С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
39 7 юни 2013, 17:25, 15356 прочитания

Момчетата ще бъдат момчета*

…или защо момичетата получават по-високи оценки в училище

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Инфографика

Точка първа, подточка "а"

Полово-ролевите стереотипи от семейството нямаше да са толкова силни, ако училището не ги затвърждаваше допълнително. Още от детската градина децата се разделят на момчета и момичета, не се учат да работят в смесени групи и това продължава едва ли не до последните две години на гимназията. За баланса между уменията на двата пола не помага нито учебният материал, нито начинът, по който той се преподава. Елена Стойкова-Доганова изследва защо половата неравнопоставеност е най-видима по предмета български език и литература и установява, че отговорът се крие във връзката между това, което момчетата могат и са научени да ценят и разбират, и характера на изучаваните в училище дисциплини. Или иначе казано - когато накараш един седмокласник, който като малък си е играл с камиончета, а сега си прекарва времето с Counter strike, да разсъждава върху "Очарованието на първата любов в разказа "Ангелинка", ефектът ще е празен лист и един отегчен младеж.

"Има примери за момчета, които в нашата система не са били оценявани добре, но когато преминат в една по-тестова система, резултатът им е по-добър", коментира доц. Румяна Стоилова, директор на Института за изследване на обществата и знанието към БАН. Тя обръща внимание и на още един фактор - силната феминизация на учителската професия, заради която е възможно момичетата да получават по-добри оценки, защото се представят по начин, който в по-голяма степен съответства на въпросите на учителите. Освен това момчетата имат шанс да установяват по-добър контакт с мъжете учители, които пък биха проявили повече търпение към ученик, който се изразява по-схематично, но пък мисли логично например, смята доц. Стоилова.

В материала си Елена Стойкова-Доганова цитира изследвания, според които разликите между момчета и момичета по математика се дължат най-вече на употребата на различни стратегии за учене - момичетата използват алгоритмични методи, докато момчетата са по-склонни да експериментират с нови методи извън наученото в клас. Тя изгражда профили на различните по пол и постижения ученици, според които момичето с високи резултати по четивна грамотност чете текстовете много пъти и се стреми да запомни всичко, по-лесно му е да обобщи сложната информация, отколкото да вникне в детайлите. Момчето с високи резултати по четивна грамотност пък не чете уроците повече от един-два пъти, но винаги първо се опитва да разбере какво точно трябва да научи и кои са най-важните неща. Изследването на д-р Стойкова-Доганова показва и друг много важен извод - успехите в училище до голяма степен зависят от семейната среда на учениците, например дали вкъщи има книги и с какво образование са родителите.


Кога мъжете изпреварват

Парадоксално, оценките на момичетата в училище очевидно не им помагат много в живота след това. В световен план жените изостават в кариерното израстване от мъжете, за които е по-вероятно да заемат високи ръководни позиции. Тук идва и конфликтът по отношение на квотите за отделните полове. "Ако има квоти в образованието, които са в полза на момчетата, трябва да приемем квоти и по-късно, в кариерата, когато вече жените трябва да бъдат стимулирани", категорична е доц. Румяна Стоилова. Според нея е важно също да се изяснят дисбалансите между половете и да се търсят начини те да се избягват, за да може хората да се развиват според интересите си, не само защото квотите така го налагат.

Геновева Тишева, управител на фондация "Български център за джендър изследвания", също смята, че мерките за насърчаване на единия от половете, каквито са квотите, трябва да са временни, ясно обосновани и да се следи резултатът от тях. "Това е нещо, което системата в държавата трябва да го следи, да го оценява и преценява и да взема съответните мерки, да ги обосновава и да ги премахва,  за да не продължат прекалено дълго и да станат дискриминационни", коментира Тишева.



Според Боян Захариев дисбалансът между половете се вижда най-явно по специалности и професии, но това не означава, че трябва да има непременно квоти по полов признак, а могат да се търсят и други форми на подкрепа и мотивиране – например за жените да избират "мъжки" професии и обратното. А и при сегашното положение на българското висше образование, когато всеки университет се бори за брой студенти, квотите едва ли имат някакъв ефект. Въпреки че те все още важат в повечето университети, хуманитарните и социалните специалности, както и медицината и правото стават все по-феминизирани.

Тревожна тенденция е и че делът на отпадащите от училище след IV клас момичета започва да надвишава този на момчетата. Това напълно затваря възможностите им за развитие и професия след това. Затова е ключово да се обръща внимание на всеки ученик според собствените му интереси, проблеми и социален статус. И да се оценява според критерии, които ще му бъдат полезни в живота.

*Boys will be boys ("Момчетата ще бъдат момчета") е британска комедия от 1935 г., която разказва за учител от затвор, който става директор на мъжко училище.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 1775 прочитания

Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание

Учителката от СОУ "Ангел Кънчев" в Русе Ралица Матеева пред "Капитал"

13 сеп 2019, 2373 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Каас ще пее Пиаф и в София

Две години е подготвяно световното турне със 150 дати и 21 песни на "врабчето на Париж"

Още от Капитал
Балканска телекомуникационна компания

Новият собственик на дружеството ще бъде оценената на 2.6 млрд. евро регионална телеком и медийна група United Group

Новите инженери на "Бош"

Германската група направи инженеринг център в София, който разработва технологии за автомобилната индустрия

Истерията за Стратегия за детето: С нами и Бог, и руската пропаганда

Интересите на ултраконсервативни "християнски" организации, руски хибридчици, "патриоти" и политически опортюнисти са прикрити зад огромния шум в социалните мрежи

Нобел за икономика: Как да се правят ефективни реформи

Тазгодишните лауреати намират начин да използват полеви изследвания, за да избегнат политиките тип "проба-грешка"

Шведска маса в гората

Три места в Швеция, където отглеждат и събират храната си сами по устойчивата формула "от земята в чинията"

Джазменът като блусар

Китаристът Джон Скофийлд за това какво наистина има значение в музиката

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10