С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
22 1 мар 2013, 16:27, 7481 прочитания

На ръба

Зловещата практика на самозапалванията не е просто символ на безизходицата, а остро напомняне за изоставената грижа за психичното здраве

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Вашите колеги са ей там. Чакат един човек да се самозапали", с лека досада съобщава охранителят на Министерския съвет. Ръката му сочи към сградата на президентството. Той посреща всички закъснели репортери със съобщението, че заседанието на правителството в оставка се отлага и ги препраща към театъра, който се разиграва от другата страна на булеварда.

В главната роля е възрастен мъж, който заплашва, че ще излее върху себе си туба с бензин. До главата му са опрени десетки диктофони, камери и фотоапарати. Документират как държи националния флаг. Как го целува, докато обяснява, че ще се самозапали в знак на протест срещу "ислямския фундаментализъм, който се шири" в региона му. Отстрани любезно изчакват човекът да приключи с интервютата екипи на полицията, пожарната и Бърза помощ.


Тази необичайна случка е гротескна илюстрация на едно от най-странните явления, родени от хаоса на масовите народни протести. В един момент битката на гражданите за пренареждането на системата неизбежно преля във вид групова терапия. Безплатна форма на избиване на скуката за едни, възможност да отпушат напрежението за други и да се сбият за трети. Но за много повече хора беше повод да изкрещят болките си, трупани, складирани, заровени. Когато най-после има кой да ги чуе и камерите са насочени към малкия, обикновен човек. Бунтът на жертвите live.

Ашим Асан от Пловдив в крайна сметка не се самозапали. Но трима души преди него опитаха да сложат край на живота си точно по този начин. Трима души в рамките само на един месец. 26-годишен младеж от Велико Търново, диагностициран с шизофрения, преживяващ зимата без работа. 53-годишен мъж от Раднево, чието семейство от години се бори с безработицата и който часове преди да пламне пред сградата на общината, е заявил, че повече "не иска да живее като скот".

И 36-годишен мъж от Варна, до чието обгорено тяло пред общината беше открит плакат, настояващ за оставката на кмета Кирил Йорданов. Активен участник  в протестите в града, той беше дори наречен  "новият Ян Палах". Въпреки че причините за действието му остават все още неизяснени, постъпката му не се оценява като опит за самоубийство, а като отчаяно смел протест. И той се превърна в естествен символ на бунта срещу мутро-олигархичния модел на управление във Варна.



В обичайния си човекояден рефлекс медиите се заровиха в семейните истории, домовете, сметките, дори във Facebook, за да търсят причините за тези решения. (Съвестните) психиатри и психолози обаче бягат от това да посочват взаимовръзките между трите истории. Когато става дума за интимни и тежки екзистенциални кризи, не бива и не може да се обобщава. Всяка душа е сложна, всяка съдба различна. Публичното гадаене и дъвчене на мотивите от екрана на телевизора не е морално чиста позиция.

Горящите символи на безизходицата

В нажежената социална обстановка обаче няма място за подобна чувствителност. Обществото не гледа на самозапалилите се като на хора с лични биографии. За него те са хора-факли, горящи символи на безизходицата, отчаянието, нетърпимостта. Човеци-плакати, в които всеки припознава елемент от собственото си и от общото съществуване и страдание. Исторически опитите за самоубийство чрез самозапалване винаги са били натоварени с подобни емоции и се схващат като социална или политическа демонстрация.

Американският криптозоолог и психиатър Лоурън Колман, който изследва връзките между медиите, популярната култура и самоубийствата, проследява в книгата си The Copycat Effect, че в историята този тип опити за край на живота чрез огън водят до широко разпространена имитация, копиране и струпване на инциденти. "Никой друг вид от модерните самоубийства, произведен от такъв копирен ефект, не е бил толкова драматично или екстремно политически - и следователно толкова поразително оправдан като имащ новинарска стойност", пише Коулман, като подчертава колко важна роля имат медиите в разпространяването на тези случаи. След самозапалването на чешкия студент Ян Палах (в знак на протест срещу комунистическия режим и съветската окупация в Чехословакия) през януари 1969 г. в периода до април същата година има регистрирани 26 подобни опита, от които 7 загинали, в Чехословакия, Шотландия и Унгария. В периода между 1963 до 1967 г. да отнемат живота си чрез огън избират 13 будисти във Виетнам и един човек в САЩ, със сходни протестни мотиви. В по-ново време по същия начин започна и Арабската пролет - със смъртта на тунизиеца Мохамед Буазизи, последвана от серия самозапалвания-демонстрации срещу авторитарните режими в други арабски страни. Лоурън Коулман обяснява, че една част от поредиците опити за самоубийства произлизат и от експлозивната природа на обтегнати и емоционални времена.

Съществуват и редица изследвания, които проследяват динамиката на самоубийствата на общества в кризи или във времена на резки промени. Така например в Русия смъртността поради самоубийство се увеличава с 62% в периода между 1989 до 1994 г., а в Литва (която е държавата с най-висок процент на самоубийства в света) увеличението в същия период възлиза на 69%. И все пак тази страховита тенденция не е валидна за всички държави от бившия Източен блок в първите години на прехода, като различията в нивата на самоубийствата най-често се обясняват със спецификите на отделните култури. Тук председателят на Българското дружество на психолозите Пламен Димитров отбелязва, че дори статистически причините за самоубийствата не могат да бъдат обяснявани само с икономически и социологически модели. "Съдбата на всеки един човек е свързана с много фактори и не може да се припише на един от тях единствено или най-голямо влияние за такъв краен изход", категоричен е той.

Психичното здраве - последна грижа

По думите му за самоубийствата е важно да се говори, но не в контекста на трагичните човешки съдби, а заради това, което се случва на живите. Практиката обаче е тази тема да се изтласква от публичното внимание, когато няма зловеща история или лична драма. Психичното здраве не е приоритет на здравната политика. То е в списъка на многото неслучили се реформи. Психотерапевтичната практика и грижа са извън здравноосигурителния апарат. Психиатрите получават единствено средства за наблюдение и предписване на медикаменти. Системата разпознава като грижа единствено диспансеризацията. Толкоз. 

"Няма национална стратегия. Няма политическо мислене, нито се следват указанията на ЕС", обобщава и психиатърът д-р Антоанета Дончева, като добавя към сериозността на проблема и обществената стигма към хората с психични проблеми, които се схващат като престъпници и агресори. Д-р Пламен Димитров от дружеството на психолозите подчертава и липсата на каквито и да било програми за превенция на самоубийствата. "Имаме една писана стратегия, която нито е разписана в програми, нито е обезпечена като бюджет и специалисти", казва той. Връзките между здравните и социални системи или са счупени, или се задъхват от липсата на пари и човешки ресурси. Условия за подкрепа на семействата в затруднения там, където те живеят, липсват, като изключим усилията на шепа граждански организации.

"Усещането, че си на ръба или че си в огромна дупка, е едно от най-честите оплаквания напоследък", казва д-р Антоанета Дончева. "Млади хора, които са сломени, защото не успяват да намерят верния път към реализиране на мечтите си, други са затънали в кредити и са в постоянна тревожност. Ниските доходи, липсата на сигурност, трудното адаптиране към промените, невъзможност да се намери верният път - това е стресовият модел, който д-р Дончева среща най-често в практиката си. Това се потвърждава и от статистиката - депресията е едно от най-често срещаните и сериозни психични разстройства в рамките на ЕС, а въздействието й върху качеството на живота се определя като съизмеримо с това на сериозно физическо заболяване, като например мозъчно-съдов инцидент.

В свое становище от края на миналата година специализираната секция "Заетост, социални въпроси и гражданство" към Европейската комисия подчертава, че "високият държавен дълг и икономическите трудности, както и орязването на социалната сигурност и високата безработица значително увеличават риска от депресии, страхови състояния и обсесивно-компулсивни разстройства. И препоръчва тъкмо в условия на криза да се инвестира в социална сигурност и социални услуги. Това означава не само държавата да засили ефективността на политиките си по отношение на пазара на труда и подкрепата на семействата, но и частните компании да влагат в грижа за психичното здраве на служителите си.

Засега обаче единствено улицата приютява болките ни - индивидуални и групови. И когато революцията стихне, хората се приберат по домовете си, а журналистите изключат камерите, кой ще попита Ашим Асан от Пловдив как е?
 
Акцент

"Една голяма част от хората са на ръба между екзистенциалния ужас и отказа от това да се борят. Самоубийството е крайна форма на отчуждение от себе си."

Пламен Димитров, председател на Дружеството на психолозите в България

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

И адвокати за всички! 1 И адвокати за всички!

Американският адвокат Фред Рууни, наречен "Бащата на правните инкубатори", и неговият принос в обучението на юристи за социални каузи

17 яну 2020, 1302 прочитания

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 2457 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Ничия земя

Историята на сириеца Уасим, който загуби съпругата си в Странджа

Още от Капитал
Първи борсов тест за 2020

Интересът към предложените 14% от акциите на "Телелинк" в края на януари, ще е показателен за апетита на инвеститорите

Най-печелившите взаимни фондове за 2019 г.

Българските инвестиционни схеми реализираха много успешна година, а чуждите борси са основният източник на печалби

По Scala-та на добрия вкус

Как домашните рецепти за сладки и соленки на Калина Иванова се превърнаха в продукти за масовия пазар

Скритите мащаби на водната криза

Водният режим в Перник е най-строгият от години насам, но това далеч не е единственото място, където има подобен проблем

Зеленият път

Как неизползваните жп линии в София може да се превърнат във велоалеи и пешеходни зони

Всичко се връща, Руши също

Рушен Видинлиев за новите си роли и преоткритата страст към музиката

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10