Счупената стомна на мълчанието
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Счупената стомна на мълчанието

Младежки духов оркестър от Тел Авив свири на фона на кадри от депортацията на македонските и гръцки евреи по време на честванията в Лом

Счупената стомна на мълчанието

Честването на 70-годишнината от спасяването на българските евреи осветли политически неудобната история за депортацията на македонските и гръцките

Зорница Стоилова
15749 прочитания

Младежки духов оркестър от Тел Авив свири на фона на кадри от депортацията на македонските и гръцки евреи по време на честванията в Лом

© Надежда Чипева


"Не може да се говори за вина на България за депортацията. Вината може да е само лична, отговорността може да е колективна. Който е участвал и е разпореждал депортацията, той е отговорен и е отговарял още през 1945 г. пред VII състав на Народния съд. "

Максим Бенвенисти, председател на Организацията на евреите в България "Шалом"

В първите мартенски дни на 1943 г. в долината край река Струма тече ремонт на влаковите релси. Работниците са чужденци. Дошли са от северните гръцки градове. Кавала, Серес, Ксанти, Гюмюрджина. Трудят се насилствено под надзора на българските власти, които в този етап от войната са окупирали земите, където са техните домове.

По релсите минават влакове, пълни с жени, деца и старци. Работниците виждат своите семейства във вагоните на българските железници. Те пътуват към Лом. Оттам ще се качат на кораби, които ще ги отведат по Дунав към лагерите в Треблинка, където 11 343 души от тези земи ще намерят смъртта си.

Трудоваците край Струма знаят, че скоро ще дойде и техният ред. Те са част от последователен и поетапен план за депортацията на евреите от България и окупираните от българската администрация територии. С това е наясно и техният началник - командирът на Временната трудова повинност полковник Цветан Мумджиев. Затова, когато приключва работният сезон, вместо да освободи работниците от служба, той им дава документи за отпуск. По този начин отказва да ги предаде на Комисарството по еврейските въпроси и ги спасява от смърт в "Освиенцим" и "Бухенвалд".

Този епизод от живота на евреите по българските земи по време на Втората световна война е малко известен. Полковник Цветан Мумджиев не е популярен герой. Научаваме името му от американския историк Стивън Сейдж, който работи в Музея на холокоста във Вашингтон. Той преоткрива историята му, докато проучва архивите на VII състав на Народния съд - първият съдебен процес в историята срещу участници в холокоста. Мумджиев е бил един от 64-мата обвинени в антисемитски действия, но обвиненията срещу него са свалени след петиции от евреи, които декларират, че той всъщност ги е спасил от депортация.

Централният държавен архив пази огромен масив от документи, които разкриват съдбата на евреите в България по време на Втората световна война в цялата ѝ сложност и многопластовост. През годините обаче те са известни само на шепа историци. Публично познанието не се простира отвъд официалния разказ на колективната памет - че българите са спасили своите близо 50 хиляди евреи и толкова. Това е тема, която е експлоатирана широко само в едната си, светла, половина - тази, която служи като вдъхновяващ наратив за целите на една или друга власт и чиито нюанси варират в зависимост от политическата конюнктура. Разбираемо историята за спасяването на българските евреи е един от малкото трамплини, на които може да подскача националната гордост. А и е може би най-големият хуманитарен принос на България въобще.

Не случайно в Комуникационната стратегия на правителството за 2013 г. като приоритет са отбелязани честванията на 70-годишнината от спасението на евреите и отдаването на почит към жертвите на холокоста. Дейностите по тях са планирани с крайна цел "изграждане и утвърждаване на положителен образ на страната ни в чужбина" и са подкрепени с около 200 хиляди лева. Включват цял куп събития - местни, национални и извън страната, включително документална изложба по темата в Брюксел, която беше открита от президента Росен Плевнелиев и на която присъстваше президентът на Израел Шимон Перес.

Председателят на Организацията на българските евреи "Шалом" Максим Бенвенисти, който е включен и в инициативния комитет по честванията към Министерския съвет, казва, че целта им е и да помогнат за образоването на обществото за историята в периода на холокоста. "Българските евреи, които живеем тук като част от обществото, бихме искали мнозинството от хората да имат вярна представа за евреите. Тя се създава в днешния ден, разбира се, но винаги съдържа елементи на историята", отбелязва той и допълва, че е важно тази история да се разкаже интелигентно, без да се идеализират едни и да се демонизират други. 

За пръв път в официалната програма на честванията бяха включени и събития, които почитат паметта на депортираните повече от 11 хиляди евреи от Беломорска Тракия и Македония. На възпоменателната церемония в Лом пред паметника на загиналите в нацистките лагери българското външно министерство беше осигурило и присъствието на официални представители от Гърция и Македония. Те само мълчаливо поднесоха цветя, но присъствието им може би е знак, че все пак се работи по постигане на консенсус по общите травми след дълго и упорито мълчание на българската страна по този въпрос.   

Според Максим Бенвенисти за депортацията на евреите от Северна Гърция и бивша Югославия за пръв път започва да се говори публично по време на честванията от 65-годишнината от спасяването на българските евреи. "Още преди пет години "Шалом" каза на тогавашните правителство и президент: "Нека да започнем да говорим по този въпрос, защото по друго време и може би при по-неблагоприятни за България обстоятелства ще ни наложат да говорим", разказва той. Тогава по думите му властта не реагира. На откриването на паметника в Лом, направен от "Шалом", правителството изпраща свой представител, президентството - не. Но заговорът за мълчанието по въпроса за участието на българската администрация в изпращането на евреите от окупираните територии в лагерите на смъртта не е от вчера. "По този въпрос се мълчи от 1945 г.", отбелязва Бенвенисти. При едно от своите посещения в Израел президентът Георги Първанов дава интервю за израелски вестник, в което каза, че България разбира историческата си отговорност.

Как счупихме мълчанието

Но едва през последната година въпросът за депортацията започна да се обговаря по-смело и високо, започнаха да излизат нови академични изследвания на историци, които разкриват факти и документи от този епизод на историята. След седмица БНТ започва излъчването на сериала "Недадените", чийто фокус ще бъде спасението, но който според продуцента Мирослав Боршош ще обърне внимание и на събитията, свързани с изпращането на македонските и гръцките евреи в лагерите на смъртта.

Една от причините въпросът да добие публичност напоследък е пречупването му през двустранните проблеми с Македония. Или по-скоро начинът, по който Македония избра да го адресира. Музеят на холокоста в Скопие, както и противоречивият филм "Трето полувреме", който беше подкрепен финансово от македонската държава (в него на фона на българското футболно първенство от 1942 г. се разказват истории от депортацията, извършена от българската армия - бел. ред.), предизвикаха не само остри и бурни дебати в медии и форуми, но се оформиха и като една от линиите на напрежение в отношенията между двете държави.

И може би са послужили като катализатор българската администрация да счупи мълчанието и за пръв път да заеме официална позиция по темата. Миналата седмица Народното събрание излезе с декларация по повод 70-годишнината, в която осъжда депортацията като "престъпен акт, предприет от хитлеристкото командване" и изразява "съжаление, че не е било във възможностите на местната българска администрация да го спре".

Според икономиста и историк Румен Аврамов "с това исторически невярно, първосигнално и примитивно твърдение България е пропуснала отново шанса си да излезе от щраусовата си позиция на непризнаване на проблема". "Не се случи онова, което трябваше - да погледнем зряло на паметта и миналото си. Когато имаш активно съучастие в холокоста, то не може и не трябва да бъде скрито. Другото е на черното да се казва бяло със замазване, намиране на витиевати формулировки и манипулации, което е просто негационизъм" (отричане на холокоста - бел. ред.), коментира той. Американският историк Стивън Сейдж от Музея на холокоста във Вашингтон също нарича декларацията стъпка назад. "С нея депутатите се опитват изцяло да прехвърлят отговорността на германците. Разбирам, че това е по причини на национална гордост", отбелязва Сейдж пред "Капитал". Срещу декларацията възразиха и от правозащитната организация Български хелзинкски комитет, които в отворено писмо изразиха тревога от "изопачаването на някои исторически факти и опитите за прикриване на отговорността на българските власти за депортацията".

Между "мога" и "искам"

Посланието на така формулираната декларация е, че България е искала, но не е можела да спаси тези 11 хиляди евреи от окупираните територии. Има историци обаче, които не са съгласни с това твърдение. "Няма нито един документ, който да показва, че българската администрация е искала да спаси тези евреи. Тя е гледала на тях като на разменна монета", обяснява Румен Аврамов, който заедно с проф. Надя Данова подготвя за публикуване двутомен сборник с архиви за депортацията от Беломорието и Македония. "Дали е можела или не да се откаже от депортацията им, е въпрос на тълкуване и на разиграване на различни хипотетични сценарии, но това, че не е искала, е ясно", допълва той.

България в този период е съюзник на Германия. При това тя, а не Германия, както твърди декларацията, упражнява де факто суверенитет в териториите на Северна Гърция и Вардарска Македония. Аврамов отбелязва, че атрибутите на българската държавна власт са изцяло пренесени в тези земи - всички документи носят печат "Царство България" и в бюрократичната кореспонденция изрично се упоменава, че те са в пределите на българското царство, наложени са българските законодателство и административна система, чуждестранните консулства там (включително германските) са подчинени на съответната легация в София, а България дава възможност на местните жителите да станат български поданици. На всички, с изключение на евреите. На тях тя е отказана с Наредба за поданството от юни 1942 г., препращаща към Закона за защита на нацията, приет година и половина по-рано, който пък забранява на чужди евреи да придобиват българско гражданство. А евреи от Македония например са го желаели и техни общини дори са писали колективни петиции с такова искане до царя и до Богдан Филов. Без никакви последици. Така фактически евреите в окупираните земи са осъдени на депортация. Германия всъщност не е имала интерес към тези територии, подчертава Румен Аврамов. Тя не е възразявала принципно срещу българската политика на фактически суверенитет.

Самата депортация е договорена по време на преговори с Германия, започнали още през лятото на 1942 г. До изходните точки (Скопие и Лом) практически тя е извършена, посочва Румен Аврамов, изцяло от българските местни власти, войска и полиция. Общ управляващ орган е Комисарството по еврейските въпроси, но във взаимодействие с много български централни институции - вътрешното министерство, държавните железници, комисарството по снабдяването и др.

Може да се предположи, че българските власти са се страхували да се противопоставят на германците, но ако се погледне по-големият контекст на събитията през 1943 г., нито една от другите държави в коалицията на нацистите вече не дава своите евреи на Хитлер. "Някои от тях са го направили преди това, през 1942 г., но след Сталинград и победата на съюзниците в Тунис всички тези страни се въздържат, започват да осъзнават, че Германия няма да спечели войната. А съюзниците отправят заплахи, че ще има процеси за престъпленията по време на войната", припомня Стивън Сейдж.    

"Наивно е да се смята, че администрацията на едно пронацистко правителство би извършвала действия срещу разпорежданията на своите началници. Още по-наивно е да се смята, че старшият съюзник нацистка Германия би оставил младшия си съюзник - правителството на Богдан Филов, да решава дали да сътрудничи или не. Има ангажименти по сключени споразумения и българското общество не е можело да направи нищо", отсича Максим Бенвенисти от "Шалом" и добавя, че въпреки това пронацисткото правителство носи отговорност, че е подписало актове, които носят в себе си смъртта на тези хора.

Един от публичните аргументи, който "оправдава" участието на българските власти в депортацията на македонските и гръцките евреи, е, че тази стъпка е била предприета, за да бъдат спасени останалите български евреи. Според първоначалния план обаче, договорен между българския комисар по еврейските въпроси Александър Белев и германския пълномощник от СС Теодор Данекер през февруари 1943 г., България е трябвало да изпрати 20 хиляди евреи към лагерите на смъртта - 11 343 от Тракия и Македония и 8500 от България. Тъкмо те са непосредствено спасените. А и към този момент българското правителство не се е отказало от тоталната депортация на своите евреи. "Документите и разговорите сочат, че става дума за отлагане на този процес. Но никъде не се казва, че вторични стъпки няма да има, напротив, правителството уверява германците, че по-нататък ще има депортация", обяснява Румен Аврамов. И добавя: "Ясно е, че то се колебае, тъй като усеща вътрешна съпротива, която прави акцията политически неизгодна. През май 1943 г. то все още има силата и енергията да изсели евреите от София и други големи градове. Едва след това идва негласният отказ от тотална депортация под влияние на външните събития (неблагоприятното за Германия развитие по фронтовете, свалянето на Мусолини в Италия и пр.) и накрая  на смъртта на Борис III."

Политически удобната истина

Ясно е, че фактите, които засягат участието на българските власти в депортацията на 11 хиляди евреи от Беломорието и Македония, тепърва ще бъдат публикувани, анализирани, тълкувани. Ясно е и че огласяването им неизбежно ще предизвика националистически страсти, възмущения и обвинения в разпространение на антибългарска пропаганда. Както казва Стивън Сейдж: "Аз съм професионален историк, пиша трета книга, но не си правя илюзиите, че това, което ние, академиците, откриваме, пишем и публикуваме, ще промени политиката на правителствата, освен ако не е удобно. Правителствата действат на основата на удобството. А историята за спасяването на евреите е удобна история."

Не случайно през годините в колективната памет толкова често се сменят имената на кандидат-спасителите. Според симпатиите и нагласите на историците и според актуалната политическа конюнктура заслугата се приписва ту на БКП, ту на Тодор Живков, ту на Борис III, за да стигнем до наши дни, когато с това отличие се кичи гражданското общество.

Освен всичко останало наративът за спасението е добра платформа за засилването на партньорството между България и Израел. България се превърна във все по-важен съюзник в региона, след като Турция замрази отношенията си с Израел. Съюз, стъпил на здравата основа на разказа за спасението.

В средите на професионалните историци отдавна не се разисква полираната от политиките и времето версия за събитията, свързани с евреите по време на Втората световна война. Ще минат години обаче, преди колективната памет да догони науката. Дотогава децата в училище ще учат само светлата половина на историята за това как българите са спасили своите евреи.

 
Посланикът на Израел в България Шаул Камиса Раз: Важно е да помним, за да се борим срещу опитите за разправа с малцинствата днес

Защо е важно да си припомним историите за спасяването на българските евреи и депортацията на евреите от Тракия и Македония?

Важно е да помним, защото поведението, което българският народ демонстрира по време на тези събития, що се отнася до спасяването на цялата еврейска общност по време на Втората световна война, няма аналог в историята. Българското общество - отделни политици, представители на духовенството, интелектуалци, обикновени хора, провеждат хуманитарна битка, в която отстояват ценности. Това е победа на гражданското общество от онази епоха, което изразява смела морална позиция, основана на солидарност, уважение и високата оценка, която то дава на своите еврейски събратя. Този граждански процес оказва натиск върху българското правителство и то стига до извода, че е по-добре да остане пасивно, да загърби активната си роля в плана за депортацията на евреите. Въпреки че първите стъпки от него вече са предприети. За съжаление 11 343 души от Тракия и Македония, които тогава се намират под българска администрация, биват изпратени в лагерите на смъртта. Внимателно трябва да се изследват фактите от този период, за да се знае какво се е случило, за да се помни. Важен е заветът на това дело в контекста на това, което се случва в наши дни - нуждата да се реагира бързо, единно и целеустремено срещу всеки феномен, който демонстрира омраза, ксенофобия или желание за разправа с малцинствата.

В България едва през последните години се заговори за депортацията на евреите от Тракия и бивша Югославия. Каква е причината за това забавяне според вас? В какъв контекст би трябвало да се води този дебат - за вината или отговорността на българските власти от това време?

Започнахме да говорим сега по тази тема на първо място поради факта, че информацията става по-достъпна и темата добива по-широк академичен анализ. Все още има въпроси, които изискват допълнително проучване и разследване, що се отнася до личната и националната отговорност. Вярвам, че не сме далеч от деня, в който официалните правителствени представители на България ще застанат с една по-активна и цялостна позиция относно отговорността и точната роля, която е имало тогавашното българското фашистко правителство. Трябва да продължим да изследваме и анализираме фактите, за да излезем с по-ясно, еднозначно становище относно това, което се е случило.

Въпросът с депортацията е чувствителен и се отразява на отношенията на България с Македония. Какъв е пътят за постигане на консенсус според вас?

Тук влизаме в много чувствителни теми от международно естество и не искам да влизам в дълбочина. Мисля, че времето ще направи своето, а и множеството опити, които българската дипломация извършва, за да подобри международните отношения на Балканите като цяло. Може би в рамките на регионални форуми, с подкрепата на Израел и други европейски държави ще съумеем да прекрачим всички разделения и да произведем сътрудничество, което ще изясни историческата реалност, за да се стигне до една обща позиция.
"Не може да се говори за вина на България за депортацията. Вината може да е само лична, отговорността може да е колективна. Който е участвал и е разпореждал депортацията, той е отговорен и е отговарял още през 1945 г. пред VII състав на Народния съд. "

Максим Бенвенисти, председател на Организацията на евреите в България "Шалом"

В първите мартенски дни на 1943 г. в долината край река Струма тече ремонт на влаковите релси. Работниците са чужденци. Дошли са от северните гръцки градове. Кавала, Серес, Ксанти, Гюмюрджина. Трудят се насилствено под надзора на българските власти, които в този етап от войната са окупирали земите, където са техните домове.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

84 коментара
  • 1
    angelan avatar :-(
    one4all

    Уважаемата авторка, очевидно се нуждае от преглед на историята, не само сляпо вярвайки на разни там Аврамовци. Още от самото подзаглавие личи некомпетентност приравнявайки Македонски с Гръцки евреи. Гърция очевидно е държава, а Македония какво е по това време 1942-43 година?
    Ако желанието е да се опитате да омаскарите делото на цял един народ по време на война, ще Ви помоля да застанете срещу фаровете на автомобила си и да помолите шофьора да си запали цигара. А сега ми кажете дали видяхте пламъка на запалката и огънчето на цигарата?
    Та така е и с коментираните събития. Светлината на делото което извършва един народ обезсилва безумията на неговите управници...

  • 2
    marsupial avatar :-?
    melchett

    Пак се опитваме да се изкараме по-католици от Папата, дето го избраха оня ден. Правим мили очи на някого, а и ние не знаем на кого. До вчера се кълняхме в това, че сме спасили всичките, живеещи на наша територия евреи, сега сме в другата крайност - да ама не сме били спасили останалите, дето са били по другите държави и затова, едва ли не, цялото упражнение е било напразно.

    По света е пълно с несправедливости, отговорност за които никой не поема. Със съгласието и подписите на англичаните и французите германците си присвояват Бохемия и Моравия. Нима през 38ма година целият свят вече не е знаел, какво ще направи Хитлер с живеещите на немска територия евреи?! Някой да е поел отговорността за това - не е. До ден днешен англичаните увъртат, като ги попитат, защо аджеба изравняват със земята Дрезден, след като много добре са знаели, че там има само цивилно население. Някой някъде да е чул официално становище по въпроса - не е? Турция да е признала геноцида над арменците - не е? Трябва ли ние да сме тези, които да поемат отговорността за всички тези неща. Може би и за изтребването на индианците да поемем отговорност, като сме почнали?

    Не е ли малко пресилено всичко това? Къде спи дипломацията ни? Тук не става въпрос да се потулват факти, но не е ли редно да се изкарват на преден план добрите неща?

  • 3
    ivanpetrof80 avatar :-|
    Йосиф Давыдович

    Като четох тази статия имах чувството,че тя е писана от някой македонски историчар, а не от българска журналистка! Нима България също не е била окупирана от Германия, нима България е имала военен потенциал да се противопостави на Германия, че да предотврати изселването на евреите от чужди земи на териториите на Ю гославия и Гърция. Нима България не плати достатъчно висока цена за участието си в окупацията на тези земи-50 години плащахме репарации-македонците и гърците избиха и изгониха стотици хиляди българи от тези изконно нави земи!

  • 4
    marsupial avatar :-?
    melchett

    И още нещо. Не е ли малко странно това, че евреите живеещи във Франция са депортирани, а Франция официално е победител във войната и дори има окупационна зона в Германия?

  • 5
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    До коментар [#4] от "melchett":

    Не странно, никак, когато имаш лидер като генерал Де Гол.....

  • 6
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    До коментар [#3] от "ivanpetrof80":

    Това, което го пишеш, го разправяха, като оправдание, фашетата преди 55 години, не лови дикиш!

  • 7
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    [quote#1:"one4all"]а Македония какво е по това време 1942-43 година? [/quote]в
    По голямата част е територия в границите на Царство България по това време!!!

  • 8
    provadiiski avatar :-|
    Chi Cho

    Пак се дърпаме сами в казана....

  • 9
    drakar65 avatar :-|
    drakar65

    Уважаема авторкЕ...Нищо не сте счупили и дано...

    Историята, историята...Четете...Много други интересни факти има...

    " Българските евреи са носили, редом с жълтата звезда, и значки с образа на Царя и Царицата. Това се потвърждава освен от разкази на очевидци, и от донесенията на Шеленберг до Министерството на външните работи в Берлин: „...Най-вече бие на очи, че до своя отличителен знак евреите носят някакви национални символи /лентички с българския трикольор-бел.а./ или пък значки с образа на царя или царицата...”
    Анита Комитска, етнограф, БАН

    Нали правите разлика между нация и етнос?

  • 10
    drakar65 avatar :-|
    drakar65

    А и още нещо любопитно...
    При депортацията на евреи от един македонски град ги събрали за депорниране, но те запели българския химн и българските войници не мръднали часове от мястото си! Химн!
    Та се наложило да идват СС-войските да извършат депортацията.
    Това да ви говори нещо? Дали заради химна...дали защото са смятали тези хора за свои братя и са се опитали да им помогнат!
    Не знам...Историята знае.

    Но съжалявам...Стига от подобни платени статии!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK