Невидимият свят на другите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Невидимият свят на другите

Люба и Жоро живеят пълноценно заради работата си в полза на общността

Невидимият свят на другите

Проблемът с грижата за психично болни хора не е в липсата на регистри, а на социални услуги в общността

Люба Йорданова, Зорница Стоилова
12307 прочитания

Люба и Жоро живеят пълноценно заради работата си в полза на общността

© Цветелина Белутова


"Тук са пералните, събират много - 17 килограма", Люба ни развежда из чистото и подредено помещение. Вади пране от сушилнята и го подава на Жоро, който старателно глади на огромна машина. След това го сгъват, прибират в пликове и записват какво са предали. Работят в обществената пералня от четири години, в момента по шест часа всеки работен ден. Преминали са конкурс за работното място и са доволни от заплащането, което получават. Работата запълва всекидневието им, кара ги да се чувстват значими и полезни.

Люба и Жоро са двама от общо над 150 хиляди души в България, които страдат от някакъв вид психичен проблем. (Броят е само на хората под наблюдение в психиатричните заведения и кабинети - реално засегнатите са много повече.) Те са имали късмета да попаднат на адекватни лекари, които да ги стабилизират и наблюдават извън болница, и на психолози. Но и на социални работници, които да им помогнат да се "върнат" в общността и да ги подкрепят в търсенето на работа и воденето на самостоятелен живот. Те са част от една от малкото качествени социални услуги за хора с психически проблеми - Комплекса за психичноздравни услуги в общността - район "Слатина", на фондация "Глобална инициатива в психиатрията – София", които създават обществена пералня "Зелена", за да подпомогнат пълноценното и автономно съществуване на лица с увреждания. Благодарение на тях Люба и Жоро са хора, които общуват и живо се интересуват от света около себе си. Но са изключение.

Повечето психично болни хора живеят като в затвор - веднъж в този на болестта си и втори път в този на болниците с мизерните условия извън градовете, далеч от хората. Ако въобще решат да потърсят лекарска помощ. Лечението им е само медикаментозно, липсват всякакви психотерапевтични методи и социални програми, които да ги преведат през тежкия проблем. Когато излязат от психиатриите, освен изолирани и изгубили социалните си умения тези хора са оставени сами на себе си. Или в най-добрия случай на близките си.

Няма социални работници, които да познават отделните човешки истории и да ги проследяват. Няма дневни центрове, в които хората да разговарят с психолози за проблемите си. Веднъж получили етикета "психично болен", те трудно намират пътя към живот сред другите. Обществото или не ги забелязва въобще, или ги разпознава с ужас като причина за трагични инциденти. Като тези от последните няколко седмици, когато баща на момче с психически отклонения разстреля себе си и семейството си в София, а две убийства във Великотърновско се оказаха дело на хора с такива проблеми. На създалата обществена истерия след тези случаи здравната администрация реагира с палиативни промени, които подминават истинските проблеми в грижата за психично болните (виж повече в допълнителния текст). Така или иначе е въпрос на дни покривалото на апатията и нехайството да направи тези хора отново невидими. 

Далече, никой да не види

"Когато тръгвах на работа през 1967 г., ме пратиха по разпределение в Карлуково. Успокояваха ме, че до една-две години градската болница на София ще бъде готова. Знаете ли коя година сме сега?" Дългогодишният психиатър д-р Здравка Кертева-Герджикова не се колебае да нарича нещата с истинските им имена. "Болничната психиатрична помощ в България е пълно безумие", ще ви каже тя. В момента София разполага с малко места за психично болни в отделенията към "Александровска болница", "Св. Наум" и стационара на Центъра за психично здраве "Проф. Н. Шипковенски". Наследство от миналото е Държавната психиатрична болница "Св. Иван Рилски" в Нови Искър - извън града, далече от хората. Местата и там не достигат. Повечето психиатрии са в ужасно състояние. Персоналът им е недобре платен и често недостатъчно обучен, заради което и много хора отказват въобще да бъдат приети. "В държавите, които се опитваме да догонваме, са направили сметка колко се губи от един психично болен, неговата неработоспособност и тази на членовете на неговото семейство и са разбрали, че е по-добре да направят места, където да се грижат за тях", допълва д-р Герджикова.

Болниците за психично болни всъщност са модел, от който цивилизованите държави отдавна са започнали да се отказват. Дългият престой на хора в подобни затворени институции реално им вреди повече, отколкото им помага. Те още повече потъват в и без това объркания си вътрешен свят. Забравят да общуват, да взимат решения за себе си. Дори да извършват елементарни битови дейности. "В едно такова спряло време, в което всеки ден е като предишния, те губят въобще способността да мислят за живота извън институцията", обяснява Елица Мичева, психолог в "Глобална инициатива в психиатрията - София". Качествената грижа за психично болните означава друго - стройна система от дневни центрове, защитени жилища, рехабилитационни звена, в които освен лекари специалисти да работят и достатъчно психолози и социални работници, които да помагат на психично болните да преодоляват изолацията след справянето с болестта. 

В момента в София към Агенцията за социално подпомагане са вписани две защитени жилища за хора с психически проблеми с капацитет от по осем места. В цяла България те са 23, а дневните центрове за хора с психични увреждания - само девет. Елица Мичева работи в един от тях и обяснява какъв е ефектът от подобни услуги. Дневният център на Комплекса за психично-здравни услуги в район "Слатина" в момента се посещава от 36 души. В него те получават помощ за подобряване на социалните си умения, за това как да търсят и задържат работно място. Учат се как да контролират симптомите си и да разпознават влошаването. Има арт терапии, фотографски, компютърен и литературен клуб, курс по английски език и индивидуална работа с всеки. Проектът за изграждане на комплекса е финансиран по програма ФАР и започва от 2008 г., а от началото на 2010 г. става държавно делегирана дейност, която се управлява от "Глобална инициатива в психиатрията - София".

Другият проблем в момента е, че след излизането на пациентите от институцията в общността няма социални услуги, които да им помогнат да се реинтегрират, нито пък такива за подкрепа на близките им. "Трябват пари за една армия социални работници, които да посещават, наблюдават и помагат на пациента в сложната пътека на ходене по институции (в която дори да получиш безплатни лекарства изисква много здрави нерви и свободно време - бел. ред.). Те трябва също да го стимулират и доведат на преглед, да го приобщават към общността", коментира д-р Гълъбина Тарашоева, управител на Център за психично здраве "Проф. Никола Шипковенски". И дава пример - в нейния център работи екип от 26 лекари заедно с двама социални работници и трима психолози. В развитите страни практиката е на един лекар да има петима социални работници и петима психолози.

През 2007 г. в Центъра за психично здраве "Проф. Н. Шипковенски" въвеждат пилотна услуга за мобилна психиатрия. Това е метод за кризисна намеса при психично болни хора в спешно състояние, при който екип от психиатър, фелдшер, психолог, социален работник и шофьор отиват в дома на пациента, овладяват кризата на място и продължават да го посещават периодично, за да наблюдават състоянието му. По този начин му спестяват настаняването в болница. За шест месеца мобилните екипи успяват да предотвратят хоспитализацията в над 80% от случаите. Освен че този метод се отразява много по-добре на болния и близките му, той се оказва и по-изгоден икономически за държавата. Въпреки отчетените добри резултати обаче след приключването на пилотния проект финансирането му не е подновено.

Д-р Тарашоева припомня, че още през 2001 г. доклад на Световната здравна организация е дал насоки за интервенции на три нива. Освен на биологично - с медикаменти, грижата за психичното здраве трябва да се извършва и на психично и социално ниво. Те включват психотерапевтичната работа, програми за рехабилитация и обучение на социални умения, трудови навици, способност за самообгрижване и себеуважение и за начин на живот с болестта. "Реформата остана на книга", е тъжното заключение на психиатърът.

Полет над кукувиче гнездо

Цялата нереформирана система на грижа за хората с психически проблеми още повече затвърждава клеймото, което обществото им е лепнало. Те са изолирани и непознати в общността, смятани са за неработоспособни и нестабилни. Крещящите заглавия от първите страници на вестниците след всеки инцидент, свързан с психично болен човек, насаждат и неоснователен страх - истината е, че тези хора много по-често са жертва, отколкото извършител на престъпление.

"Продължаваме да се държим към хората с психични проблеми като в "Полет над кукувиче гнездо", смята Надежда Стойчева, психотерапевт и директор на фондация "Асоциация Анимус". Тя обяснява, че изолираността, в която живеят голяма част от психично болните, води до тяхната агресивност към света, от която се плашат останалите хора. Всъщност това е техният голям вътрешен ужас, който се базира на преживяванията вътре в тях, обяснява психотерапевтът. Решението според Стойчева е систематична грижа и място, където тези хора да изговарят и споделят преживяванията и чувствата си и да получат консултация. Оперативните програми например биха могли да дадат възможности за създаване на дневни центрове и обучение на хора, както и целенасочени инвестиции на общините. Испанската неправителствена организация Intras например съвместно с общините е разработила курсове по готварство и градинарство, в които хората се научават и да продават това, което произвеждат. По този начин и хората с проблеми се чувстват значими, полезни и свързани с живота в града си. Според д-р Владимир Сотиров от амбулатория за психично здраве "Адаптация" задача на здравното министерство е да прави антистигма кампании, с които да популяризира грижата за психичното здраве и да демитологизира психичната болест.

"Може би обществото не е достатъчно чувствително, за да се противопостави на тази нереформирана система", смята Елица Мичева. Според Надежда Стойчева от "Анимус" имаме нужда да преосмислим изобщо йерархически кое е важно за здравето ни и вътрешният свят на човека да бъде изваден на преден план. Защото, както пише Кен Киси, "какво друго е тази лудница, ако не един модел на нашето общество".

(На)празни промени

Възобновените през изминалата седмица разговори за системата за грижа за психично болните създадоха повече тревога и спекулации, отколкото подновиха усилията по занемарената реформа. Направените в края на миналата година поправки в наредби 39 и 40 и търсенето на финансиране за Национален регистър на лицата с психични заболявания предизвикаха противоречиви реакции и напрежение сред ангажираните в системата. Идеите на експертите, които стоят зад тези промени, не са нови в същността си, но подчертават дълго потискани проблеми.

Според Закона за здравето националният регистър на лицата с психични заболявания би трябвало вече да е факт, но създаването му е отлагано през годините най-вече поради липса на средства. Според Министерството на здравеопазването целта му е да свърже системите за информация за психично болните. Към момента такива бази данни се поддържат от отделните лечебни заведения - държавните психиатрични болници, центровете за психично здраве и многопрофилните болници с психиатрични отделения. Отделно с такива данни разполага и здравната каса. Идеята на националния регистър е да свърже цялата информация в една система, до която да имат достъп специалистите в областта. Но и други институции като полицията и прокуратурата ще могат да използват данните по определен ред.  

Една част от психиатрите обаче се опасяват, че регистърът може да се превърне в инструмент за контрол и ограничаване на правата на хората с психични заболявания. Юристът от "Програма Достъп до информация" Фани Давидова отбелязва, че е важно да се обсъди с експерти какъв обем от лични данни ще се събира, кой ще може да разполага с тях и в какъв срок ще се съхранява информацията. За да не се стига до казуси като полицейската акция за достъп до регистрите с всички хора, записани в метадоновата програма, през ноември.  

"Така, както е заложено в закона, всички хора с психични разстройства трябва да се включат в регистъра. А това са около 40% от хората в страната", обръща внимание д-р Владимир Сотиров, психиатър и управител на амбулаторията за психично здраве "Адаптация". Според него регистърът би следвало да помага на лекарите да се ориентират в здравния проблем на пациента и да проучат историята на развитието на болестта. Но Сотиров се притеснява, че той може да се използва като средство за дисквалифициране на хората като неспособни - нещо, което му напомня за лошите практики от социализма. "Ние сме тежко незрели и неготови като общество да използваме този регистър, без да злоупотребим с него", поставя диагнозата специалистът. Той смята, че създаването на регистъра може да разтревожи допълнително хората и те да се отдръпнат от психиатричната помощ, тъй като анонимността и дискретността са много важни фактори за изграждане на доверие между лекар и пациент.

Всъщност ако е-здравеопазването, което остана приоритет само на хартия, се беше случило, дискусиите за регистъра щяха да бъдат излишни, защото всички лекари щяха да имат достъп до електронно здравно досие на пациента.

Далеч по-смущаващи за психиатричната общност обаче са предложените промени в наредбите 39 и 40, които уреждат диспансеризацията (тоест диагностиката, наблюдението и лечението) на хората с психични заболявания. Вместо да регламентират и подреждат системата, те я правят още по-сложна и неразбираема за пациентите. Според Българския хелзинкски комитет (БХК) промените връщат изживели времето си подходи на лечение на психично болните хора. Правозащитната организация възрази срещу това, че новите правила дават право на общопрактикуващите лекари да изпращат пациентите си с психични заболявания в диспансери само чрез попълване на специална бланка. Освен че може да застраши психичното им състояние и да ги лиши от възможности за помощ извън болници, тази мярка ще допринесе за допълнителното стигматизиране на тази общност, предупреждават от БХК. Освен това ще им се отнеме правото сами да избират начина, по който да се лекуват. 

В този им вид наредбите създават и неравнопоставеност между различните доставчици на психиатрична помощ. Според тях диспансерно наблюдение на психично болни може да се извърша само в болнични заведения и центрове за психично здраве. Това изключва напълно частните психиатрични практики и създава усещането в бранша, че направените промени са лобистки и обслужват интересите на държавните и общинските заведения, чиито субсидии са обвързани с тези условия. От друга страна, държавните и общинските лечебни заведения имат ограничение за брой прегледи и профилактика, което също не е в интерес на пациентите.

Д-р Владимир Сотиров от "Адаптация" открива още притеснителни противоречия в текстовете на наредбите. Така например няма обяснение защо от списъка със задължително подлежащите на диспансеризация състояния липсват около 65 диагнози. Сред тях е една от най-тежките форми на шизофрения - кататонната, както и хронични заболявания като умствената изостаналост или състояния, пряко свързани с извършването на престъпления и противообществени прояви, като алкохолизма. Това на практика означава, че според експертите, писали наредбите, тези болести не се нуждаят от постоянно наблюдение и грижа от специалисти. В същото време в списъка за задължителна диспансеризация са включени състояния като лек депресивен епизод, което е преходно и минава в рамките на няколко седмици или месеци. "И никой знае защо", обобщава д-р Сотиров.

"Тук са пералните, събират много - 17 килограма", Люба ни развежда из чистото и подредено помещение. Вади пране от сушилнята и го подава на Жоро, който старателно глади на огромна машина. След това го сгъват, прибират в пликове и записват какво са предали. Работят в обществената пералня от четири години, в момента по шест часа всеки работен ден. Преминали са конкурс за работното място и са доволни от заплащането, което получават. Работата запълва всекидневието им, кара ги да се чувстват значими и полезни.

Люба и Жоро са двама от общо над 150 хиляди души в България, които страдат от някакъв вид психичен проблем. (Броят е само на хората под наблюдение в психиатричните заведения и кабинети - реално засегнатите са много повече.) Те са имали късмета да попаднат на адекватни лекари, които да ги стабилизират и наблюдават извън болница, и на психолози. Но и на социални работници, които да им помогнат да се "върнат" в общността и да ги подкрепят в търсенето на работа и воденето на самостоятелен живот. Те са част от една от малкото качествени социални услуги за хора с психически проблеми - Комплекса за психичноздравни услуги в общността - район "Слатина", на фондация "Глобална инициатива в психиатрията – София", които създават обществена пералня "Зелена", за да подпомогнат пълноценното и автономно съществуване на лица с увреждания. Благодарение на тях Люба и Жоро са хора, които общуват и живо се интересуват от света около себе си. Но са изключение.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

9 коментара
  • 1
    geoimg avatar :-?
    Geoimg

    "Проблемът с грижата за психично болни хора не е в липсата на регистри, а на социални услуги в общността"
    Като няма регистри(статистика) врачка ли ще предсказва КОЛКО се нуждаят от услуги, КОЛКО средства трябват, КОЛКО...!?

  • 2
    kihano avatar :-|
    kihano

    Проблемът с грижата за психично болни хора е в липсата на психично здрави. Затова се налага психично болните сами да се грижат за себе си. Още повече че повечето психично болни даже не подозират за болестта си. Някои дори я смятат за ценност и предимство.

  • 3
    thermobee avatar :-|
    Thermobee

    Всички живеем в една голяма психиатрия.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 4
    santa_claus avatar :-|
    Santa_Claus

    Айде пак ни натрапват 'експертите' от БХК...


    Публикувано през m.capital.bg

  • 5
    2.5 avatar :-P
    2.5

    До коментар [#2] от "kihano":

    Кой е психично болен е въпрос на статистика.
    Вероятно за по-голямата част от контингента в психиатрията, единствените с ментални проблеми са от медицинския персонал...

  • 6
    3axapu avatar :-|
    suburban

    До коментар [#1] от "Geoimg":

    Регистър е едно, статистика е друго. Например няма регистър на астматиците, има регистър на нотариусите, архитектите, стоматолозите... И сега има статистика и за астматиците и за психичноболните.

  • 7
    geoimg avatar :-?
    Geoimg

    [quote#6:"Dax"]Регистър е едно, статистика е друго[/quote]
    И как се прави статистика на нещо без да го регистрираш, че на мен не ми е ясно?

  • 8
    kihano avatar :-|
    kihano

    До коментар [#5] от "2.5":

    Грешиш, въпрос на статистика е само сред хората с ниска психологическа култура, каквото е над 90% от населението в света. В бг сигурно над 98%.
    Иначе ако попрочетеш малко психологическа литература (сериозна разбира се, за съжаление и в тази област се пишат много книги и статии, чиято единствена цел е да се продават) ще разбереш, че има сревнително добри и напоследък точни критерии за психическо здраве. Критичен момент обаче е, че за да те диагностицира и лекува правилно самия психолог трябва да е психически здрав. За тази цел ония които учат психология минават курс за самоопознаване и самоанализ, който на практика е лечение. Колко го изкарват успешно, т.е. успяват да се самоизлекуват е отделен въпрос.
    Но виж, това което казваш има смисъл в светлината на това, което аз съм написал. Леките психически отклонения, такива които не те карат да си говориш сам да имаш халюцинации и т.н., не се приемат за психическа болест от неграмотното мнозинство. Така една епидемия от психическо заболяване вместо да се разкрие като такава, тя по статистически причини ще зададе норма, което означава, че на психически здравите ще се гледа като на болни. Такава епидемия в момента представляват егоизма, кариеризма и болните амбиции. Още 17 век Спиноза е казал, че егоизма, амбицията и сладострастието са признаци на психическо отклонение и съвременната психология потвърждава този извод. Днес живеем в общество в което егоизма и амбицията се считат за негов двигател, а сладострастието е общо взето толерирано. С други думи, капитализма се основава и сам подгранва определена психопатология. От това може да се съчини теория за СССР. Социализмът възниква не в развита кап страна, а в Русия, тъй като Русия е изостанала полуфеодална страна с наченки на капитализъм и следователно патологията която подхранва капитализма не е така разпространена както в страните с развит капитализъм. С течение на времето, с развитието на комуникациите и усвояването на технологиите тази патологична зараза преминава и в СССР и затова соца беше изоставен по мирен път.
    Ако тази теория е вярна, то като се има в предвид как се лекуват психически болести, то може да се предскаже, че излизането от капитализма няма да мине без сериозен катаклизъм предхождащ оздравителния катарзис. Самоубийство също не може да се изключи.

  • 9
    2.5 avatar :-P
    2.5

    [quote#8:"kihano"]Критичен момент обаче е, че за да те диагностицира и лекува правилно самия психолог трябва да е психически здрав.[/quote]

    §22


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK