Как си повярваха децата от Мирково и Пирдоп

"Алекс, "не мога" не е дума, която ти давам да използваш", спокойно казва Владимир и връща петокласника към упражнението. Алекс изостава с материала от съучениците си, затова Владимир работи с него по различен план. Запълва дупки не само по своя предмет - човекът и природата, но и по български и математика, без които Алекс не може да продължи напред. Едновременно с това го учи да вярва в себе си, да си определя цели и начини да ги постигне. Учи с Алекс след часовете, следи развитието му, търси начините да стигне до него и да спечели доверието му. В края на учебната година Алекс най-вероятно ще е догонил съучениците си. Просто, защото някой му е обърнал внимание.

Владимир Цветков е един от учителите на "Заедно в час" - организация, чиято мисия е да осигури равен достъп до качествено образование за всяко дете независимо кое училище посещава или какви са финансовите възможности на родителите му. Те подбират мотивирани млади хора с лидерски умения, които работят като учители за две години в училища в трудни условия. Преподавателите на "Заедно в час" заварват в класните си стаи деца, на които никой досега не им е казал, че могат. Получили са клеймото "проблемни", без да са имали шанс да разгърнат потенциала си. Но достатъчно е зад гърба им да стои учител, който вярва в тях, с много усилия и отдаденост тези деца бързо се преобразяват.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Има ли го това в Мирково

Владимир преподава от септември миналата година в основното училище на Мирково - село с 1600 жители в подбалканския регион. Преди това завършва Химическия факултет на Софийския университет. Между вариантите да продължи образованието си в чужбина или да стане учител на "Заедно в час" за две години избира втория. Заради "страхотната възможност да направя нещо, в което виждам смисъл". След няколко месеца сериозно обучение Владимир сменя жълтите павета в столицата с площада на село Мирково.

"Господине, а има ли умишлени замърсители", пита Павел, чиято група има задача да помисли кои са замърсителите на въздуха и как можем да се справим с тях. "Няма верен и грешен отговор, вие търсите решение", съветва Владимир след шумна дискусия между групите. Дани вече е готов - предлага еко пръчка, която да помогне срещу замърсяването на водата.



Преди това двата екипа са представили идеите си за това какво включват кръговратите на въздуха и на водата. "Случва ли се това в Мирково", пита Владимир и се опитва през пример да им обясни къде попада дъждовната вода и как продължава веригата. "Опитвам се да им разширя света, защото за много от тях той свършва с Пирдоп", споделя ни след часа Владимир. Затова и често им разказва за конференцията в Индия, на която скоро ще ходи и се опитва да въвлече и децата в подготовката за нея.

В класната стая на Владимир няма такива ред и дисциплина, каквито си представят повечето учители. Учениците работят в екип, дискутират, спорят и се забавляват. Часът протича динамично, учителят обикаля из чиновете и обръща внимание на всяко дете. "Ще се справим много добре с това", окуражава ги той, а на нас ни се струва, че чуваме такива думи в класна стая за първи път. Според Владимир начинът учениците да се мотивират да учат е да видят, че нещата, които правят в училище, имат резултат.

Накрая на часа двете групи се оценяват взаимно, за да имат реална представа как са се справили и какво е нивото им. Така оценката става обективна и действа по-мотивиращо, обяснява Владимир. Той работи в училището от 7 часа сутринта до 4 следобед. След това играе футбол с децата, води ги на планина, някои дори държат да го заведат до дома си. След половин година в Мирково всички в селото го познават.

От Пирдоп до Лас Вегас по жицата

На около половин час път от Мирково, в СОУ "Саво Савов" в Пирдоп, часа си по информационни технологии започва Стефан Рашков. Той също е учител на "Заедно в час" от тази учебна година, преподава на 180 ученици между 5 и 12 клас. Стефан завършва института "Уорчестър политехник" в Масачузетс, САЩ, а след това работи като технически консултант в SAS Institute. Решава да се върне в България и да се присъедини към "Заедно в час" заради каузата, начина на работа и житейските умения, които вярва, че ще му донесе преподаването .

"Кои са двата протокола, без които Facebook не може да работи", опитва се да привлече вниманието на осмокласниците Стефан, а в класната стая звучи приятен джаз. В началото на часа им припомня концепцията за самодисциплина - да превъзмогнем някои желания в името на по-висша цел, или с други думи - да се откажем от Facebook в рамките на този час.

Пътят към висшата цел вече е свободен и на мониторите на учениците се появява Excel таблица с упражнения. Трябва да изберат произволни световни градове и в специален интернет сайт да тестват скоростта на качване и сваляне на данни. "Господине, къде се намира Лас Вегас?", чува се от задните редици. "Вляво, вляво, все вляво", предлага помощ съученик. Подобно на Владимир и Стефан не преподава само своя предмет. В часовете по информационни технологии прави връзки с математиката, географията, историята, дори с българския език. Скоро например е обяснявал формулата за изчисление на лихва.

Часът завършва с "билет за излизане" - няколко въпроса, на които учениците отговарят, след това Стефан проверява и записва резултата в папката на класа. Той мотивира учениците сами да проверят какво са постигнали, да преценят има ли нужда да наваксат и да го потърсят с идеи как да повишат резултата си.

След един срок преподаване Стефан вече забелязва развитие при учениците си, особено при деветокласниците. Забелязал е, че се е променила нагласата им към учебния предмет и ученето като цяло. "Бяха свикнали, че това е свободен час. Сега не мога да смогна на техния капацитет", разказва Стефан. Според него ключът е да убедиш учениците как упражненията в училище могат да им бъдат полезни в живота след това. За младия учител най-голямата дупка в образованието е, че повечето от учениците не си представят какво точно ще правят, след като завършат. А дори и да имат идея, не знаят какво стои зад нея - казват например, че искат да учат право в Софийския, но не знаят как изглежда живота на един адвокат. Затова Стефан кани в часовете си хора, които разказват за своята кариера и обсъждат с учениците конкретни казуси от нея.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Колко е важно да бъдеш директор"