава детето, а майката подписва декларация, с която се отказва от родителските права. След известно време съпругата на припозналия осиновява детето. Сумите за бебето, в които е включен и хонорарът за посредниците, варират - преди години за български купувачи са стигали десет хиляди лева, цените за чужденци са много по-високи.

Основните причини, заради които кандидат-осиновители прибягват до незаконната схема, са страхът, че нормалната процедура е дълга и сложна, и желанието да осиновят здраво бебе с ясен произход. Като заобикалят закона обаче, те поемат и много рискове. Например този полицията да разкрие схемата и посредниците и така да стигне и до техните данни. Или пък след години детето да разбере за начина, по който е осиновено. Или биологичните родители да си променят мнението и да поискат връзка с детето. Въпреки че тази схема е известна от години, действия от страна на властите няма. А случаят на Ива и нейния биологичен баща Владислав показва, че отговорните институции дори не разпознават проблема.

От гише на гише

Владислав разбира за продажбата на детето си от частен детектив, който наема, след като майката изчезва малко преди раждането. Преди това двамата се уговарят той да я издържа по време на бременността и след това да поеме грижите за детето. Владислав се обръща към полицията, но по думите му тя отказва да съдейства с мотива, че това е частноправен проблем и компетентен в случая е съдът. Бащата наема адвокати само за да разбере, че според тях се е захванал със "загубена кауза". Проблем е тогава действащият вариант на Семейния кодекс, според който право да оспорят припознаването имат само родителят (т.е. биологичната майка и припозналият баща) и навършилото 14 години дете. В края на 2010 г. парламентът добавя като възможни страни, които могат да оспорят припознаването по съдебен ред, дирекция "Социално подпомагане" по настоящ адрес на детето и прокурор.

Владислав продължава да се бори. Пише писма до всички възможни институции - парламента, правосъдното министерство и това по труда и социалната политика, Агенцията за социално подпомагане (АСП), омбудсмана, главния прокурор... Адвокатите му сезират прокуратурата, но през март 2011 г. тя отказва да образува наказателно производство след направена проверка, в която са взети само обяснения от засегнатите страни и техни свидетели. Регионалната дирекция на АСП установява, че припозналият е в състояние да се грижи за детето, но същевременно с това сезира ДАНС. Докато тече прокурорската проверка, детето вече е осиновено от съпругата на припозналия.

Няколко месеца по-късно прокурор от Софийската градска прокуратура все пак завежда иск за оспорване на произход чрез припознаване. Образувано е дело. В края на юни тази година то се прекратява. Единственият вариант за Владислав остава да заведе жалба срещу България в Европейския съд за правата на човека в Страсбург. Отговорът оттам обаче най-вероятно ще се забави повече от три години заради огромния брой жалби от България. Години, през които Ива расте.

"Случват се и такива неща"

В крайна сметка излиза, че човек, който претендира да е биологичен родител на едно дете, няма законов механизъм, по който да докаже твърдението си. Семейният кодекс изключва и възможността припознаването да бъде оспорено и от заинтересувани трети лица, които биха могли да имат правен интерес, например братя, сестри, наследници. "Пропускът в Семейния кодекс способства заобикаляне на осиновяването и разтваря широко вратите за трафик на деца", коментира за "Капитал" адв. Грета Ганева. (Купувачи спокойно могат да бъдат и търговци на органи и детска порнография например.) Тя допълва, че се получава ситуация, в която първият по време става първи по право - родител на детето е първият припознал го и това обстоятелство не може да се промени, независимо вярно ли е или не.

Държавните институции, които по закон имат право да оспорят припознаването, засега не използват успешно тази възможност. "Нашата задача е да проверим нещата по отношение на това спазени ли са правата на детето, как се отглежда то и защитен ли е неговият интерес. Оттам нататък това са си чисто лични неща", обяснява Детелина Котевска, началник-отдел на дирекция "Закрила на детето" към АСП, чиито регионални дирекции имат право да оспорят припознаването. Според нея досега агенцията е правила едно-две оспорвания, но статистика конкретно за такива сигнали няма. "Социалните работници не са хора, които се намесват в семейството и не отиват с цел да създадат някаква ситуация, която да наруши хармонията на семейството", допълва още Котевска и прехвърля отговорността по случаи като този на Владислав на прокуратурата. "Децата би трябвало да се отглеждат от биологичните родители, но в крайна сметка случват се и такива неща", заключва експертът от АСП.

Другата институция с правомощия по такива казуси също не се оказва особено полезна. В случая на Владислав прокуратурата подава иск за оспорване повече от шест месеца след раждането на детето, след което над една година нищо не се случва. Според Семейния кодекс оспорването може да се случи в едногодишен срок от извършването на припознаването. Институцията, която може да назначи ДНК експертиза, е съдът. Ако прокуратурата чака да се съберат данни за престъпление (на фона на бързината на работа на българското досъдебно производство), срокът от една година едва ли е достатъчен. "Капитал" изпрати въпроси до прокуратурата, между които такива за броя искови молби за оспорване на припознаването и сигнали по подобни казуси, но не получихме отговор.

Според правозащитника адв. Михаил Екимджиев в случая на Владислав са нарушени два члена от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, които гарантират достъп до съд и неприкосновеност на личния и семеен живот. Той няма процедурна възможност да оспори припознаването и да установи по съдебен ред, че е баща на детето. "Разумното законодателно решение е смекчаване на забраната за оспорване на припознаването и осиновяването в случаи, когато биологичният баща обективно е бил възпрепятстван да се впише като родител в акта за раждане", смята юристът.

Адв. Грета Ганева намира още една дупка в закона - той не дава възможност на детето да оспори припознаването преди навършване на 14-годишна възраст. А според Конвенцията на ООН за правата на детето то още от самото си раждане трябва да може да реализира правото да познава родителите си и, доколкото е възможно, да бъде отгледано и възпитано от тях. Това право на детето може да се уреди чрез особен представител с юридическа правоспособност - той се назначава от съда тогава, когато интересите на детето са противни на интересите на майката и тя не може да бъде негов представител.

Осиновяването - мисията е възможна

"Да не ви отчайвам, но нямате никакъв шанс да си осиновите нормално и здраво дете по законната процедура." Това чува Фани Давидова, юрист в правния екип на програма "Достъп до информация", когато със съпруга си решават да кандидатстват за осиновители. Репликата е на представител на неправителствена организация, която се свързва с тях с желание да им посредничи да заобиколят закона. Цената за "чудесно, здраво, българско бебче на възраст между 3 и 7 дни" е десет хиляди лева. Хонорарът за организацията - две хиляди. Следва реклама на продукта - "от любовница на професор сме имали дете".

''Влизането в такава схема е емоционална бомба за целия ти живот", коментира Фани Давидова, която е включила описание на "възможните изкушения" по пътя на осиновителите и в книгата си "Разрешително за родители: Как да осиновим дете в България." В нея тя описва рисковете, които осиновителите поемат със заобикалянето на закона - от възможно изнудване от страна на посредниците, през полицейско разследване, до сложни обяснения пред порасналото дете защо и как е осиновено. "Хората трябва да разберат, че това не се прави. Че не се нарича осиновяване, а покупка на дете", коментира Фани Давидова.

Нейното семейство е пример за това, че законната процедура по осиновяване не е толкова тромава и неработеща, колкото се опасяват много кандидат-осиновители. То е вписано в регистрите в началото на юни 2006 г., а синът им, осиновен по всички правила, заживява с тях осем месеца по-късно. Семейства като нейното има много и статистиката на АСП показва, че през последните години броят на осиновените деца се увеличава (виж графиката). Липсва може би единствено достатъчно информация и реклама на осиновяването, за да може нормалната процедура да не стряска кандидат-осиновителите.

"Цялата държава помага на тази схема с всякакви средства, това е най-лошото", е изводът на Владислав след близо две години битка с абсурдната бюрокрация и апатията от страна на институциите. Той не го казва, но осъзнава, че през това време Ива расте. Без да знае за неговото съществуване. В друго семейство и при хора, които скоро ще започне да нарича майка и баща.

*Имената на детето и бащата са сменени.

Майки в риск

Проблемът със схемите за осиновяване, които заобикалят закона, може да бъде ограничен и през повече подкрепа и работа с майките в риск. От екипа на фондация "За нашите деца", които консултират такива родилки, обясняват, че основните причини за изоставяне на едно дете са няколко. Най-съществената е бедността, особено в многодетни семейства. Фактори са и липсата на подкрепа и разбиране от страната на семейството и партньора на майката, неподходящите условия за отглеждането на новородено дете, неуреденият социален статус на майката (когато е още студентка например) и заболяване или увреждане на бебето.

В центъра на фондация "За нашите деца" в София средно месечно постъпват по седем или осем сигнала за родилки, които са заявили намерение да изоставят бебето си, или за майки, които са напуснали болничното заведение своеволно, като са изоставили децата си. В центъра им в Пловдив сигналите са около три на месец. Социалните работници оказват емоционална подкрепа на майките, обясняват им последиците от настаняването на детето в дом, обсъждат с тях варианти за бебето, докато семейството се стабилизира, и им помагат с най-необходимите неща за бебето. Понякога работата с тези семейства продължава половин година след раждането или дори по-дълго, разказват от фондацията.

Ива* е почти на две години. Никога не е виждала баща си. Нито пък той нея. При раждането си Ива е припозната от друг мъж и впоследствие осиновена от неговата съпруга. Биологичната й майка се отказва от родителските права и твърди, че припозналият е истинският баща на детето. Срещу пет хиляди лева и няколко разходки по магазините.

Ива е едно от децата, продадени на кандидат-осиновители, които предпочитат да заобиколят закона. Схемата върви гладко вече много години - посредници (адвокатски кантори, неправителствени организации) свързват хора, които искат да осиновят дете, с майка, за която се знае, че е склонна да изостави своето. Помагат им лекари и сестри от родилните отделения на болници. Веднага след раждането мъжът от семейството кандидат-осиновители припознава детето, а майката подписва декларация, с която се отказва от родителските права. След известно време съпругата на припозналия осиновява детето. Сумите за бебето, в които е включен и хонорарът за посредниците, варират - преди години за български купувачи са стигали десет хиляди лева, цените за чужденци са много по-високи.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

25 коментара
  • 1
    ivaylo.simeonov2 avatar :-|
    Ивайло Симеонов

    То си има ромски фамилии от племето на Кардарашите (Сръбски цигани-християни), които с това се занимават. По времето на тройната коалиция, взимаха обществените поръчки, но сега, когато всичко е прозрачно, пак се връщат към старите професии.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 2
    gligi avatar :-|
    gligi

    Къде точно е проблема?

    От гледна точка на детето определено е по-добре да си с тези, които те искат, отколкото с онези, които не те искат.

    И тази гледна точка е единствената важна, или не е така?

  • 3
    marin avatar :-|
    Марин

    [quote#2:"gligi"]по-добре да си с тези, които те искат, отколкото с онези, които не те искат[/quote]
    В случая баща й я е искал, просто майката е решила да изчезне и да вземе парите.

  • 4
    milasimi avatar :-|
    Мерудийкова

    До коментар [#2] от "gligi":

    Точно. Бащата (Владислав) е подпомагал майката по време на бремеността й и е обещал фин. подпомагане и след това. Друг е въпросът, че тя не е искала да отглежда детето си........ но НЕ МУ Е ДАЛА ИЗБОР той да вземе решение за себе си - имаме ли по-точни детайли от картинката между биологичните родители? Нямаме...

    Драмата е, че вероятно Владислав е искал майката на дъщеря му да отгледа детето сама, с негова фин. помощ, нещо, на което майката се е съгласила, но преди раждането е счела явно за ощетяващ сценарий за нея.

    А по средата е бизнесът на разни хитреци, които използват ситуацията в полза на желаещи и в ущърб интересите на някой от биологичните родители. Защото няма механизъм да бъдат преследвани.

    Много добър журналистически материал!

  • 5
    koala avatar :-|
    piano_lady

    Първо-проблемът има много измерения и второ-въпросът не опира само до това детето да е с тези,които наистина го искат.
    Проблемът има морално-етична страна-дете не може и не трябва на бъде продавано.След което идва законовата-както и да го погледнем,това е незаконно,като ясно е казано,че по този начин се улеснява евентуална търговия с органи или трафик на деца.Защото след като едно дете бъде продадено(ужасно звучи това),после с него може да се случат много неща,някои от които наистина зловещи.
    Не малък е и пробемът с това,че когато биологичния родител иска детето си,той трябва да има възможност да докаже,че е такъв и да оспори припознаването.Защото няма по-добро за едно дете да бъде обичано и отгледано от биологичните си родители,пък макар и само единият от тях да е налице.
    Излиза,че вместо институциите да насочат усилията си към ограничаване и премахване на този вид престъпления,те не само ги улесняват с бездействието си,но и подлагат крак на тези,които би трябвало да са с предимство-биологичните родители.Техните права в описания случай напълно липсват.
    Накрая да добавя-страшно грозно е неправителствени организации,лекари,адвокати,да се превръщат в съучастници в тези схеми.А ние,ако имаме претенциите да сме общество с някакви морални устои,не би трябвало по никакъв начин да приемаме и толерираме подобна практика.

  • 6
    milasimi avatar :-|
    Мерудийкова

    В този кучи свят, в който една затруднена или нежелаеща майка може да се отърве от неприятни "окови" доживот само за няколко хилядарки и няколко шопинга, мисля, правото на другия биологичен родител да оспори мотивите и действията й, АКО неговите собствени действия са в интерес на детето, трябва да се гарантира закононормативно. Един от начините са съдебните прецеденти. Друг - широко запознаване на обществеността с преките негативи на недогледаната законова база. Плюс елегантно дискредитиране на отговорните институции, бездействащи по казуси като този, в който всеки месец рефлектира сериозно върху засегнатите/ангажираните страни. И изобщо - търсене на отговорност до дупка! Надявам се Капитал да следи случая.

  • Mims

    Добре де, а каква е гледната точка на осиновителите на Ива?! Вероятно знаят, че баща й си я иска. Сигурно хленчат как са изпълнили една своя "свидна мечта", а същевременно са лишили друг родител от детето му и съответно детето от биологичния си баща. Що за егоизъм е това?!!!

  • 8
    delteach avatar :-|
    Deli

    Както добре казва в статията, проблемът е в това, че не се отделят средства да се информира и образова българския кандидат-осиновител за опциите за осиновяване. Чудя се толкова ли е сложно вместо да се хвърлят куп луди пари в капманиите за приемни родители, да се вложат малко средства в камапния за осиновяване? Най -добрият интерес на детето винаги ще бъдат неговите биологични родители, след това неговите осиновители и едва на последно място приемните му родители. Нашите институции и НПОта толкова ли не им пука за децата, че да отделят малко пари в посоката осиновяване? Или има повече пари в индустрията (защото това вече Е индустрия, по цял свят) на приемното родителство? Отвратена съм.

  • 9
    hodounski avatar :-|
    hodounski

    В края на краищата важно е детето да е щастливо.А едно дело не е в негова полза.

  • 10
    seniorbb avatar :-|
    джендър NATO generals

    Онези, които пишат законите, вероятно имат интерес това да е така! От всичко може да се печели, включително и от тази схема!

    Как напр. в подходящия момент си гласуваха поправката "Ванко 1" и инициаторът на поправката -татяна дончева от БСП тогава- "не била знаела" че Ванко 1 ще я използва!
    А за защита интересите на десетки, а може би и стотици биологични родители законодателите не желаят да променят закона! Защо-защото Ванко 1 може да плати достатъчно, а обиконвените родители-в случая бащи-не!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новите от запаса

Новите от запаса

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK