Най-доброто, което има Църквата
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Най-доброто, което има Църквата

Предимство в Църквата имат хората, които не са замесени в скандали и не използват силни фрази

Най-доброто, което има Църквата

С избора на тримата кандидати за патриарх най-черните сценарии за православната общност бяха избегнати

4880 прочитания

Предимство в Църквата имат хората, които не са замесени в скандали и не използват силни фрази

© Надежда Чипева


След като правителството подаде оставка, а протестиращите поискаха нова конституция, най-логичното беше да се направи опит за осуетяване на Патриаршеския избирателен събор чрез подаването на жалба срещу начина на номиниране на тримата кандидати. От историческа гледна точка този ход може да се разглежда като поредната проява на традиционно силните центробежни сили в българския църковен живот. Подобно на 1971 г., когато също се прави опит за отлагане на патриаршеския избор, днешният опит също е обречен на провал. Но за разлика от 1971 г., когато споровете хвърлят сянка на съмнение върху легитимността на патриарха, днес има всички шансове третият български патриарх в модерната история да бъде избран без сътресения. Защото Патриаршеският избирателен събор беше подготвен в условията на прозрачност, а синодът предостави на делегатите правото на реален избор между двама църковно и обществено приемливи кандидати.

Разтърсена от раздори и разколи, от разкрития за агентурно минало и "спомоществователства" на архонти, след смъртта на патриарх Максим Църквата изглеждаше заредена с потенциални конфликти, които заплашваха да поставят под съмнение процедурата по избор на нов патриарх. Отварянето на архивите на Държавна сигурност и смъртта на патриарх Максим, по различни причини, сложиха край на една епоха от историята на Църквата. И поставиха въпроса доколко днешното ръководство на Църквата е способно да произведе убедителен за обществото избор.

За щастие черните сценарии бяха избегнати въпреки множеството паралели със светската политика и американизацията на църковните избори. След като първоначалното напрежение в синода беше туширано, силните кандидати се впуснаха в реална и публична предизборна кампания, кулминирала в споровете около подреждането на делегатските листи за събора. Напрежението започна да се покачва в дните, преди Светият синод да определи тримата кандидати, които да бъдат предложени на събора. Положението започна да изглежда драматично, когато след повече от 20 тура гласуване беше излъчен само един кандидат – Старозагорският митрополит Галактион. За да се стигне до развръзката, когато след промяна на правилата за изчисляване на мнозинството от 2/3 бяха излъчени другите двама кандидати – Русенският митрополит Неофит и Ловчанският митрополит Гавриил. Резултатът от гласуването в синода показа, че всеки от тях двамата е твърдо подкрепян от четирима митрополити, а останалите пет се колебаят между двамата, като именно те и техните избиратели ще имат решаващия глас в избора на новия патриарх.

Съществуват обаче и множество разлики със светските избори. В едно интервю през последния месец, Американският митрополит Йосиф каза: "Не се боим, че при избора на тримата митрополити - кандидати за патриаршеския престол, може да има някой с характер на деспот." И това наистина е така, защото нито уставът на Църквата, нито църковната традиция толерират подобна тенденция. За разлика от светските избори, където силата и медийното присъствие често са приемани за предимство, в църковните избори тези качества са по-скоро недостатък. Предимство в Църквата имат хората от задните редици – хора, които не се замесени в скандали и не използват силни фрази, поради което рядко попадат в новините. Всеки, който провокира спорове или се опитва да сформира "партии" в синода, е обречен на неуспех. Точно това се случи с Варненския митрополит Кирил, сочен предварително за един от почти сигурните участници в тройката. Уверено може да се прогнозира, че точно такъв ще бъде резултатът за всеки прекомерно амбициозен и "медиен" митрополит.

Едната причина за това е Уставът на Българската православна църква. За разлика от светската политика, където правила се пренаписват преди всеки избор, правилата в Църквата се утвърждават бавно и трудно се променят. Основната цел на устава е да гарантира избора на консенсусна личност, която повече обединява, отколкото поляризира. Изискването за мнозинство от две трети при определяне на кандидатите е реална бариера срещу номинирането на популярни личности, които има опасност да се превърнат в деспоти. Към същото насочва и изискването за минимум петгодишен митрополитски стаж и най-малко 50-годишна възраст – тези правила гарантират, че кандидатът за патриарх е имал достатъчно време да покаже качествата си, да постигне успехи и да покаже как приема неуспехите. Докато в светската политика изгряващите звезди винаги имат предимство, в църковния живот техният успех е невъзможен.

Към същото насочва и историческата традиция. За разлика от много други църкви предстоятелят на Българската православна църква не е и не може да бъде монарх. Той е символна фигура, която трябва да има авторитет пред обществото, да бъде посредник между Църквата и обществото, но не може да взима никакви решения без съгласието на синода. В българската църква основната власт принадлежи на синода, а не на патриарха. В продължение на 30 години (от 1915 до 1945 г.) Църквата няма предстоятел, а се оглавява от наместник-председател. Опитите за установяване на силна централна власт от екзарха или патриарха винаги са срещали силна опозиция – през 1948 г. това довежда до оставката на екзарх Стефан, одобрена с пълно единодушие от синода, а опитите за установяване на монопартизъм от патриарх Кирил срещат силната опозиция на т. нар. реакционни митрополити. Служението на патриарх Максим, постоянно подкопавано от различни външни на Църквата сили, се характеризираше именно с постоянното търсене на баланс между всички гласове в синода. Тази структура на властта в Българската църква има както положителни, така и отрицателни страни. От една страна, тя гарантира търсенето на консенсус, а от друга – дава възможност за феодализацията на църковния живот и засилване на центробежните тенденции, които понякога намират деструктивен израз, какъвто беше случаят през 90-те години.

До каква степен днешните кандидати се вписват в духа на устава и на историческата традиция? Докато двама от тях – Неофит и Гавриил, могат да бъдат описани точно като такива консенсусни личности, третият – Галактион, е въплъщение именно на тези центробежни сили.

Роден през 1949 г., ръкоположен за епископ през 1986 г. и избран за митрополит през 2000 г., Галактион е известен основно с разколническото си минало и с настоящето си на "върховен свещеноначалник на Великия архонтски орден". Въпреки че досието му е унищожено, подозренията са, че за неговия възход е помогнала Държавна сигурност, доколкото миналото му е свързано с двама от митрополитите, които са били най-близките сътрудници на комунистическата държава. Макар и да е считан за най-слабия от тримата кандидати, евентуалната му победа на изборите би било тържество на центробежните сили с далечни и непредвидими последици за църковния живот.

За разлика от него митрополитите Неофит и Гавриил могат да бъдат описани като най-убедителните кандидати, които днешната висша църковна йерархия може да излъчи. Общото между тях не е само близката им възраст – Неофит е роден през 1945 г., а Гавриил през 1950 г. Обща е и близостта им до един от най-светлите образи в българската църковна традиция от епохата на комунизма – Левкийският епископ Партений, починал през 1982 г., е викариен епископ на Софийска епархия в продължение на десетилетия по времето на двамата патриарси, а държавата постоянно се оплаква от неговата консервативност, поради което никога не го допуска до митрополитската катедра. Обединява ги и близостта им до патриарх Максим - Неофит е бил негов викариен епископ през 80-те години, а Гавриил – в края на 90-те години, като и двамата подкрепят Максим в годините на разкола.

И двамата имат своите предимства. Неофит се насочва към монашеството и духовната кариера още от детството си. Ръкоположен за епископ през 1985 г. и избран за митрополит през 1994 г., той винаги е бил приеман за един от потенциалните наследници на патриарх Максим. Описван като спокоен човек, без никога да е бил причисляван към някоя от групите в синода, от Неофит може да се очаква да продължи традицията на патриарх Максим за внимателно търсене на съгласие. Като недостатък може да се посочи присъствието му в списъка на сътрудниците на Държавна сигурност, но неговото досие, което се състои от 16 страници, съдържа предимно доноси срещу самия него. За разлика от Неофит, Ловчанският митрополит Гавриил приема монашество в зряла възраст, след като вече е завършил висше инженерно образование, а израства в църковната йерархия през 90-те години. Едно от неговите предимства е чистото му минало от гледна точка на Държавна сигурност, другите - по-голямата му диалогичност и отвореност, които предполагат по-активното налагане на гласа на Църквата в обществените дебати.

Може да се обобщи, че настоящите патриаршески избори до голяма степен са отражение на мъдростта на една институция, която въпреки всички исторически проблеми е успяла да съхрани поне частично автономията си от външни сили и независимостта на вътрешните си правила, което й позволява да проведе настоящия избор без драматични сътресения. Позитивен момент беше и изборът за говорител на синода на Американския митрополит Йосиф, който успя да внуши чувството, че синодът подхожда с очакваната отговорност към този избор. Най-позитивната новина е, че синодът не се опита да предреши избора, като предложи един достоен кандидат и двама протоколни подгласници, а се довери на по-голямото избирателно тяло – събора, предлагайки му двама достойни кандидати. Който и да бъде избран за патриарх, той ще се изправи пред необходимостта външното единство, съхранено по времето на патриарх Максим, да се превърне в реално – чрез утвърждаването на авторитетен център, способен да излъчва убедителни послания. За да бъде преодоляна феодализацията в църковния живот, която намира израз в съществуването на богати и бедни епархии. Както и пред необходимостта от постигане на единство и в исторически план чрез осмислянето на всички епохи от историята на Църкватa.

*Момчил Методиев е главен редактор на "Християнство и култура" и автор на редица книги за Българската православна църква

След като правителството подаде оставка, а протестиращите поискаха нова конституция, най-логичното беше да се направи опит за осуетяване на Патриаршеския избирателен събор чрез подаването на жалба срещу начина на номиниране на тримата кандидати. От историческа гледна точка този ход може да се разглежда като поредната проява на традиционно силните центробежни сили в българския църковен живот. Подобно на 1971 г., когато също се прави опит за отлагане на патриаршеския избор, днешният опит също е обречен на провал. Но за разлика от 1971 г., когато споровете хвърлят сянка на съмнение върху легитимността на патриарха, днес има всички шансове третият български патриарх в модерната история да бъде избран без сътресения. Защото Патриаршеският избирателен събор беше подготвен в условията на прозрачност, а синодът предостави на делегатите правото на реален избор между двама църковно и обществено приемливи кандидати.

Разтърсена от раздори и разколи, от разкрития за агентурно минало и "спомоществователства" на архонти, след смъртта на патриарх Максим Църквата изглеждаше заредена с потенциални конфликти, които заплашваха да поставят под съмнение процедурата по избор на нов патриарх. Отварянето на архивите на Държавна сигурност и смъртта на патриарх Максим, по различни причини, сложиха край на една епоха от историята на Църквата. И поставиха въпроса доколко днешното ръководство на Църквата е способно да произведе убедителен за обществото избор.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    ariman_info avatar :-|
    Ariman

    Важен избор, дай боже да е успешен!

  • 2
    cuklio avatar :-|
    Цъкльо ВЪРНЕТЕ СТАРИЯ ДИЗАЙН.

    Интересно защо все така се подценява Галактион - как успя да се вмъкне сред тримата кандидати и защо не бе избран трети "достоен" кандидат за да има право Събора да избира от трима а не от двама.
    Дай Боже да е успешен избора и новия Патриарх да има силата и волята да подкрепи отслабналата Църква и да я въведе в новото време, но се страхувам че ще продължат боричканията между митрополитите и вътрешните им междуособици ще блокират всяко реформистко действие. Особенно се страхувам от действията на Николай Пловдивски , който се показа като монах живеещ в 11 а не 21 век - човек себелюбив и егоистичен гледащ в миналото и не оценяващ реалните заплахи за Православието днес.Бих го сравнил с Генадий Схоларис който заявил че предпочита турска чалма отколкото папска тиара.Така и Николай се е втренчил в малките подробности на църковния живот и не вижда нуждата от евангелско проповядване ,от истинско включване в живота на нацията а с това да бъде увеличен престижа на Православната църква.Не е само той обаче - достатъчно е да погледнем Кирил Варненски или Великотърновския Григорий а още повече отцепника Калиник и да ни стане ясно че нещата в църквата няма да тръгнат по мед и масло - особенно след като статута на патриарха е като пръв сред равни и действията му могат да бъдат блокирани от митрополитите.

  • 3
    tpotoap avatar :-|
    TPOTOAP

    Присъствието на Галактион в листата е резултат от апаратните хватки между 2-те групи в Синода - тази около Кирил и другата около Николай.
    В началото на тези епични 20 и няколко тура и двете лобита имаха интерес да номинират един неизбираем кандидат, който обаче при гласуването би могъл да отнеме гласове от някой от сериозните кандидати.

    Самият Галактион дори може и да не присъства на събора.


  • 4
    tpotoap avatar :-|
    TPOTOAP

    Само да добавя - фаворитът е Неофит, но според мен по-добрият избор е Гавриил. момента Църквата отчаяно се нуждае да превключи поне на втора скорост. Неофит е по-представителен, но Гавриил е по-деен и практичен.

  • 5
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    БПЦ съществува от 1158 години, какво ри не е преживяла, с какво ли не се е справила, ще се справи и с избора на Патриарх не я мислете .....

  • 6
    kardinalat avatar :-?
    kardinalat

    За пореден път оценихме качествата след смъртта.

    Максим (при всичките си пропуски, недостатъци и човешки грешки) запази основата. Надявам се Неофит или Гавриил да надградят.

  • 7
    peho avatar :-|
    peho

    Най-доброто което има църквата? Имоти....


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новите от запаса

Новите от запаса

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK