Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
"Човек, аз легло не си купувам, защото мисля, че след година няма да съм тук. И така вече колко години." Говорим си с приятелка в софийската "Билка". Няколко дни след парламентарните избори настроението е терминално. Разбирайте като на прощаване. С тази разлика, че никой за никъде не се е запътил наистина.
"Терминално ми е" е жаргонът ни за безнадеждност. Роди се като коментар на абсурдните явления в публичната част от живота ни, като Волен Сидеров например. Постепенно се превърна в отношение към действителността. Вече е израз на погнусата от политиката, на разочарованието от задушаващата среда, на нежеланието да имаш нещо общо с онези, които гласуват за ГЕРБ (БСП), говорят на "мЙеко" и гледат "Комиците" (пак например). "Терминално ми е" не е заявка, че още днес ще източиш кредитната си карта за билет до Ню Йорк, а вътрешната ти утеха, че ти отдавна си избягал. Предимно в себе си и в малкия си остров на нормалност, който си си построил като от "Лего" - моето заведение, моята компания, моят Facebook фийд. Дотук е моят живот. Оттам почва джунглата. "Терминално ми е" е и ужасната умора от постоянния преход. Парадоксът на едно пътуване, което няма крайна точка и не води нито до промяна, нито до стабилност. Класически "в очакване на..." момент, в който непрекъснато тръгваш всеки момент, но всъщност не помръдваш.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
148 коментара
Хареса ми мнението:да си организираме съревнование тук.Но и това за нас е непостижимо,всичко е ръждясало като старият корпус на Кремиковци,поради времето което сме пропуснали ...И пак в името на децата,а не може ли в наше им, а те растат покрай нас?
До коментар [#1] от "xalikarans":
От стария корпус на Кремиковци става жесток тематичен парк за екстремни спортове. Колкото до децата - инвестицията в тях е инвестиция и в нас самите. Те не растат покрай нас, а до нас.
Ми баба ти е живяла през капитализма, после през социализма. Комунизъм не е видяла какво е. Видяла е какво е демокрация и поне от жизнения и опит се пробвай да я разбереш.
Понеже гледам, че се определяте на възраст около 30, позволете да ви дам един съвет от висотата на моите 50, пък ако искате го приемете.
Вместо да се залъгвате с фейсбук фийдове и блогове, и вместо да се намирате в перманентно терминално настроение, събирайте си партакешите и дим да ви няма. Ще изпуснете момента....
Все се виждам как заминавам, особено след избори...
Настроение:терминално
Публикувано през m.capital.bg
Статията е написана бездарно. Говори се за емигрантите, но са разпитани хора, които не са емигрирали, но "мислели да емигрират". Дрън - дрън. Аз който съм окончателно емигрант от 15 години и емигрирах на 46 години, мога да ви дам отговори на всичките ви въпроси за емиграцията. И то разумни отговори, а не сълзливо-сополивата емоционална салата която сте дали вие.
Защо не сте напуснали България, а само сте "вътрешни емигранти"?: понеже сте просто лузъри. Или сте мързеливи, или нямате добро образование, или образованието ви е "социолигия", "фолклористика" и такива алабализми, или не знаете чужди езици (т.е. пак сте мързеливи). Или имате психика на лъзури: нерешителни, или със самомнеиие тип "светът не ме заслужава" и т.н.
На крива ракета Космоса й е виновен...
Дори тези, които са физически там - българската диаспора, не се превърнаха в сериозен фактор за развитието на страната, казва проф. Ивайло Дичев. "Нашите хора доста бързо се разпръсват, адаптират, претопяват, няма сравнение с поляци, гърци, евреи, турци."
Р: Професоре, това е една огромна положителна страна на българските емигранти - адаптивността. Огромно преимущество за емигранта.
"Наблюденията ми обаче са, че който се е отчуждил от обществото тук, в емиграция се отчуждава още повече, не се интересува от политика, не стачкува, не взима думата в публичния дебат."
Р: Професоре, що не си изядеш дипломата и също всичките си твои наблЮдения? Истинските емигранти, идващи от България, много бързо, за 1-2 години, се вклЮчват в обществото на страната - приемник. Даже за мен дефиницията за истински емигрант (не някакъв захлЮпен гурбетчия) е: "Който се съЮзява с една група туземци за да се бори с друга група туземци." . Под група тука се разбира партия, футболни фенове, група в работата и т.н. - всичко.
"Ние само си мислим, че сме космополити, а живеем затворени в нашия идеален център на "синята и зелената зона. Не си даваме сметка колко ни е ограничено мисленето всъщност. Живеем в собствен сос. Как да се развиваме?", пита риторично Лазарова. "
Р: Тука госпожата е права. Наистина не си дава сметка колко ограничено й е мисленето. Жестоко ограничено. И вината е само нейна. Докато имаше забрани за общуване с нормалния свят (комунизма в България) това до известна степен беше обяснимо. Но сега, с Интернет, да си неинформиран, с "ограничено мислене" (май синонимът е тъпота) - си е само твой избор. Пътища за развитие много, но не в България.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.