С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
39 7 юни 2013, 17:25, 15352 прочитания

Момчетата ще бъдат момчета*

…или защо момичетата получават по-високи оценки в училище

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Инфографика



"Защо катериците са весели според вълка?" А "колко са тъпите ъгли на триъгълника?" Това са два от въпросите, които най-много затрудниха четвъртокласниците на тазгодишното им външно оценяване. Те показаха, че не умеят да разбират смисъла на прочетен текст и да мислят логично - факт, който се констатира от години. Резултатите от изпитите потвърдиха и още една отдавна видима тенденция - момичетата получават по-високи оценки от момчетата, и то по всички предмети.

Разлика между двата пола в постиженията им в училище се наблюдава навсякъде по света, но в България тя е особено отчетлива. На международното изследване PISA през 2009 г., което измерва уменията и знанията на 15-годишните, България е на първо място по различие между успеха на момичетата и момчетата по четивна грамотност (виж графиката). По математика тенденцията е по-слаба, но за разлика от повечето други страни, в които момчетата се справят по-добре от момичетата, у нас те продължават да са по-назад. Показателен е резултатът по природни науки - докато другите страни успяват да изравнят резултатите на учениците, в България момичетата получават средно 20 точки повече от момчетата.


Точно в разликите по природни науки се крие и част от отговора защо момчетата остават назад. Оказва се, че влияние оказват не толкова биологическите характеристики, колкото представянето на материала и оценяването. Ако например обучението по химия и физика беше по-разчупено, с по-малко теория за зубрене и повече практически упражнения, момчетата със сигурност щяха да наваксат. Което отново доказва огромното значение на начина на преподаване - учител, който стои пред дъската, диктува суха теория и после кара децата да я рецитират, най-вероятно ще успее да задържи вниманието максимум на част от момичетата (на които мама и татко са им казали да "слушат в час"). Не в "слушането" е въпросът. А в това да се научат да дискутират, да се аргументират, да мислят логично и да се справят в живота.

На тати писателката, на мама инженерът

Проф. д-р Елиана Пенчева от департамент "Психология" на Института за изследване на населението и човека към БАН обяснява, че определени белези на половото развитие в мозъка на мъжа и жената дават отражение основно върху способностите за преработване и използване на информацията. Жените например имат по-бързи процеси на възприемане и по-добри лингвистични възможности, докато мъжете показват по-добри резултати при тестове с пространствено ориентиране или въображение. Толкова за биологията.



По-важните фактори, които оказват въздействие върху начина на учене, са други. Те се проявяват още в семейната среда, преди детето въобще да е тръгнало на училище. "Върху различията между мъжете и жените безспорно имат влияние и полово-ролевите стереотипи", коментира проф. Пенчева. Половите роли са сред първите, които хората учат, а всички общества се отнасят по различен начин към тях. Спомнете си например детските си книжки. Да сте виждали жената в друга роля освен като майка, учителка или най-много лекар? Пилотът, автомонтьорът и архитектът пък са запазена територия за мъжете.

"Момчетата и момичетата се възпитават по съвършено различен начин, който да отговори на критериите за нормално възпитаните на двата пола", констатира социологът д-р Елена Стойкова-Доганова в своя анализ на разликите между резултатите на момичетата и момчетата по данни на PISA 2009. Според нея днешните родители възпитават момчетата в по-голяма сдържаност в отношенията си към другите - учат ги да не се държат като женчовци - да не плачат, да не са (твърде) емоционални, да не се привързват (твърде много) към другите. В училище пък учителите възприемат тази "нормална" представа за момчетата и не се опитват да я променят, "защото момчетата просто са си "такива" – понякога умни, но буйни, друг път слаби и изоставащи, но всички знаят, че литературата и четенето трудно им се удават", пише още д-р Стойкова-Доганова.

А когато се прибавят и някои абсурдни моменти от учебната програма, пропастта между момичетата, които трябва да ги научат, за да имат шестица, и момчетата, които не виждат смисъла в тях, става още по-голяма. Или както добре обобщава учителят по български език и литература Марта Джалева: "Когато в V клас започнат да им обясняват за сложно съставно именно сказуемо, момчетата казват "аз съм дотук". На момичетата мама и татко им купуват панделка и ги карат да рецитират пред гостите."

Според Марта Джалева момичетата са много по-ограничени от семействата си по отношение на това какво е светът и какво се очаква от тях, докато момчетата са по-волеви, откъснати и отказват да се подчиняват. А "изпитите отчитат послушното съзнание, което за обществото няма голяма роля", допълва преподавателят.

Боян Захариев, програмен директор на институт "Отворено общество", дава различно обяснение. Според него към момчетата често има завишени социални очаквания, които рефлектират върху отношението на родителите. "Особено при по-малките ученици стресът от очакванията на околните и страхът от провал могат да играят много деструктивна роля", коментира Захариев.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 1725 прочитания

Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание

Учителката от СОУ "Ангел Кънчев" в Русе Ралица Матеева пред "Капитал"

13 сеп 2019, 2296 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Каас ще пее Пиаф и в София

Две години е подготвяно световното турне със 150 дати и 21 песни на "врабчето на Париж"

Още от Капитал
Германски минерални бани

След 13 години усилия българските балнеохотели бяха одобрени от германските здравни каси

Истерията за Стратегия за детето: С нами и Бог, и руската пропаганда

Интересите на ултраконсервативни "християнски" организации, руски хибридчици, "патриоти" и политически опортюнисти са прикрити зад огромния шум в социалните мрежи

Да сготвиш Боби Михайлов

Как расистките изстъпления на агитките, които властта използва за собствена употреба, свалиха президента на БФС и отекнаха по света

Нобел за икономика: Как да се правят ефективни реформи

Тазгодишните лауреати намират начин да използват полеви изследвания, за да избегнат политиките тип "проба-грешка"

Шведска маса в гората

Три места в Швеция, където отглеждат и събират храната си сами по устойчивата формула "от земята в чинията"

Книга: Олга Токарчук - "Бегуни"

Една от ключовите книги на полската писателка, която получи Нобелова награда за литература

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10