Какви кошмари сънува Европа
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Какви кошмари сънува Европа

Какви кошмари сънува Европа

Защо за европейците най-големият страх е икономическата криза, а българите се тревожат най-много за здравето си

Зорница Стоилова
6609 прочитания

© Shutterstock


Казват, че нощем, когато Европа спи, тя бродела из кошмарите на хората. Един път се появявала като тъмен тунел, в който тичаш, докато не рухнеш, и все не виждаш изхода. Друг път била ловък крадец и тихо се промъквала, за да ограби бъдещето ти. И това на децата ти. Трети път била пропаст, в която падаш, и най-големият ти ужас е, че дори няма дъно, в което да се разбиеш.

За 82% от европейците икономическата криза и нейните последствия са най-големият им страх. Или поне това твърди изследване на GFK, направено по поръчка на телевизионната мрежа National Geographic в 16 държави в Европа. То е проведено онлайн сред хора на възраст от 18 до 49 години от Испания, Португалия, Франция, Италия, Германия, Великобритания, Холандия, Дания, Норвегия, Финландия, Естония, Полша, Русия, Гърция, Турция и България. Идеята му е да подготви аудиторията на канала за предстоящата премиера на сериала "Куфар за края на света". Продукция, която, както е видно от заглавието, експлоатира тревогите около апокалипсиса и приготовленията за посрещането му. 

В изпълнение на тази задача въпросите от изследването стимулират ирационалните нагласи на европейците ("Ако светът свършваше след една година, какво щяхте да направите"). Извадката е малка, за да я наречем представителна, но пък от нея е видно как всички кризи и тревоги на хората се основават на актуални несигурности. А самото проучване е своеобразен попкултурен превод на икономическата и политическа ситуация в Европа - реалните проблеми срещат своите преувеличени версии, при това с щипка културен детайл за разкош. Европа на няколко скорости е видима тук.

Дефицит на бъдеще

Обобщено обаче, след икономическата криза европейците приоритезират големите си притеснения така: здравето (споменато от 77%), бъдещето на следващите поколения (56%) и природните бедствия (48%). (виж графиките) Лайтмотивът за откраднатото бъдеще на идващите млади срещаме напоследък и в други изследвания. Според едно от последните проучвания на Еurobarometer например 60% от европейците смятат, че децата им ще живеят по-лошо от тях самите.

Едно от възможните обяснения дава политологът Иван Кръстев: "Бъдещето престана да бъде проект и стана източник на несигурност. Ние вече не планираме бъдещето - ние се застраховаме срещу изненадите, което то ни е подготвило. Започнахме да мислим за него не като инженери, които искат да го построят, а като застрахователи, които искат да намалят рисковете си. Но детронирането на бъдещето лиши младите от част от символическата им сила." (виж интервюто с него тук)

Това може да послужи и като обяснение на факта, че сред по-конкретните проблеми, които тревожат европейците, първенството държи безработицата - изпитание, което засяга в най-голяма степен именно младите хора в Европа. Любопитното в случая е, че тук субективните човешки страхове имат своя рационална подкрепа през данните от Eurostat. Държавите, които посочват безработицата като свое притеснение номер едно в изследването на GFK - Испания (87%), Португалия (83%), Гърция (82%), Полша (77%), Италия (75%), България (71%) и Франция (69%) - са все държави с относително високи нива на безработица. Най-красноречиви са примерите на Испания и Гърция, където процентите на неработещите в момента са най-високи в ЕС - съответно 25% и 23%.

Германия като синоним на стабилност

Друг любопитен момент от изследването е като огледало как начинът на правене на политика в ЕС в момента се отразява на стереотипите, които нациите формират едни за други в рамките на общността. Така например на въпроса "Коя от държавите смятате, че ще бъде най-стабилна при икономически срив?" най-много отговори събира Германия. Оказва се, че тя събира най-много точки и в надпреварата - коя ще е най-стабилната държава в случай на природно бедствие. В очите на останалите европейци Германия е остров на сигурността, каквото ще да се случва. 

В книгата си Boomerang, в която разглежда дълговите кризи като израз на националния характер, американският журналист Майкъл Люис намира иронията в ситуацията: "Роден [ЕС] като инструмент за интегриране на Германия в Европа и превенция на това германците да доминират над всички останали, той се превърна в тъкмо обратното. За добро или за лошо германците сега притежават Европа. И ако останалите европейци искат да продължат да се радват на предимствата на това, което е всъщност немска валута, те трябва да станат повече германци."

И според изследването на National Geographic май не биха имали нищо против. Но ако Германия произвежда асоциации за стабилност в съзнанието на европейците,  България е на обратния пояс. Посочвана е от останалите като най-малко сигурна и в случай на икономически срив, и при природно бедствие доста след реално клатещи се страни като Гърция и Испания. Това вероятно се дължи на факта, че България е най-непозната в групата на 16-те изследвани държави. А непознатото по определение е синоним на несигурност и враждебност.

"Да не настине и да не се мине"

България също образува свой самостоятелен остров в изследването на GFK, посочвайки често по-различни отговори от останалите. Така например в списъка на най-големите страхове на българите на първо място е това да не се разболеят. След това идват кризата и природните бедствия. Сред по-специфичните им тревоги в първата тройка са безработицата, възможността за глобален икономически срив и, хм, земетресение. За сравнение - във Великобритания най-големите притеснения на хората са да не се влоши благосъстоянието на страната им, глобален икономически срив и опасността от пренаселване и изчерпване на ресурсите.

