На ръба
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

На ръба

Shutterstock

На ръба

Зловещата практика на самозапалванията не е просто символ на безизходицата, а остро напомняне за изоставената грижа за психичното здраве

Зорница Стоилова
8043 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


"Вашите колеги са ей там. Чакат един човек да се самозапали", с лека досада съобщава охранителят на Министерския съвет. Ръката му сочи към сградата на президентството. Той посреща всички закъснели репортери със съобщението, че заседанието на правителството в оставка се отлага и ги препраща към театъра, който се разиграва от другата страна на булеварда.

В главната роля е възрастен мъж, който заплашва, че ще излее върху себе си туба с бензин. До главата му са опрени десетки диктофони, камери и фотоапарати. Документират как държи националния флаг. Как го целува, докато обяснява, че ще се самозапали в знак на протест срещу "ислямския фундаментализъм, който се шири" в региона му. Отстрани любезно изчакват човекът да приключи с интервютата екипи на полицията, пожарната и Бърза помощ.

Тази необичайна случка е гротескна илюстрация на едно от най-странните явления, родени от хаоса на масовите народни протести. В един момент битката на гражданите за пренареждането на системата неизбежно преля във вид групова терапия. Безплатна форма на избиване на скуката за едни, възможност да отпушат напрежението за други и да се сбият за трети. Но за много повече хора беше повод да изкрещят болките си, трупани, складирани, заровени. Когато най-после има кой да ги чуе и камерите са насочени към малкия, обикновен човек. Бунтът на жертвите live.

Ашим Асан от Пловдив в крайна сметка не се самозапали. Но трима души преди него опитаха да сложат край на живота си точно по този начин. Трима души в рамките само на един месец. 26-годишен младеж от Велико Търново, диагностициран с шизофрения, преживяващ зимата без работа. 53-годишен мъж от Раднево, чието семейство от години се бори с безработицата и който часове преди да пламне пред сградата на общината, е заявил, че повече "не иска да живее като скот".

И 36-годишен мъж от Варна, до чието обгорено тяло пред общината беше открит плакат, настояващ за оставката на кмета Кирил Йорданов. Активен участник  в протестите в града, той беше дори наречен  "новият Ян Палах". Въпреки че причините за действието му остават все още неизяснени, постъпката му не се оценява като опит за самоубийство, а като отчаяно смел протест. И той се превърна в естествен символ на бунта срещу мутро-олигархичния модел на управление във Варна.

В обичайния си човекояден рефлекс медиите се заровиха в семейните истории, домовете, сметките, дори във Facebook, за да търсят причините за тези решения. (Съвестните) психиатри и психолози обаче бягат от това да посочват взаимовръзките между трите истории. Когато става дума за интимни и тежки екзистенциални кризи, не бива и не може да се обобщава. Всяка душа е сложна, всяка съдба различна. Публичното гадаене и дъвчене на мотивите от екрана на телевизора не е морално чиста позиция.

Горящите символи на безизходицата

В нажежената социална обстановка обаче няма място за подобна чувствителност. Обществото не гледа на самозапалилите се като на хора с лични биографии. За него те са хора-факли, горящи символи на безизходицата, отчаянието, нетърпимостта. Човеци-плакати, в които всеки припознава елемент от собственото си и от общото съществуване и страдание. Исторически опитите за самоубийство чрез самозапалване винаги са били натоварени с подобни емоции и се схващат като социална или политическа демонстрация.

Американският криптозоолог и психиатър Лоурън Колман, който изследва връзките между медиите, популярната култура и самоубийствата, проследява в книгата си The Copycat Effect, че в историята този тип опити за край на живота чрез огън водят до широко разпространена имитация, копиране и струпване на инциденти. "Никой друг вид от модерните самоубийства, произведен от такъв копирен ефект, не е бил толкова драматично или екстремно политически - и следователно толкова поразително оправдан като имащ новинарска стойност", пише Коулман, като подчертава колко важна роля имат медиите в разпространяването на тези случаи. След самозапалването на чешкия студент Ян Палах (в знак на протест срещу комунистическия режим и съветската окупация в Чехословакия) през януари 1969 г. в периода до април същата година има регистрирани 26 подобни опита, от които 7 загинали, в Чехословакия, Шотландия и Унгария. В периода между 1963 до 1967 г. да отнемат живота си чрез огън избират 13 будисти във Виетнам и един човек в САЩ, със сходни протестни мотиви. В по-ново време по същия начин започна и Арабската пролет - със смъртта на тунизиеца Мохамед Буазизи, последвана от серия самозапалвания-демонстрации срещу авторитарните режими в други арабски страни. Лоурън Коулман обяснява, че една част от поредиците опити за самоубийства произлизат и от експлозивната природа на обтегнати и емоционални времена.

Съществуват и редица изследвания, които проследяват динамиката на самоубийствата на общества в кризи или във времена на резки промени. Така например в Русия смъртността поради самоубийство се увеличава с 62% в периода между 1989 до 1994 г., а в Литва (която е държавата с най-висок процент на самоубийства в света) увеличението в същия период възлиза на 69%. И все пак тази страховита тенденция не е валидна за всички държави от бившия Източен блок в първите години на прехода, като различията в нивата на самоубийствата най-често се обясняват със спецификите на отделните култури. Тук председателят на Българското дружество на психолозите Пламен Димитров отбелязва, че дори статистически причините за самоубийствата не могат да бъдат обяснявани само с икономически и социологически модели. "Съдбата на всеки един човек е свързана с много фактори и не може да се припише на един от тях единствено или най-голямо влияние за такъв краен изход", категоричен е той.

Психичното здраве - последна грижа

По думите му за самоубийствата е важно да се говори, но не в контекста на трагичните човешки съдби, а заради това, което се случва на живите. Практиката обаче е тази тема да се изтласква от публичното внимание, когато няма зловеща история или лична драма. Психичното здраве не е приоритет на здравната политика. То е в списъка на многото неслучили се реформи. Психотерапевтичната практика и грижа са извън здравноосигурителния апарат. Психиатрите получават единствено средства за наблюдение и предписване на медикаменти. Системата разпознава като грижа единствено диспансеризацията. Толкоз. 

"Няма национална стратегия. Няма политическо мислене, нито се следват указанията на ЕС", обобщава и психиатърът д-р Антоанета Дончева, като добавя към сериозността на проблема и обществената стигма към хората с психични проблеми, които се схващат като престъпници и агресори. Д-р Пламен Димитров от дружеството на психолозите подчертава и липсата на каквито и да било програми за превенция на самоубийствата. "Имаме една писана стратегия, която нито е разписана в програми, нито е обезпечена като бюджет и специалисти", казва той. Връзките между здравните и социални системи или са счупени, или се задъхват от липсата на пари и човешки ресурси. Условия за подкрепа на семействата в затруднения там, където те живеят, липсват, като изключим усилията на шепа граждански организации.

"Усещането, че си на ръба или че си в огромна дупка, е едно от най-честите оплаквания напоследък", казва д-р Антоанета Дончева. "Млади хора, които са сломени, защото не успяват да намерят верния път към реализиране на мечтите си, други са затънали в кредити и са в постоянна тревожност. Ниските доходи, липсата на сигурност, трудното адаптиране към промените, невъзможност да се намери верният път - това е стресовият модел, който д-р Дончева среща най-често в практиката си. Това се потвърждава и от статистиката - депресията е едно от най-често срещаните и сериозни психични разстройства в рамките на ЕС, а въздействието й върху качеството на живота се определя като съизмеримо с това на сериозно физическо заболяване, като например мозъчно-съдов инцидент.

В свое становище от края на миналата година специализираната секция "Заетост, социални въпроси и гражданство" към Европейската комисия подчертава, че "високият държавен дълг и икономическите трудности, както и орязването на социалната сигурност и високата безработица значително увеличават риска от депресии, страхови състояния и обсесивно-компулсивни разстройства. И препоръчва тъкмо в условия на криза да се инвестира в социална сигурност и социални услуги. Това означава не само държавата да засили ефективността на политиките си по отношение на пазара на труда и подкрепата на семействата, но и частните компании да влагат в грижа за психичното здраве на служителите си.

Засега обаче единствено улицата приютява болките ни - индивидуални и групови. И когато революцията стихне, хората се приберат по домовете си, а журналистите изключат камерите, кой ще попита Ашим Асан от Пловдив как е?

 
"Една голяма част от хората са на ръба между екзистенциалния ужас и отказа от това да се борят. Самоубийството е крайна форма на отчуждение от себе си."

Пламен Димитров, председател на Дружеството на психолозите в България

"Вашите колеги са ей там. Чакат един човек да се самозапали", с лека досада съобщава охранителят на Министерския съвет. Ръката му сочи към сградата на президентството. Той посреща всички закъснели репортери със съобщението, че заседанието на правителството в оставка се отлага и ги препраща към театъра, който се разиграва от другата страна на булеварда.

В главната роля е възрастен мъж, който заплашва, че ще излее върху себе си туба с бензин. До главата му са опрени десетки диктофони, камери и фотоапарати. Документират как държи националния флаг. Как го целува, докато обяснява, че ще се самозапали в знак на протест срещу "ислямския фундаментализъм, който се шири" в региона му. Отстрани любезно изчакват човекът да приключи с интервютата екипи на полицията, пожарната и Бърза помощ.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

22 коментара
  • 1
    gallnare avatar :-|
    Мария

    По-полека с диагнозите, особено що се отнася до самозапалванията - границата "психично здрав-нездрав" е много деликатна.

  • 2
    dragoslava avatar :-|
    Dragoslava

    Когато е Ян Палах е герой, но когато е българин е психично болен, така ли?!

  • 3
    hrist0 avatar :-|
    Hristo Hristov

    Ам не смятам, че умствено нормален човек би се самоподпалил. Това е в разрез с инстинкта за живот, който носи всяко живо същество. Да може да има фактори довели до временно умопомрачение, но това не означава, че човекът драснал клечката е нормален в този момент.

  • 4
    dmode avatar :-|
    dmode

    Много съм разочарован от статията, ужасна е! Твърдението, че "самозапалването е символ на изоставената грижа за психичното здраве" е ужасно и говори по-скоро за изоставена грижа на психично здраве у авторката.

    Мунчо - "Тоя луд беше единственият човек, който се осмели да протестира”.

    "И 36-годишен мъж от Варна, до чието обгорено тяло пред общината беше открит плакат, настояващ за оставката на кмета Кирил Йорданов. Активен участник в протестите в града, той беше дори наречен "новият Ян Палах". Въпреки че причините за действието му остават все още неизяснени" - е как ви дава сърце да ги пишете тези глупости, неизяснени били причините, луди били и т.н. тцтцтц.

    Както се казва няма да се изненадам да чуя някой ден да назовават някоя жертва на изнасилване „неохотен реципиент на сперма”.

  • ajsaider

    абе седерунгели тъпи от "Капитал" .. когато навремето едно момченце, баш с поразклатено психично здраве,щеше да се пали, щото да нямало над сградите Небългарска символика .. баш Иво Прокопиеви прочие седерунгелска паплач го приеха това момченце за едва ли не национален герой ..
    А сега??!
    Бе по-горният коментар е показателен .. само това ли видяхте в самозапалванията??! .. психологически проблеми??! .. и го изведохте и веднага в заглавието-та да се набива ..!!
    ама сте мърши!!!

  • 6
    misho73 avatar :-|
    misho73

    Депресиите имат физиологични предпоставки (главно) и факта че се повлияват от антидепресанти само доказва този факт. Да речем че това състояние е по-скоро биохимично, отколкото душевно състояние. Другите психични разстройства също имат за своя основа някаква физиология. Но според мен, главен отключващ фактор е несъвместимостта между реалност и представа. По подобен начин действа морската болест - вестибуларния апарат дава информация, различна от възприеманата от очите, което води до съвсем осезаем ефект - повръщане. Та същото и в социалната сфера - разрива между реалност и желание може да доведе до налудни състояния, каквото несъмнено е самоубийството. По-отвлечен пример - манията за пазаруване при липса на пълноценен социален живот. Или маниакалният промискуитет, познат като ефекта на "таксиджията - Казанова". Давам аналогия - Левски например, въпреки всичко той се е борил, не се е самоубил, което е рационалното действие, а не емоционален срив. Аз лично бих препоръчал на страдащите хубаво напиване във весела компания, секс с непознат(а), нова риза, почистване и пренареждане на дома, разходка сред природата, а защо не и малко съзерцание в кварталната църква/джамия/синагога. Добра книга също върши работа. Ако това не помогне - задължително на лекар, докато не си минал границата в която преставаш да осъзнаваш проблема. Факт е че самоубийството винаги е белег за временно или трайно разстройство, няма какво да го увъртаме. Героите хващат пушката и стрелят по виновника, не по себе си, най-общо казано. Другото е безсилие. Не че е учудващо за общество, изпаднало в кататоничен ступор, като българското. Просто протестите дадоха възможност на маргиналите да се социализират и чувстват част от група, което за лузърите е главен дефицит. Човек, подминаван и неглижиран на всяка крачка с радост прегръща идеята да бъде част от нещо, пък било то и от куц протест. Оттам и нелепите искания, които са политически инфантилни. Вместо хоро на мегдана - протест пред общината. Оставям настрана нуждата от известни корекции в държавата и обществото, да не ме обвини някой в прекален конформизъм, не дай Боже Бойковизъм. Но то е тема политическа и се решава с политически методи, а не с нощни бдения или песни по улиците.

  • 7
    kihano avatar :-|
    kihano

    Така така, Ян Палах - герой, а тия дето сега се палят - луди. Това му се вика морален релативизъм от най-ниска проба! Разбирате, Ян Палаг го направи герой прокапиталистическата пропаганда. Тези които сега се палят луди ги прави пак прокапиталистическата пропаганда. Не случайно съм писал - западът и капитализмът са извършили и извършват в много по-голяма степен онова в което обвиняват соца. Факт! И иначе не може да бъде, тъй като западната прокапиталистическа идеология и практика са нехуманни и античовешки, за разлика от социалистическите. Социализма искаше да ни прави всестранно развити личности, капитализма иска само тъпи потребители.

  • 8
    misho73 avatar :-|
    misho73

    Забравих да спомена неврозите, които според сегашното гледище са си чисто душевни състояния. Имам предвид онези състояния, описани от Фройд и наследници. И за тях именно работят психоаналитиците, а не психиатрите. Но неврозите също имат гибелно влияние върху хората - тук слагаме посттравматичен шок, насилие в детството, сексуално насилничество и др. Та тези състояния са съвсем друга бира и не мисля че могат да са причина за точно този тип ефекти. Най-малкото там като че ли липсва желанието за публичност и социализация, като изключим крайните форми - серийни убийци и подобни откачалки. Но чак пък самозапалване ... не ми се връзва, да каже специалист. Въпреки че имам някакъв спомен за подобни ефекти у ветерани от войни - в Щатите доста работят по въпроса. Но и там май водещото е несъвместимост между самооценка и социален статус. Като че ли.

  • 9
    misho73 avatar :-|
    misho73

    До коментар [#7] от "kihano":

    [quote#7:"kihano"]Така така, Ян Палах - герой, а тия дето сега се палят - луди. [/quote]

    Не бе Кихано, публичният образ на Ян Палах си е герой, но личността Ян Палах най-вероятно е бил човек с отклонения. Нали за това говорим! Журналисти и политици се занимават с първото, психиатри, психолози и подобни - с второто. Като цяло не мисля че героизирането на тези хора ще е положително явление, това би мотивирало допълнително всякакви лабилни души да се самонараняват, което съгласи се не е морално, въпреки политическите пристрастия на този или онзи. Тези хора са жертви, нищо повече. Доброволен курбан а ако искаш. Сам разбираш че да се самозапалиш заради Кирил Йорданов си е откачено, не геройство. Ако толкова те дразни - организирай политическа партия и го свали от власт, а не да се опърлиш като заклана кокошка на площада.

  • 10
    misho73 avatar :-|
    misho73

    До коментар [#7] от "kihano":

    [quote#7:"kihano"]Така така, Ян Палах - герой, а тия дето сега се палят - луди. [/quote]

    Не бе Кихано, публичният образ на Ян Палах си е герой, но личността Ян Палах най-вероятно е бил човек с отклонения. Нали за това говорим! Журналисти и политици се занимават с първото, психиатри, психолози и подобни - с второто. Като цяло не мисля че героизирането на тези хора ще е положително явление, това би мотивирало допълнително всякакви лабилни души да се самонараняват, което съгласи се не е морално, въпреки политическите пристрастия на този или онзи. Тези хора са жертви, нищо повече. Доброволен курбан а ако искаш. Сам разбираш че да се самозапалиш заради Кирил Йорданов си е откачено, не геройство. Ако толкова те дразни - организирай политическа партия и го свали от власт, а не да се опърлиш като заклана кокошка на площада.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK