Училището може
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Училището може

Стефан Рашков е пример как амбициозният учител може да вдъхнови учениците си

Училището може

Кои са основните проблеми в образованието и колко малко ни трябва, за да ги решим

Люба Йорданова
20136 прочитания

Стефан Рашков е пример как амбициозният учител може да вдъхнови учениците си

© Цветелина Белутова


Красимир е ученик в девети клас на средно по успех българско училище. Връстникът му Ян от Полша вече е година и половина по-напред в своите знания и умения. 15-годишният Мика от Финландия пък отдавна е изпреварвал и двамата. Това е един от изводите от международния тест PISA на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, проведен през 2009 г. Икономистът Петър Стоянов изчисли наскоро в свой доклад, че ако България успее да запълни тази дупка в постиженията на днешните ученици, това би добавило 1.1 процентни пункта към годишния прираст на БВП в страната в дългосрочен план и 3.5 милиарда лева към националния продукт след 15 години.

Новият проектозакон за предучилищното и училищното образование стъпва плахо в тази посока, но приемането му изключително много се забави. Вече има реална опасност парламентът да не успее да го гласува до края на мандата, което съвсем ще отложи всякакви идеи за реформа. Новият министър на образованието, младежта и науката Стефан Воденичаров засега също не дава знак, че случващото се в училищата е негов приоритет. Смислени инициативи в образованието на общинско ниво се случват рядко и обикновено приключват със смяна на дограмата на училището.

Ако спрем и се заслушаме обаче, ще чуем движение, тътен за промяна. Директори с предприемачески дух успяват така да управляват училищните ресурси, че да инвестират не само в ремонт на двора, но и в електронна платформа за обучение. Амбициозни учители разчупват начина си на преподаване, за да отговорят на нуждите на учениците си. Активни родители следят учебната програма и дават идеи как тя може да се промени. Частни фирми виждат потенциала на учениците и им разказват за бизнеса си. Граждански организации са открили успешна рецепта за включване на децата от езиковите малцинства в учебния процес. Всички те не чакат закони и наредби. Действат. И доказват, че основните проблеми на училищното образование се решават в класната стая, не в кабинетите на държавната администрация. Тъкмо тези промени имат нужда от подкрепа. За да продължат да се развиват и да заразят повече участници в процеса.

Учителите

Във Финландия, която е пример за качествено образование не само в Европа, от всички кандидатстващи да станат учители се подбират само около десет процента. Това са половината от най-добрите висшисти на страната въобще. Ако България направи подобна статистика, резултатите ще се отчайващи. Само бърза справка в рейтинга на висшите училища показва, че средният успех от дипломата за средно образование на студентите в педагогическите факултети е забележимо по-нисък от този в икономическите и юридическите например. Мнозинството български учители отдавна са изгубили своя авторитет не само в класната стая, но и в обществото. Вървят с наведена глава и се страхуват да изкажат мнението си. А и никой не им го търси. "Училището е крепостта, в която учителят намира убежище", обобщава Цветан Цветански, председател на Центъра за образователни инициативи, който разработва и поддържа онлайн платформата u4ili6teto.bg, и допълва: "Неговият авторитет се гради единствено в рамките на класната стая и когато вече и там е атакуван, абсолютно капитулира." Програмният директор на центъра Емил Джасим засяга още един голям проблем за учителите - те са до такава степен затрупани с административна работа, че не им оставя време да вършат основното - да работят с децата.

"Българските учители като цяло са огорчени от системата и работят с усещането, че тя не ги цени. Че трябва да спазват правила, които са проформа и не отговарят на потребностите на учениците, но ако не го направят, ще бъдат административно наказани", коментира и Траян Траянов, програмен директор на "Заедно в час". Според него силната регулация в учителската професия не насърчава педагозите да пробват различни подходи и иновативни методи.

Учителите обаче са факторът, без който промяната в образованието няма как да се случи. Те могат да запалят учениците по предмета си, да им покажат къде могат да използват наученото в училище, да преподават умения вместо енциклопедични знания. За да го направят, имат нужда от свобода да разгърнат преподавателския си потенциал и признание, когато постигат високи резултати. "За мен лично най-голямата мотивация за учителя е свободата", споделя Ирина Каракехайова, учител по английски език от 15 години в Технологично училище "Електронни системи" към Технически университет - София. Според нея заплатите и задълженията на учителите трябва ясно да се дефинират, защото в момента като учител можеш да правиш страшно много - в училище и вкъщи, но и страшно малко и това не се отразява. Дава пример с това, че учителите не получават помощ в работата си с трудни групи и с проблемни деца.

Начинът усилията на учителите да се оценяват адекватно е през ясна система за атестация според резултатите на техните ученици. В момента критериите за допълнителни финансови стимули зависят по-скоро от фактори като участие в европейски проекти и работа с деца за олимпиади. Никой не анализира какви умения са придобили учениците в часовете и доколко успехът им се е повишил през последния срок например. Така за учителя прави повече смисъл да си попълни изрядно документите по проекта, отколкото да обърне внимание на изоставащите си ученици. 

Директорите

Подобно на учителите работата на директорите също трябва да бъде прозрачно оценена. Те реално са мениджърите на училището и трябва да управляват както административната част като бюджет и персонал, така и методическата - например как се преподава и от какво имат нужда учителите. "В момента нищо в системата не ги насърчава да променят начина си на работа. А дори и да поискат да променят нещо сами, директорите ще имат нужда от подкрепа за развитие на мениджърски умения най-вече чрез обучения и коучинг от практици с опит в частния сектор", смята Траян Траянов. Ако системата на финансиране на училищата се промени според резултатите и реализацията на учениците вместо само според техния брой, това би могло да мотивира директорите да подбират по-внимателно персонала си и да инвестират в качеството на обучението.

"Калибърът на учителите зависи от директора и от това дали той е способен да идентифицира лидерите сред учителите", коментира Анна-Мари Виламовска, секретар на президента по здравеопазване, образование и наука. Тя дава пример със 137-о СОУ "Ангел Кънчев" в София, където започват да работят с иновативна софтуерна система за създаване на е-учебно съдържание и е-тестове като допълнение към стандартните уроци и контролни. Системата е разработена от двама учители от училището и трима възпитаници на Техническия университет в София и постига обещаващи резултати. Директорът е набелязал двамата учители като учители иноватори и им дава свободата, освен да експериментират с този продукт, да запознават останалите си колеги с него и да им помага да го внедряват в собствената си работа. Така тези двама учители стават неформални лидери на колектива.

Евгений Кънев, управляващ съдружник на консултантската компания "Маконис", дава идея как бизнесът може да участва в управлението на училищата и така да работи за повишаване на качеството на образователния процес. На принципа на публично-частното партньорство държавата може да привлече частни компании с успешен опит в образователния мениджмънт, които да поемат част от управлението на публичното училище. Например да управляват финансовите и човешките ресурси, да обучават учители и да участват в изработването на учебна програма. Така образователните структури в публичния сектор стават по-гъвкави, привлича се частен капитал в стратегически сектор и критериите за качество стават по-високи.

Преподаването

Училището има сериозна нужда от нови цели и от дефиниране на това кое е важно - да знаеш наизуст "На прощаване" или да участваш в дебат за отношенията между България и Македония. Ако запаметяването на факти и формули не отстъпи място на анализа, общата култура и ключови умения като аргументация и работа в екип, училищата няма как да произвеждат мислещите хора, от които имат нужда обществото и бизнесът. Това върви с обективно оценяване не само на предметните знания на учениците, но и на компетенции, които ще им бъдат нужни през целия живот.

"Образователната система е консервативна, но в момента има нужда от либерализирането на определени неща, които са се превърнали в свещени крави, например изискването часът да се провежда в класната стая", коментира Цветан Цветански. Ирина Каракехайова дава пример от практиката - учениците категорично отказват да си купят учебници, снимат си ги с телефона и работят така в час. "Младите хора са такива, каквито трябва да са, за да оцелеят в това време", смята преподавателят, но допълва, че няма механизъм, който да помогне на учителите да се приспособят към това. Шансът може да дойде от наистина полезни обучения за учителите - такива, които им помагат да управляват по-добре училищната среда вместо европейски проекти. Според международното изследване TALIS българските учители и директори се нареждат в челото на класациите по придобиване на допълнителни квалификации и притежание на академични степени. Това обаче очевидно няма ефект върху качеството на обучението - резултатите на учениците остават ниски.

Достъпът

В момента в България, ако си ученик от малко населено място, семейството ти няма големи финансови възможности, имаш специални образователни нужди или си от езиково малцинство, шансът да получиш достъп до качествено образование и успешна реализация клони към нула. Училищата, които работят в трудни райони, обикновено имат малък брой ученици, а оттам и нисък бюджет. Те не могат да привлекат добри учители и да инвестират в подобряване на образователната среда. "Елитните" учебни заведения пък стават все по-привлекателни и разполагат освен с повече публични средства и с финансова подкрепа от родители. Така пропастта между училищата, както и между уменията на учениците, още повече се разтваря.

"Първото и най-важно е наистина да се обърне внимание на всяко дете, независимо как то се е справяло преди", коментира Евгения Пеева, изпълнителен директор на "Заедно в час". През последната година и половина екипът й е видял много примери на деца, заклеймени, че имат по-ограничени възможности и потенциал или нямат желание да идват на училище. Упоритата работа на учителите на организацията обаче показва, че ако на тези деца им се отдели нужното внимание и им се осигури подкрепяща и мотивираща среда, "те могат да разцъфнат" (виж репортажа от Мирково и Пирдоп). Пътят към това минава през стимули за учители, които работят в трудни условия, и отчитане на техния успех.

Центърът за междуетнически диалог и толерантност "Амалипе" е намерил успешна формула за включване на децата от ромската общност в образователния процес. Вече втора година те работят със 180 училища, където подпомагат педагогически мерки за намаляване на отпадането. Стимулират интеркултурното образование, ангажират родителите през родителски клубове и лекции на важни за тях теми, обучават учителите на работа в мултикултурна среда и мотивират учениците, като им делегират отговорности в рамките на училищен парламент. В Нови пазар например училището определя ученици наставници, които подкрепят свои съученици, застрашени от отпадане. Резултатите са видими - процентът на отпадащите ученици намалява от 3 на 0.68 след първата година на проекта и на 0.4 след втората.

Точно такива смислени инициативи са шансът българското образование да излезе от своята черна дупка. Те не разчитат на много пари, закони или експертни дискусии. Търсят само ентусиазъм и подкрепа. Толкова им трябва, за да повлекат след себе си всички останали.

Красимир е ученик в девети клас на средно по успех българско училище. Връстникът му Ян от Полша вече е година и половина по-напред в своите знания и умения. 15-годишният Мика от Финландия пък отдавна е изпреварвал и двамата. Това е един от изводите от международния тест PISA на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, проведен през 2009 г. Икономистът Петър Стоянов изчисли наскоро в свой доклад, че ако България успее да запълни тази дупка в постиженията на днешните ученици, това би добавило 1.1 процентни пункта към годишния прираст на БВП в страната в дългосрочен план и 3.5 милиарда лева към националния продукт след 15 години.

Новият проектозакон за предучилищното и училищното образование стъпва плахо в тази посока, но приемането му изключително много се забави. Вече има реална опасност парламентът да не успее да го гласува до края на мандата, което съвсем ще отложи всякакви идеи за реформа. Новият министър на образованието, младежта и науката Стефан Воденичаров засега също не дава знак, че случващото се в училищата е негов приоритет. Смислени инициативи в образованието на общинско ниво се случват рядко и обикновено приключват със смяна на дограмата на училището.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • nye

    "Ако България направи подобна статистика, резултатите ще се отчайващи. Само бърза справка в рейтинга на висшите училища показва, че средният успех от дипломата за средно образование на студентите в педагогическите факултети е забележимо по-нисък от този в икономическите и юридическите например. "
    Тогава тези факултети защо приемат и плащат за обучение на глава, все едно става дума за добитък. Защо университетите получават равни субсидии за единица студент независимо от акредитацията им? Защо беше премахнат специалния статут на НПМГ и беше превърнато от елитна гимназия с изисквания за минимален успех в средно квартално училище?!

    "Мнозинството български учители отдавна са изгубили своя авторитет не само в класната стая, но и в обществото. Вървят с наведена глава и се страхуват да изкажат мнението си."
    То никой вече няма уважение към учителите, нито ученици, нито родители ... какво да си изказват мнението. Миналата година като коментираха "домашното обучение", защо не питаха тези родители каква квалификация имат да преподават материал вместо учителите?!

    "Те могат да запалят учениците по предмета си, да им покажат къде могат да използват наученото в училище, да преподават умения вместо енциклопедични знания."
    А после авторът говори за обща култура:
    "Ако запаметяването на факти и формули не отстъпи място на анализа, общата култура и ключови умения като аргументация и работа в екип, училищата няма как да произвеждат мислещите хора, от които имат нужда обществото и бизнесът."
    Е как ще стане без да имаш общи знания да имаш обща култура, то това е дефиницията на обща култура ... противоречите си госпожо!

    "Това обаче очевидно няма ефект върху качеството на обучението - резултатите на учениците остават ниски."
    В тази чалгодържава се очаква с фуния ли да им наливат на учениците знанията. Разходете се из училищата да видите къде са и какво правят децата - през междучасието цигари на двора, а през часовете дълбока дрямка. А вкъщи учителите са виновни, че не са ги научили ... еми не става, да, ако няма желание и от двете страни, няма как да се получи ...

    "Точно такива смислени инициативи са шансът българското образование да излезе от своята черна дупка."
    Не, не е това шансът на българското образование, единственият му шанс е да останат кадърни и образовани хора в държавата, което е малко вероятно. От моя курс (физика, преди няколко години) учители станаха само най-слабите студенти, как може да се очаква да формират утрешния елит те?

    Изключително слаба и повърхностна статия. Обучението не е само да се цъка по компютрите и да се правят e-учебници, e-програми, e-класни стаи и пр ..!

  • 2
    speakonline avatar :-|
    speakonline

    [quote#1:"eswen"]Миналата година като коментираха "домашното обучение", защо не питаха тези родители каква квалификация имат да преподават материал вместо учителите?![/quote]
    Квалификация и умение са две съвсем различни неща. Каква квалификация имат родителите да преподават на децата си ходене, ядене, говорене? Нима децата не учат тези неща от "неквалифицирани преподаватели"? Принципът на домашното образование е същият.

  • 3
    nye avatar :-P
    nye

    До коментар [#2] от "speakonline":
    Браво на децата, че се учат да бозаят от "неквалифицираните" си "преподаватели", че иначе досега да сме изчезнали като биологичен вид. Наивността Ви наистина искрено ме разсмя, благодаря.

    Шегата настрана, вземайки предвид абсолютната неграмотност на средния българин, какво Ви кара да мислите, че той е достатъчно "умел" да преподава български език на подрастващите? Аз не смея да твърдя, че мога да преподавам физика на ученици, въпреки че това ми е специалност и професия, защо родителите са толкова арогантни да твърдят, че те могат?!

    [quote#2:"speakonline"]Каква квалификация имат родителите да преподават на децата си ходене, ядене, говорене?[/quote]
    Тези неща не се "преподават". Работа на родителите е (поне) да научат детето си на общественоприемливо държание, което в България уви не е факт. И тъй като родителското тяло е абдикирало от всякакви задължения, вината се търси в учителите, сякаш те са универсалното зло. Не са. Всъщност липсата на елементарна култура у българина е това, което съсипва и ще продължава да съсипва държавата. Нам все някой друг ни е виновен - или ще са политиците, или ще са ЕРП-тата, или ще е световната криза, времето ...

  • 4
    trezven avatar :-|
    Трезвен

    "Училището е крепостта, в която учителят намира убежище"

    Учителят трябва да е уверен, харизматичен, кадърен при него учениците трябва да намират убежище. Що за глупост- учителя капитулирал, защото в класната стая нямало уважение към него. Пълни глупости на квадрат, учителя трябва навсякъде да е пример за личност и човек.

  • 5
    realismisthename avatar :-|
    realismisthename

    Образователната система в БГ не е ефективна. Тя произвежда кадри с много богата обща култура и никакви практически умения.
    Ако направим аналогия с хищниците. Нека си представим един много добре отгледан хищник -едър , гладък косъм, здрави зъби и нокти.
    Но този хищник пуснат на свобода не може да се храни, защото няма изградени тези умения. Същото е и с българите. Има и хищници които намират пътя - ще ги видите в улиците с новите си коли и т.н.
    п.с образователната система не струва, защото произвежда некадърници с знания по всички науки, но все пак некадърници.
    Пример: Мой познат мениджър в банка наема отличник икономист от най-престижната специалност в бг университет. Моя човек ми каза, че момчето найстина има много богата основа от икономически знания, но е пълна нула в практиката, тоест нищо не може да прави. Чак след 3 месечно обучение КАКВО ПОДЯВОЛИТЕ ТРЯБВА ДА ПРАВИ момчето става кадърен работник :) Тази ситуация няма да я срещнете в нието една западна страна : )

  • 6
    val3ri avatar :-|
    val3ri

    Всичко зависи от учителя ! Имаш ли насреща човек, който се старае да ти покаже и успее да ти покаже, че нещата не са толкова сложни и невъзможни, колкото изглеждат, веднага ученикът ще отвърне !!
    При мен се случи, дано и на други ученици се случи!

  • 7
    rapidfire avatar :-|
    gigabyte

    Това са отделни фойерверки на фона на всеобща апатия. Докато учителите са на опашката като доход и авторитет, промяната ще си остане само в дисертациите на професорките по педагогика.
    Обществото е болно, оттам трябва да почне лечението. На първо място - да се приеме Декларация за задълженията на човека (вече е написана, лесно се намира с Гъгъл). Всичко друго идва после - когато хората научат, че имат и задължения, могат да станат по-почтени, да не ламтят за още и още. А сега идолите на младежта са тези, които правят лесни пари... мутрите и чалгаджиите.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK