Нощна стража
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Нощна стража

Нощните патрули нямат право да задържат, но могат да наблюдават, да записват и да викат. Последното често се оказва доста полезно.

Нощна стража

Какво могат да решат и какво не патрулите, които обикалят отскоро улиците на няколко села в Монтана

Огнян Георгиев
10340 прочитания

Нощните патрули нямат право да задържат, но могат да наблюдават, да записват и да викат. Последното често се оказва доста полезно.

© Надежда Чипева


"Некои спреха, некои не - тех ги фанахме." Около 50-годишният мъж изглежда смутено-доволен, когато казва това. Алексей е облечен в светлоотразителна жилетка, отдолу носи анцуг. Има само фенер, но той е впечатляващо оръжие - има вграден електрошок, който пращи заплашително, когато е включен.

Алексей и другите трима души, които седят около масата в кметството на село Габровница, определено не изглеждат като шерифи, нито като някаква впечатляваща сила на реда. Но от два месеца насам, разпределени по двойки, те патрулират по улиците на монтанското село нощем, за да следят за спокойствието на съселяните си. Тези, които са "фанали", са от онези 10 - 15 души в селото, които Алексей нарича "ония момченца". Обяснили им специално, че ако ги засекат някъде, веднага ще съобщават на кмета и на полицията, с която са във връзка със служебен телефон.

Кметът Борис Цветков е много доволен от своите подопечни. Кражбите, казва той, спаднали много и вече "може да се диша, иначе всяка сутрин баби пред кметството се оплакват." Събрани в кметството, с фенерите и светлоотразителни жилетки, четиримата - Петко, Богдан, Даниел и Алексей, изглеждат като малък взвод под командването на своя кмет. Оказва се неволна, но правилна аналогия. Борис Цветков е бивш военен, командир от военновъздушната база до Габровница, която е затворена преди 15 години. Говори бавно, отчетливо, с тона на човек, който е свикнал да дава команди и те да бъдат изпълнявани. Обяснява, че лично е подбрал и четиримата, защото ги познава от малки. Разказва за последния случай, в който хванали някого да краде от къща. "Няма да го обесят, но пак помага за предупреждение, че ще повиси в ареста", казва кметът, известен в околността с прякора си Боби Устава. Не личи да се шегува.

Където улиците нямат полицай

Въпреки че нямат никакви правомощия по никой закон (освен при извънредни ситуации по Закона за защита от бедствия), тези нови формирования, които се появиха преди месец-два в област Монтана, са горди наследници на вековна традиция - нощните стражи съществуват почти от толкова отдавна, откакто има градове в Европа. Вземете например един текст от кодекса на нощната стража на Уинчестър от 1285 г., в който се казва, че всеки странник в града ще бъде арестуван до сутринта.

Габровнишките стражи за тяхно съжаление нямат такива права (както не могат, разбира се, да ползват и електрошока). Могат само да регистрират някое престъпление или нещо необичайно и да викнат кмета Борис Цветков, който може да задържа до пристигането на полицията. "Записваме номерата на колите, които минават нощем, особено на подозрителните", казва друг от стражите - Петко. Каруците направо се спират за проверка, както и всеки който се разхожда пеш. Но това благородно начинание неизбежно води до въпроса какво се случи с онзи толкова полезен наследник на средновековните патрули, който модерните държави наричат полиция?

"Тука няма полицай", казват кметът и неговите стражари. Ръководителят на РПУ - Монтана, главен инспектор Бисер Йончев пък задочно допълва, че "никога не е имало полицай във всяко село". Според него в РПУ Берковица има 16 служители за 30 села, които невинаги са на разположение, защото се ползват при други по-мащабни операции. Всъщност липсата на кадрови капацитет на МВР е очевидно една от основните причини за създаването на тези нощни стражи.

Но как е възможно, при положение че в министерството работят над 50 хил. души? Отговорът е, че органите на реда управляват лошо ресурса, с който разполагат. От сайта на МВР например разбираме, че общо служителите на ОДМВР Монтана са 604 души, като от тях 415 са служителите в трите РПУ-та в областта - Лом, Берковица, Вършец и Монтана. В тази бройка обаче влизат и администрацията на районните управления и техните началници. Това означава, че в район с регистрирани миналата година 1901 престъпления на всеки 356 граждани се пада един полицай. В Смолян, където престъпленията са четворно по-малко (427), се падат почти толкова жители (326) на полицай. "Системата в МВР е възникнала в сегашния си вид преди 20, дори 30 години", казва експертът от Центъра за изследване на демокрацията Тихомир Безлов. "Този стар модел разпределя ресурсите, а реалността не е същата. Сега имаме коренно различна демография." Според него реформата на този модел е била започната, но кризата я е спряла.

Това обяснява вероятното облекчение, с което полицията е приела идеята на областната управа на Монтана за създаването на тази програма. Според зам. областния управител Нина Петкова тя е възникнала след обиколка по селата, в които основните проблеми на хората били безработица и престъпност. "С тази програма помагаме и за двете", казва тя. Назначените по нея трябва да са били трайно безработни, а и взимат 380 лева - доста висока заплата за регион, където безработицата е над 20%, а в села като Габровница - над 70%. Другото условие е полицията да ги е проверила и одобрила. Точните критерии за това не са ясни, но както ги обобщава Петко, "да не сме съдени, да сме добри, досието да ни е чисто".

Хора с фенери и хора без

Докато слизат по улиците на селото, Даниел обяснява мотивите си да не крие нищо от нещата, на които попадат нощем. От една страна - желанието да си свърши работата и пряката връзка с дежурния полицай всяка вечер. От друга, "ако не кажа, ще ме уволнят дисциплинарно, а после две години няма да получавам нищо", казва нощният страж.

Обиколките започват в 5.30 - 6.00, приключват към 3.30, а маршрутите са договорени с полицията. "Ние не ходим по тях, обикаляме си цялото село", казва Петко. Взимат цялото село за три часа пеш, бавно ходене. Спират пред домове, в които знаят, че живеят сами хора, както и в такива, където преди са ставали проблеми. "Казах им, че се опитаха да ми откраднат кокошките една вечер и оттогава всеки път, като минават, проверяват", доволно обяснява една от бабите на Габровница, докато се поздравява с патрула. Командирът на взвода - кметът Борис Цветков, изостава малко зад групата си, за да обясни, че често патрулира с тях. Проверката, казва бившият военен поучително, е висша форма на доверие.

Даниел и Богдан не само се познават с всички в селото, но знаят дори кога ще се родят нови деца. Тъй като мнозинството от населението в селото са роми, това, че в нощните патрули също има роми, помага доста. "Доволни са хората. Прекършихме ги", казва доволно Алексей, явно говорейки за "контингента" в селото. В тетрадката, която патрулите си водят прилежно след всяко дежурство, има следния запис от 18.02.2013 г.: "Чочи през цялата нощ се движил с колата из селото. Към 3.30 сутринта на 19.02 се прибра вкъщи, като разтовари от колата, което не можахме да видим какво е." Докладът не дава повече уточнения кой е Чочи и защо е подозрителен. Няколко реда по-надолу обаче става ясно, че на 24 февруари Чочи заедно с още четирима съучастници е бил заловен на местопрестъплението. Липсват повече пояснения, но авторите на кратките дописки - Даниел и Богдан, с удоволствие обясняват приключенията си от същата нощ. Чочи, оказва се, е жител на селото, когото те засичат да краде подземни кабели. "Беше вързал шахтата за колата, за да я отвори - шумът се чуваше из цялото село", казва Богдан. Двамата с колегата му веднага се обадили на кмета на селото, а той - на полицията в Монтана. Когато помощта  пристигнала (в същия ред), извършителите вече ги нямало. Даниел и Богдан обаче били предотвратили кражбата, а и дали описанието на полицията.

@@galwidg:[email protected]@

Това, казва главен инспектор Бисер Йончев, е едно от трите по-големи престъпления, които са разкрити през последните два месеца благодарение на нощната стража в областта. Тя обхваща 22 села в три общини и 122 души, които се редуват на патрули по двама. Въпреки че не заместват полицията, Даниел, Богдан и останалите може да се окажат важната липсваща връзка, която да направи живота на хората в селата по-спокоен нощем.

Не навсякъде е така успешно, както в Габровница. Село Доктор Йосифово, което е на 8 км от Монтана, също е в програмата. Човек, запознат със ситуацията, определя едното село като добрия пример, а второто - като лош. Разликата е видима с просто око. Тук кметът Пеко Пемперски също изглежда деен, но личи, че не обикаля много с хората от стражата. Казва, че не ги е избирал той, а е одобрил списъка, пратен от областната управа. Всъщност самите участници - Валери и Митко, не изглеждат особено ентусиазирани. "Нямаме никакви правомощия", казва Валери. "А и как така ще записваме номера на коли, всеки има право да си ходи, където иска."

Оказва се, че въпреки че по-голямата част от работата им минава през нощта, са си забравили фенерчетата. Налага се да заемат това на кмета. Не общуват при нужда с другите двама от стражата, а когато се разминаваме с група младежи, Валери ги посочва и казва "откъде да знаеш сега къде отиват, минават си ей така". Древните нощни правила на Уинчестър не са на почит в Доктор Йосифово.

Когато става дума за престъпленията, които и тук са предимно дребни битови кражби, Пеко Пемперски поклаща глава. "Няма промяна", казва той с типичния си висок глас, който кънти още повече в мрака. "Все така си има кражби." Двамата стражи обясняват, че тези, които крадат, ги дебнат и вършат пакости в другия край на селото. В Доктор Йосифово като цяло, цари някак още по-безнадеждно усещане за ситуацията, доколкото това е възможно за села в Северозападна България в днешно време. 

Добро начало, но само начало

Както Габровница и Доктор Йосифово показват - много неща зависят от кмета и от желанието на самите хора. Безлов смята тази зависимост от местни, а не от държавни ресурси, за проблем пред устойчивостта на това решение. "Въпросът е, че се иска усилие - някой да го прави. Ние обикновено сме пълни с добри пилотни проекти и после нищо не произлиза от тях."

Разбира се, твърде рано е за оценки. Бисер Йончев го подчертава поне пет пъти, докато разговаряме за ефекта от нощните стражи. "Минало е много малко време, нека минат още няколко месеца и тогава", казва той. Въпреки усмивката, с която говори за патрулите, Йончев не крие задоволството си, че ги има и твърди, че правят всичко възможно за по-ефективна връзка. Патрулите са длъжни да се чуят с дежурния в 3 и половина и да му докладват всичко, което са забелязали или направили през нощта. Поне веднъж седмично се виждат за уточняване. "Номерата на подозрителните коли и сведенията за различните движения на хора са ни много полезни", казва Йончев, въпреки че отказва да влезе в детайли как. Казва, че със сведения на една от стражите са разбити две групи за кражби.

Безлов посочва, че има две страни на въпроса. "Първо, за справяне с тая вълна от ромска престъпност е важно самите роми да са въвлечени, както го е направил единият кмет. Но има села, където лидерите са част от криминалния контингент - те дават лихвите, те назначават бригадите за рязане на дърва и т.н. Този тип хора въвеждат ред, те не позволяват да се краде много. Но това не ги прави по-малко криминални. Една стража там би решила дребната престъпност и скрила или легитимирала другата."

Кметът на Габровница се надява програмата да продължи. Тя приключва през октомври, точно преди зимата, която обикновено е свързана с повече престъпления. "3200 лева ми излиза на месец да плащам за охранителна фирма. Това са 400 къщи, които да са съгласни по 8 лв. на месец да дават", казва Борис Цветков. Собствената охрана излиза по-евтино. Той дори иска още една патрулна двойка, защото в момента няма кой да замести тези, ако някой се разболее.

Пеко Пемперски обаче предпочита полицията. "Искам полицай", казва той. Допълва, че са готови да дават пари за бензин и части на патрулките, за да идват по-често, но им било забранено да даряват пари на МВР (наредбата всъщност изключва общините).

Нина Петкова от областната управа също мисли, че е добре да се продължи програмата, но тя е по европейската "Човешки ресурси" и ще зависи от това дали и как този пилотен проект ще бъде поет. "Беше ни много трудно в началото, дори мислехме да се откажем преди подписването, защото сме 30 души, а трябва счетоводно и контролно да водим програма за 122 села", казва Петкова. Кметовете на общините обаче помогнали, като поели еднократните разходи - 70 лв. на човек, плюс добавките за нощен и допълнителен труд по празниците.

Нощни разходки в руините

Хубавата новина е, че дори и най-мързеливите или най-отегчени стражи пак ще променят нощния живот на селата. Къде повече, къде по-малко, присъствието им носи усещане за някой, на когото да се обадиш или оплачеш, ако нещо те притеснява. Лошата е, че дори най-добрите пазачи с фенери няма да спрат западането на селата и отмирането на начина на живот в тях. "Селата умират", обобщава тъжно кметът на Габровница, докато върви покрай цяла редица изоставени и полуразрушени къщи. В Доктор Йосифово има 100 души, които живеят сами, повечето на преклонна възраст. Ромското население няма демографски проблем, но както и българското, има екзистенциален такъв - няма работа и перспектива.

Всички - от хората на площада, през обикалящите по улиците охранители, до кметовете и полицията, знаят, че стражата е само лечение на симптомите, не на причините. "Реалната икономика трябва да се възстанови. Тук 2008 г. 57 души работеха в тухларната, имаше хора в завод "Прециз", но през 2009 г. всичко се срина", обяснява кметът на Габровница и обяснява, че имало масови съкращения. Две кооперации дават малко работни места, сезонно.

Назначаването на хора със светлоотразителни жилетки да обикалят улиците нощем не може да е икономическа стратегия. Там, където няма легален начин да изкарваш прехрана, не можеш да спреш нелегалните. Поне не вечно и определено не с фенери.

"Некои спреха, некои не - тех ги фанахме." Около 50-годишният мъж изглежда смутено-доволен, когато казва това. Алексей е облечен в светлоотразителна жилетка, отдолу носи анцуг. Има само фенер, но той е впечатляващо оръжие - има вграден електрошок, който пращи заплашително, когато е включен.

Алексей и другите трима души, които седят около масата в кметството на село Габровница, определено не изглеждат като шерифи, нито като някаква впечатляваща сила на реда. Но от два месеца насам, разпределени по двойки, те патрулират по улиците на монтанското село нощем, за да следят за спокойствието на съселяните си. Тези, които са "фанали", са от онези 10 - 15 души в селото, които Алексей нарича "ония момченца". Обяснили им специално, че ако ги засекат някъде, веднага ще съобщават на кмета и на полицията, с която са във връзка със служебен телефон.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

8 коментара
  • 1
    nshopov avatar :-|
    Kobra

    Аве... Може да немат правомощия. След като нема полицай. Значи съвсем спокойно ако фанат некой гепард дето шетка по нощите, и му турат един бой, после да оди да се жалва на омбудсмана. В тия селца. Бог високо, цар далеко. И ората сами трева да се оправат срещу набезите на барчедите.

  • 2
    kiki2000 avatar :-|
    kiki2000

    Това за правомощията не е съвсем вярно. Всеки един гражданин има правото, ако стане свидетел на престъпление да извърши т.нар. с популярното му название "граждански арест" т.е. да задържи извършителя или заподозряния, до пристигането на органите на реда, като ги уведоми своевременно за инцидента. Естествено при пристигането на полицията е желателно извършителят да е все още цял и да може да отговаря на въпроси. :)

  • 3
    kiki2000 avatar :-|
    kiki2000

    За справка: чл.12а НК и линк с коментар по въпроса: http://lex.bg/forum/viewtopic.php?t=49827 :)

  • 4
    galio avatar :-|
    galio

    хахах, почна се :)

  • 5
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Така системата от пъдарите си работеше много доблре 480 години при султаните и 73 години след Освобождението.....

  • 6
    geordgeo avatar :-(
    geordgeo

    Колко мъка има по тези земи...

  • 7
    dimitar.s. avatar :-?
    Димитър

    "в трите РПУ-та в областта - Лом, Берковица, Вършец и Монтана"

  • 8
    ventsy avatar :-|
    ventsy

    Това го има навсякъде по света. Полицията неможе да огрее навсякъде и затова трябва да разчита на гражданите да информират за нередности и прочее.

    Имам една идея - да им раздадат на хората колела. Ако съдя по моето село, ако се разровят по мазетата и таваните ще им намеря предостатъчно колела "Балкан" с някой лев ще ги стегнат и ще обикалят селото не за 3 часа, а за 30 минути.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новите от запаса

Новите от запаса

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.