С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
7 14 юни 2013, 17:00, 7121 прочитания

Ограбваме сами себе си и убиваме планетата

Дейвид де Ротшилд, авантюрист, иноватор, природозащитник и наследник на голяма финансова империя, пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Дейвид де Ротшилд е авантюрист, мечтател, иноватор, природозащитник и между другото наследник на голяма финансова империя. Самият той смята, че най-големият му талант е безкрайното му любопитство. То го отвежда на пътешествия до някои от най-отдалечените и крехки екосистеми на планетата в търсене на иновативни решения на глобалните проблеми. Заедно с екипа на MYOO, създава Plastiki - специален катамаран, чийто корпус е направен от 12 хиляди рециклирани пластмасови бутилки и с който Дейвид преминава 8000 мили, плавайки от Сан Франциско до Сидни през 2010 г.

Пътешествието му се следи от милиони хора по целия свят, като така Дейвид успява да привлече световното внимание върху последиците от пластмасовите отпадъци и да призове за повторната им употреба. Новото начинание на Дейвид, Mpact, обучава благотворителни организации, организации с нестопанска цел и социални инициативи, като например Ocean Conservation Society, как да получат възможно най-голяма подкрепа от все повече хора. Дейвид де Ротшилд е автор на няколко книги, сериал, който върви по Sundance Channel, и документалнeн филм за National Geographic. Получава признание от програмата на ООН за опазване на околната среда UNEP и програмата Emerging Explorer на Nat Geo, а световният икономически форум го номинира за млад глобален лидер.



Като човек, който се занимава с проблемите на околната среда, би трябвало да сте свикнали да обяснявате какво не е наред с този свят. Ще обясните ли и за нас?
Мисля, че е важно не само да кажем какво не е наред, но и какво можем да направим. Хората, занимаващи се с проблемите на околната среда, прекарваме доста време, фокусирайки се върху тях. Говорим за намаляването на залежите на нефт, за намаляването на биоразнообразието, за замърсяването на въздуха. Но това, което наистина можем да направим, е да вдъхновяваме хората. Да мислим за потенциала и възможностите да прекроим планетата на база новите технологии, знанието, предприемачеството, инфраструктурата и това е вълнуващо.

Къде е балансът между защитата на природата и развитието на икономиката?
От бизнес гледна точка няма как да вкараме природата във финансовите отчети. Хората сме много добри в консумирането и "изстискването" на ресурсите, а след това се опитваме да компенсираме цената, която плащаме за това. Индикаторът БВП не отчита унищожаването на природата, замърсяването, изсичането на горите, финансовите ефекти от намаленото биоразнообразие. Той дава лъжлива гледна точка, защото, ако нямаме чист въздух, чиста вода, биоразнообразие, рискуваме да живеем в по-нездравословен и по-нещастен свят. Трябва да съдим за успеха на обществото не само базата на построените пътища, военните бюджети, разходите за изграждане на затвори. Дали това непременно отразява просперитета на едно общество? Интересно е например как в Кралство Бутан искат да заменят БВП с индикатор на щастието. А какво е щастието? То определено не е само постоянен растеж на икономиката.

Как ще убедите в тази теза хората от по-бедните държави, където дори изхранването е проблем?
Трябва да променим модела. Например западните държави произвеждат толкова много храна, която се изхвърля всеки ден. Едно от големите предизвикателства с изхранването е дистрибуцията. Това, върху което трябва да работим, е микродистрибуцията. Няма смисъл обаче да се дават безплатни хранителни помощи, това не е устойчив модел. Трябва да дадем на хората възможност и ресурси сами да отглеждат и култивират своята храна. На Plastiki например си бяхме построили малка вертикална градина и отглеждахме всички необходими ни растения. В момента работя по проект с един човек в Южна Африка, той проектира в някои от най-бедните общности там метални бараки, зелени бараки се наричат, и отстрани на тях има вертикални градини, които дават сигурност по отношение на храната. Хората буквално могат да излязат отвън и да се нахранят. Проблемът е, когато се сблъскаме с големия агробизнес. Там имаме гиганти като Monsanto, имаме компании, които искат да контролират дистрибуцията на семена, които повишават цените на храните. Те играят срещу универсалното право на хората свободно да отглеждат растителни култури.



Чух, че сте голям противник на Monsanto. Какъв е начинът да се пребориш с подобни корпорации?
Трябва да внимавам какво казвам, иначе може да ме застрелят (смее се). Смятам, че правилният начин е прозрачността. Хората стават все по-силни благодарение на информацията и възможността да задават въпроси. Понякога забравяме, че ние сме тези, които даваме властта на политиците. А също така и че сме хората, които ползваме продуктите и услугите на корпорациите. Така че трябва да "гласуваме" със своите вилици, с покупките, които правим. Невероятно е как една компания може да контролира 70% от семената, които се продават по света. Ако погледнете Индия, там те продават семената за 3 хил. долара и всяка седмица фермери се самоубиват, защото не могат да си позволят да ги платят. Това според мен е неморално. И ние трябва да разказваме тези истории, да използваме интернет и медиите и да спрем просто да го приемаме.

Високата цена на зелените технологии нерядко предизвиква доста обществено недоволство и съпротива. В България например това се случи с възобновяемите енергийни източници и покачването на цената на елекроенергията.
Мислим, че е традиционните начини на производство на енергия са по-евтини, но не е, защото не отчитаме косвените разходи като пораженията върху околната среда и здравето. За съжаление имаме индустрии, които са стари и тежки и много по-влиятелни от младите вятърни, соларни, геотермални технологии. Но в крайна сметка трябва да има причина природата да ни е дала изобилие от чиста енергия. Въпросът е да има еднакви стимули като тези за традиционните енергии. Не знам как е в България, но в САЩ и Европа, и най-вече във Великобритания, правителството все още дава доста кредити на мръсните индустрии, така че никой не иска преходът да се състои, защото е скъпо. За да построиш нова инфраструктура, са необходими много средства, а петролът, въглищата и т.н. разполагат с нужната инфраструктура. Другият проблем е мобилността, защото всеки иска да е мобилен и това е в основата на енергията. Петролът осигурява тази мобилност. Алтернативната енергия е статична. Тя е върху покрива ти и не можеш да заредиш колата си с нея. Отделно традиционната енергетика казва - не можем да спрем енергията, така че я използвайте. Колкото повече енергия използваш, толкова повече пари правят. Не сме стимулирани да използваме по-малко енергия. Но ако обърнем модела, соларният панел бъде предоставен безвъздмезно, има умни мрежи и кажем имаш право на 15 единици енергия на седмица. Ако консумираш 14 ще ти остане една и тя ще ти бъде капитализирана. Така ще имаш стимула да си изключваш осветлението. Тези модели започват да се случват.

По логиката на стимулите и наказанията беше проектирана и схемата за търговия с емисии, но тя почти се срина?
От ден първи винаги съм бил против търговията с емисии. Защото са груби сметки и нов стоков пазар, от който се правят пари от природата. Защото никога не сме правили проучвания. Защото, за да летя от Америка до тук, плащам 15 долара на някакъв сайт и вече съм въглеродно неутрален. Първо трябва да се замислим как да направим системата по-ефективна и едва след това да мислим за това като пазар. За мен ние ограбваме сами себе си и убиваме планетата. Това е просто пазар и е глупост.

Разкажете повече за дейността на Mpact. Какви са общите грешки, които правят неправителствените организации, и може ли да дадете примери как сте им помогнали в кампаниите им?
Mpact е замислена като платформа за анализ на дигитални данни, която проследява кои са шампионите на дадена кауза и свързва двете страни. Благотворителността е може би един от последните сектори, които започнаха да разбират дигиталното пространство, системите за плащане, петициите, а всичко се премества онлайн. Това, което ние се опитваме да правим, е да разберем кой поддръжник е важен. Ще ви дам пример. Да кажем, че има кампания и изпратя на четирима писма по електронната поща и кажа - искам да споделите това с вашите приятели и да подпишете петицията. Двама изтриват имейла – няма го. Третият решава "а, това е готино, ще го споделя във Facebook". А четвъртият си казва "това е страхотно, ще намеря средства, ще започна собствена кампания". Той е наистина важен за благотворителната фондация, но към този момент благотворителната фондация не го знае и решава да изпрати още един имейл до четиримата, а това, което трябва да направи, е да изпрати съобщение само до последния. Така че ние анализираме мрежата и водим статистика кой идва на сайта, откъде и колко дълго стои на него и на коя страница и следва хората и съдържанието.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Нина Серкова: Моята работа е да ги запаля, а те знаят повече от нас Нина Серкова: Моята работа е да ги запаля, а те знаят повече от нас

Учителката от 105-о СУ в София Нина Серкова пред "Капитал"

13 сеп 2019, 1359 прочитания

Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание

Учителката от СОУ "Ангел Кънчев" в Русе Ралица Матеева пред "Капитал"

13 сеп 2019, 1471 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Sofia Design Week по балкански

Фестивалът предлага над 30 изложби, акции, прожекции, работилници и музикални програми

Новият играч в медийната реклама

Connected е новият бранд, отделен от портфолиото на All Channels Communication Group

"Шпионският" скандал: 17 мига от есента

Разследването срещу лидера на Движение "Русофили" Николай Малинов изглежда повече като за предизборна вътрешнополитическа употреба, отколкото като реален шпионски скандал с Москва

Ковачки цапа, всички му плащат

Горенето на отпадъци става с разрешението на държавните институции въпреки съмненията за спазване на еконормите

Училище в облака

Стратегията на 90-о СОУ привлича все повече ученици от съседни райони и училища с иновативните си методи

Ново място: Книжарница на издателство "Рибка"

Книжарницата има за цел да предложи пълноценна селекция от детска литература на български език

Книга: Иън Макюън - "Машини като мен"

Най-новият роман на популярния британски писател