Къде отидоха клиентите

"Когато управляващите въвеждат нови забрани и данъци, трябва първо да минат по кръчмите, като в една стара българска приказка. Ако кръчмите са празни, значи хората нямат пари. Българските заведения от миналата година са празни и забраната за пушене е още един допълнителен фактор за спад от около 50% в оборотите", изчислява Атанас Димитров, председател на Софийската асоциация на ресторантьорите. В нея участват около 2000 собственици на обекти, които настояват да се върне разделянето на заведенията за пушачи и непушачи. Димитров уточнява, че оборотите са паднали още след инвестициите в две зали при предишния режим, а през лятото заведенията без маси отвън са изгубили клиентите си. Допълнителна тежест им създават високите цени за наем, ток, отопление и допълнителни разходи като тези за тротоарно право. Сега собствениците се опасяват от отлив и през зимата. Според Димитров първият ефект от това ще бъде съкращаване на персонала и 34 хил. души без работа.

"Само в София и само в "Люлин" за един месец фалираха седем заведения. Представете си какво е в останалите квартали. В провинциалните градове като цяло ситуацията е още по-драматична – заведения и кафетерии затварят всеки ден", коментира и представител на компания - лидер в производството на безалкохолни напитки.

"Вероятно не е само заради цигарите, а заради общия стрес от кризата и липсата на средства, но ние намираме спасение в мисълта, че можем да върнем пушачите обратно в заведенията", коментира Димитров и допълва още един аргумент – ако приемем, че легалното потребление на цигари като цяло пада през последните години, покупките на кафе и алкохол са константни. "Само че през месеците на забраната се изместиха към други канали – в заведенията поръчките им бележат спад, а хората започват да купуват повече кафе и алкохол от магазините за хранителни стоки и хипермаркетите и да ги консумират у дома", казва Димитров.

Всъщност обективни данни за икономическите ефекти след пълната забрана за пушене на обществени места все още няма. Тя е в сила само от четири месеца, и то летни, което не е достатъчно за реален анализ.

Ивайло Богомилов, изпълнителен директор на "Маркет тест", действително отчита малък спад в посещенията на ресторанти вечерно време - с около 2% в сравнение с миналата година за периода юли-август. Това обаче може да се дължи и на последиците от икономическата криза и свиването на потреблението. По данните на агенцията по-сериозен спад има в посещенията на нощни клубове, особено при редовните клиенти, които са намалели с 10% от пролетта до лятото на 2012 г. Ивайло Богомилов предполага, че забраната за пушене все пак ще откаже част от клиентите поне за известен период от време - може би около година.

Икономистът от Industry Watch Георги Стоев коментира, че спадът в броя работни места е тенденция от години и засяга големите работодатели, включително хотелиерския и ресторантьорския бизнес. "Можело е да има спад и без забраната", смята той и допълва, че е трудно да се разграничат факторите, които водят до него.

Изследвания от други държави, въвели пълната забрана за пушене на закрити обществени места, показват, че в началото има известен спад в посещенията и съответно приходите на заведенията, но след това те се връщат на предишните си нива или дори се повишават в годините преди кризата. В щата Вашингтон например две години след въвеждането на закона приходите от продажби на барове и заведения били със 105.5 млн. долара по-високи от очакваното. Туристите в Нова Зеландия не са намалели след забраната за пушене, дори напротив. Заетостта в ресторантьорския бизнес на Ню Йорк се увеличава с над десет хиляди работни места за няколко месеца. Дори в държави като Аржентина, Мексико и Турция пълната забрана не води до катастрофални последици за бизнеса. Всъщност единствената индустрия, която в дългосрочен план отчита загуби след въвеждане на забраната, е тютюневата.

Истинският дебат

Силният вик на ресторантьорите като че ли заглуши по-важните аргументи за чиста среда без тютюнев дим. А те са повече от ясни. Огромна част от населението (40% от която деца) е изложена на пасивно пушене, което им вреди. По данни на Националния раков регистър 80% от 30-те хиляди нови случаи на ракови заболявания, които се очакват през 2012 г., са пряко свързани с тютюнопушенето. Здравната система плаща високи разходи за лечение на тези и други заболявания, свързани с последиците от цигарите. Бизнесът губи от отсъстващи служители, щети след пожари и високи застраховки. Всичко това има шанс да намалее, ако забраната за пушене на закрити обществени места остане в сила.

"Законът за здравето е в полза на населението и трябва да се изпълнява", категорична е д-р София Ангелова, специалист по белодробни заболявания. Тя е сигурна, че спазването на забраната за пушене ще подобри здравния статус на населението, особено на служителите в заведения и астматиците, които са принудени да работят в среда с дим. Д-р Ангелова дава пример с Германия, където провинциите, въвели забраната, са отчели 20% по-малко разходи за лечение на инфаркт на миокарда и така на година спестяват 7.7 млн. евро. Колегата й доц. д-р Иво Петров, председател на Българското кардиологично дружество, е на същото мнение. "Забраната дава медицински резултат и бяхме горди, че тази мярка беше въведена", коментира той. Специалистът очаква мярката да доведе и да намаляване на броя на пушачите в България, който е сред най-високите в Европа.

"Целта е да се създаде чиста среда за работа и съществуване", коментира д-р Гергана Гешанова, председател на Коалиция за живот без тютюнев дим. Според нея, ако забраната се отмени, това ще е "лошо послание към Европа, света и най-вече към младото поколение - ще им покаже, че държавата не знае накъде върви". Освен това старият режим създава неравнопоставеност за заведенията - особено за по-малките и тези, които изберат да са само за непушачи. Годините, в които България се опита да наложи частично разрешителния режим, показаха също, че той не работи. Изискванията за заведенията бяха по-сложни, контролът - по-труден, и нарушенията съответно повече. Решението в коя зона да отиде компания от пушачи и непушачи пък обикновено клонеше към тази с дима.

Затова и сега истинската кампания би трябвало да е не за отмяна на закона, а за спазването му от всички. Здравните инспектори засега не отчитат масови нарушения на забраната, но неофициално се говори за различни вратички, които някои заведения са открили. Като например да оставят инспекторите да чакат пред вратата собственика, докато вътре се скрият пепелниците и се пуснат димки за заблуждаване. Или пък заграждат летните си градини за студеното време и го смятат за отворено пространство. Спазването на закона на работните места също още е под въпрос.

Служителите на районните здравни инспекции са само 600 - 650 за цялата страна и освен за пушенето на закрити обществени места трябва да следят дали се спазват и останалите изисквания по Закона за здравето (санитарни и хигиенни норми и т.н.). Затова от Коалиция за живот без тютюнев дим предлагат правомощия за налагане на санкции за неспазване на забраната за пушене да имат и Инспекцията по труда, Агенцията за безопасност на храните и органите на МВР, които така или иначе правят проверки по обществени места.

През 2010 г., в началото на мандата си, ГЕРБ веднъж направи крачка назад и отмени пълната забрана за пушене за закрити обществени места. После разбра грешката си и я поправи. Ако сега повтори този ход, чувството ще е повече от шизофренично.

По темата работи и Десислава Николова

Преглед на оригинала