С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
16 19 апр 2013, 18:27, 18450 прочитания

Защо умират децата на Сливен

Гетоизацията на областта и липсата на здравни и социални услуги я поставят на дъното в статистиките по детска смъртност в ЕС

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Отвъд железопътната линия, в покрайнините на града, в един от тъмните и мръсни коридори на оранжева като портокал сграда са скупчени група жени с изпити и тревожни лица. В полите им проплакват бебета и се покашлят малки деца. Почти не разговарят помежду си. Едва бодрата крачка на пристигащия лекар предизвиква оживление сред чакащите. Той ги поздравява и хлътва в една стаичка, на която пише "Превенция на ХИВ/СПИН. Обучителен кабинет". Докато обяснява, че това е ключова постройка за квартала, защото е едновременно кметство, поща, поликлиника, бюро по труда, социална служба и какво ли още не, на вратата се потропва и през нея се подава рошава женска глава, която подканя нетърпеливо: "Доктореее!"

"На почукване сме", засмива се лекарят и скача енергично към детския кабинет, до който го проследяват една дузина очакващи погледи. Доктор Стефан Панайотов е един от двамата семейни лекари, които обслужват един от най-гъсто населените и бедни сливенски квартали "Надежда". Тънкото му чувство за хумор разсмива децата и изглажда измъчените бръчки на майките им. Първа влиза млада жена, която смутено обяснява, че бебето й спи. Докторът изстрелва "няма проблем, сега ще го събудим" и чевръсто мушва два пръста в носа на спящото дете. То се ококорва и докато разбере какво му се случва, сестрата вече е боцнала инжекцията в крачето му. Панайотов търпеливо и подробно обяснява на всяка следваща майка колко е важно всеки месец да водят децата си на преглед. Дори да не са болни.


При повечето от децата, които влизат в кабинета му днес обаче, е видно, че тези указания са били пренебрегнати. Те се борят с последствията от неглижирани и неизлекувани пневмонии и всички усложнения, произтичащи от тях. Белодробните заболявания са обичайни за квартала. Лекарите се сблъскват често с астми, епилепсии и припадъци с неизяснен произход. Седемнайсет на всеки 1000 живородени деца в Сливен и прилежащите му градчета и села умират, преди да навършат една година. Това е областта с най-висок коефициент на детска смъртност не само в България, а в целия Европейски съюз. И въпреки че статистиката отчита спад на детската смъртност за цялата страна, тя остава два пъти по-висока, отколкото средната за ЕС (виж карето).

"Защо умират децата на Сливен"

питаме доктор Стефан Панайотов, който, освен че повече от десет години работи в едно от огнищата на тези тревожни данни, е и учредител на фондация "Здравето на ромите", която осигурява безплатни здравна интервенция, профилактика и медикаменти на хората от общността. Той е категоричен, че причините не са само здравни, а преди всичко социално-икономически. "Има ли гето, има проблем", вдига ръце той.

Квартал "Надежда" възниква по времето на социализма. Тогава в града прииждат роми, за да работят в местните предприятия. С тяхното постепенно свиване или закриване си отива и препитанието на хората. Те се маргинализират все повече с годините. И до днес махалата е съзнателно откъсната от останалата част от града. Свързва ги само един наскоро ремонтиран подлез, гордостта на кметския наместник Портокал Портокалов. В "Надежда" съжителстват няколко различни групи роми. Разликата между тях може да направи и човек, който никога не е стъпвал в картала. Границата между домовете на едните и на другите е очертана като с невидим конец. В началото са големите, широки къщи на турскоговорящите роми и на ромите музиканти. А в криволичещите тесни, кални улички във вътрешността живеят т.нар. голи цигани, най-бедната и най-многобройна група, която обитава неугледни постройки, сглобени от различни материали. Гето в гетото. Гърмяща музика и мръсотия. И деца. Десетки, стотици деца, които изникват от всички посоки, надават весели писъци, боричкат се за внимание и протягат ръце за "здрасти". Деца, за чието съществуване не подозираш. Все едно си попаднал в гигантска детска градина на открито, насред калта. В квартала живеят около 23 хиляди души (всеки пети човек в Сливен е от "Надежда") и за всеки един от тях се пада не повече от квадратче лично пространство. Случва се в една къща да живеят 20 семейства. Средната възраст за сключване на брак е 13-14 години, а децата в едно семейство са средно по 3-4. Безработицата и болестите са двата най-големи ужаса за хората на "Надежда". Те им се противопоставят с вяра. Ромите във вътрешността на квартала са предимно евангелисти и протестанти. Тези религиозни традиции се разпространяват  от началото на 90-те години, като междувременно хората са ги адаптирали към привичките на собствената си култура.

Към 6 часа привечер в опушената дървена барака в сърцето на квартала, почти до сметището, започват да се стичат хора и кротко да заемат местата си на скърцащите столове, наследство от някое закрито читалище. На стената в скромно обзаведената стая има нарисуван кръст, или по-скоро две мазки, направени от строителна смес. Църквата не е просто място за молитви, а има социални функции в общността. Хората се събират да изговарят проблемите си, да взимат решения, които касаят живота в квартала. Тук преди няколко години, докато върлува епидемия от шарка, доктор Стефан Панайотов прави около 400 имунизации срещу болестта.



Докато няколко младежи настройват синтезатора и микрофоните за службата, пастор Стефан, облечен в дебел пуловер и брезентово елече за риболов, разказва за училището за деца, което организира. Говорят за Бога, учат се "да са добри, да не крадат, да учат". А понякога имат занимания по четене и писане на български език. Службата-концерт започва. Една част от хората припяват заедно със солистите, други шептят молитви със затворени очи. Песните се сменят ту на български, ту на ромски език. На по-енергичните псалми всички скачат на крака и започват да пляскат весело. После пастор Стефан взима думата, разказва избрани моменти от Библията. "Кварталът ни не е в добро състояние, продължава пасторът, но от нас зависи да опазим децата си. Не изтървайте децата да си отидат. Водете ги на лекар. Знам, че е трудно и няма работа, но не бъдете отчаяни. Господ няма да ни остави." "Амин", следва дружно възклицание. Един по един започват да изказват болките и тревогите си - лични и общи. Мишо не разбира защо са му спрели детските надбавки, въпреки че всяка сутрин изпраща децата си на училище. Данчо настоява семейният лекар да е на разположение през цялото денонощие и недоумява защо "държавата казва, че лекарствата са безплатни, пък те всъщност не са". Една жена от задните редици пък се оплаква, че Бърза помощ никога не влиза в квартала. "Искаме Спешно тука", тръсва глава тя. Друг мъж подема сериозно: "Най-важно за нас е това здравно осигуряване. Първото, като отидем на лекар, е да чука на компютъра дали сме здравно осигурени. Не можеш да влезеш в болница, ако не си. Или трябва да си платиш 700 лева, или няма операция." Трети е убеден, че болестите се разнасят в махалата, защото общината не е осигурила контейнери, в които да се събира сметта, и боклуците се складират на купчини на улицата, където играят децата. Доктор Стефан Панайотов слуша внимателно и обещава да изготви документ с всички искания и предложения, да го подложат на гласуване, да съберат подписи и да го представят на общината.

Всъщност всички тези проблеми са му добре известни. Наясно е, че лошите битови условия в квартала, съчетани с липсата на достъп до здравни и социални услуги, ограничават възможностите му да помага.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Думата имат хората, които обикновено нямат думата Думата имат хората, които обикновено нямат думата

Представители на различни професии, обществени слоеве и образование ще разкажат историите си на събитието "ХОРА, които обикновено не говорят пред ХОРА"

11 апр 2019, 1394 прочитания

България е на челни позиции в Европа по намаляване броя на затворниците 2 България е на челни позиции в Европа по намаляване броя на затворниците

Общоевропейска тенденция е снижаването на престъпността и на размера на присъдите за лишаване от свобода

7 апр 2019, 2043 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Там, където Мексико граничи с Канада

На Art Cologne очакват над 60 хил. колекционери

Как да победим системата

Съветите на "Капитал" как потребителите сами да влияят на алгоритмите в интернет

Комиците в политиката: Без майтап

Украйна е на път да си избере комедиен артист за президент. И съвсем не е единствената, която удря смешен шамар на статуквото

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Млади градски подкасти

"Градски детектив" навлиза във втория си сезон с още легенди и сюжети - не само от София

След Хавел и потоп

Чешкият журналист Даниел Кайзер за кнгите си "Дисидент" и "Президент" и състоянието на журналистиката в Централна и Източна Европа