Църквата за начинаещи
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Църквата за начинаещи

Църквата за начинаещи

Или какво е важно да знаем, за да разберем публичния образ на БПЦ

Зорница Стоилова
12044 прочитания

© Надежда Чипева


Българската православна църква (БПЦ) е една голяма въпросителна. В мълчанието си - предизвиква съмнения, в говоренето си - обърква. Публичният й образ е сложна компилация от арогантността на част от Висшето духовенство, спотайваните зависимости на близкото минало, заключеността на финансите и управлениeто й, назидателността й по чувствителни теми, нездравата й прегръдка със силните на деня и тук-там безкористността на бедни свещеници, които се борят за социална справедливост.  

Вероятно и съвременното общество е една голяма въпросителна за БПЦ. В последните повече от 20 години тя се лута да намери мястото си в него, но в безсилието си произвежда само скандали, с които да нахрани кръвожадните медии.

Масовата и национална Църква е мъртва. Между вярващите и невярващите няма почти никаква разлика, диагностицира психиатърът д-р Николай Михайлов, за да илюстрира неизбежното разминаване между консервативните и гражданските версии за Църквата. Вторите отказват да се съгласят, че същинската религиозност е правото на тайна и искат да знаят що за сложна йерархия е Църквата? Каква власт е съсредоточена в ръцете на митрополитите? Може ли новият патриарх да направи мащабна реформа в Църквата? Защо имотите й са толкова добре пазена тайна? Какво е архонтството и кой го покровителства? Каква е външната политика на БПЦ?  

В деня на избора на нов патриарх ви предлагаме няколко ключа към тези въпроси. Защото всички сме неофити (начинаещи в Църквата - бел.ред.) в разбирането на противоречивия образ на Българската църква.  

Кой взима важните решения в БПЦ и може ли патриархът да донесе промяна?

Накратко, от това дали следващият български патриарх ще се нарича Гавриил, Неофит или Галактион (номинираната тройка от Църковния събор – бел. ред.), няма да произтече радикален обрат нито в статуса на БПЦ, нито в статуса на миряните.

Българският патриарх не разполага с монархическа власт, каквато има руският патриарх например. Според устава на БПЦ той има сравнително ограничени правомощия и не може да взима решения без съгласието на Светия синод.

Неслучайно всички, които познават добре каноничните правила, подчертават колко важно е новият патриарх да бъде консенсусна фигура, тоест да умее да убеждава и обединява Висшия клир около общи цели и решения. Неговата власт е по-скоро символна и морална. Както обобщава проф. Калин Янакиев, главен редактор на "Християнство и култура": "Патриархът не може да наложи прозрачност, но може да даде пример."

Ако сравним устройството на БПЦ с това на държавата, то съдебната и изпълнителна власт в нея се упражняват от Светия синод. В него влизат митрополитите на всички епархии и патриархът. Те се грижат да организират целия вътрешен и административен ред на църквата – от това да опазват чистотата на православието, през това да канонизират светци до това да приемат бюджета на БПЦ, да контролират финансите на отделните епархии, да разглеждат жалби и дела, да дават отличия и т.н.

Важно е да се отбележи, че митрополитите също не могат да решават нищо против волята на патриарха, но пък и всеки един от тях се ползва с голяма власт в своята епархия. Такава е историческата традиция – още при създаването си, Българската екзархия е настоявала да се съхрани самостоятелността на отделните епископи. Което при добре управлявани и обгрижвани епархии, е всъщност смислен и демократичен принцип. Както отбелязва проф. Калин Янакиев националната църква е канонично недомислие, тя трябва да представлява по-скоро братско съдружество на поместни църкви.

Законодателната власт в Църквата, а оттам най-важните решения, принадлежат на Църковния събор. Той избира патриарх, може да променя устава на БПЦ, да отменя синодални наредби. В него влизат архиереите (епископи и митрополити), както и избрани по определен ред представители на духовенството и обикновени миряни. Последното всъщност е единствената възможност за пряк граждански контрол върху важните решения в Църквата.

Затова и пуснатата тази седмица жалба до Върховния административен съд на гражданското сдружение "Приятели на православието", която оспорваше избора на тройката кандидати за патриарх, беше наивен и обречен опит за намеса в делата на Църквата. Още повече, че  според Закона за вероизповеданията БПЦ не подлежи на съдебен контрол от държавата, поради което и ВАС остави жалбата без разглеждане.

От какво се издържа Църквата и мит ли е богатството й?

Една от основните причини за противоречивия образ на БПЦ е в начина, по който Висшият клир управлява финансите и имотите й - при пълна липса на бюджетна прозрачност и безотчетност. А този маниер неизбежно води до възникването на градски легенди около това какво е нейното богатство. "Няма друга обществена институция в публичното пространство, която по такъв странен начин да табуизира темата за своето финансиране, сякаш е някаква страшна "сакрална" тайна", казва историкът Цветомира Антонова, която изследва отношението на БПЦ към тоталитарните идеологии.

И действително Българската патриаршия никога не е съобщавала публично нито колко е годишният й бюджет, нито как го разпределя, нито как се стопанисват имотите, които притежава. Не е ясно колко на брой са те и на каква стойност са, но битува схващането, че БПЦ е най-големият собственик на недвижимо имущество в страната след реституцията. И въпреки че според устава на патриаршията тя би следвало да има регистър на имотите, според запознати такъв липсва и до ден-днешен. Чиновниците, които се грижат за финансите и имуществото в Светия синод категорично отказват разговори с медиите по тези въпроси. Общо взето единственото, което е обществено достояние, е размерът на държавната субсидия, която за 2013 г. е около 2 360 000 лева. Отчет за това как се изразходват тези пари обаче никога не е бил представен публично.

А приходите на църквата се формират от няколко източника - от дарения, от отпечатване и издаване на църковна литература, от производство и продажба на свещи и други вещи, свързани с религиозна дейност, от учредени вещни права на строеж и права за ползване, наеми и арендни вноски на недвижимото й имущество, от църковни такси и глоби, от държавната субсидия, от доходите от църковни стопанства и дивидентите от търговски дружества, които са собственост на патриаршията и митрополиите или в които те имат участие. Логично е да се предположи, че най-много приходи на БПЦ й носят тъкмо имотите, както и продажбата на свещи.

"Свещицата е царицата на църковната икономика", казва Цветомира Антонова. По думите й вместо заплати на свещениците се дават килограми със свещи, които трябва да продадат, като внесат по-голямата част от парите на митрополията. "В градските църкви, където все пак влизат много хора, свещениците успяват с продажбите, но по селата и малките градчета в провинцията финансовата реалност е брутална, защото единствената треба, от която идват продажбите на свещи, са опелата, а вече и хора за опяване няма", добавя тя.

Средствата на църквата се разпределят предимно за заплати и осигуровки на служителите й, както и за издръжката на Църковния събор, средните и висши богословски училища, катедралния храм "Св. Александър Невски" и музеите към църквата. По груби сметки свещениците в патриаршията са около 1000, получават минимални заплати, а годишно осигуровките им са около 5 млн. лева. По устав всяка епархия е длъжна да отчислява процент от приходите си към бюджета на БПЦ по методика, определена от Светия синод. Ако тя не спазва това си задължение, синодът спира заплатите и осигуровките на свещениците в митрополията. Финансовият контрол във всяка епархия би следвало да се възлага на финансови ревизори, а техните отчети да се разглеждат от епархийския съвет на съответната митрополия.

Важно правило е и, че БПЦ няма право да продава своите имоти. Може обаче да ги отдава под наем и да се учредява право на строеж. Приходите от синодалните имоти отиват в Светия синод, а от епархийските – в епархиите. Канонът казва, че имуществото на църквата трябва да се управлява по прозрачен за клира начин. Това означава, че всеки свещеник в епархията би трябвало да може да поиска и да му се даде право да види договорите за наем например. Те би следвало да се сключват със съгласието на епархийския съвет, за да не може митрополитът да упражнява едноличен контрол върху тях.

Проф. Калин Янакиев обяснява, че един църковен имот може да бъде отдаван под наем, само ако използващите го не влизат в нарушение на морала и добрите нрави, тоест не може да е кръчма, казино или хотелски помещения със съмнителен бизнес. "Ние знаем много факти, в които църковни имоти се използват не според морала", отсича проф. Янакиев. Така например най-скандално известният случай за съмнителна сделка с църковни имоти е на избрания за наместник на патриарха митрополит Кирил. През 2006 г. 121 дка земя край каварненското с. Рогачево (собственост на Варненската и Великопреславка митрополия) с изглед към морето и пазарна оценка 200 хил. лв. се оказа заменена за 9 дка, оценени на 20 хил. лв. Дни след замяната новите собственици на терена - фирми за търговия с храни и горива, я дариха на 22-годишния управител на боксов клуб в Елхово. А след бързата смяна на още няколко собственика земята се оказа ипотекирана срещу 200 хиляди евро.

Защо се случи разкола в Църквата и какви поражения й нанесе?

Една от най-сериозните рани, която БПЦ преживява в най-новата си история е свързана с разкола, който настъпи в началото на 90-те години, продължи цяло десетилетие, а интригите и скандалите около него разклатиха доверието на православните християни в способността й да се справи с призраците на комунистическото минало.

Накратко начинът на избиране на патриарх Максим през 1971г. (кандидатурата му е издигната от Политбюро на ЦК на БКП, без да бъде проведен нов избор за членове на Църковния събор, както повелява уставът) става причина за протести на част от духовниците  и разделянето на българската църква след падането на режима. През 1992г. шест от общо тринадесет митрополити на БПЦ - Неврокопски Пимен, Великотърновски Стефан, Старозагорски Панкратий, Русенски Софроний, Врачански Калиник и Сливенски Йоаникий поставят началото на църковния разкол, като се отделят от канонично избраното църковно ръководство. Настояват патриарх Максим да освободи поста си. Същата година с решение на дирекция "Вероизповедания" към Министерски съвет съставът на Светия синод е обявен за нелигитимен, патриархът е "уволнен", сметките запорирани, въпреки че по закон държавата няма право да се намесва в делата на църквата. През 1996г. дори се провеждат избори за "алтернативен патриарх", спечелени от Пимен Неврокопски. (Петър Стоянов полага клетва като президент тъкмо пред него през 1997г.)

На църковен събор през 1998г. предлагат на Максим да отиде в манастир, а на негово място да бъде избран друг. Той категорично отказва да си тръгне доброволно. Малко след това на Всеправославен събор в София главите на всички православни църкви признават легитимността на избора му. Сагата свършва през 2002 г., когато е приет нов закон за изповеданията и разколът в църквата е преодолян, а част от разколниците се разкайват и се връщат в Светия синод.

"Разколът в църквата бе инспириран от митрополити, безспорно свързани с Държавна сигурност. Той е функция на продължителната борба между различни лобита в самия Синод, както и междуличностни напрежения между митрополитите", категоричен е юристът и експерт по проблемите на Църквата д-р Атанас Славов. Той нарича разколът "последният решителен удар на ДС върху независимостта на църквата и подчиняването й на политическата конюнктура." А д-р Даниела Калканджиева от Центъра за изследване на религиите към Софийския университет е убедена, че разколът е предизвикан и се е развил като кампания за преразпределението на имотите на БПЦ. Според нея не е случаен фактът, че той започва тъкмо през 1992г, когато влизат в сила законите за реституцията.

"Резултатът от съществуващия духовен вакуум в началото на прехода бе разцветът на всевъзможни деструктивни практики и култове, екстрасенси, врачки, медиуми и т.н., които допълнително насаждат чувство на апатия и фатализъм у гражданите и объркват още повече техния духовен взор", обобщава пораженията, които нанася разколът  д-р Атанас Славов.

Какви са били отношенията на БПЦ с комунистическия режим?

Въпреки че вече от около година са ясни имената на духовниците от Висшия клир, сътрудничили на Държавна сигурност, въпросите за ролята на БПЦ в политическите игри на комунистическия режим продължават да са повече от отговорите. Немалка част от доказателствата в архивите са заличени, други - продължават да спят заключени в архивите на други страни от бившия източен блок.  

Ясно е, разбира се, че в началото на режима Църквата е считана за основен враг и че стотици православни духовници и миряни са били убити, репресирани и заточени по лагери и затвори. "Впоследствие БКП поема курс на овладяване на църквата отвътре като прави опит за постепенното й обвързване с и подчиняване на режима. За духовници често се избират и промотират неподходящи хора, които лесно могат да изпаднат в зависимост и да бъдат манипулирани", разказва д-р Атанас Славов.

Партията се намесва не само в административния живот на Църквата, но и в сакралните й дела. Епископите са профанизирани. Режимът се опитва да превърне БПЦ в пазител единствено на националистическите ценности. В същото време международната дейност на българската църква, нейната и насоченост и задачи по време на Студената война се контролират и направляват от Москва. Подчиняването й на Московската патриаршия се случва още през 1945г., когато на всеправославен събор в съветската столица е свалена схизмата на Българската екзархия под условието, че тя ще се откаже от претенциите си към епархии, останали извън границите на държавата ни. Следва създаването на подворие на Московската патриаршия в България, тоест руски православни енории, манастири, клир и монаси, които се предават под юрисдикцията на Българската православна църква. Често се разменят визити, български духовници отиват на обучения в Москва, сред тях и покойният патриарх Максим. Руската православна църква постоянно следи какъв е балансът на силите в Светия синод, намесва се активно в избора на патриарх. Така например лобира за Кирил, предшественика на Максим, да оглави Църквата през 1953г.  

А Московската патриаршия открито си сътрудничи с комунистическия режим. "На нея обикновено се гледа като на пасивна жертва, но това не е така", отбелязва историкът и специалист по този период д-р Даниела Калканджиева. "Руската православна църква не е използвана, тя също използва съюза си със Сталин, за да постига свои цели и интереси. Чрез политиката на режима се опитва да си възстанови контрола върху руската диаспора и територии, останали извън територията на Русия", разказва тя.

Тази е нишката, от която тръгват спекулациите, че висшият духовен клир на БПЦ е сътрудничил не само на ДС, но и на КГБ. Д-р Даниела Калканджиева се съгласява, че има редица директни и индиректни връзки, които водят в тази посока. Дори в някои от разсекретените досиета на ДС се казва за определени духовници, че са получили висока оценка за работата си от КГБ, докато са били на обучение в Москва. Все още обаче липсват документи, които могат да облекат предположенията в доказателства.

"Ако трябва да говорим рационално, аз бих предпочела да избирам между тези, за които нещо е останало, защото поне знам кой е човекът насреща. За тези, на които са прочистени досиетата, не знам къде стъпвам. За тези, които нямат досиета, също не знам къде стъпвам", отбелязва д-р Калканджиева. Така например номираният за патриарх Ловчански митрополит Гавриил е единственият без картонче в Държавна сигурност. Той е бил в Москва тъкмо по време, когато стават промените. Има данни за сътрудничество на духовници преди него, но за него няма. Няма данни дори да е бил разследван от службите. Сам той е казвал в медиите, че е платил цена, за да няма досие. Но никога не е ставало ясно какво означават тези негови думи.

Д-р Атанас Славов държи да отбележи, че въпреки сложните отношения на БПЦ с комунистическата власт, вътрешната съпротива в църквата срещу режима от страна на клир и миряни никога не е преставала. "Църквата остава основен и може би единстен организиран идеологически враг на режима и продължава да бъде репресирана до края на режима. Колаборационизмът на немалка част от висшето духовенство не променя този факт - църквата като цяло е жертва, а не сътрудник на режима", отсича той.

Къде е БПЦ в баланса на интереси между другите православни църкви?

Проф. Калин Янакиев казва, че една от отличителните черти на БПЦ е нейната провинциалност. С това той иска да подчертае, че тя поддържа само протоколни връзки с останалите й православни църкви, т.нар. сестри. Изключение от това правило правят само отношенията й с Руската православна църква, които исторически винаги са били близки. В тях обаче има известна анахроничност, казва проф. Янакиев. По думите му сътрудничеството на БПЦ с други православни църкви в ЕС не може да се реализира именно поради тази особена, дълговременна, традиционна русофилия на Висшия български клир.

Тази нишка пролича дори в битката на лобитата в Светия синод покрай изборите за нов патриарх, тъй като не е без значение какво отношение взима българската църква към продължаващото напрежение между Вселенския патриарх и руския патриарх за първенство и влияние в православния свят. Така например запознатите с делата на БПЦ не пропуснаха да отбележат факта, че Вселенският патриарх беше на опелото на патриарх Максим, а руският изпрати делегация. Вторият няма да присъства и на интронизацията на новия български патриарх.

Конкуренцията между Вселенския патриарх и Руския, разбира се, е за влияние върху отделните православни църкви. Първият е пръв по-чест според канона и по дълбока историческа традиция. Той може да решава въпроси, свързани с православието въобще. Запазил е и привилегията под неговата егида да възникват всички поместни църкви, които се развиват извън обичайните територии на православието. Но тук традициите се сблъскват със съвременното състояние на Константинополската патриаршия, която е малобройна църква, при това силно притеснявана и зависима от законите в Турция.

В същото време Руската патриаршия е тази с най-голяма територия и с амбиции още от времето на Сталин да бъде православен Ватикан (първо съветският диктатор използва тази фраза  през 1943г. на среща с бъдещия руски патриарх -бел. ред. ) Тя няма канонично право да бъде политически център на православието, но пък има най-голяма тежест заради многобройността си. Руският патриарх настоява да създава поместни църкви под своя юрисдикция и именно оттам произтичат конфликтите му с Константинополския. Така например при един от скорошните им спорове в Естония, православните християни, които са малцинство, преминаха под юрисдикцията на Вселенския патриарх, което разгневи Руския, тъй като това е територия, която считат за своя още от времето на Съветския съюз.

Д-р Атанас Славов добавя, че в геополитически план Вселенската патриаршия и близките до нея гръцки патриаршии са про-западно ориентирани, а Руската църква все повече получава водеща роля в новия руски имперски проект под формата на евразийство или панславизъм. "Сравнително много са подръжниците сред висшия клир и миряните на тесните вързки на БПЦ с РПЦ, сред които има един определен сантимент и тяга към всякакви православно-славянски идеологии. Това е опасно както за църквата, така и за държавата, защото дава възможност за пренос на различни авторитарни идеологии и практики", коментира той.

Едва ли новият български патриарх, както и да се нарича той, ще смени рязко курса на симпатиите на БПЦ. Но както казва проф. Калин Янакиев пред него стои поне задачата да преодолее дълбоката провинциалност, в която е изпаднала българската църква.

Българската православна църква (БПЦ) е една голяма въпросителна. В мълчанието си - предизвиква съмнения, в говоренето си - обърква. Публичният й образ е сложна компилация от арогантността на част от Висшето духовенство, спотайваните зависимости на близкото минало, заключеността на финансите и управлениeто й, назидателността й по чувствителни теми, нездравата й прегръдка със силните на деня и тук-там безкористността на бедни свещеници, които се борят за социална справедливост.  

Вероятно и съвременното общество е една голяма въпросителна за БПЦ. В последните повече от 20 години тя се лута да намери мястото си в него, но в безсилието си произвежда само скандали, с които да нахрани кръвожадните медии.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

19 коментара
  • 1
    blackfrogg avatar :-?
    blackfrogg

    Имущество, непрозрачност, финанси, Москва, държавна сигурност, провинциалност, декари, евро, договори - това са ключовите думи в описанието на БПЦ, звучи като нещо, подходящо за приватизация.

  • 2
    reckless avatar :-P
    Consumer

    БПЦ не знае в кой век се намира, представлява музеен експонат с мъгляв произход.

  • 3
    kwiksilver avatar :-|
    kwiksilver

    И БПЦ, като всички други институции в България, е full of sh*t!

  • 4
    sql_dude avatar :-?
    PMK

    Леле колко била сложна църковната организация. Винаги съм знаел, че в църквата има йерархия, подчинена на огромен брой правила (които между другото въобще ги няма в Библията), ама чак пък толкова. Все пак пожелавам на християните да си изберат стабилен патриарх, защото от липсата на духовност и морал в обществото губим всички - и християните, и не християните.

  • 5
    ppopov_67 avatar :-|
    ppopov_67

    Сравнително добър материал, макар че не споменава нищо за:
    - че "патриархът" Максим е "избран" с 28 ДОКАЗАНО ФАЛШИВИ БЮЛЕТИНИ;
    - че не излезе в списъците на агентите на ДС само защото БЕШЕ АГЕНТ НА КГБ;
    - че когато хиляди християни палиха свещи и се молиха на площада (с Фори Светулката) в патриаршия храм се "кръстеха" главатарите на червените разбойници - Луканов, Младенов, Джуров и т.н.
    Не знам дали са целували ръка на "патриарха", но храмът беше ОСКВЕРНЕН САМО ОТ ТЯХНОТО ПРИСЪСТВИЕ.

  • 6
    dragon_reborn avatar :-P
    The Dragon Reborn

    Добро утро, избраха ли вече Бойко за патриарх ?

  • 7
    kardinalat avatar :-?
    kardinalat

    Интерсна база данни за размисли и преценки.

  • 8
    nikolaiski avatar :-|
    Николай Узунов

    На някой пука ли му изобщо кой ще е следващия брадат смешник.Мойте асоциации с българска църква са ДС, Линкълн, пари, власт, смях.Каквато държавата, такава и църквата - смешна.А истината е, че интелигентните хора по целия свят са атеисти и не им трябва брадат дядка да им гради ценностната система.

  • 9
    timtim avatar :-|
    Marin Pavlov

    "БПЦ не подлежи на съдебен контрол от държавата"
    Не разбирам!
    Ами и аз искам да си създам сдружение и в устава ще запиша, че не подлежа на контрол от държавата.
    ?????????????????????

  • 10
    timtim avatar :-|
    Marin Pavlov

    До коментар [#8] от "Николай Узунов":

    атеист = акивен противник на църквата (като комунистите)
    Повечето интелигентни хора просто са неутрални към църквата (но често не и към вярата).


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новите от запаса

Новите от запаса

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK