С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
82 16 ное 2012, 19:06, 65435 прочитания

Живеем в ситуация, над която нямаме контрол

Социологът Зигмунт Бауман пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Профил

Зигмунт Бауман, роден през 1925 г. в Познан, е полски социолог и философ. През 1968 г. е изключен от университета във Варшава и емигрира в Лийдс, където преподава и до днес. Той е един от създателите на концепцията за постмодернизъм и автор на много книги, посветени на проблемите на съвременния свят, сред които "Глобализацията" (1999); "Живот във фрагменти" (2000); "Постмодерната етика" (2001). Проницателен изследовател на тоталитарните общества и проблемите на свободата, той е смятан за един от най-изтъкнатите мислители на това течение. Автор на тревожни, широко коментирани прогнози относно бъдещото на цивилизацията. Лауреат на наградата на княза на Астурия в областта на комуникациите и работата в името на човечеството, наградата "Теодор Адорно", Златен медал "Заслужил за културата – Gloria Artis".
В едно интервю в началото на кризата бяхте казали, че трябва да видим дали става дума за депресия или за криза, защото депресията значи, че влакът просто е забавил, докато кризата значи, че е дерайлирал. Днес какво смятате - сменяме ли релсите или чакаме влака да потегли?

- Свикнали сме да смятаме кризата за много лошо време - катаклизъм. Но това не е оригиналният й смисъл. Когато се появява като дума за пръв път в древногръцката медицина, значението й е на решителен момент, когато ситуацията може да бъде или смърт, или възстановяване. Като погледнем историята, сегашната ситуация в Европа не е първата такава и често кризите карат хората да намерят по-добри начини за живот. Най-голямата криза в близката история без съмнение е Втората световна война. Но след нея Европа някак си успя да се възроди от пълното унищожение и намери за десетилетия наред доста приличен начин да организира нещата. Вие не помните, но аз живях през това време и помня как кризата беше началото на възстановяването. Не само на това, но и на откриването на ново начало. Европа може да измисли нови начин да живее заедно или да се разпадне, което би било бедствие.


Но бедствия се случват. Обикновено се случват точно когато не вярваме, че може да стане.

- Европа не е изключение. Истинската криза, която се случва навсякъде по света, е разделението между власт и политика. Властта аз разбирам като способността да вършиш неща. А политиката е умението да решаваш какво трябва да се свърши. Когато имаш развод между двете, имаш несъответствие между грандиозността на задачите и нищожността на инструментите. Това е - ние просто нямаме инструментите. Заради глобализацията властта се изпари някъде нагоре, докато политиката остана локална, свързана с националните държави, както преди 150 години. Неща, от които зависи моето и вашето бъдеще, стават там, където няма политически контрол. Имате сили, които са отвъд досега на която и да било политическа институция - не само на българското, но и на американското правителство. Те обещават да изпълнят това, което електоратът иска, но са безпомощни. Не защото са корумпирани - някои от тях не са, не защото са глупави - някои са доста умни, но нямат власт, за да изпълнят онова, което иска населението.

Никой не "прави" глобализацията, тя просто се случва. Всички наистина глобализирани сили днес имат едно общо: те не уважават по никакъв начин местните закони, обичаи, ред. Те пътуват, ако не им харесва където са, пресичат граници, местят се лесно. Това са финансовите капитали, инвестиционните капитали, търговията, тероризмът, мафията, трафикът на оръжие, наркотрафикът. Тези сили не работят заедно, но всички те не се съобразяват с местното. А онези, които биха могли да регулират тези сили, не са глобални. Нямаме глобален парламент или глобално правителство, или върховен съд. Така че е като в Дивия запад - каквото си хванеш. Там, ако помните, съдиите идват само веднъж годишно. И когато дойдат, рискуват да бъдат застреляни. 

Улрих Бек наскоро издаде серия книги за нещо, което нарича космополитизация. Онова, което не забелязваме често, казва Бек, е, че не сме започнали да ставаме изведнъж космополити, но и тя се случва, както глобализацията. Например глобалната търговия с бъбреци, която създава нови неравенства. Има огромно търсене на бъбреци от богати хора и стотици хиляди от Бангладеш или Сенегал продават бъбреците си, за да оцелеят. Това е ново разделение, глобално. Футболните отбори - много малко англичани има в английските отбори, испанци в "Реал" (Мадрид) и т.н.



Космополитизацията вече се е случила и хората го приемат нормално. Жените ходят на работа, но ние искаме деца от тях. Решението? Гледачките от далечни, бедни страни. Докато глобализацията засяга абстрактни сили, космополитизацията се случва долу, сред хората.

Нямаме институции на колективно действие - парламент, съдилища и т.н. са били създадени от нашите предци, за да служат на суверенната териториална държава. Но тази държава вече няма толкова власт, че да накара собствените си решения да работят. Погледнете какво става, когато Ангела Меркел и Никола Саркози се срещаха всяка седмица и взимаха някакви решения за Ирландия, Испания, Гърция и т.н. След това чакаха с трепет понеделник, когато отваряха пазарите, и само те знаеха какво ще се случи.

Истинската суверенност се крепи на един триножник - военен суверенитет, който значи, че държавата може да се отбранява, икономически, който значи, че финансите и заводите и т.н. вътре в територията са достатъчни за нуждите на населението, и културен суверенитет. И трите не са вече там. Никой не е независим икономически, военно му трябват съюзници, а интернет уби културната независимост, защото с всяко малко устройство можеш да комуникираш с Нова Зеландия и оттам да търсиш вдъхновение, и понякога е дори по-лесно. Електронно ние сме винаги достъпни, дори физически да не сме. Ето защо политическият суверенитет е фикция.

Европа обаче поддържа тази илюзия. Опитват се всички 27 да взимат суверенни решения и не успяват. Начинът, по който Европа е конструирана, може да доведе до колапс. Един много важен проблем е разделението между онези, които правят политиките, и населението. Европа е продукт на конференции между министри, но не на обикновени хора. Те имат власт - могат да ги дигнат или свалят на власт, но нямат власт върху случващото се извън това.

Виждате ли решение?

- Не съм пророк, не знам как ще се развие ситуацията в Европа. Но Иван Кръстев например наскоро публикува статия, в която пита дали ЕС може да извлече вдъхновение от СССР. Сривът там дойде не от бунт на периферията, а от загубата на доверие и желание да се поддържа съюзът в центъра. Желанието да се разпадне СССР беше родено в Москва, не в Казахстан. Същото се отнася за Европа. Еквивалентът на Москва в Европа днес е Германия. Тя е банкерът - разводът между политиката и властта означава, че парите решават. Войната за бъдещето на Европа се води не в Испания и Гърция, а в Германия. Също като Москва Германия вади много полза от ЕС, но, от друга страна, германците, които избират, започват да се съмняват. Защо да плащаме за тези мързеливци? Това е политически футбол. Партиите, които се състезават за гласове догодина, предопределят бъдещето на Европа. Как да предречеш какво ще стане?
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

И адвокати за всички! 1 И адвокати за всички!

Американският адвокат Фред Рууни, наречен "Бащата на правните инкубатори", и неговият принос в обучението на юристи за социални каузи

17 яну 2020, 7291 прочитания

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 2634 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Търси се!

Четири контекста ще построят петото издание на фестивала Sofi a Architecture Week

Още от Капитал
Българският автопазар: Расте, но и старее

През 2019 г. делът на старите дизелови двигатели продължава да се увеличава, както и на колите над 20-годишна възраст

Хазартна рекламна напаст

Забранената по закон реклама на хазарт е масова - предимно в онлайн сайтове и телевизии и е за милиони

Спаси ме от коронавируса

По-важно е маските да бъдат носени от болните, а не от здравите хора, защото така се ограничава предаването на инфекцията

Новите дрехи на "Шишман"

Несигурното бъдеще покрай предстоящия ремонт на знаковата улица в центъра на София отново разбуни духовете

Wi-Fi free

Все повече хора искат да преодолеят зависимостта си от технологиите. Бизнесът харесва това

От Маракеш до Париж и обратно

Писателят и художник Махи Бинбин за живота между две култури и социалната си дейност в Мароко

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10