С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
15 5 сеп 2012, 14:54, 6517 прочитания

Какви кошмари сънува Европа

Защо за европейците най-големият страх е икономическата криза, а българите се тревожат най-много за здравето си

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Инфографика

Инфографика

Инфографика

Инфографика

Казват, че нощем, когато Европа спи, тя бродела из кошмарите на хората. Един път се появявала като тъмен тунел, в който тичаш, докато не рухнеш, и все не виждаш изхода. Друг път била ловък крадец и тихо се промъквала, за да ограби бъдещето ти. И това на децата ти. Трети път била пропаст, в която падаш, и най-големият ти ужас е, че дори няма дъно, в което да се разбиеш.

За 82% от европейците икономическата криза и нейните последствия са най-големият им страх. Или поне това твърди изследване на GFK, направено по поръчка на телевизионната мрежа National Geographic в 16 държави в Европа. То е проведено онлайн сред хора на възраст от 18 до 49 години от Испания, Португалия, Франция, Италия, Германия, Великобритания, Холандия, Дания, Норвегия, Финландия, Естония, Полша, Русия, Гърция, Турция и България. Идеята му е да подготви аудиторията на канала за предстоящата премиера на сериала "Куфар за края на света". Продукция, която, както е видно от заглавието, експлоатира тревогите около апокалипсиса и приготовленията за посрещането му. 


В изпълнение на тази задача въпросите от изследването стимулират ирационалните нагласи на европейците ("Ако светът свършваше след една година, какво щяхте да направите"). Извадката е малка, за да я наречем представителна, но пък от нея е видно как всички кризи и тревоги на хората се основават на актуални несигурности. А самото проучване е своеобразен попкултурен превод на икономическата и политическа ситуация в Европа - реалните проблеми срещат своите преувеличени версии, при това с щипка културен детайл за разкош. Европа на няколко скорости е видима тук.

Дефицит на бъдеще

Обобщено обаче, след икономическата криза европейците приоритезират големите си притеснения така: здравето (споменато от 77%), бъдещето на следващите поколения (56%) и природните бедствия (48%). (виж графиките) Лайтмотивът за откраднатото бъдеще на идващите млади срещаме напоследък и в други изследвания. Според едно от последните проучвания на Еurobarometer например 60% от европейците смятат, че децата им ще живеят по-лошо от тях самите.



Едно от възможните обяснения дава политологът Иван Кръстев: "Бъдещето престана да бъде проект и стана източник на несигурност. Ние вече не планираме бъдещето - ние се застраховаме срещу изненадите, което то ни е подготвило. Започнахме да мислим за него не като инженери, които искат да го построят, а като застрахователи, които искат да намалят рисковете си. Но детронирането на бъдещето лиши младите от част от символическата им сила." (виж интервюто с него тук)

Това може да послужи и като обяснение на факта, че сред по-конкретните проблеми, които тревожат европейците, първенството държи безработицата - изпитание, което засяга в най-голяма степен именно младите хора в Европа. Любопитното в случая е, че тук субективните човешки страхове имат своя рационална подкрепа през данните от Eurostat. Държавите, които посочват безработицата като свое притеснение номер едно в изследването на GFK - Испания (87%), Португалия (83%), Гърция (82%), Полша (77%), Италия (75%), България (71%) и Франция (69%) - са все държави с относително високи нива на безработица. Най-красноречиви са примерите на Испания и Гърция, където процентите на неработещите в момента са най-високи в ЕС - съответно 25% и 23%.

Германия като синоним на стабилност

Друг любопитен момент от изследването е като огледало как начинът на правене на политика в ЕС в момента се отразява на стереотипите, които нациите формират едни за други в рамките на общността. Така например на въпроса "Коя от държавите смятате, че ще бъде най-стабилна при икономически срив?" най-много отговори събира Германия. Оказва се, че тя събира най-много точки и в надпреварата - коя ще е най-стабилната държава в случай на природно бедствие. В очите на останалите европейци Германия е остров на сигурността, каквото ще да се случва. 

В книгата си Boomerang, в която разглежда дълговите кризи като израз на националния характер, американският журналист Майкъл Люис намира иронията в ситуацията: "Роден [ЕС] като инструмент за интегриране на Германия в Европа и превенция на това германците да доминират над всички останали, той се превърна в тъкмо обратното. За добро или за лошо германците сега притежават Европа. И ако останалите европейци искат да продължат да се радват на предимствата на това, което е всъщност немска валута, те трябва да станат повече германци."

И според изследването на National Geographic май не биха имали нищо против. Но ако Германия произвежда асоциации за стабилност в съзнанието на европейците,  България е на обратния пояс. Посочвана е от останалите като най-малко сигурна и в случай на икономически срив, и при природно бедствие доста след реално клатещи се страни като Гърция и Испания. Това вероятно се дължи на факта, че България е най-непозната в групата на 16-те изследвани държави. А непознатото по определение е синоним на несигурност и враждебност.

"Да не настине и да не се мине"

България също образува свой самостоятелен остров в изследването на GFK, посочвайки често по-различни отговори от останалите. Така например в списъка на най-големите страхове на българите на първо място е това да не се разболеят. След това идват кризата и природните бедствия. Сред по-специфичните им тревоги в първата тройка са безработицата, възможността за глобален икономически срив и, хм, земетресение. За сравнение - във Великобритания най-големите притеснения на хората са да не се влоши благосъстоянието на страната им, глобален икономически срив и опасността от пренаселване и изчерпване на ресурсите.
 
Веднага бихме могли да обясним страха на българите за здравето им с огромните недостатъци на българската здравна система, но психотерапевтът и преподавател в Нов български унивеситет Румен Петров вижда и друга причина: "Има култури, сред които и българската, в които хората мислят за себе си чрез тялото, чрез единичното. Това е израз на отчуждение. На здравето не се гледа като на проект, на нещо, което е в ръцете ни, на рационално съчетание от рискове. А като на суеверие. Той е метафора на ирационална, но доста реална самота. В социалната психология този феномен е описан - на единочеството, в който хората нямат в преживяването си понятие, модел за съдружие." 

И дава като контрапункт именно отговорите на страни като Великобритания, в които хората се тревожат най-много за целостта на общото - благосъстоянието на страната си. По същия начин, смята Петров, българите оповестяват своята безпомощност чрез отговорите, в които изразяват страхове най-вече от природни бедствия и земетресения. И заключва: "Българският отговор за здравето е едно от многото проявления на несвързаността ни. Но това не е нещо, за което да се оплакваме и ругаем, а нещо, което действително можем да променим." Вероятно първо, ако престанем да се страхуваме.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

И адвокати за всички! 1 И адвокати за всички!

Американският адвокат Фред Рууни, наречен "Бащата на правните инкубатори", и неговият принос в обучението на юристи за социални каузи

17 яну 2020, 8430 прочитания

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 2674 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Венециански кадри

Кинофестивалът не остави следи от блясък, а от обещаващи дебюти

Още от Капитал
Шопинг в Ямбол

Двама бизнесмени от региона строят ритейл парк за 12 млн. лв. с финансиране от банка и еврофондове

Могат ли БНТ и БНР да останат без реклама

Това е едно от ключовите предложения за промени в Законът за радиото и телевизията, които сектора обсъжда

Отчети това

Как умните електромери могат да намалят сметките за ток

Автогол с еврозоната, мачът продължава

Изборът сега е между по-добро икономическо бъдеще и статуквото

Моя страна, моя Южна Корея

Кратък гид към корейската нова вълна в киното

Имало едно време в "Червената къща"

Какво се случи в "Червената къща" и какво е бъдещето на сградата с дълга история на "Любен Каравелов" 15

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10