 

Казват, че нощем, когато Европа спи, тя бродела из кошмарите на хората. Един път се появявала като тъмен тунел, в който тичаш, докато не рухнеш, и все не виждаш изхода. Друг път била ловък крадец и тихо се промъквала, за да ограби бъдещето ти. И това на децата ти. Трети път била пропаст, в която падаш, и най-големият ти ужас е, че дори няма дъно, в което да се разбиеш.

За 82% от европейците икономическата криза и нейните последствия са най-големият им страх. Или поне това твърди изследване на GFK, направено по поръчка на телевизионната мрежа National Geographic в 16 държави в Европа. То е проведено онлайн сред хора на възраст от 18 до 49 години от Испания, Португалия, Франция, Италия, Германия, Великобритания, Холандия, Дания, Норвегия, Финландия, Естония, Полша, Русия, Гърция, Турция и България. Идеята му е да подготви аудиторията на канала за предстоящата премиера на сериала "Куфар за края на света". Продукция, която, както е видно от заглавието, експлоатира тревогите около апокалипсиса и приготовленията за посрещането му. 


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

15 коментара
  • 1
    misho73 avatar :-|
    misho73

    "... психотерапевтът и преподавател в Нов български унивеситет Румен Петров вижда и друга причина: "Има култури, сред които и българската, в които хората мислят за себе си чрез тялото, чрез единичното ... ''

    Големи глупости е казал този психо-не-знам-си-какъв. Вместо да посочи правилната теза, че българинът е имунизиран от кризи и нагледно е установил че здравето е висша ценност (след здравето на децата де), той го ударил на ала-бали. Пука ми колко пари имам или дали съм безработен, ако окуцея, ослепея или не дай Боже нещо по-лошо. Скоро за себе с установих, че от 1950 (грубо от Кримскта война, довела до масови фалити на занаятчии) досега БГ територия/държава/милает не е излизала от криза. С мног малки и кратковременни изключения - седемдесетте на 20 век и малко от началото на 21ви, останлите са ми доста надалеч, а и са по-къси като период. Българин с криза ще плашиш! Глупости.

  • 2
    misho73 avatar :-|
    misho73

    Поправка - имах предвид 1850г. (ОСЕМСТОТИН), мисля става ясно от реферираната Кримска война (1853 - 1856), ама все пак ...

  • 3
    tsyrvulan avatar :-|
    tsyrvulan

    "Има култури, сред които и българската, в които хората мислят за себе си чрез тялото, чрез единичното. Това е израз на отчуждение. На здравето не се гледа като на проект, на нещо, което е в ръцете ни, на рационално съчетание от рискове. А като на суеверие. Той е метафора на ирационална, но доста реална самота. В социалната психология този феномен е описан - на единочеството, в който хората нямат в преживяването си понятие, модел за съдружие."

    Не беше така, аз помня времето когато човек можеше да разчита на близки, роднини и приятели, помня че когато някой беше почнал да си строи вила приятелите и съседите му помагаха, помня как хората си ходеха на гости и т.н. Наистина ли хората в БГ са се отчуждили до такава степен че да нехаят за положението на околните? Хич ли не им пука за общото благоденствие и за състоянието на нацията? Ако е така следва логичният въпрос за какво гражданско общество говорим и още по-големият въпрос, знае ли българинът какво в действителност означава понятието нация.

  • 4
    bogry avatar :-|
    BoGry

    До коментар [#1] от "misho73":


    [quote#1:"misho73"]от 1950 (грубо от Кримскта война[/quote]
    Да не би да е 1850-а?

  • 5
    bogry avatar :-|
    BoGry

    До коментар [#2] от "misho73":
    Сорри, първо прочетох първия коментар!

  • 6
    bogry avatar :-|
    BoGry

    До коментар [#3] от "tsyrvulan":
    И сега е така, само че по-трудно се отключва! Лошото е, че се оказва следното: държавата като основен дисциплиниращ фактор на обществото в България почти винаги е имала рестриктивни функции и почти никога - обединяващи нацията около ценности, споделяни от всички нейни граждани! В резултат всеки отделен индивид се стреми да оцелее извън общността! Това дава резултат понякога, но в личен план! В един момент се оказва, че няма особено значение дали сме под чуждо робство (Византия, Османската империя), политически натрапена зависимост (фашизъм, комунизъм) или икономическа несретност (в наши дни)! И в най-новата ни история не се намери политик, който като министър-председател да се съсредоточи в определянето на основните ценности, които да залегнат в национална доктрина, да мисли по-далеч от края на настоящия си мандат и в частност - дали пък няма да избута за втори! Няма, ако хоризонтът на политическата му визия е козирката на бейзболната му шапка!

  • 7
    kireto avatar :-|
    Кирето

    Нормално. За българина де.
    Логиката е следната : Абе, аз да съм здрав, пък пари все ще намеря начин да изкарам, за да вържа двата края, пък и ако остане за по една биричка..
    Народопсихология, манталитет, както искате го наречете.
    Колегата от ком.1 е напълно прав

  • 8
    tsonkooo avatar :-?
    Тsonkooo

    Българите отново проявяват повече разум. Кризата отминава, а здравето трябва да се пази.

  • 9
    bogry avatar :-|
    BoGry

    До коментар [#8] от "Тsonkooo":
    Иначе казано: "Когато обществото боледува, гледай си здравето!"

  • 10
    tsonkooo avatar :-|
    Тsonkooo

    До коментар [#9] от "BoGry":

    Ако си здрав, поне психически, можеш да помогнеш и на обществото, защото си част от него.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK