Културни крамоли

Защо програма "Култура" на Столичната община разсърди творческите среди

"Ние всички се качваме на трамвая в движение и слизаме в движение в някаква посока."

Метафората е на композитора и диригент проф. Пламен Джуров и илюстрира усилията, които София полага (стихийни, неподредени, някакви), за да има богат и интересен културен живот. Такъв, какъвто, прощавайте за клишето, би отивал на "европейска" столица.

А проф. Джуров познава добре процеса. Той е председател на творческия съвет на програма "Култура" към Столичната община - най-големият фонд за подкрепа на културни проекти с публични средства. Към нея тази седмица беше прикрепен прилепчивият медиен етикет "скандална", тъй като граждански организации с отхвърлени проекти възразиха срещу начина, по който се разпределят ресурсите.

Всичко започна от отворено писмо на директора на платформата за съвременна култура и изкуство "Едно" Асен Асенов и създател на вече утвърдени фестивали като Sofia Dance Week, Sofia Architecture Week, Sofia Design Week и др., който обяви, че напуска инициативния комитет "Приятели на София – кандидат за европейска столица на културата" заради незачитане на приетата културна стратегия, "липса на промяна в статуквото", неправилна политика при финансирането на проекти и "агресивен непрофесионализъм" от страна на Столичната община. Той посочи като отговорни за проблемите директора на Дирекция "Култура" Галина Бежанска и зам.-кмета по "Култура, образование, спорт и превенция на зависимости" Тодор Чобанов.

Последваха го и други граждански организации, които споделиха възмущението си от подбора на проекти тази година. И макар първоначално и на повърхността конфликтът да изглежда личен, той повдигна важни въпроси за ефективността, с която програмата разпределя средства.

Защо  кипят страсти около програма "Култура"

Първо и преди всичко, защото е един от малкото инструменти за финансиране на културни проекти въобще. Както отбелязва изпълнителният директор на Българската фестивална асоциация Юрий Вълковски, при толкова скромни източници на средства за култура и свиващ се пазар на спонсорство, натискът върху Столичната община се увеличава. Тази година по програмата са кандидатствали 600 организации с проекти на обща стойност над 13 млн. лева. Бюджетът на "Култура" обаче е 1.2 млн. лева, а одобрените проекти към третия етап на конкурса са 160. Вълковски припомня, че през годините бюджетът на програмата на Столичната община надхвърля между три и четири пъти този на Национален фонд "Култура". "Културният живот на София би бил много по-беден и безцветен без столична програма "Култура", заключва той.

Програмата неизбежно е арена за сблъсък на различни лобита, а пропорционално с броя на желаещите да използват възможностите й расте и броят на недоволните, чиито инициативи остават извън одобрените. "Проектите, които постъпват, от година на година стават по-стойностни, но наистина имаме ограничен ресурс и няма как всички да получат финансиране. Има едно огорчение в тези, които не получават, и то е с основание, защото те са изключително ценни като идеи и като перспектива за реализация", отбелязва и общинският съветник и председател на комисията по образование и култура в общината Малина Едрева (ГЕРБ). По повод недоволството към начина на разпределяне на средствата,  започнало с отвореното писмо на Асенов, тя добавя: "Говоренето по принцип не помага никому. Ако има конкретни съмнения за конкретни нарушения, било то в процедури, било то във философия на програмата, нека да бъдат назовани, за да можем да вземем решение. Иначе откъде да почнем, какво да променим", пита тя риторично.

Тази седмица вече имаше неформална среща на граждански организации, на която които те обобщиха своите критики и препоръки към програмата с намерението да ги внесат в общината.

Кои са проблемите

Един от по-едрите въпроси, от който тръгва несъгласието между културните организации и тези, които правят политиката на Столичната община в сферата, е в самата визия кои области се подкрепят приоритетно. Така например от разпределението на средствата от фонда в отделните направления е видно, че проектите, свързани с историческо наследство и социализация на недвижими културни ценности, получават най-висока максимална стойност, която може да бъде отпусната на една организация - 150 хиляди лева. За сравнение - в другите направления максималните суми варират от 5 до 40 хиляди лева. Нещо повече -  Вера Млечевска, куратор към фондация "Изкуство - дела и документи" и редактор на онлайн изданието за култура Blister, отбелязва, че проекти, свързани с реставрация на историческо наследство, се подкрепят и през други направления, например "Изобразително изкуство". В него три от одобрените шест проекта са тъкмо с такава насоченост. "Няма визия за съвременна култура. Нямаме самочувствие на съвременни граждани и вечно търсим в миналото. И само в това се наливат пари и усилия, особено от предишното правителство", отбелязва още Вера Млечевска.

В общината обаче твърдо застават зад решението си археологията да е приоритетна културна област и не приемат възраженията. Проф. Пламен Джуров казва, че културно-историческото наследство е с по-голяма тежест в програма "Култура", защото това са единствените пари на общината, свързани с археология, реставрация и социализация. А аргументът на общинския съветник Малина Едрева е, че през годините тази област е била неглижирана и забравена. "Да, концентрираме ударно средства там, и то целенасочено, защото искаме да разкриваме археология, да я социализираме, за да привличаме туризъм към града", отсича тя.

Младите куратори и артисти възприемат този подход за назадничав, защото се къса връзката със съвременната сцена и това изкуство, което е адекватно на настоящето, което адресира проблемите на днешния ден. Юрий Вълковски например предлага средствата за иновативни и експериментални проекти да се отделят целево в отделна ос, за да не остават в периферията.

Другият проблем, който смущава гражданските организации, е, че те са принудени да се състезават по програма "Култура" с общински институции, които получават отделно издръжка от общинския или държавния бюджет, като галериите и музеите например. И настояват поне да е ясен процентът или пропорцията, която отива за подкрепата на тези институции. В противен случай считат състезанието за неравнопоставено и в крайна сметка за губене на време.

Проф. Пламен Джуров признава, че въпросът е дискусионен, особено след реформата в сценичните изкуства, когато те минаха на делегирани бюджети. Той отбелязва, че сега основанието за това "смесване" е в Закона за закрила и развитие на културата, който казва, че има равнопоставеност между културните субекти и че се стимулира смесеното финансиране, но допуска, че в следващите издания на конкурса може да има друг подход. "Същото важи и за търговските дружества, при които парите по програмата може да се сметнат за скрита държавна помощ", отбелязва проф. Джуров и добавя, че вече са засичали подобни нарушения. Така например организация, която се занимавала с разкопки, при кандидатстването си е написала определена сума за работници, а след това е станало ясно, че е взела студенти на 50% по-малко пари и е преразпределила останалите средства.

Съревнованието между общински институции, културни организации и частни фирми изглежда още по-неподредено и объркано в културния календар на града, който подкрепя вече съществуващи събития за общо около 2 млн. лева. Като за тези пари се конкурират фестивали като "София филм фест" с фирмите, които доставят новогодишната украса на града например.

"Със сигурност има проекти, спечелили с право, и такива, отхвърлени с право. Но се получава каша, в която се смята, че всички отхвърлени са аутсайдери и затова се оплакват. Трябва да има някаква пропорционалност между проектите, иначе се убиват страшно много инициативи. Защото накрая остават или само големите риби, или тези, които имат лоби в общината", коментира още Вера Млечевска, отправяйки и към другия голям проблем на конкурса - силния му субективизъм.

Програмата има творчески съвет, в който влизат петима общински съветници, петима представители от организации в сферата на културата и ръководителите на общинската администрация в областта на културата. За всяко направление те избират от списък с около 200 души експерти и пресяват по 10, след което правят оценка на желанието и възможностите им и от тях остават 6-7 души. По правило проектите се разпределят на случаен принцип, всеки проект се оценява от двама души. Оценките се съпоставят и ако има голяма разлика, решава арбитър. В сравнително тесните среди на културните дейци, където всеки се познава с всеки и съществуват както отделни приятелски и професионални кръгове, така и конфликти, е много трудно да се изключи моментът със субективизма. Още повече, след като на практика в експертните комисии се въртят от години едни и същи хора, които имат своите предпочитания, критерии и особености. Гражданските организации настояват за по-честа смяна на лицата или поне тяхната ротация. "Хубаво е да се канят експерти в подкомисиите от организации с противоположни възгледи, за да има баланс на интересите, да не се подбират еднотипни хора с общи интереси", дава още едно предложение Вера Млечевска.

На фона на всичко това организациите се оплакват, че програма "Култура" е една от най-бюрократичните и тромави за кандидатстване. Подготовката на документите отнема седмици, някои от изискванията са излишни и нелогични според гилдията, а във формулярите се натъкват на несъответствия. Голяма част от проектите се отстраняват още в първата административна фаза, понякога с несъстоятелни аргументи. Една от организациите, пожелала анонимност, е била отстранена заради уж липсващ подпис, въпреки че е предоставила доказателство, че подписът е налице. Елена Мошолова от сдружение с нестопанска цел "Седем" пък открива противоречия в един от формулярите, който е трябвало да попълни, пише възражение до общината и все още чака реакция.

Всъщност единственият начин програма "Култура" да заработи ефективно и да подкрепя качествени и разнообразни проекти е, ако общината е готова да изслуша критиките на кандидатстващите организации, вслушва се в препоръките им и търси баланса между различните интереси.

Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


6 коментара
  • 1
    blockblock avatar :-|
    block

    Каквато ни цялата държава, такава ни и програма "Култура"

  • 2
    jtk avatar :-|
    Йордан

    Толкова са културни и запленени от културата, че чак имената на проектите са на английски :)

  • 3
    nefertiti_egipt avatar :-(
    Нефертити

    Чалгата е културата тук ...

  • 4
    evpetra avatar :-(
    evpetra

    Не знам кое е по-добре - културните проекти да са малко, така че парите да стигнат за всичко, което наистина е стойностно, или така, както е сега, да има несъразмерно повече добри проекти. Чудя се и как изобщо културата продължава да живее в това чалгизирано общество. А хората, които жадуват наистина за висока култура, нямат пари дори за билети за градския транспорт, за да стигнат до местата на културните събития.

  • sulio_parvi

    Асен Асенов и Вълковски са главните боклуци на Републиката и досега успешно източваха фонд "Култура" и сега се разцивриха, че са ги отбили от вимето. Те най-силно врещяха срещу фестивалния проект на Министерството на културата защитавайки си цоцането. Ето че и от фонд "Култура" ги изхвърлиха и сега ще падне голямо врещене и убеждаване как само те са единствените, достойни да правят култура в България. А всъщност са обикновенни хитреци-самозванци, чиито "културни" продукти нямат никаква стойност и само смучат кинти откъдето могат. Затова тези хора трябва да бъдат НАПЪЛНО отбити от държавно субсидиране и като са толкова велики да си събират частни пари. А с държавно-общинските да се прави масова култура (това не значи чалга).
    Казвам това от позицията на човек който 4+ месеца от годината гледа културни продукти в чужбина, има съответното образование и разбира за какво става дума. Тези шушумиги никъде ги няма на големите събития в чужбина и само се врат в алтернативни мазета и дупки, а тук идват да го пропагандират, като "съвременно" изкуство - в белите държави то се прави в дупки и изоставени халета и в никакъв случай в нормални културни институции (1-2 изключения не ги броим).
    Затова на врескалата НЕ трябва да се дава гласност и трябва да бъдат забравени - те не са представителни за културата и даже са вредни. Отразяването на "воплите" им е съучастничество срещу нормалните хора, които наистина правят нещо сериозно и допринася за още поголямо отвращение на хората от истинската култура и приобщаването им към чалгата.

  • 6
    boykao avatar :-|
    bo

    платените тролове са се изказали и тук.. добре, че има хора, които работят отдадено и често безвъзмездно за културата, напук на всичката завист и лъжи, които се изливат отгоре им


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал