С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
16 1 фев 2013, 16:37, 6376 прочитания

Ние, (при)страстните

или как възходът на гражданската журналистика бавно променя традиционните медии

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Десетките мобилни телефони, които излъчват на живо в интернет как много млади хора са насядали по пътното платно и пеят "Хубава си моя горо" зад ограда от полицаи. И мълчанието в ефира на най-голямата национална телевизия, която в новинарската си емисия същата вечер въобще не регистрира, че се е случило събитие, което е блокирало ключов столичен булевард заради протест срещу лобистки поправки в Закона за горите. Това е примерът, с който създателите на платформата за гражданска журналистика "Гневни млади хора" обичат да обясняват появата си в лятото на 2012 г. "Нищо не можеш да скриеш вече, мрежата веднага реагира", казват.

И действително след протестите от "Орлов мост" доверието в една голяма част от традиционните медии съвсем се срина. Пред половинчатата истина, която те предлагат за действителността, хората започнаха да предпочитат субективизма на блоговете и социалните мрежи, в които всеки е репортер, енергията на нововъзникващи интернет медии, изградени върху силната обратна връзка с читателите като OffNews и документалната точност на сайтове като "Биволъ". Разочарованието от старите медии се превърна в двигател за популярността и на платформи като "Гневните", които се стремят да представят гледни точки, които смятат за подценени, скрити или незабелязани от мейнстрийма.

Хората зад "Гневните" - блогъри, журналисти и един политолог, по правило не са безпристрастни. Те не правят точно журналистика - не търсят баланс, а да изразят личната си позиция. Черпят сюжети от мрежата. Разговорите тръгват от статуси и Facebook чатове и преминават в предавания с включени камери и микрофони, по време на които обратната връзка със социалните мрежи продължава да е животрептяща и постоянна. "Ние отстояваме свободата на изразяване на хора, които са активисти като нас. Даваме им възможност да кажат какво мислят и ги провокираме да говорят", разказва един от членовете на екипа Антоанета Цонева, която иначе работи в Института за развитие на публичната среда.


"Гневните" се стремят да откриват и популяризират нови лидери на мнение, но и самите те формират обществено мнение. Обхватът им към момента е сравнително малък. Всяко тяхно предаване се гледа средно от около 1000 души, но са популярни тъкмо сред най-активната и шумна онлайн общност. Професорът по културна антропология Ивайло Дичев смята, че влиянието им вече със сигурност не е по-малко от това на традиционните журналисти. "Разликата е в това, че те де факто отричат старата журналистическа етика на безпристрастността – ангажират се лично с емоциите си, понякога - недопустимо пристрастно. Очевидно има нужда от такива хора: като че ли старите норми на публичното говорене започват да са ни тесни – искаме някой да ни говори off, да изразява непроверени мнения, да разконспирира, да се възмущава", разсъждава той.

Въпреки че се явяват антитеза на част от традиционните медии, "Гневните" нямат претенцията да компенсират техните дефицити. "Нашето е реакция, желание ние самите да научим повече по дадена тема. Не сме специалисти, не сме подготвени по всичко, нямаме бекграунд", обяснява Антоанета Цонева. И затова казва, че не само не са тръгнали на поход срещу медиите, но и търсят колаборация с тях. Често канят журналисти да водят някои от предаванията. Дават съдържанието, което създават, на медии, които искат да го използват. 

Но са убедени, че гражданската журналистика променя традиционните медии. Най-малкото те вече наблюдават внимателно какво се случва във Facebook, Twitter, You Tube и блоговете. Слушат тътена и той влияе на начина, по който подреждат новините. Това е добре, защото дневният им ред бавно и полека започва да се задава от гражданите, не от политиците. Според "Гневните" през последните месеци дори институциите са започнали да реагират на мрежата. Така например веднага след тяхно предаване с гости лидерът на "Зелени Балкани" Тома Белев и журналисти от "Капитал" и OffNews, в което те разкриват, че планински пасища в района на връх Миджур са обявени за продажба с поименни компенсаторни бонове, земеделският министър Мирослав Найденов се обажда на Белев, за да му съобщи, че пасищата ще бъдат извадени от търга. "Отчитаме като успешно всяко предаване, което е послужило като информационна основа за по-нататъшен медиен и обществен интерес", казват "Гневните".
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

И адвокати за всички! 1 И адвокати за всички!

Американският адвокат Фред Рууни, наречен "Бащата на правните инкубатори", и неговият принос в обучението на юристи за социални каузи

17 яну 2020, 8270 прочитания

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 2660 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Закуската на шампиона

Историята на един маратонец от ромската махала в Добрич, за когото гладът се оказа по-тежък от оковите на Джанго

Още от Капитал
Фокусът с цените на тока

Защо в България борсовата електроенергия е хем най-скъпа, хем най-евтина

Отчети това

Как умните електромери могат да намалят сметките за ток

Борбата с престъпността каквато можеше да бъде

Държавата предлага адекватна стратегия за наказателна политика, която обаче няма намерение да спазва

Руско-турската прокси война* може да ескалира

Турският президент Ердоган е на път да атакува директно армията на Башар Асад. Това ще има непредвидими последствия

Календар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

Имало едно време в "Червената къща"

Какво се случи в "Червената къща" и какво е бъдещето на сградата с дълга история на "Любен Каравелов" 15

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10