Орденът на студентите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Орденът на студентите

Орденът на студентите

Алумни организациите са важен мост между университета и външния свят. В България те тепърва прохождат

Люба Йорданова, Ангелина Генова
9214 прочитания

© shutterstock


Когато през 2010 г. бившият възпитаник на Американския университет в Благоевград Елвин Гури дари на учебното си заведение един милион долара, новината обиколи почти всички български медии. Гури беше учил във висшето училище с пълна стипендия, защото тогава семейството му не е могло да си позволи да финансира обучението му. След дипломирането си той основава компанията JetFinance, развива я успешно и впоследствие продава на звеното за потребителско кредитиране на френската BNP Paribas. С дарението си Гури дава шанс на други студенти. Става член на настоятелството на учебното заведение и остава свързан с неговото развитие.

Алумни организациите са отдавна добре познати в други страни. Те свързват възпитаниците на университета, отварят пред тях кариерни възможности, събират дарения за висшите си училища, правят така необходимата връзка между бизнес и образование. На интернет страниците на елитните американски университети задължително присъства информация за възпитаниците му и за това как са се реализирали. В България на етапа това е по-скоро непозната дума и много малко от висшите училища поддържат връзка с бившите си студенти.

А мрежата от възпитаници е част от имиджа на университета - може да привлича нови студенти, да помага с опита си, да дарява от времето и парите си за развитието на училището си. Алумните са и хората, които могат да ориентират сега завършващите студенти за пазара на труда. Това е особено важно на фона на притеснителната статистика, която излезе миналата седмица - всеки четвърти млад човек в България не прави нищо. Няма постоянна работа, почасовите не го привличат, не мисли и за продължаване на образованието си. И по-страшното - изгубил е надежда, че нещо може да се промени. България е и на първо място в ЕС по този показател.

Крачката след университета

Преди пет години настоящи и завършили студенти по икономика и финанси се събират на лятно училище. Разменят контакти, споделят опита си в уъркшопи, спортуват заедно. Няколко години по-късно един от тях е вече портфолио мениджър в голяма компания. И търси нови хора за екипа си. Разпространява обявата първо сред колегите, които е срещнал на лятното училище. Те са част от алумни организацията на "Фондация Александър", която си поставя амбициозната цел да подпомага висшето образование в сферата на икономиката и финансите в България. Иска да създаде общност от хора от сферата, които поддържат контакт и си помагат.

"Идеята е, който влезе в тази група, да се чувства като част от общото цяло, от група много добри студенти и да поддържа връзка", разказва Алек Петров, основател на "Фондация Александър" и основен неин спонсор. В групата не може да влезе всеки, а се кандидатства на базата на оценки, есета, а понякога и интервюта. Мрежата на фондацията вече е около 130 души, като 5-6 от тях са си намерили работа директно от лектори на семинарите, които тя организира. На лекциите и форумите идват хора от професията, които ориентират младите си колеги как това, което им преподават в университета, се прилага на практика. На интернет страницата на фондацията има полезни съвети как се пише CV и есе. Освен това тя финансира и стипендии за лятно училище към London School of Economics. "Мрежата не е само за работа, имаме вече три сватби на хора, които са се срещнали на нашите семинари", усмихва се Алек.

За Людмила Атанасова, директор "Програми за НПО" във фондация "Помощ за благотворителността в България", алумни организациите са неотменна и естествена част от структурата на всяко учебно заведение. "Идеята е, че възпитаниците, които излизат от него, са негов капитал, ресурс с отложено действие, на който учебното заведение може да разчита в бъдеще", коментира Атанасова. И допълва: "Това е капитал, който не дава бързи лихви, но дава сигурност." Тя идва от връзката на всеки студент с училището и университета, който е завършил. Ако тази връзка се поддържа във времето, в един момент ще върне ползи обратно към учебното заведение. И то не само под формата на пари, а също и на менторство на настоящи студенти, стажантски курсове, споделяне на опит, партньорства по различни проекти. Завършили ученици на софийската Немска гимназия например, които са продължили образованието си в Германия, помагат на нови български студенти там с намиране на жилище, работа и ориентиране в университета.

В България пример за активна и успешна алумни организация е тази на Американския университет. В отдел "Развитие" на висшето училище има специален екип, посветен на бившите възпитаници. Базата данни на университета включва контактите на над 3500 души, завършили учебното заведение. Отделно университетът има алумни асоциация, която активно се занимава с набиране на средства, дарителски инциативи и срещи със студентите. Гергана Муртова, помощник-директор в отдел "Развитие" на АУБ, разказва, че се стараят да поддържат интереса на бившите си студенти и да ги информират за дейностите на университета както чрез редовни имейли и бюлетини, така и с лични срещи и събития. Всяка година между 5% и 7% от възпитаниците на АУБ правят и дарения за университета. "За САЩ това е нисък дял, но е много добър за Европа, където дарителството в образованието като цяло е по-слабо", смята Муртова. Според нея най-важното условие за укрепването на такава мрежа е възпитаването на чувство за общност.

Сред средните училища пример за подражание е Американският колеж. Той отделя ресурс, за да поддържа редовна връзка с бившите си ученици, а отскоро има и Алумни фонд за дарения. Само за няколко дни в него са постъпили близо 1400 лева от 13 души. Петя Иванова от отдел "Връзки със завършили ученици, планиране и прием" на колежа разказва, че голяма роля за поддържането на общност от бивши ученици играе духът на сплотеност, в който учениците се възпитават.

А българските училища?

Освен Американския университет и "Фондация Александър", други активни алумни организации в България са тази на Нов български университет и на Стопанския факултет на Софийския университет. Добър пример е и алумни клубът на Медицинския университет - Варна. Подобни инициативи има и в Историческия факултет на СУ, както и в Югозападния университет. Като цяло обаче поддържането на мрежи на завършилите е доста слабо. Причина за това е, от една страна, застиналото в развитието си българско висше образование. Освен това има и нещо сбъркано въобще в разбирането за университет. Тук той е просто диплома, добре прекарани години, най-много евентуално някакво знание. В страни като САЩ и Великобритания той е преди всичко контакти. Затова и когато един младеж си търси университет там, едно от нещата, които гледа, е какви студентски общества има и как е развита алумни комуникацията. Създават се общности, а когато се чувстваш част от нещо, е много по-лесно да отделиш по-голям ресурс за него.

"За да съществува алумни клуб, общност или каквато и да е организация на бившите възпитаници, най-важно е желанието на самия университет", категорична е Людмила Атанасова. Според нея висшето училище трябва да започне инициативата като отдели ресурс, да създаде координационен център и богата база данни. Атанасова дава пример с АУБ и НБУ, които са въвели системата "E-mail до живот" - всеки студент получава уникален e-mail, на който и след завършването получава информация за дейностите и нуждите на университета.

Но както в цялото образование, така и тук пътят към добре работещи алумни организации е в смяната на начина на мислене. Хубавото е, че дори и университетите да не се сещат, някои по-активни настоящи и бивши студенти инициират такива общности. Като Алек Петров например, който е усетил ползата от подобни мрежи, но знае, че създаването им в България "не е на ниво". Затова се опитва да го промени.

Университетът като братство

В САЩ няма университет без алумни организация, а дори и да има, той не е в топ 100, нито дори в топ 1000. Бившите възпитаници на по-големите университети там са освен имидж на университета и важен източник на финансиране. Според годишния доклад Voluntary Support of Education през 2011 г. американските колежи и университети са получили над 30 млрд. долара дарения, една четвърт от които от бивши възпитаници. Завършилите даряват не само директни средства, но също и модерна техника, оборудване за лаборатории и библиотеки. Осигуряват средства за стипендии, организират стажове и практически обучения.

Алумни организациите в САЩ се управляват по различни начини – като фондации и асоциации, като неформални мрежи от контакти и дори като стопански учреждения. Често имат десетки и дори стотици хиляди членове, затова са разделени вътрешно по випуски, региони и професионални направления.

Висшето образование в Европа по-скоро изостава в това отношение. Дори "Оксфорд" започна да активизира мрежата си от бивши възпитаници едва миналата година заради сериозните бюджетни съкращения.

Когато през 2010 г. бившият възпитаник на Американския университет в Благоевград Елвин Гури дари на учебното си заведение един милион долара, новината обиколи почти всички български медии. Гури беше учил във висшето училище с пълна стипендия, защото тогава семейството му не е могло да си позволи да финансира обучението му. След дипломирането си той основава компанията JetFinance, развива я успешно и впоследствие продава на звеното за потребителско кредитиране на френската BNP Paribas. С дарението си Гури дава шанс на други студенти. Става член на настоятелството на учебното заведение и остава свързан с неговото развитие.

Алумни организациите са отдавна добре познати в други страни. Те свързват възпитаниците на университета, отварят пред тях кариерни възможности, събират дарения за висшите си училища, правят така необходимата връзка между бизнес и образование. На интернет страниците на елитните американски университети задължително присъства информация за възпитаниците му и за това как са се реализирали. В България на етапа това е по-скоро непозната дума и много малко от висшите училища поддържат връзка с бившите си студенти.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    malakai avatar :-|
    Malakai

    Аз съм много доволен от алумни клуба на Стопански факултет на СУ и ще се радвам ако продължават да развиват мрежата на завършилите все така активно.

  • 2
    patchev avatar :-|
    HXP

    Заглавието ви е малко подвеждащо-студентски орден е организация от студенти, на основата на някакво общо вярване-религиозно, политическо, обществено. Тези ордени са основани в голямата си част през 18 и 19 век и даже до ден днешен пазят някои свои традиции от основаването си насам, като академичната фехтовка примерно.

    Алумни организациите са просто клубове, които събират на едно място сегашни и бивши студенти на въпросният университет.

  • 3
    chesten5139 avatar :-|
    Навуходоносор

    Организациите зависят и от самите студенти, не говоря ссамо за алумните, но и самите Студентски съвети, защото там положенеито е трагично. Трябва самите студенти да се интересуват какво става около тях и да взиамт участие. Университетите, ако не са частни, трябва да бъдат накарани да помагат, защото не се сещат сами!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новите от запаса

Новите от запаса

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.