Промените, които Витоша заслужава
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Промените, които Витоша заслужава

Новите табелки на Витоша по проект на Дирекция Парк Витоша, финансиран от еврофондовете

Промените, които Витоша заслужава

От закъснялата дискусия за бъдещето на планината излязоха само проблемите, не и решенията

Десислава Лещарска
9067 прочитания

Новите табелки на Витоша по проект на Дирекция Парк Витоша, финансиран от еврофондовете

© Надежда Чипева


Темата за бъдещето на Витоша е изключително чувствителна, особено след като миналата година планината до София стана символ на екологичните протести и блокадите на Орлов мост. Недоволството на младите хора обаче не беше насочено срещу смислените инициативи, а срещу злоупотребата с монопола на "Витоша ски" и наглите опити за застрояването на планината с нови писти и лифтове. Протестите бяха срещу държавата, която не може да гарантира на хората , че правилата се спазват, че дори и при констатирани нарушения институциите ще влязат в правомощията си и ще наложат санкции. Планината "увисна" в забрава, оплетена в сблъсъка на икономическия и обществения интерес и прехвърлянето на отговорност. 

Затова не е чудно, че мненията за нейното развитие покриват всички нюанси на спектъра – от "не я пипайте, така си е добре" до "свръхмодерен ски курорт с хотелска база".  По-балансираните от тях гласят, че по-ясно регламентирани правила, обновяването на съществуващите съоръжения и поддръжка на инфраструктурата ще донесат повече ползи, отколкото проблеми. В същото време обаче крачката между "правя подобрения" и "заливам с бетон" може да се окаже много малка и няма да е прецедент за защитените територии в България.

Първо, Витоша няма дадености за мегакурорт с алпийски ски туризъм и по-добрият вариант е да се наблегне на нейната достъпност – транспортна и финансова. Ски сезонът е едва три-четири месеца. През останалото време планината е място за пешеходен и екологичен туризъм (виж инфографиките) и най-вече място, подложено на силен човешки натиск поради близостта му със столицата. С други думи, хората ще продължават да ходят на Витоша, каквото и да е решението за нейното бъдеще. "Не можеш да ги спреш, а и не трябва", коментира Мартина Попова от гражданската група "ЗаВитоша". Въпросът е какво ще заварят горе посетителите, ще имат ли разбиране какво и къде е позволено, както и кой осъществява контрол.

"Витоша е изключително натоварена антропологично. Ако през 60-те години на миналия век жителите на столицата са били 600-700 хиляди, сега са около 1.5 млн. души, а собствеността е разхвърляна между държавата, три общини (София, Перник и Самоков) и физически и юридически лица", казва от своя страна директорът на Дирекция "Природен парк Витоша" Снежана Петрова. Тя взе участие в четвъртък в дискусия на тема "София и Витоша, Витоша и София", свързана с визията за планината за периода 2013 - 2020 г., организирана от Съюза на архитектите в България. На форума присъстваха представители на Столичната община, Областната управа на София, кметовете на с. Бистрица и район Витоша, представители на земеделското и екологичното министерство, "Витоша ски", неправителствения сектор и др.

Нещата, които планината заслужава

"Основно правило е, че качеството на туристическия продукт зависи от качеството на околната среда, но то явно не се харесва на всички", каза по време на срещата Димитър Стоев, началник отдел "Защитени територии" в Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Опазването на ландшафта и биологичното разнообразие на Витоша ще са една добра основа, върху която да стъпят всички решения за развитието на Витоша. Планината включва два резервата, вододайни зони, природен парк, защитен от Закона за защитените територии и "Натура" - зони, защитени от Закона за биологичното разнообразие и европейските директиви. Очертването на техните ясни граници и на дейностите, допустими по закон за тези територии ще изчистят доста недоразумения. Без адекватен контрол обаче това няма да има особена стойност, тъй като режимите си съществуват и сега.

Следващият приоритет е качеството на туристическата инфраструктура. "Едва 11% от посетителите на планината са скиори, проблемите идват от останалите 89%. Може би темата за лифтовете и пистите е по-интересна на архитектите от тази за пикници, разходки, кътове за отдих и достъпност, но в случая тя е по-важна. А и именно архитектите и урбанистите са в основата на скъсаната връзка между София и Витоша, надявам се заданието за конкурс за идеи за визията на планината да бъде един реверанс към природата", каза Тома Белев, бивш директор на парк Витоша.

Дирекцията на природния парк вече е започнала изпълнението на два проекта по Оперативна програма "Околна среда", свързани с обновяването на съществуващата туристическа инфраструктура. С около 1 млн. лева ще се възстановят седем туристически алеи. Всички те обаче са съсредоточени в района на "Златните мостове", който е и най-посещаваният. Ще се обособят и десет веломаршрута, ще се възстановят три обществени тоалетни, девет заслона, кътове за отдих и други. Снежана Петрова уверява, че всички дейности се подлагат на обстоен анализ, изпълнението им подлежи на одит, включително от Европейската комисия. Петрова признава обаче, че поддръжката и опазването на възстановените "удобства" са "обща грижа". Нямаме бюджет за паркова охрана, нито отделна вътрешна структура и пари за поддръжка, казва тя. Дирекцията й е със състав от 17 души и годишен бюджет от около 100 хил. лв.

Деликатната тема с достъпността

Следващата, оказва се, деликатна тема, е достъпността до Витоша. До планината стига една-единствена линия на градския транспорт, движеща се само през почивни и празнични дни, с цена на двупосочния билет 6 лв. Има една маршрутка до "Златните мостове" и кабинковия лифт от Симеоново до "Алеко", който невинаги работи през седмицата. "Тук Столична община е голям длъжник на софиянци", коментира Любомир Костадинов от гражданска група "За Земята".

"Това (достъпността) също е проблем, който трябва да бъде регулиран и контролиран. Аз не съм на мнение, че трябва да отворим широко вратите и да пуснем всеки, който желае – с частната си кола, с АТВ-то или по друг начин да влезе във Витоша", коментира пред "Капитал" главният архитект на София Петър Диков. На въпрос дали намира за адекватни редовността и цените на градския транспорт до Витоша, Диков отговаря: "Категорично не мисля. Кой го мисли?!" Когато има ясна концепция и ясни правила за това какво се случва на планината, Столичната община ще даде своя принос, включително и финансов, посочи Диков и отхвърли тезата, че София трябва да поеме инициативата при планирането на бъдещето на планината и последващия контрол.

Демонстративното прехвърляне на отговорността е в основата на всички неуредици, коментира по време на форума Мартин Заимов, бивш съветник в Столичния общински съвет. "В цял свят има противоречия, свързани с темата градоустройство, които се решават по един-единствен начин – ясно дефинирана отговорност. Тя трябва да е на кметовете на трите общини, на Дирекция ПП Витоша като структура с обединяваща функция. Между тях липсва комуникация. Ние като граждани можем да си говорим, но няма как да поемем отговорност", каза Заимов.

Гледай Пирин, мисли за Витоша

Темата за бъдещото развитие на планината е много важна поради още една съществена причина. В края на тази година изтича Планът за управление на природен парк Витоша. Така както задействаните от Банско промени в плана за управление на парк Пирин ще развържат ръцете на концесионера "Юлен" АД за нова сеч и ски строежи в планината, същото може да се случи и на Витоша. "Нямам информация собственикът на лифтовете "Витоша ски" да е инициирал корекции на сега действащия план преди изработването на нов (както се случи на Банско). Не вярвам да се стигне до частична промяна на плана, защото тя отнема също толкова време, колкото изработването на нов. Процедурата е много тежка и може да отнеме 5-6 години, но това е умишлено, за да се защити в максимална степен общественият интерес", каза Снежана Петрова пред "Капитал". На теория това е така, но случаят "Банско" показа на практика как без екологични оценки МОСВ одобри миналия месец частична промяна на плана за управление на парк Пирин, който позволява строителство в нови близо 7000 дка от Пирин.

"Планът за управление на Витоша е един от най-несъвършените. Всеки, който се опитва да разбере какво е забранено, какво е позволено и какво се насърчава, ще изпадне в тих ужас. Най-добре е да се изработи изцяло нов план, но съществува като вариант и идея да се ревизират противоречивите режими и да се стъпи върху една по-добра основа при бъдещото планиране", коментира Петър Петров от управата на "Витоша ски". "Прецизирането" на режимите за строителство в планината е необходимо на "Витоша ски", за да внесе отново проект за разширение на ски зона "Алеко" за одобрение в екоминистерството, тъй като подготвеният от инвеститора (и веднъж вече отхвърлен) засяга защитени зони и противоречи на плана за управление.

И няколко налудничави идеи

На фона на опитите за конструктивен диалог за бъдещето на Витоша Областната управа на София изпъкна по време на дискусията в четвъртък с доста "любопитни" идеи. "Предлагам изграждането на лифт от Южния парк до Витоша", обяви Румен Първанов, главен експерт на Област София. Той поиска още в новия план на природния парк да се обособят зони за "туризъм, атракциони и хотелиерство". Първанов каза още, че информационното обслужване на Витоша не е на ниво, което може да се поправи с "видеостени, билбордове и информацонни табла", разположени по протежение на бул. "Витоша" например. Добра идея според Първанов е и изграждането на изкуствени езера на Витоша, които да станат "място за спорт и развлечения". Експертът на област София предложи мотото на конкурса за визия на София да е нещо в духа на прочутата реплика на Нилс Бор "Идеята ви не е достатъчно налудничава, за да е вярна".

Кметът на село Бистрица Николай Гюров допълни списъка с предложението строената навремето теснолинейка за обслужване на Рилския водопровод да се превърне в атракцион. Гюров използва възможността да отправи покана към "всички разумни инвеститори да дойдат в Бистрица".

Филип Цанов, лидер на сдружението "Природата за хората и регионите" и консултант на "Витоша ски" пък предложи инвеститорът направо да почне подмяна на Романски лифт въз основа на изтекла преди години екологична оценка - от времето, когато съоръжението е било държавно. "Витоша ски" да подменят лифта с по-голям и по-бърз", пък да видим какво ще кажат хората", обясни Цанов, забравяйки факта, че именно нахалните опити за заобикаляне на законите провокираха миналата година протестите на "Орлов мост". Стратегията за прокарване на инвестиционни намерения на парче може и да е минавала в миналото, но трудно ще проработи в момент на лесно запалима атмосфера на недоволство.

Витоша няма дадености за мегакурорт с алпийски ски, по-дорбе да се наблегне на нейната достъпност - транспортна и финансова
Фотограф: Надежда Чипева
Рушащата се хижа на БДЖ в района на "Златните мостове"
Фотограф: Надежда Чипева
Унищожени от корояда дървета
Фотограф: Надежда Чипева
Уроци по ски за най-малките
Фотограф: Надежда Чипева
Хижа "Момина скала" е безлюдна в понеделник сутрин
Фотограф: Надежда Чипева
"Златните мостове"
Фотограф: Надежда Чипева

Темата за бъдещето на Витоша е изключително чувствителна, особено след като миналата година планината до София стана символ на екологичните протести и блокадите на Орлов мост. Недоволството на младите хора обаче не беше насочено срещу смислените инициативи, а срещу злоупотребата с монопола на "Витоша ски" и наглите опити за застрояването на планината с нови писти и лифтове. Протестите бяха срещу държавата, която не може да гарантира на хората , че правилата се спазват, че дори и при констатирани нарушения институциите ще влязат в правомощията си и ще наложат санкции. Планината "увисна" в забрава, оплетена в сблъсъка на икономическия и обществения интерес и прехвърлянето на отговорност. 

Затова не е чудно, че мненията за нейното развитие покриват всички нюанси на спектъра – от "не я пипайте, така си е добре" до "свръхмодерен ски курорт с хотелска база".  По-балансираните от тях гласят, че по-ясно регламентирани правила, обновяването на съществуващите съоръжения и поддръжка на инфраструктурата ще донесат повече ползи, отколкото проблеми. В същото време обаче крачката между "правя подобрения" и "заливам с бетон" може да се окаже много малка и няма да е прецедент за защитените територии в България.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

22 коментара
  • 1
    izabell avatar :-|
    izabell

    На Момина скала съм ходила веднъж на релакс с видна наша балетистка:)

  • 2
    reckless avatar :-P
    Consumer

    Хотели бол в софийското поле, инфраструктура и достъп му е майката, паркове, еко-пътеки, условия за зимни спортове, безплатни паркинги като в Австрия, толкова ли е сложно. Зададох си отговор :)

  • 3
    jugozombi avatar :-?

    Статията е повърхностна, не описва цялостното състояние на туристическата инфраструктура по северните склонове на планината, които са и най-важните за туризма, а също така съдържа някои неточности.

    "До планината стига една-единствена линия на градския транспорт, движеща се само през почивни и празнични дни, с цена на двупосочния билет 6 лв."

    Това не е точно. Не до планината, а до нейната висока част достига само една автобусна линия, тази от Хладилника до Център "Алеко". До множество други изходни точки обаче има редовен транспорт. Витоша се посещава през следните населени места в подножието й: Ярлово, Железница, Бистрица, Симеоново, Драгалевци, Бояна, Княжево, Владая, Мърчаево, Рударци, Кладница, Боснек.

    "Има една маршрутка до "Златните мостове" и кабинковия лифт от Симеоново до "Алеко", който невинаги работи през седмицата."

    Съществува и работещ седалков лифт от Драгалевци през местността Бай Кръстьо до Голи връх във високата част на планината (Голи връх е на около 5-10 минути пеша от Хижа "Алеко"), както и отдавна неработещ кабинков лифт от Княжево до Копитото.

  • 4
    jugozombi avatar :-?

    Промените, които Витоша заслужава, трябва да включват и следното:
    1. Системно поддържане на дървените мостове над реките и деретата, т. е. подмяна на гниещите дървени конструкции, изпреварваща пропадането им. Повтарям, над реките и деретата, защото практиката на поставяне на дървени скари над равни влажни участъци и изобщо произволни места по някои пътеки е излишна и понякога по-скоро вредна за туриста.
    2. Системно поддържане на туристическата маркировка с табели. Лентовата маркировка има практически смисъл само в откритите части извън горите и е напълно излишна по големите и добре оформени горски пътеки и алеи, които сами по себе си са ориентир за придвижване.
    3. Ремонт на ерозиралите алеи и пътеки и намиране на начин за щадящо природата ефективно превантивно укрепването там, където тя е в начален стадий. Ерозията все повече се очертава като основен проблем по пешеходните маршрути.
    4. Системно поддържане на зимната колова маркировка.
    5. Отваряне на някои неозначени и постепенно обрасли пътеки по северните склонове, т. е. уплътняване на мрежата от туристически трасета.
    6. Системно премахване на падащите по уристическите трасета дървета.
    7. Прекратяване на практиката на сеч по туристическите маршрути.
    8. Системно почистване на отводнителните канали на пътеките и алеите.
    9. Прекратяване на прокопаването на огромни дренажни траншеи по протежението на някои пътеки, какъвто е случаят с пътеката над Симеоновските езера.
    10. Въвеждане на система за наблюдение на появяващите се проблеми, например чрез форум в сайта на Природен парк "Витоша", където гражданите да могат да сигнализират и отправят предложения и критики.

  • 5
    jugozombi avatar :-?

    До коментар [#2] от "Consumer":

    Да, сложно е. Безплатни паркинги според мен не трябва да има. Точно обратното, паркингите трябва да са скъпи, за да ограничават използването на лични автомобили за навлизане във вътрешността на планината. Оптималното решение би било пълна забрана на личните автомобили във високите й части. Впрочем наличните паркинги не са особено големи, а разширяването им ще означава разрушения на природата. За предпочитане са други решения, основани на обществения транспорт и най-вече лифтовете. Фундаменталният проблем на достъпността до високата част на планината е в невъзможността за обществен контрол на работата на въжените линии след приватизацията на кабинковия лифт над Симеоново и седалковия лифт над Драгалевци. Ако те все още бяха общински, щяха както да ползват субсидии, за да е посилна за обикновения гражданин цената на билета им, така и да се модернизират чрез европейските фондове.

  • 6
    reckless avatar :-P
    Consumer

    До коментар [#4] от "Югозомби":

    Като в Австрия, означава не вътре в планината, а долу около начална станция, спирка на обществен транспорт, седалков лифт и т.н.

  • 7
    jugozombi avatar :-?

    До коментар [#6] от "Consumer":

    Прекрасно, но кои са началните станции? Долната станция на лифта при Симеоново е в свръхскъпи терени, повечето частни и застроени. Това е и единственото място, където в момента има по-голям паркинг. Долната станция на лифта над Драгалевци е в гората, нея ще изсечете ли? Началните спирки на повечето автобуси са на Хладилника и кръстовището до Онкологичната болница, на първото място има метростанция, на второто такава ще се изгради до две и половина години. Мислите ли, че общината би вложила пари за отчуждаване на терени за паркинги? Не, решението на проблема е съвсем друго и то е обществен транспорт. Метростанция при Хладилника и до околовръстния път при Симеоново, както и по-уплътнен график на автобусите до лифта над Драгалевци.

  • 8
    jugozombi avatar :-?

    [quote#4:"Югозомби"]3. Ремонт на ерозиралите алеи и пътеки и намиране на начин за щадящо природата ефективно превантивно укрепването там, където тя е в начален стадий. Ерозията все повече се очертава като основен проблем по пешеходните маршрути.[/quote]

    Лека редакция, да се чете:

    3. Ремонт на ерозиралите алеи и пътеки и намиране на начин за щадящо природата и ефективно превантивно укрепване там, където ерозията е в начален стадии. Тя все повече се очертава като основен проблем по пешеходните маршрути.

  • 9
    stan72 avatar :-|
    Станислав Генов

    На Витоша и трябва и модернизиране на лифтовете. Не може да се движат морални и физически развалини като Романски и Драгалевския. Трябват добре маркирани пътеки, уредени заслони и хижи. Трябва да се ограничи достъпа на автомобили но разбира се трябва да има алтернативен транспорт - най-вече лифтове и градски автобуси. Трябва да се рехабилитират и пътищата за достъп защото са в отчайващо положение.

  • 10
    redeemer avatar :-|
    redeemer

    Най-вече трябва да се махнат "Витоша ски". Миналата година, с цел да се прокарат промени в законите, демонстративно не пуснаха лифтовете, поради което Витоша изпусна най-добрата зима от 10 години насам.
    Поддръжката на лифтовете е недостатъчна, а тази година не знам дали изобщо са пускали "Романски", "Спас" и "Боби".


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK