Нови кадри
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Нови кадри

Мартина Георгиева и Сава Стоянов

Нови кадри

Свежите мисли за свободата на четирима тийнейджъри

Люба Йорданова
15536 прочитания

Мартина Георгиева и Сава Стоянов

© ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА


Отговорност. Независимост. Право на избор. Адреналин. Музика. Пътуване. Да правиш това, което ти харесва. За всички. Не е свободия. Неуловима. Това е само малка част от представата на днешните тийнейджъри за това какво е свободата. За тях тя означава да танцуваш, ако ти се танцува. Да те питат какво мислиш, вместо да ти казват кое е правилно. Да зачитат мнението ти. Да промениш нещо, което не ти харесва.

Идеята да стимулират тийнейджърите да мислят върху важни ценности като свободата хрумва на фондация "Америка за България" и Центъра за образователни инициативи. Те организират ReporTeen - конкурс за кратки видеоклипове на тема "Свободата е...", като единственото условие е посланията да са позитивни. Получават 60 филмчета от над 30 населени места в България. И виждат, че въпреки застиналата ни образователна система има много мислещи ученици с позиция, които искат някой да ги чуе. Трябва им само леко побутване. Целта на ReporTeen е именно това - да мотивира тийнейджърите да мислят на собствения си език и да повярват в себе си, да им даде възможност за изява, без да поставя тесни граници и правила.

"Има жажда за това младите хора да бъдат стимулирани да направят нещо градивно и полезно, да изкарат напред своя творчески потенциал", смята Надя Захариева, програмен директор "Изкуства и култура" във фондация "Америка за България". И добавя: "Иначе цялото ни образование е такова - режат ти главата, слагат ти фуния, никой не те пита ти самият какво мислиш." Затова идеята на ReporTeen е да дава полезна за учениците информация, но без принуда. На сайта на конкурса има видеоуроци за това как се снима и монтира кратък филм, как се пише стори борд, снимачен план и сценарий. Участниците могат да задават въпроси, докато подготвят и заснемат своя клип.

"За българската образователна система е характерна една много консервативна фраза - който няма думи, няма мисли", коментира Емил Джасим, програмен директор в Центъра за образователни инициативи. А методът всичко да се вербализира и след това задължително да се повтори, отдавна е мухлясал. ReporTeen всъщност въвлича учениците в може би най-близкото до тях изкуство - киното, до което имат достъп всеки ден. С тази разлика, че вместо да снимат бой в коридора пред класната стая, идеята сега е да покажат нещо със смисъл.

По-долу ви разказваме за четирима от финалистите на ReporTeen. За това какво ги вълнува, какво мислят по някои актуални въпроси, какво според тях трябва да се промени в образователната система и с какво ги привлича киното. Пламен, Мартина, Сава и Цвета вдъхват надежда, че напук на остарелите методи на преподаване учебниците в академичен стил и многото демотивирани учители от българските училища излизат и будни хора с мнение, които разсъждават върху сериозни въпроси, искат промяна и имат идея как тя може да се случи.

Пламен за свободата през погледа на тези, които са я изгубили

Човек в инвалидна количка от неприятната болнична стая до светлия морски бряг на фона на Дебюси. Краткият филм на 18-годишния Пламен Димитров от Варна е тъжен, вълнува и те кара да се замислиш за свободата през погледа на тези, които вече са я изгубили. Той впечатли най-много журито на ReporTeen и ще бъде излъчен по време на "Фестивала на българското кино в Ню Йорк - 2013". Пламен разказва, че идеята му е хрумнала, докато разговаря с майка си, която работи като главна медицинска сестра в интензивно отделение в Англия. Седмица преди крайния срок за предаване на филмчетата той се сеща за т.нар. синдром на заключения (locked-in syndrome) и за тежкия живот на хората с увреждания като цяло.

Пламен разказва за себе си, че е "обсебен от идеята за успех в развлекателната индустрия или в писателския занаят". Отдавна е сигурен, че иска да се занимава с кино и телевизия. Привлича го и музиката и обича да намира непознати музикални групи. Харесва социално ориентирани драми от скандинавското, френското, испанското, азиатското и независимото американско кино. Чете класика, научна фантастика, съвременна проза и списания като L’europeo. "Не ми се нравят леките и повърхностни книги, които няма да ме разнебитят от тъга, меланхолия, изумление, гняв, жесток задух след последното изречение", разказва ни Пламен.

След 12 години в училище той има категорично мнение какво му липсва на българския образователен процес, който определя като "безмилостна мозъкомелачка". Според него има нужда от избирателна учебна програма с установен минимум в нея, от  млади, но ерудирани учители, от възможност за изяви, от повече приятелски разговори и "човещина", от отказ от безсмислени практики като писането на неизвинени отсъствия и ранни часове ("на кого му е до тригонометрия в седем и половина сутринта"). Пламен намира смисъл единствено в разговорите, които води в последния петъчен час с класната и съучениците си. "Образователната система не ограмотява, тя осакатява", сигурен е той, но не намира вината в учителите. Според него по-голяма отговорност носят родителите, които понякога дори "имат нужда от превъзпитание и обучение". За Пламен иначе решението на проблема с българската образователна система е ясен - учениците трябва да заобичат училището.

Цвета и четката за рисуване, която създава красиви неща

"Важна е не свободата по принцип, не всяка свобода, а тази, която ни помага да разгърнем целия си потенциал и да бъдем истински щастливи", разказва 18-годишната Цвета Петрова от Варна в клипчето си за ReporTeen. В него тя събира мнения и от други млади хора, "попаднали доброволно (или не чак толкова доброволно) пред обектива". Разбираме, че според някои свободата е "нищо, защото тогава няма да имам никакви задължения", а според други - "четка за рисуване, с която създават красиви неща".

Цвета учи в 12 клас във френската гимназия във Варна. Описва се като "относително интелигентна, понякога доста разсеяна". Не се взима много насериозно и не се впряга за глупости. Често е твърде пряма, с чувство за хумор, "което невинаги остава разбрано". През свободното си време обича да се занимава с изкуство - рисува, изработва бижута и картички. Харесва книги и филми от всякакви жанрове, "стига да са направени със замисъл и вкус".

По киното се запалва още от малка с филмите от видеотеката. След като попада в You Tube на късометражни филмчета, направени от почти нейни връстници, Цвета се вдъхновява и започва да прави хумористични клипчета - първо на шега, но след това стига и до кратки филмчета. Сигурна е, че иска да продължи да се занимава с изкуства и кандидатства анимация във Франция. "Когато човек харесва работата си, той не е на работа нито един ден в годината", смята Цвета.

Накрая на училищното си образование Цвета е на мнение, че материалът се представя доста сухо и неинтригуващо за учениците. "Рядко нещата се правят с цел да се научи нещо, по-скоро за да се вземе даден изпит, след което запаметената информация е изтривана", споделя тя. Според нея материалът трябва да се разтовари от ненужна информация и вместо нея да се отдели повече внимание на практични неща, които биха влезли в употреба в реалния живот - като това как да си разпределяш дохода например. Освен това учениците би трябвало да могат да си избират предмети, защото "когато човек учи това, което му е интересно, процесът се осъществява далеч по-лесно и с желание".

Историите на Сава в сбит вариант

"Какво е свободата? Не можеш да я докоснеш, чуеш или помиришеш. Не можеш дори да я видиш. Но можеш да я вкусиш. Да я усетиш." Това ни казва клипът на единайсетокласника Сава Стоянов на фона на симпатични илюстрации и приятна музика. Завършва с "Грабни мига" (Carpe diem) и ни учи да използваме свободата като най-големия си дар.

Сава се занимава с видео и аудиообработка в извънкласни занимания на неговото училище - софийското 134 СОУ и разбира за ReporTeen от свой учител. Запалва се по клипчетата със спрели картини, след като е гледал в You tube подобни, които обясняват исторически събития в сбит вариант.

Всъщност Сава се информира и учи до голяма степен в интернет. Използва Wikipedia, за да научи повече за неща, които в училище са му станали интересни. И смята информацията там за балансирана и "одобрена от обществото". Гледа образователни кратки филми. Чете български и международни новинарски сайтове, защото традиционните медии са му едностранчиви и не покриват всички гледни точки. Участвал е в протестите срещу международно споразумение за защита на интелектуалните права ACTA и казва, че пак би излязъл "срещу потъпкването на свободата на словото".

"Да се разчупи стереотипът учебник и тетрадка, да няма монопол на книгите", смята Сава и дава пример с това, че дори учители, които насърчават учениците да ползват източници, отричат интернет. Според него добрият преподавател е този, който е "учител по душа", а не защото не е успял да стане нещо друго. А най-важното е да направи материала интересен, защото само така има шанс учениците да го запомнят и прочетат нещо повече по темата вкъщи. На Сава му липсват дебатите в училище по социални и политически теми. Питаме го какво мисли за твърдата позиция на България по отношение на преговорите на Македония с ЕС и той спокойно обяснява: "Нормално е за една млада нация да е по-агресивна. Не трябва да го взимаме насериозно. Чудо голямо, че лайтмотивът им е, че първият човек е македонец. Тези вечни вражди трябва да ги оставим в историята."

Сава гледа рядко телевизия и я намира за "филтрирана" и "цензурирана", но е приятно изненадан от съвременното българско кино. "Карат на субстанция, не на ефекти и звезди. Има истории, които разказват", смята Сава. Той обаче още не е сигурен дали киното го привлича и като професия - тръгнал е "по пътя на изключването" и засега е отхвърлил само медицината.

Мартина, скейтърите и проклетият movie maker

В клипа на Мартина Георгиева свободата е танцуващо момиче, скейтърите пред паметника на съветската армия, снимането. И още мечта, летене, бял гълъб, безгрижие, адреналин, рекорд. Избира да заснеме краткото си филмче пред паметника, защото според нея той е символ на свободата. И не, не е съгласна да бъде демонтиран, защото "все пак това е история". Но пък го харесва изрисуван със супергерои и не разбира защо са го изрили.

Мартина е в девети клас в софийската испанска гимназия. Ходи на извънкласни занимания по фотография и театър. Разбира за ReporTeen от брошура и се изкушава от идеята да направи видео по точно зададена тема. Успява да направи първото си филмче в последните две седмици преди крайния срок. "Проклинах movie maker - 10 пъти го правих, вече знам програмата наизуст", споделя неволите си Мартина.

Интересът й към киното е отдавна, гледала е всички нови български филми, в училище също им пускат често в часовете. Харесва "Хари Потър" и "Хобит", но не й харесва, че холивудското кино става все по-еднотипно.

"Няма как да искаш да учиш, ако никой около теб не учи", смята Мартина и определя атмосферата и средата в училище като много важни. Иска й се учителите "да не им викат колко са смотани, все едно ни мразят". Предпочита да са строги и да не говорят за личния си живот. "Искам да си разбера урока, не как се казва дядото на учителката", разказва ни Мартина, след като цяла сутрин е писала интерпретативно съчинение на тема "По-човечната страна на Ахил".

Покрай родителите си Мартина гледа три пъти на ден новини по телевизията и й се иска "да казват малко по-весели неща". Вълнува се от заплахата за изчезване на костенурките и е готова да излезе на простест за спасението им. С възмущение ни споделя, че е видяла в менюто на ресторант ястието "супа от костенурки".

Засега Мартина мисли да продължи образованието си в Англия (и не в Испания, защото са в криза). А за първото си снимано филмче пише: "Важното е, че го направих с много кеф. Радвам се, че мога да го споделя с вас. Някога, когато заснема истински филм, ще го покажа на всички."

Клиповете на всички участници в ReporTeen можете да видите тук.

Отговорност. Независимост. Право на избор. Адреналин. Музика. Пътуване. Да правиш това, което ти харесва. За всички. Не е свободия. Неуловима. Това е само малка част от представата на днешните тийнейджъри за това какво е свободата. За тях тя означава да танцуваш, ако ти се танцува. Да те питат какво мислиш, вместо да ти казват кое е правилно. Да зачитат мнението ти. Да промениш нещо, което не ти харесва.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новите от запаса

Новите от запаса

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.