"Господине, а има ли умишлени замърсители", пита Павел, чиято група има задача да помисли кои са замърсителите на въздуха и как можем да се справим с тях. "Няма верен и грешен отговор, вие търсите решение", съветва Владимир след шумна дискусия между групите. Дани вече е готов - предлага еко пръчка, която да помогне срещу замърсяването на водата.

Преди това двата екипа са представили идеите си за това какво включват кръговратите на въздуха и на водата. "Случва ли се това в Мирково", пита Владимир и се опитва през пример да им обясни къде попада дъждовната вода и как продължава веригата. "Опитвам се да им разширя света, защото за много от тях той свършва с Пирдоп", споделя ни след часа Владимир. Затова и често им разказва за конференцията в Индия, на която скоро ще ходи и се опитва да въвлече и децата в подготовката за нея.

В класната стая на Владимир няма такива ред и дисциплина, каквито си представят повечето учители. Учениците работят в екип, дискутират, спорят и се забавляват. Часът протича динамично, учителят обикаля из чиновете и обръща внимание на всяко дете. "Ще се справим много добре с това", окуражава ги той, а на нас ни се струва, че чуваме такива думи в класна стая за първи път. Според Владимир начинът учениците да се мотивират да учат е да видят, че нещата, които правят в училище, имат резултат.

Накрая на часа двете групи се оценяват взаимно, за да имат реална представа как са се справили и какво е нивото им. Така оценката става обективна и действа по-мотивиращо, обяснява Владимир. Той работи в училището от 7 часа сутринта до 4 следобед. След това играе футбол с децата, води ги на планина, някои дори държат да го заведат до дома си. След половин година в Мирково всички в селото го познават.

От Пирдоп до Лас Вегас по жицата

На около половин час път от Мирково, в СОУ "Саво Савов" в Пирдоп, часа си по информационни технологии започва Стефан Рашков. Той също е учител на "Заедно в час" от тази учебна година, преподава на 180 ученици между 5 и 12 клас. Стефан завършва института "Уорчестър политехник" в Масачузетс, САЩ, а след това работи като технически консултант в SAS Institute. Решава да се върне в България и да се присъедини към "Заедно в час" заради каузата, начина на работа и житейските умения, които вярва, че ще му донесе преподаването .

"Кои са двата протокола, без които Facebook не може да работи", опитва се да привлече вниманието на осмокласниците Стефан, а в класната стая звучи приятен джаз. В началото на часа им припомня концепцията за самодисциплина - да превъзмогнем някои желания в името на по-висша цел, или с други думи - да се откажем от Facebook в рамките на този час.

Пътят към висшата цел вече е свободен и на мониторите на учениците се появява Excel таблица с упражнения. Трябва да изберат произволни световни градове и в специален интернет сайт да тестват скоростта на качване и сваляне на данни. "Господине, къде се намира Лас Вегас?", чува се от задните редици. "Вляво, вляво, все вляво", предлага помощ съученик. Подобно на Владимир и Стефан не преподава само своя предмет. В часовете по информационни технологии прави връзки с математиката, географията, историята, дори с българския език. Скоро например е обяснявал формулата за изчисление на лихва.

Часът завършва с "билет за излизане" - няколко въпроса, на които учениците отговарят, след това Стефан проверява и записва резултата в папката на класа. Той мотивира учениците сами да проверят какво са постигнали, да преценят има ли нужда да наваксат и да го потърсят с идеи как да повишат резултата си.

След един срок преподаване Стефан вече забелязва развитие при учениците си, особено при деветокласниците. Забелязал е, че се е променила нагласата им към учебния предмет и ученето като цяло. "Бяха свикнали, че това е свободен час. Сега не мога да смогна на техния капацитет", разказва Стефан. Според него ключът е да убедиш учениците как упражненията в училище могат да им бъдат полезни в живота след това. За младия учител най-голямата дупка в образованието е, че повечето от учениците не си представят какво точно ще правят, след като завършат. А дори и да имат идея, не знаят какво стои зад нея - казват например, че искат да учат право в Софийския, но не знаят как изглежда живота на един адвокат. Затова Стефан кани в часовете си хора, които разказват за своята кариера и обсъждат с учениците конкретни казуси от нея.

Колко е важно да бъдеш директор

Училищата в Пирдоп и Мирково имат нещо важно общо помежду си - амбициозни директори с мениджърски умения, които наистина имат желание да променят средата и да работят за качествено образование.

Директорът на ОУ "Г. Бенковски" в Мирково Ецо Ецов е на тази позиция от 19 години. Преди това дълги години е бил извън сферата на образованието заради ниското заплащане. Роден е и израснал в София, мести се в Мирково първоначално за малко, но след това решава да остане.

Както в повечето малки населени места, основният проблем на ОУ "Г. Бенковски" е намаляващият брой ученици. В момента те са малко над сто, а следващата учебна година се очаква да влязат само петима първокласници. Училището е защитено, в него идват ученици и от околните населени места и няма опасност да бъде закрито, но малкият брой ученици се отразява сериозно на бюджета му. От общо 150 хил. лв. делегиран бюджет 130 хил. отиват за заплати, като тази на старши учител е 483 лв. обяснява Ецо Ецов. Остатъкът трябва да разпредели между поддръжка на сградата и инвестиции в обучителния процес. "Бюджетът на училището е като този на семейството - избираш или да платиш отоплението, или нещо друго", дава пример директорът. Той успява все пак да управлява малкия ресурс успешно - благодарение на добри изчисления, икономии и мека зима например училището е спестило 15 тона нафта и така е освободило средства за други пера. Освен това кандидатстват активно по проекти и търсят възможности за подобряване на учебния процес.

"Няма ясна визия накъде вървим", отбелязва Цвятко Четьов, директор на СОУ "Саво Савов" в Пирдоп. Според него липсва стратегия какво се прави в образованието и всякакви резки движения в тази сфера се отразяват негативно.

Четьов е директор от четири години, преди това работи в частната сфера. Прилага предприемаческия си дух оттам и в управлението на училището и резултатите са видими. Колективът на гимназията е сплотен, учениците постигат добри резултати не само на стандартните тестове, но и на състезания по информатика. "Четири години подред наши ученици се класират сред първите десет на олимпиади. Нямаме обаче ресурс да надскочим това", разказва директорът и пояснява, че липсват не само финансови средства, но и преподаватели. Затова приема с радост Стефан от "Заедно в час" и се надява той да зарази и останалите учители със своите иновативни подходи за общуване с децата.

Владимир, Стефан и директорите на основното училище в Мирково и гимназията в Пирдоп са пример как много ентусиазъм, добро управление и системна работа с учениците могат да променят образователната среда. И да направят класните стаи трамплин за успешно реализирали се хора. Въпреки недостатъчните бюджети, малкото подкрепа отстрана на институциите и забравените райони, в които се намират. Такива малки, но съществени промени вече се случват в образованието. И точно те може би са пътят към качественото обучение и добре подготвените кадри. В този текст ви разказваме как основните проблеми на образователната система могат да се решат само с леко побутване и повече ангажираност. Алтернативата са тромави закони или да се разчита само на държавните институции. А време за това няма.