С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
20 30 ное 2012, 15:55, 15340 прочитания

Какво, ако Роналдо е гей?

Хомофобията във футбола все още е тема, по която не се говори

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

[Reuters]
Какво, ако вашият любим футболист Кристиано Роналдо или Лионел Меси беше гей? Щяхте ли да се шокирате? Щяхте ли да страдате? Или да го уважавате по-малко? Едва ли някой футболен фен се е замислял над този въпрос. Още повече ако е крещял хомофобски обиди по време на мач по адрес на играчите от противниковия отбор. Защото разговорът за различната сексуална ориентация във футбола все още не е започнал.

В много случаи футболистите се страхуват да признаят своята различна сексуалност, защото светът е такъв. Той се доминира от любопитните медии и изискващата индустрия. А не на последно място и от запалянковците, които са способни да бъдат особено нетолерантни. И не само към чуждите футболисти, но и към своите любимци. И ако расизмът във футбола е сериозен проблем, на който се обръща внимание, за хомофобията дори не се говори.


Пълно мълчание

"Въпросът е много комплексен, тъй като във футбола темата за различната сексуалност е табу. Играчите предпочитат да го запазят за себе си. На стадионите все още има хора, които реагират много агресивно срещу хомосексуалността. Не се притесняват да обиждат някого и няма видима тенденция това да се промени. Има играчи, които са го признавали, но след края на кариерата", коментира Фабиен Пюжо, треньор на втория по сила футболен отбор в Бордо "Лормонт", който в момента играе в пета дивизия и е с аматьорски статут.

Такъв е случаят с популярния днес футболен коментатор и експерт на Canal+ Оливие Руйе, който през 70-те и 80-те години на миналия век е звезда във френския футбол. Той стига и до националния отбор на Франция, а по-късно гласът му е използван във футболната игра FIFA 2003. Пет години по-късно той признава, че е гей.



"Ако името на някой футболист гей излезе наяве, натискът от медиите към него ще бъде огромен. Медиите се интересуват непрекъснато от личния живот на играчите и затова хомосексуалните футболисти се пазят и крият сексуалната си ориентация от възможно преекспониране", коментира Пол, студент по право в Бордо и привърженик на местния футболен отбор.

Той признава, че много гей футболисти се страхуват да признаят сексуалната си ориентация и заради запалянковците. "Мисля, че нашето поколение не се интересува дали е гей. Той е просто футболист. Мисля, че има огромна разлика между младите и по-възрастните поколения фенове. За нас, по-младите, най-важното е качеството на шоуто, представянето на терена, но по-възрастните са по-нетолерантни", добавя той.

Натиск отвътре

Томас, друг от младите фенове на "Бордо" и бивш футболист аматьор, не е съгласен с тезата за поколенческите различия. "Мисля, че като цяло феновете във Франция нямат добри познания за хомосексуалността, дори и младите. Например един от футболистите на френския национален отбор беше обиждан от съотборниците си, защото подозираха, че е гей. Ако играчите помежду си окуражават подобен тип поведение, какво можем да очакваме от феновете? А те са млади момчета", казва той.

Томас припомня конфликта между звездата на френския футбол Франк Рибери и Йоан Гуркюф, един от най-добрите актуални френски футболисти, за който има съмнения, че е гей. По време на лагер на националния отбор преди европейското първенство през лятото Гуркюф беше наречен от Рибери с обидния за хомосексуалните хора етикет във френския език tapet.

Все още са твърде редки случаите, в които футболистите говорят открито за своята различна сексуалност, но по-големият проблем изглежда е, че дори вътре в самата футболна общност темата не се приема за нормална. "Наскоро президентът на "Монпелие" нарече един от играчите си "тапет". От устата на един ръководител това звучи още по-агресивно и обидно", коментира още Пюжо.

Той припомня и случая, когато настоящият селекционер на националния отбор на Франция Дидие Дешан като треньор на италианския отбор "Ювентус" забрани да се играе с резервните розови екипи, защото това бил "цветът на хомосексуалните". "В спортната общност е трудно да признаеш, че си гей. От спортистите се очаква да си мъжага. Хомосексуалността не се вписва в обществените представи за мъжкото начало в спорта", коментира Фабиен Пюжо.
Цивилизационен избор

Никола, който също е студент в Бордо и запален футболен зрител, смята, че културата играе ключова роля в преминаването на бариерите. Наскоро френската общественост показа, че все още трудно приема хомосексуалността дори във всекидневието. Група хулигани атакуваха участници по време на гей парад в Париж. "Във Франция това е културен проблем. Хората с различна сексуалност не се чувстват добре приети в цялото общество. Има голяма разлика между разбирането за хомосексуалността във Франция и в северните държави, където сексуалната различност се приема по-нормално", коментира Александър Гаспарото, треньор по физическата подготовка в "Лормонт".

Светослав Петров, бивш футболист на ЦСКА, който вече има и няколко години в треньорската професия, е склонен да смята, че големият проблем е готовността на обществото да приеме хомосексуалните. "Народопсихологията ни е такава, че в момента един гей не може да вирее в един смятан за чисто мъжки спорт. Обидите на сексуална основа за широко разпространени. Все още в цялото общество има такова нетолерантно отношение, че е абсурд един хомосексуален футболист да просперира", казва той.

Мнението за ситуацията във Франция и България е много по-различно от това, което може да се чуе в Германия. Доскорошният президент на Германския футболен съюз Тео Цванцигер заяви, че хомосексуалните футболисти могат да се чувстват спокойни да се разкрият. Досега никой обаче не го е направил. В същото време германският футбол беше разтресен от няколко случая заради огромния психологически натиск в съвременния футбол. Преди две години националният вратар Роберт Енке се самоуби, защото не успя да се пребори с дълго потисканата си депресия. Миналата година треньорът Ралф Рангник напусна "Шалке", защото "изпуши". Мнозина наблюдатели смятат, че хомосексуалните също не смеят да говорят за ориентацията си тъкмо заради тази машина на външен психологически натиск, която те кара да криеш същността си.

"У нас при първата му грешка ще стане страшно. Хората са склонни да драматизират заради неотсъдена засада или дузпа, а представете си колко по-уязвим ще бъде един футболист, който е декларирал различната си сексуалност", коментира Петров.

В ниските нива на френския футбол има много играчи, които не разкриват своята сексуалност, въпреки че там натискът на индустрията и феновете е много по-малък, смятат треньорите на "Лормонт". "За съжаление имаше един случай в Париж, в който двама или трима играчи признаха, че са хомосексуални, а след това имаха много сериозни проблеми. Обиждаха ги, наричаха ги и дори ги биха", каза Гаспарото.

Проблемите при мъжете – професионалисти и аматьори, са сходни и с тези в женския футбол. Там темата все още не е толкова актуална, въпреки че френският женски футбол вече не е незабележим, набира скорост и вече е един от водещите в Европа. "Футболистките все още не са толкова разпознаваеми и въпросът за хомосексуалността е на втори план. Жените още не получават същото внимание", коментира Гаспарото.

Той обаче смята, че въпросът за сексуалността на спортистите трябва да не бъде в центъра на вниманието на публиката. "Сексуалността е личен въпрос. Това може би трябва да си остане в семейството. Футболът е публично събитие и хората идват стадиона и не искат непременно да знаят каква е сексуалността на играчите. Може би затова не трябва да се афишира кой е хомосексуален и кой не е", казва той.

Промяна на хоризонта?

Въпреки че отношението към хомосексуалността е социален и културен проблем за цяла Франция, двамата треньори вярват, че има шанс нещата да се променят. Просто трябва да се говори повече и темата да се припознае и от иконите на спорта. "Мисля, че днес футболът има нужда от иконите, като Зинедин Зидан или Кристиано Роналдо да поемат инициативата да застанат зад каузата, да говорят по темата и да се опитат да променят манталитета на средата и на феновете", казва Пюжо.

Подобно нещо се е случило във френското ръгби, където собственикът на парижкия клуб "Стад Франсе" Макс Гуазини открито говори за това, че хомосексуалните хора са част от общността. Той първи разби стереотипите и отборът му заигра с розови екипи през 2004 г. В резултат на политиката си привлече на своя страна гей фенове. През 2010 г. направи друг символичен акт, в който ръгбистите се снимаха голи в подкрепа на каузата. Може да се каже, че към днешна дата там отношението към гей играчите е по-толерантно. "Футболът трябва да вземе пример от ръгби, където това проработи. Трябва да започнат да говорят за това, че да си гей е нещо нормално. Ако никой не прави нищо, ситуацията няма да се промени", казва Пюжо.

Преди дни подобна теза изрази и датският вратар на "Манчестър юнайтед" Андерс Линдегор, според когото футболът има нужда от гей герой, за да може да се промени отношението на запалянковците. "Смятам, че днешните играчи няма да имат проблем да приемат хомосексуален съотборник. Натискът е от трибуните и това ги кара да се крият. Но ако имат герой, той ще може да защити различната сексуалност пред публиката", коментира той.

Във футбола тези инициативи са рядкост и по-скромни. През 2003 г. бившият френски национал Викаш Дюрасо започна да подкрепя клуба "Пари фут гей", който се стреми да се бори с хомофобията и дискриминацията в спорта. "Дюрасо e от малцината, които защитават тезата, че не може да има такова агресивно поведение към играчите. Той направи много символичен акт, защото зае силна социална позиция", казва Пюжо.

Студентът и фен Пол смята, че е трудно да се предвиди колко време ще отнеме промяната на мисленето. "Трудно може да се каже какво ще се случи в бъдеще. Зависи от феновете, клубовете и медиите да създадат атмосфера, която ще позволи на футболистите гейове да се чувстват достатъчно спокойни, че могат да говорят за сексуалната си ориентация. Може да трябва да минат още 20 години, за може един футболист гей в Бордо, а и във Франция като цяло, да бъде третиран нормално."

В България вероятно решаването на проблема няма да отнеме по-малко време. "Ще минат не по-малко от 10 години, преди футболната общественост да приеме хомосексуалните. Казано по друг начин – този процес трябва първо да премине през по-интелигентната част от обществото, а след това да слезе на нивото на футбола", добавя Светослав Петров.

*Материалът е осъществен по програма "Медии срещу расизма в спорта" на Съвета на Европа с участието на Лаура Тома - президент на Института за медийно разнообразие в Румъния
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 2044 прочитания

Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание

Учителката от СОУ "Ангел Кънчев" в Русе Ралица Матеева пред "Капитал"

13 сеп 2019, 2818 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Фотогалерия: Красотата е маска на грозното

Новата изложба на младия художник Борис Праматаров се открива на 7 декември

Още от Капитал
Фасулска работа

За 20 години Милко Младенов създаде една от най-разпознаваемите компании за варива в България "СуиКо"

Пресъхналият Перник

Приблизително 60 хил. души ще бъдат засегнати от бъдещия воден режим в област Перник

Новата дългова криза на здравната каса

Институцията плаща със здравни вноски наказателни лихви и адвокатски хонорари

Европа и светът според Макрон

Френският президент е прав за проблемите на ЕС. Но не успява да намери партньори за решаването им

Близкият и далечен Николай Атанасов

Поетът и ЛГБТ активист почина на 41 години и остави литературно наследство, което ще бъде открито от ново поколение читатели

Филм след филм

Забравени класики и модерно авторско кино на "Киномания" 2019

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10