Защо умират децата на Сливен
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Защо умират децата на Сливен

Квартал "Надежда" в Сливен е като гигантска детска градина на открито, в калта.

Защо умират децата на Сливен

Гетоизацията на областта и липсата на здравни и социални услуги я поставят на дъното в статистиките по детска смъртност в ЕС

Зорница Стоилова
20851 прочитания

Квартал "Надежда" в Сливен е като гигантска детска градина на открито, в калта.

© Цветелина Белутова


Отвъд железопътната линия, в покрайнините на града, в един от тъмните и мръсни коридори на оранжева като портокал сграда са скупчени група жени с изпити и тревожни лица. В полите им проплакват бебета и се покашлят малки деца. Почти не разговарят помежду си. Едва бодрата крачка на пристигащия лекар предизвиква оживление сред чакащите. Той ги поздравява и хлътва в една стаичка, на която пише "Превенция на ХИВ/СПИН. Обучителен кабинет". Докато обяснява, че това е ключова постройка за квартала, защото е едновременно кметство, поща, поликлиника, бюро по труда, социална служба и какво ли още не, на вратата се потропва и през нея се подава рошава женска глава, която подканя нетърпеливо: "Доктореее!"

"На почукване сме", засмива се лекарят и скача енергично към детския кабинет, до който го проследяват една дузина очакващи погледи. Доктор Стефан Панайотов е един от двамата семейни лекари, които обслужват един от най-гъсто населените и бедни сливенски квартали "Надежда". Тънкото му чувство за хумор разсмива децата и изглажда измъчените бръчки на майките им. Първа влиза млада жена, която смутено обяснява, че бебето й спи. Докторът изстрелва "няма проблем, сега ще го събудим" и чевръсто мушва два пръста в носа на спящото дете. То се ококорва и докато разбере какво му се случва, сестрата вече е боцнала инжекцията в крачето му. Панайотов търпеливо и подробно обяснява на всяка следваща майка колко е важно всеки месец да водят децата си на преглед. Дори да не са болни.

При повечето от децата, които влизат в кабинета му днес обаче, е видно, че тези указания са били пренебрегнати. Те се борят с последствията от неглижирани и неизлекувани пневмонии и всички усложнения, произтичащи от тях. Белодробните заболявания са обичайни за квартала. Лекарите се сблъскват често с астми, епилепсии и припадъци с неизяснен произход. Седемнайсет на всеки 1000 живородени деца в Сливен и прилежащите му градчета и села умират, преди да навършат една година. Това е областта с най-висок коефициент на детска смъртност не само в България, а в целия Европейски съюз. И въпреки че статистиката отчита спад на детската смъртност за цялата страна, тя остава два пъти по-висока, отколкото средната за ЕС (виж карето).

"Защо умират децата на Сливен"

питаме доктор Стефан Панайотов, който, освен че повече от десет години работи в едно от огнищата на тези тревожни данни, е и учредител на фондация "Здравето на ромите", която осигурява безплатни здравна интервенция, профилактика и медикаменти на хората от общността. Той е категоричен, че причините не са само здравни, а преди всичко социално-икономически. "Има ли гето, има проблем", вдига ръце той.

Квартал "Надежда" възниква по времето на социализма. Тогава в града прииждат роми, за да работят в местните предприятия. С тяхното постепенно свиване или закриване си отива и препитанието на хората. Те се маргинализират все повече с годините. И до днес махалата е съзнателно откъсната от останалата част от града. Свързва ги само един наскоро ремонтиран подлез, гордостта на кметския наместник Портокал Портокалов. В "Надежда" съжителстват няколко различни групи роми. Разликата между тях може да направи и човек, който никога не е стъпвал в картала. Границата между домовете на едните и на другите е очертана като с невидим конец. В началото са големите, широки къщи на турскоговорящите роми и на ромите музиканти. А в криволичещите тесни, кални улички във вътрешността живеят т.нар. голи цигани, най-бедната и най-многобройна група, която обитава неугледни постройки, сглобени от различни материали. Гето в гетото. Гърмяща музика и мръсотия. И деца. Десетки, стотици деца, които изникват от всички посоки, надават весели писъци, боричкат се за внимание и протягат ръце за "здрасти". Деца, за чието съществуване не подозираш. Все едно си попаднал в гигантска детска градина на открито, насред калта. В квартала живеят около 23 хиляди души (всеки пети човек в Сливен е от "Надежда") и за всеки един от тях се пада не повече от квадратче лично пространство. Случва се в една къща да живеят 20 семейства. Средната възраст за сключване на брак е 13-14 години, а децата в едно семейство са средно по 3-4. Безработицата и болестите са двата най-големи ужаса за хората на "Надежда". Те им се противопоставят с вяра. Ромите във вътрешността на квартала са предимно евангелисти и протестанти. Тези религиозни традиции се разпространяват  от началото на 90-те години, като междувременно хората са ги адаптирали към привичките на собствената си култура.

@@galwidg:[email protected]@

Към 6 часа привечер в опушената дървена барака в сърцето на квартала, почти до сметището, започват да се стичат хора и кротко да заемат местата си на скърцащите столове, наследство от някое закрито читалище. На стената в скромно обзаведената стая има нарисуван кръст, или по-скоро две мазки, направени от строителна смес. Църквата не е просто място за молитви, а има социални функции в общността. Хората се събират да изговарят проблемите си, да взимат решения, които касаят живота в квартала. Тук преди няколко години, докато върлува епидемия от шарка, доктор Стефан Панайотов прави около 400 имунизации срещу болестта.

Докато няколко младежи настройват синтезатора и микрофоните за службата, пастор Стефан, облечен в дебел пуловер и брезентово елече за риболов, разказва за училището за деца, което организира. Говорят за Бога, учат се "да са добри, да не крадат, да учат". А понякога имат занимания по четене и писане на български език. Службата-концерт започва. Една част от хората припяват заедно със солистите, други шептят молитви със затворени очи. Песните се сменят ту на български, ту на ромски език. На по-енергичните псалми всички скачат на крака и започват да пляскат весело. После пастор Стефан взима думата, разказва избрани моменти от Библията. "Кварталът ни не е в добро състояние, продължава пасторът, но от нас зависи да опазим децата си. Не изтървайте децата да си отидат. Водете ги на лекар. Знам, че е трудно и няма работа, но не бъдете отчаяни. Господ няма да ни остави." "Амин", следва дружно възклицание. Един по един започват да изказват болките и тревогите си - лични и общи. Мишо не разбира защо са му спрели детските надбавки, въпреки че всяка сутрин изпраща децата си на училище. Данчо настоява семейният лекар да е на разположение през цялото денонощие и недоумява защо "държавата казва, че лекарствата са безплатни, пък те всъщност не са". Една жена от задните редици пък се оплаква, че Бърза помощ никога не влиза в квартала. "Искаме Спешно тука", тръсва глава тя. Друг мъж подема сериозно: "Най-важно за нас е това здравно осигуряване. Първото, като отидем на лекар, е да чука на компютъра дали сме здравно осигурени. Не можеш да влезеш в болница, ако не си. Или трябва да си платиш 700 лева, или няма операция." Трети е убеден, че болестите се разнасят в махалата, защото общината не е осигурила контейнери, в които да се събира сметта, и боклуците се складират на купчини на улицата, където играят децата. Доктор Стефан Панайотов слуша внимателно и обещава да изготви документ с всички искания и предложения, да го подложат на гласуване, да съберат подписи и да го представят на общината.

Всъщност всички тези проблеми са му добре известни. Наясно е, че лошите битови условия в квартала, съчетани с липсата на достъп до здравни и социални услуги, ограничават възможностите му да помага.

"Как да лекуваш дете, което няма вода вкъщи"

вдига ръце той. 

Из годишния доклад на Националната мрежа за децата

Правителството и държавната администрация получават (2+) за изпълнението през 2012 г. на ангажиментите, свързани с детското здравеопазване (болнична и доболнична помощ, психично здраве, борба с детската смъртност).

Липсват механизми за пълно и ранно обхващане на всички жени за наблюдение през бременността и майчинството, както и достатъчно и достъпни здравно-социални услуги за стимулиране на посещенията при медицински специалисти.

Все още има живеещи в отдалечени и труднодостъпни райони групи хора без достъп до необходимата им медицинска помощ. Коефициентът на детската смъртност продължава да е висок независимо от изразената положителна тенденция към снижаване. Останалите показатели, свързани със смъртността сред децата, остават на същото ниво – далеч от заложените цели и значително изоставащи от средните стойности за ЕС.

Липсва анализ на постигнатото до момента и на причините, поради които все още показателите за детска смъртност са два пъти по-високи от тези в страните от ЕС.

Отвъд железопътната линия, в покрайнините на града, в един от тъмните и мръсни коридори на оранжева като портокал сграда са скупчени група жени с изпити и тревожни лица. В полите им проплакват бебета и се покашлят малки деца. Почти не разговарят помежду си. Едва бодрата крачка на пристигащия лекар предизвиква оживление сред чакащите. Той ги поздравява и хлътва в една стаичка, на която пише "Превенция на ХИВ/СПИН. Обучителен кабинет". Докато обяснява, че това е ключова постройка за квартала, защото е едновременно кметство, поща, поликлиника, бюро по труда, социална служба и какво ли още не, на вратата се потропва и през нея се подава рошава женска глава, която подканя нетърпеливо: "Доктореее!"

"На почукване сме", засмива се лекарят и скача енергично към детския кабинет, до който го проследяват една дузина очакващи погледи. Доктор Стефан Панайотов е един от двамата семейни лекари, които обслужват един от най-гъсто населените и бедни сливенски квартали "Надежда". Тънкото му чувство за хумор разсмива децата и изглажда измъчените бръчки на майките им. Първа влиза млада жена, която смутено обяснява, че бебето й спи. Докторът изстрелва "няма проблем, сега ще го събудим" и чевръсто мушва два пръста в носа на спящото дете. То се ококорва и докато разбере какво му се случва, сестрата вече е боцнала инжекцията в крачето му. Панайотов търпеливо и подробно обяснява на всяка следваща майка колко е важно всеки месец да водят децата си на преглед. Дори да не са болни.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

16 коментара
  • 1
    _scythe_ avatar :-|
    _scythe_

    Само образованието може да измъкне родените в гетото. Акъл трябва, а не пари.

    Преди 100-200 години, преди налагането на химичната медицина, хората са оцелявали според законите на природата. Сега целта е да се спасят всички, но се оказва, че точно най-приспособените (образовани, можещи и печелещи) хора трябва да издържат най-неприспособените. Подобна система няма как да издържи с времето и ще се сгромоляса.

  • 2
    graf avatar :-|
    Graf

    "Седемнайсет на всеки 1000 живородени деца в Сливен и прилежащите му градчета и села умират, преди да навършат една година. Това е областта с най-висок коефициент на детска смъртност не само в България, а в целия Европейски съюз."

    За Европа средната норма е 5.3

    "Има ли гето, има проблем", вдига ръце той."

    Той не е само в смъртността на едни мургави и обречени да бъдат мразени .. Ей тъй, по принцип. Щото са цигани.
    Неграмотни са, не се интегрират и крадат...
    Тъй де. Крадат. Но това също е проблем, щото: "Има ли гето, има проблем".
    Не е проблемът само статистически и в нивото на смъртност. На пеленачета де. Те, уверявам ви, не крадат. Крадат ги. Ако оживеят, почват да просят, а после и да крадат. И стават проблем на белите и образованите.
    Упсс...
    Пеленачета ли казах?
    Никога онези мургавите, обречени да умрат или да станат престъпници не са виждали нито пелени, нито памперси.

  • 3
    johnniewalker avatar :-|
    johnniewalker

    Най-бързата и ефективна мярка, която община Сливен би могла да вземе за справяне с проблема е да отпечата големи цветни снимки от градовете в Западна Европа (примерно от супермаркетите там). След което да ги разлепи в квартал "Надежда". И до тях да сложи също толкова големи и цветни афиши с програмата на международните курсове от автогара/гара Сливен.

  • 4
    johnniewalker avatar :-|
    johnniewalker

    ..и горното ми мнение не е продиктувано от расизъм, омраза към циганите или друго негативно чувство. Наистина за тези деца най-доброто е да растат в по-уредена страна където да успеят да развият потенциала си. И те ще са по-добре и ние.

  • 5
    noxs avatar :-|
    Гръмотевичен

    Премахването на гетата трябва да е първата мярка. Независимо какво ще каже БХК или другите неправителствени организации (въпреки, че съм сигурен че са ЗА). Втората мярка е помощите за 3-то дете +. Всеки нормален индивид разчита на своето благосъстояние за да отглежда децата си. Неговият плюс е безплатното обучение. Стига вече тези помощи за деца и майки.

  • 7
    borko_to avatar :-P
    borko_to

    Дайте некой кинта за сливенските роми ве, ни въй срам. Ся ако ви пречи, че са в гето, мирашат и има зарази...занесете ги в редакцията на Капитал. Парите де, не ромите, щот нъл знаити - ромите никой ги не ще, ама с парити ни стоят нищата тъка.

  • 8
    eslavova avatar :-|
    "X"

    [quote#6:"jujo_si"]Никой никога не е успях да интегрира циганите, да погледнем фактите от историята, това е бездънна яма която няма напълване. [/quote]

    Да бе, и затова в самата статия говорят за различни групи цигани, за "другата ромска махала в Сливен "Никола Кочев", в която образованието винаги е било ценност сред хората от общността", и се оакзва, че и самият доктор е от там. Точно в Сливен ромите бяха дълго време с работа, почти интегрирани. Но след години без работа, без перспектива, какво друго да очакваме.

  • 9
    teodorapeneva avatar :-|
    teodorapeneva

    Интересно до колко тази хубава статия е успяла да предизвика вниманието на по-висшите решаващи в държавата, и дали ако се съберат статистики за такива райони от цялата страна, и се сметне ефектът, няма да се прецени дали все пак не си заслужава внимание. Докога държавата ще нехае за социалните проблеми и здравната бедност на населението. Съществуването на такива проблемни райони се отразява и върху останалата част от населението, то повишава престъпността на района, и създава редица други проблеми на местното население. Тези райони може би а пореден път се държат бедни за да се ползват и манипулират за политически цели.

  • 10
    blaueaugen avatar :-|
    blaueaugen

    До коментар [#1] от "_scythe_":

    И според мен спасението е в образованието на децата. Достъпът до качествено и задължително образование на всички българчета ще ни измъкне от блатото. Само че къде е това качествено и задължително образование?
    В някои райони на страната отдавна съществува тежка хуманитарна криза, но изглежда на никой не му пука.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK